Близо 1.5 млн. българи в трудоспособна възраст не работят
Икономически неактивните измежду хората с високо обучение са минимум.
Още по тематиката
Страната се изкачва с две места в отчета Social Progress Index 2017
Българските политици и мениджъри не са съумели да я подобрят за времето на участие в Европейски Съюз, демонстрира изследване на швейцарския институт за развиване на ръководството
Заетите порастват, а безработицата пада до 6.9% през първото тримесечие на 2017 година по данни на Национален статистически институт
На фона на задълбочаващата се рецесия с неналичието на фрагменти, съвсем една трета от българите в стопански дейна възраст през предходната година не са работели. Това са над 31% от популацията сред 15 и 64 година, или 1.46 млн. души., демонстрират данни на Евростат. Те не са работили по друга причина – учат, имат здравословен проблем, отглеждат деца, пенсионирани са по болест или напреднала възраст. Има и такива, които просто не желаят да работят, което постоянно те изясняват с персонална причина. Броят на стопански неактивните се усилва леко по отношение на предходната година, само че е под пика от 34.1% през 2014 година Твърде евентуално е една част от тях да работят, само че на черно. За съпоставяне – работещите българи са 2.95 млн. души. Икономически неактивните, т.е. тези които нито работят, нито търсят работа, се изключват при пресмятане на безработицата в страната.
Над междинното за Европейски Съюз
България се подрежда на шесто място в Европейски Съюз по индикатора за стопански неактивно население - водач е Италия (35.1%), следвана от Румъния и Хърватия с по 34.4%. Средно за Европейски Съюз индикаторът е 27.1%, а най-ниският % е в Швеция, Дания и Холандия.
Най-голям дял от българите, които нито работят, нито търсят работа, са младежите (между 15 и 39 години) – 800 хиляди, само че това се изяснява и с обстоятелството, че в тази група има най-вече учащи – над половината.
Образованието е повода, която акцентират съвсем една трета от всички стопански неактивни в България да не търсят претовареност. Други 11.7% показват, че не търсят работа поради фамилни или други персонални отговорности. С всяка година леко пораства и делът на хората, които показват като причина да не работят развъждане на деца или грижа за възрастни хора, като през 2016 година това са 9.1% от популацията в стопански дейна възраст.
За сметка на това понижава делът на българите, които не търсят претовареност, защото са пенсионирани - от близо 20% през 2011 година до 14.6% през 2016 година
Не търсят, тъй като няма
12.4% от хората декларират, че не търсят работя, защото мислят, че няма. Тук процентът също спада гладко през последните години. Това обаче значително опонира на казусът с глада за фрагменти, за който сингализира бизнесът сега. Възможно е обаче доста от отказалите се да търсят работа да са ниско квалифицирани или разочаровани от предлаганите позиции и възнаграждение. Хората в стопански дейна възраст, които не търсят претовареност поради заболяване са 13.8% като делът им през годините е релативно постоянен.
Картината в Европа
За целия Европейски съюз, картината наподобява следната - 89 млн. са неактивни жители сред 15 и 64 години. От тях 35% учат, пенсионерите са 16%, още толкоз са с болест или неспособност за работа, а 10% гледат деца или възрастни. Жените са най-голямата група от икономическо неактивното население, което се отнася и за България.
Данните на статистическата работа обаче демонстрират една позитивна наклонност и тя идва по линия на образованието, което играе все по-голяма роля в обезпечаване на претовареност. Така до момента в който близо половината (47%) от неактивните в Европейски Съюз са с ниско обучение, при тези със редно те са 24%, а при тези с висше равнището на неактивност е 12%. Подобна е и картината в България, където най-голям е делът на хората, които не търсят работа и са със приблизително или начално обучение.
Още по тематиката
Страната се изкачва с две места в отчета Social Progress Index 2017
Българските политици и мениджъри не са съумели да я подобрят за времето на участие в Европейски Съюз, демонстрира изследване на швейцарския институт за развиване на ръководството
Заетите порастват, а безработицата пада до 6.9% през първото тримесечие на 2017 година по данни на Национален статистически институт
На фона на задълбочаващата се рецесия с неналичието на фрагменти, съвсем една трета от българите в стопански дейна възраст през предходната година не са работели. Това са над 31% от популацията сред 15 и 64 година, или 1.46 млн. души., демонстрират данни на Евростат. Те не са работили по друга причина – учат, имат здравословен проблем, отглеждат деца, пенсионирани са по болест или напреднала възраст. Има и такива, които просто не желаят да работят, което постоянно те изясняват с персонална причина. Броят на стопански неактивните се усилва леко по отношение на предходната година, само че е под пика от 34.1% през 2014 година Твърде евентуално е една част от тях да работят, само че на черно. За съпоставяне – работещите българи са 2.95 млн. души. Икономически неактивните, т.е. тези които нито работят, нито търсят работа, се изключват при пресмятане на безработицата в страната.
Над междинното за Европейски Съюз
България се подрежда на шесто място в Европейски Съюз по индикатора за стопански неактивно население - водач е Италия (35.1%), следвана от Румъния и Хърватия с по 34.4%. Средно за Европейски Съюз индикаторът е 27.1%, а най-ниският % е в Швеция, Дания и Холандия.
Най-голям дял от българите, които нито работят, нито търсят работа, са младежите (между 15 и 39 години) – 800 хиляди, само че това се изяснява и с обстоятелството, че в тази група има най-вече учащи – над половината.
Образованието е повода, която акцентират съвсем една трета от всички стопански неактивни в България да не търсят претовареност. Други 11.7% показват, че не търсят работа поради фамилни или други персонални отговорности. С всяка година леко пораства и делът на хората, които показват като причина да не работят развъждане на деца или грижа за възрастни хора, като през 2016 година това са 9.1% от популацията в стопански дейна възраст.
За сметка на това понижава делът на българите, които не търсят претовареност, защото са пенсионирани - от близо 20% през 2011 година до 14.6% през 2016 година
Не търсят, тъй като няма
12.4% от хората декларират, че не търсят работя, защото мислят, че няма. Тук процентът също спада гладко през последните години. Това обаче значително опонира на казусът с глада за фрагменти, за който сингализира бизнесът сега. Възможно е обаче доста от отказалите се да търсят работа да са ниско квалифицирани или разочаровани от предлаганите позиции и възнаграждение. Хората в стопански дейна възраст, които не търсят претовареност поради заболяване са 13.8% като делът им през годините е релативно постоянен.
Картината в Европа
За целия Европейски съюз, картината наподобява следната - 89 млн. са неактивни жители сред 15 и 64 години. От тях 35% учат, пенсионерите са 16%, още толкоз са с болест или неспособност за работа, а 10% гледат деца или възрастни. Жените са най-голямата група от икономическо неактивното население, което се отнася и за България.
Данните на статистическата работа обаче демонстрират една позитивна наклонност и тя идва по линия на образованието, което играе все по-голяма роля в обезпечаване на претовареност. Така до момента в който близо половината (47%) от неактивните в Европейски Съюз са с ниско обучение, при тези със редно те са 24%, а при тези с висше равнището на неактивност е 12%. Подобна е и картината в България, където най-голям е делът на хората, които не търсят работа и са със приблизително или начално обучение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ