Икономиката на България ще нарасне с 3.7 на сто през

Икономиката на България ще нарасне с 3.7 на 100 през 2022 година, като растежът леко ще се форсира до 3.9 на 100 през 2023 година. Това чака в зимната си прогноза за 2022 година Европейската комисия, оповестиха от Брюксел. Да напомним, че в есенната си прогноза от ноември Европейска комисия очакваше икономическият напредък на страната ни да доближи 4.1 на 100 през тази година и да се забави до 3.5 на 100 следващата година. Според оценката на Брюксел българската стопанска система е повишена с 4 на 100 през 2021 година, което е над плануваните през ноември 3.8 на 100 за предходната година. Европейска комисия предвижда, че инфлацията в страната ни през настоящата година ще се форсира до 6.3 на 100, след което ще се забави до 3.9 на 100 през 2023 година. През 2021 година, по данни на Брюксел, потребителските цени в България са се повишили с 2.8 на 100. За съпоставяне Българска национална банка (БНБ) чака действителният БВП (БВП) на България през 2021 година да означи напредък от 3.7 на 100, през 2022 година - от 3.6 на 100, а през 2023 година - от 4.5 на 100. Това излиза наяве от оповестения в края на януари тримесечен отчет на централната банка. Правителството са най-оптимистично настроени са от държавното управление, тъй като Министерският съвет залага растеж на Брутният вътрешен продукт от 4.8% за 2022 година, което е записано в проектозакона за държавния бюджет, който през днешния ден се разисква на първо четене в Народното събрание. Очакванията на държавното управление е инфлацията - Хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ) да нарасне до 5.6 % със закъснение до 3.1 на 100 в края на годината. Анализ на Европейска комисия за България След свиването на икономическата интензивност през 2020 година, Брутният вътрешен продукт на България се е повишил през 2021 година, отбелязва Еврокомисията. Частното ползване е било главен мотор на растежа на фона на удобните условия на трудовия пазар, мощното потребителско доверие и постоянния напредък на приходите, подсилен от увеличението на пенсиите и прехвърлянията. Инвестициите обаче са се показали по-зле през 2021 година, сдържани от стабилно високата неустановеност за развиването на обстановката с пандемията от COVID-19, въвеждането на ограничаващи ограничения и външната среда. Износът на артикули и услуги също е съдействал за възобновяване, установи Европейска комисия. Броят на визитите от задгранични туристи въпреки всичко остава много под предпандемичното ниво. Като цяло Брутният вътрешен продукт е повишен с 4 на 100 през 2021 година, отичат от Брюксел. Инфлацията в страната се е ускорила внезапно след септември 2021 година, тласкана от високите цени на горивата и газа и обвързваните с тях резултати. За да предотврати по-нататъшно повишаване на електричеството и отоплението за семействата, на 15 декември Народното събрание наложи мораториум върху цените на дребно доникъде на март 2022 година, напомня Еврокомисията. В момента се разискват и нови ограничения за преодоляване на повишаването на силата за крайните консуматори. За тази и идната година инфлацията ще бъде определяна значително от мащаба на непреките резултати от високите цени на силата и решенията на националния регулатор за това по какъв начин да поправя цените на дребно по отношение на предстоящото развиване на цените на едро. Като главен сюжет се чака контролираните цени на електрическата енергия да се усилят с 15 на 100 доникъде на 2022 година и с 20 на 100 доникъде на 2023 година. Тези покачвания съответстват с оценките на енергийния регулатор и с размера и покачванията на цените във времето. Тези фактори се чака да допринесат за устойчивостта на инфлацията при силата, което ще докара до съществена инфлация от 6,3 на 100 и 3,9 на 100 надлежно през 2022 година и 2023 година, предвижда Европейска комисия. Въпреки ускоряването на инфлацията се чака икономическият напредък да остане мощен на равнище 3,7 на 100 през 2022 година и 3,9 на 100 следващата година. Както износът, по този начин и вътрешното търсене, също подтиквани от вложения, финансирани от възстановителните фондове на Европейски Съюз, би трябвало да поддържат растежа. Прогнозира се разполагаемият приход да нарасне в действително изражение макар по-високата инфлация. Въпреки това по-високите цени на силата и храните евентуално ще подкопаят покупателната мощ на семействата с ниски приходи при отсъствието на спомагателни обезщетения. Енергийно интензивното произвеждане също се чака да бъде изправено пред провокации, с цел да резервира конкурентоспособността си, отбелязва Европейска комисия. Прогнозата на Европейска комисия за Европейския съюз В зимната икономическа прогноза за 2022 година се планува, след забележителна агресия от 5.3% през 2021 година стопанската система на Европейски Съюз да означи растеж от 4.0 % през 2022 година и 2.8 % през 2023 година В еврозоната растежът също се чака да бъде 4,0 % през 2022 година, като през 2023 година ще се забави до 2.7 %. През третото тримесечие на 2021 година Европейски Съюз като цяло доближи нивото на Брутният вътрешен продукт отпреди пандемията и се чака всички страни членки да преминат този стадий до края на 2022 година Очаква се икономическият напредък да се възвърне След мощното възкръсване на икономическата интензивност, почнало напролет на предходната година и траяло праволинейно до началото на есента, темпът на напредък в Европейски Съюз се забави до 0.4 % през последното тримесечие на 2021 година по отношение на 2.2 % през предходното тримесечие. Въпреки че още икономическата прогноза от есента на 2021 година предвиждаше закъснение, откакто през третото тримесечие на 2021 година стопанската система на Европейски Съюз навакса разликата със своето ниво на произвеждане отпреди пандемията, то беше по-рязко от плануваното, защото се усилиха трудностите за растежа: по-специално, увеличението на случаите на заразяване с COVID-19, високите цени на силата и продължаващите разстройства в доставките. Растежът продължава да е свързан от пандемията, защото доста страни от Европейски Съюз изпитват усложнения заради съчетанието от нараснал напън върху здравните системи и дефицит на личен състав заради болести, защитни карантини или отговорности за полагане на грижи. Трудностите в логистичното обезпечаване и доставките, в това число дефицитът на полупроводници и някои железни произведения, също ще продължат да тежат върху производството най-малко през първата половина на годината. На последно място, само че не и по значимост, сега се чака цените на силата да останат високи по-дълго време от предстоящото в есенната прогноза, като по този метод ще окажат по-продължително въздействие върху стопанската система и по-голям инфлационен напън. Тази прогноза допуска, че натискът върху стопанската система, породен от актуалната вълна от инфекции, ще бъде временен. Очаква се икономическата интензивност да се възвърне, също заради нормализирането на изискванията на доставяне и отслабването на инфлационния напън. Отвъд краткосрочните разтърсвания основните детайли, които стоят в основата на тази експанзионистична фаза, не престават да бъдат мощни. Постоянно подобряващият се пазар на труда, огромните спестявания на семействата, към момента удобните условия за финансиране и цялостното разрастване на Механизма за възобновяване и резистентност се чака да поддържат продължителна и постоянна експанзионистична фаза. Преразглеждане във възходяща посока на вероятностите за инфлацията Прогнозата за инфлацията бе доста преразгледана в посока нагоре спрямо есенната прогноза. Това отразява въздействието на по-високите цени на силата, само че също по този начин и разширението на инфлационния напън върху други категории артикули от есента насам. След като доближи рекорден ритъм от 4.6 % през четвъртото тримесечие на предходната година, инфлацията в еврозоната се чака да доближи върхова стойност от 4.8 % през първото тримесечие на 2022 година и да остане над 3 % до третото тримесечие на годината. С отслабването на натиска от рестриктивните мерки на доставките и високите цени на силата се чака инфлацията да спадне до 2,1 % през последното тримесечие на годината, преди да спадне под задачата на Европейската централна банка от 2 % през 2023 г. Като цяло се чака инфлацията в еврозоната да нарасне от 2.6 % през 2021 година (2.9 % в ЕС) на 3.5 % (3.9 % в ЕС) през 2022 година, преди да спадне до 1.7 % (1.9 % от ЕС) през 2023 г. Несигурността и рисковете остават огромни Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата активност отслабна с течение на времето, продължаващите противоепидемични ограничения и продължителният дефицит на личен състав биха могли да попречат на икономическата интензивност. Те биха могли също по този начин да забавят действието на сериозните вериги на доставки по-дълго от предстоящото. От друга страна, по-слабият растеж на търсенето в кратковременен проект може да спомогне за превъзмогване на усложненията в предлагането малко по-рано от предстоящото. Положителното е, че търсенето на семействата би могло да нарасне повече от предстоящото, както бе следено при отварянето на стопанските системи през 2020 година, а вложенията, подтиквани от Механизма за възобновяване и резистентност, биха могли да генерират по-силен тласък за интензивност. Инфлацията може да се окаже по-висока от предстоящото, в случай че натискът върху разноските в последна сметка бъде трансфериран от цените на производителя върху потребителските цени в по-голяма степен от плануваното, което усилва риска от вторични резултати. Рисковете за вероятностите за напредък и инфлация са доста усложнени от геополитическото напрежение в Източна Европа.