Икономисти призовават: Политиците вместо да всяват паника, по-добре да подредят финансите на държавата
Икономисти молят вместо да се измислят нови кавги и да се всява суматоха, да се постави ред в държавните финанси. Призивът им идва на фона на последните " престрелки ".
Новият длъжностен министър на финансите Людмила Петкова заяви, че фискалният резевр в страната е намалял с към 3 милиарда лв.. Тя попита и къде са изхарчени. Асен Василев, отговори, че запасът в края на март е бил 9.9 милиарда лева и акцентира, че се надява да не ни сервират втора серия от " страната банкрутира " и " ще умрем от мраз ".
" Самият факт, че се слага тематиката, сякаш дума против дума, е стеснителен. В Българска народна банка имаме доклад всяка седмица, както и ежедневни такива какво се харчи и какви доходи има. Бих посъветвал да не се вършат псевдоскандали. Всъщност запасът е наличността по сметка, нашата каса всеки ден има заплащания, има и приходи. Интересно е заплащането, обвързвано с дълга към " Топлофикация София " - там въпросът е редно ли е жителите да покриват със дотации насъбрани задължения от неприятно ръководство ", сподели икономистът Лъчезар Богданов в студиото на " България заран ".
Икономистът Михаил Кръстев добави, че е притеснително задълженията на " Топлофикация София " да заемат толкоз забележителна сума от запаса на страната ни. Той добави, че би трябвало да се вкара ред в обществените финанси, а да се всява суматоха е ненужно.
В ефира на Bulgaria ON AIR Кръстев добави: " Използва се въпросът за политическо блъскане. Звучат като доста пари тези 9 милиарда лева, само че в случай че погледнем какви са предстоящите доходи единствено от косвените налози, това е единствено половината. Ако задълженията на " Топлофикация София " могат да източат такава забележителна сума от фискалния запас на страната, също е притеснително. Трябва да се вкара ред в обществените финанси, а не да се внася суматоха. Икономиката и прогнозируемите доходи от налозите не са толкоз непрекъснати, колкото политиците ги показват. Могат да се появят условия, които да влошат това ”.
Лъчезар Богданов е оптимист и по отношение на инфлацията. Според него тя наближава своя край и отива към 3%. При цените на стоките и услугите се вижда дефлация. " Няколкото години на внезапно повишаване на инфлацията свършиха, а тя е най-хубавият другар на финансовия министър. Сега сме в обстановка, в която инфлацията, измерена през потребителите, се успокои, отиваме към 3%. Имаме и дефлация на стоките - цените са паднали от предходната година. Засега бюджетът се възползва от това, че се подвигат заплатите, само че и това в един миг ще забави своя ритъм. Какво ще вършим, когато намалеят приходите обаче? Тогава се отваря риск от по-голям недостиг ", разяснява икономистът.
Еврозоната не би трябвало да е определяща за ръководството на бъдещите финанси, защото те не могат да бъдат съобразени с нашето влизане в зоната. " Асен Василев е последният, който може да каже, че има неточности при разпределянето на бюджета. Първите 3 месеца на 2024 година се движим с темпа на 2023 година Абсурдно е да се приказва дали 40-50 млн. лева за пенсионерите ще счупят бюджета. Еврозоната не може да бъде основна тематика за ръководството на бъдещите финанси. Публичните финанси не могат да бъдат съобразени с задачата за влизане в Еврозоната. Не може да се въртим към това какъв брой лева ще дадем на пенсионерите за Великден и какъв брой ще платим за изборите ", безапелационен е Михаил Кръстев.
Новият длъжностен министър на финансите Людмила Петкова заяви, че фискалният резевр в страната е намалял с към 3 милиарда лв.. Тя попита и къде са изхарчени. Асен Василев, отговори, че запасът в края на март е бил 9.9 милиарда лева и акцентира, че се надява да не ни сервират втора серия от " страната банкрутира " и " ще умрем от мраз ".
" Самият факт, че се слага тематиката, сякаш дума против дума, е стеснителен. В Българска народна банка имаме доклад всяка седмица, както и ежедневни такива какво се харчи и какви доходи има. Бих посъветвал да не се вършат псевдоскандали. Всъщност запасът е наличността по сметка, нашата каса всеки ден има заплащания, има и приходи. Интересно е заплащането, обвързвано с дълга към " Топлофикация София " - там въпросът е редно ли е жителите да покриват със дотации насъбрани задължения от неприятно ръководство ", сподели икономистът Лъчезар Богданов в студиото на " България заран ".
Икономистът Михаил Кръстев добави, че е притеснително задълженията на " Топлофикация София " да заемат толкоз забележителна сума от запаса на страната ни. Той добави, че би трябвало да се вкара ред в обществените финанси, а да се всява суматоха е ненужно.
В ефира на Bulgaria ON AIR Кръстев добави: " Използва се въпросът за политическо блъскане. Звучат като доста пари тези 9 милиарда лева, само че в случай че погледнем какви са предстоящите доходи единствено от косвените налози, това е единствено половината. Ако задълженията на " Топлофикация София " могат да източат такава забележителна сума от фискалния запас на страната, също е притеснително. Трябва да се вкара ред в обществените финанси, а не да се внася суматоха. Икономиката и прогнозируемите доходи от налозите не са толкоз непрекъснати, колкото политиците ги показват. Могат да се появят условия, които да влошат това ”.
Лъчезар Богданов е оптимист и по отношение на инфлацията. Според него тя наближава своя край и отива към 3%. При цените на стоките и услугите се вижда дефлация. " Няколкото години на внезапно повишаване на инфлацията свършиха, а тя е най-хубавият другар на финансовия министър. Сега сме в обстановка, в която инфлацията, измерена през потребителите, се успокои, отиваме към 3%. Имаме и дефлация на стоките - цените са паднали от предходната година. Засега бюджетът се възползва от това, че се подвигат заплатите, само че и това в един миг ще забави своя ритъм. Какво ще вършим, когато намалеят приходите обаче? Тогава се отваря риск от по-голям недостиг ", разяснява икономистът.
Еврозоната не би трябвало да е определяща за ръководството на бъдещите финанси, защото те не могат да бъдат съобразени с нашето влизане в зоната. " Асен Василев е последният, който може да каже, че има неточности при разпределянето на бюджета. Първите 3 месеца на 2024 година се движим с темпа на 2023 година Абсурдно е да се приказва дали 40-50 млн. лева за пенсионерите ще счупят бюджета. Еврозоната не може да бъде основна тематика за ръководството на бъдещите финанси. Публичните финанси не могат да бъдат съобразени с задачата за влизане в Еврозоната. Не може да се въртим към това какъв брой лева ще дадем на пенсионерите за Великден и какъв брой ще платим за изборите ", безапелационен е Михаил Кръстев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ