Илиян Василев, 04.01.2019, bulgariaanalytica.org Рязкото съкращаване на тарифите за пренос

Илиян Василев, 04.01.2019, bulgariaanalytica.org

Рязкото редуциране на цените за транспорт на природен газ през Украйна, което бе оповестено в последните дни на 2018 година, е значимо събитие, което за жалост остана настрана от вниманието на централните медии.

Намаление на цени с съвсем 50% или два пъти, не е просто промяна на цена, а обръщение, което би трябвало да бъде разчетено.

Ето някои ъгъла на разбор

Първата хипотетична „ жертва “ на тази вест, ще бъде прогнозата за приходите от цени в бизнес проекта на плановете за заобикаляне на Украйна. Бизнес логиката в никакъв случай не е била водеща, само че този път ще „ увисне “ с още по-страшна мощ, в случай че се намалят упованията за финансови приходи до конкурентни нива на украинските цени. Икономическият бе главния мотив, който Меркел и Путин използваха, с цел да убедят свои и непознати, че „ Северен поток “ е „ просто бизнес “. Преките разноски по него се правят оценка под 10 милиарда $. С отчитане на спомагателните средства, изразходвани по трасето от газовите залежи през преносната инфраструктура на съветската територия, то цената се изстрелва в орбитата над 40 милиарда $?! В допълнение, цената на Южен – Турски поток към този момент е повишена до 23 милиарда $, откакто към 17-те милиарда $, изразходвани до момента, се прибавят още 6 милиарда за втората линия и нова наземна инфраструктура в Турция и Балканите. Така цената на заобикалянето на Украйна от страна на Русия се е повишила до главозамайващите 60 милиарда $, което е равно на годишните доходи от продажби на газ на Газпром в положителни години.

Единствената разтуха на „ Газпром “ в тези дни може да пристигна от уверенията на държавните управления на България, Сърбия и Унгария за модернизацията на техните газопреносни системи, с цел да могат да се придвижват спомагателни количества съветски природен газ от Турски поток-2, и че ще бъде финансирана от държавните им енергийни компании. Нито България, нито Сърбия, още по-малко Унгария, обаче, могат да си разрешат да продължат под някаква форма със сегашните субсидирани цени на пренос за Газпром. В допълнение, заемите, които съответните държавни компании би трябвало да вземат, изискват дълготрайни контракти за пренос и обезпечени доходи.

Като понижи на половина цените за вход и излаз от ГТС на страната, Киев опроверга мита, че Северен и Южен поток са най-евтиният и най-сигурен маршрут за съветския газ за Европейски Съюз. Достатъчно е да се сравнят транспортните разноски посредством ГТС на Украйна – за идентични размери (примерно 80 милиарда кубически метра), които са малко над 2 милиарда $ годишно, до момента в който разновидността през „ Северен поток “, където единствено финансовите разноски за обслужване на дълг от 60 милиарда $ са най-малко два пъти по-високи. Към тях би трябвало да се прибавят и спомагателните оперативни разноски. Новите цени не оставят доста място за религия в основния мотив на поддръжниците на „ потоците “ в Европейски Съюз, че те са „ единствено бизнес “.

Факт е, че „ Газпром “ е в положение да прикрие огромна част от същинските си разноски на съветска територия, като употребява разнообразни схеми с държавни дотации, данъчни облекчения и други скрити форми на държавна помощ. Това единствено по себе си би трябвало да бъде обект на внимание и следствие от страна на антитръстовите органи на Европейски Съюз, само че даже и да се вземе поради единствено европейският сегмент от плана Северен поток, той отново ще бъде доста по-скъп и по-несигурен от украинския газов пренос.

Новите цени, които Киев разгласи, доста ще лимитират възможностите за комерсиално финансиране на посочените планове на Газпром. Само по себе си това надали може да съставлява непреодолимо затруднение, доколкото Газпром от дълго време е заставен да ги финансира от личния си паричен поток. Но тази нова действителност, ще сложи под подозрение финансирането през европейски банки и кредитни институции на всички планове, свързани с него и финансирани от трети страни.

Преминаването от дълготрайни към краткосрочни контракти за търговия и ангажиране на потенциал следва да се прави оценка на фона на ниските нива на потребление на инфраструктура за банкет и транспорт на газ в Европейски Съюз, което предпоставя нестабилно и мъчно бъдеще за всеки нов план.

Драстичният спад на украинските директни цени и несравнимите като потенциал благоприятни условия за предпазване на природен газ – над 30 милиарда кубични метра – дават на Украйна късмет да запази водещото си място на европейския газов пазар, още повече, в случай че успее да сътвори платформа за търговия и обезпечи през европейски компании ликвидност на газ на руско-украинската граница.

Променливите в уравнението са повече от едно, само че множеството от тях в това време са се преместили от категорията „ немислимо “ към категорията „ допустимо “. Промяната на точките за доставка, според изискванията на съглашението сред Европейски Съюз и Газпром, с което се приключи антитръстовото следствие, включва правото за смяна, което имат всички компании. Всеки търговец на газ в Европейски Съюз може да изиска от Газпром да достави газ по сегашния контракт до друга точка на доставка, в това число до руско-украинската граница. Такъв сюжет е изцяло реален, само че не най-вероятен, тъй като допуска единодушие от страна на „ Газпром “, да предложи същите условия и цена за своя газ на границата с Украйна, сравнима с тази, на изходящите точки от Русия за Северен и Турски поток. Като се има поради спешността, с която съветската компания форсирано затваря компресорни станции на съветска територия /четири се чака да бъдат затворени през 2019 година/, които обслужват украинския пренос на газ, Газпром наподобява решен да употребява и последната си – техническата карта, като се позове на „ липса на техническа опция “.

Номинално, Булгаргаз или всеки различен търговец на газ, би следвало да могат да се възползват от невиждано ниските директни цени през Украйна и да купуват газ от Газпром с място на доставка – руско-украинската граница. Подобен ход, на този стадий е мощно предполагаем и в последна сметка невъобразим, изключително за компания като Булгаргаз, която е българска проекция на ползите на Газпром. Но сходна тактика е по мярата на огромните европейски и интернационалните газови търговци, изключително при изискване, че Съединени американски щати и Европейски Съюз координират напъните си по задържане на преноса през Украйна на задоволително високо ниво.

Канцлерът Меркел и президентът Путин евентуално биха могли да продължат да упорстват, че „ Северен поток-2 “ си коства да бъде безусловно приключен и заради аргументи, свързани със сигурността на доставките и несигурността на преноса през Украйна. Никак не е инцидентно, че съветският президент умишлено изостря обстановката, като основава чувство за неизбежност и идна ескалация на напрежението със съседа, насаждайки отрицателни усещания в западните елити за идни и неизбежни проблеми със сигурността в Украйна. Но уайлд картата в политиката на балансиране на ръба, не може да се играе два пъти и най-много елементарно може да се обърне против Кремъл, изключително заради преобладаваща и тежка геополитическа обремененост.

Преди седмица основният изпълнителен шеф на „ Нафтогаз “ Коболев, предизвести за иден срив на преноса през Украйна, защото „ Газпром “ приключва потреблението на директните потенциали, като по-този метод нанася непоправими вреди на европейската енергийна сигурност и Украйна. Това изказване пристигна малко преди украинският регулатор да одобри решението си за редуциране на цените на директните услуги на другите входни и изходни точки на ГТС в страната.

Истината е, че изказванията на Коболев наподобяват като самоизпълняващо се предсказване, чиято цел е да отместят фокуса от основния въпрос – за какво след толкоз години и решение на украинското държавно управление, висшето управление на Нафтогаз не съумя да раздели ГТС и да сътвори обособена и самостоятелна компания оператор на мрежата, която да притегли стратегически вложители. Не инцидентно един от най-хубавите познавачи на съветския енергиен пазар Михаил Крутичин непосредствено упрекна основния изпълнителен шеф и финансовия шеф на Нафтогаз в бойкот на напъните на Европейски Съюз и украинското държавно управление. Сега е ясно, че страната се нуждае остро от стратегически вложители, с цел да предотврати проектите на Газпром да заобиколи украинската газопреносна мрежа. Но тях ги няма.

Едно нещо е несъмнено, в случай че внезапните съкращения на цените в Украйна не бъдат последвани от делене на Нафтогаз, от всеобхватна тактика на Украйна, подкрепена от Европейски Съюз и Съединени американски щати, която да разреши прехвърлянето на доставките по договорите за покупка на съветски газ към украинско-руската граница, в случай че канцлерът Меркел и Германия не спрат да играят дружно с Кремъл, като заблуждават всички към себе си, че са загрижени за ползите и ориста на Украйна, до момента в който си затварят очите за експанзията и насилието, внезапно съкратените цени за преноса ще облагодетелстват единствено Газпром, разширявайки контрола на Кремъл над стопанската система на Украйна.

Успехът на двата плана за „ потоците “, както предизвестяват доста политици и специалисти по Русия, може да развърже ръцете на президента Путин и да вдигне градусите на хибридната война против Европейски Съюз и НАТО, като блокира реакциите ми към кримски сюжети по отношение на Украйна и Беларус.