Мастър стрес
Играта " на кофичка " получи нов, покъртителен прочит в Неапол. По-заможните подадоха ръка на по-бедните в карантината, като започнаха да спускат храна за хората, на които другояче оказват помощ при среща. " Който може - оставя. Който не може - взима ", написа на табелката. Идеята е на локален художник и съгласно медиите е известна из целия град
Играта е екзалтиращо проучване на живота като премеждие. Градската игра в София от 80-те? Пускане на кофа! Седя на балкона на петия етаж, а братовчед ми, на шестия, спуска въжето. На него виси пластмасова детска кофа с нещо в нея. Той я спуска, а аз чакам с мирис, притихнал от мистерията какво ще намеря вътре. Гумена играчка? Количка? Комикс от четири картинки, открит в дъвка? Или сюблимната находка - нещо вкусно за ястие! Братовчед ми от своя страна е в друга позиция: още преди да задърпа въжето на пластмасовата кофа нагоре, може да види какво има в нея - парче кейк с вишни, соленки или единствено неправилен предмет, който е по-добре да откаже.
Играем тази игра, когато не можем да се съберем. Нещо не ни разрешава. Разделени сме, само че с разменени бисквити, соленки или каквото и да е там за ястие сме същински дружно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няколко десетилетия по-късно, карантина. Спускането на кофа се появява още веднъж, само че не в София. Явява се в Неапол, където спусканият и издиган съд, видоизменен в кошница, става метод да се помогне на бедните и бездомните: който може, снишава на равнището на улицата кошница с артикули. Който има потребност - взима.
Все отново играта на кофа не е водещият метод за обществен контакт по време на карантина в Европа. Новото " дружно " е пред екраните, лети във тип на нули и единици през 5G или каквито там мрежи има на разположение. Единственият проблем е какъв брой да е дружно, като не можем да си подадем по парче сладкиш с вишни?
Тази карантина е първата същинска социална суматоха в България от началото на 90-те насам. За Западна Европа тя е първата суматоха въобще, като се изключат малцината още живи от поколението, претърпяло Втората международна война. Това е огромна разлика - на Изток доста от нас помнят какво значи същинска рецесия за храна. На Запад - не. Опашките, тежките дефицити, помитащата инфлация са преживявани от всички над 30 в България, само че са единствено теоретична концепция за дейните генерации холандци, французи или датчани.
Означава ли това, че " хамстеруваме " друго? Оказа се, че не.
И на Изток, и на Запад единствено мисълта за допустима заплаха на първо време изпразни избрани и (забележително!) едни и същи лавици в магазините - тези за тоалетна хартия и за брашно. Изборът до такава степен не отговаряше на никаква здрава логичност, че " Защо тъкмо тоалетна хартия? " стана най-често задаваният въпрос в обществените мрежи. Такова държание може би беше по-обяснимо на изток, където един не толкоз отдалечен интервал от историята помни тежки дефицити на тоалетна хартия. Образът на обезумели от шанса си жители, подлитащи към дома, закичени с нанизи тоалетна хартия, още е ослепителен в спомените на моето потомство. На Запад обаче това възприятие за успех е непознато. Тогава?
Според обяснението, което психолози дадоха в медиите, ставаше дума за прочувствено извършване на покупки. Макар и тоалетната хартия да може да се размени с доста подръчни материали и по никакъв начин да не е сериозна за физическото оцеляване, тя е знак на комфорта на развития свят. С други думи, като се презапасяваш с нещо несъществено, си внушаваш сигурността, че ще съхраниш излишествата и охолствата на битието си. Нещо такова. Добре, само че брашното? Всъщност и неговото прекалено извършване на покупки може да бъде разчетено по този метод. Но на това ще се върнем по-късно.
След това, несъмнено, бяха изкупени изключителни количества основни в обстановката артикули: антибактериални гелове, паста, консерви, фасул, и въобще всевъзможни трайни храни. Това се случи и на Запад, и на Изток. Според една информация в Съединени американски щати единствено през първата седмица от психическата рецесия имаше над 50 % растеж в продажбите на артикули като фасул, леща, ориз, нахут и 30 % на консерви. Всичко това - до момента в който на всички места държавните управления уверяваха, че няма смисъл от презапасяване, и супермаркетите отправяха прочувствени апели хората да престанат, тъй като личният състав изнемогва да принася от складовете към рафтовете.
На фона на това един нов ракурс излезе на напред във времето - презапасяването не е чак толкоз подсъдно, дори съгласно стандартите на съответните служби за гражданска отбрана всяко семейство би трябвало да има и съхранява някакви муниции, които да стигнат за седем дни: от вода и свещи, при положение на проблем с инфраструктурата, до храна. Разпространиха се описи. " Като през войната е ", разяснява една моя стара съседка в Белгия, претърпяла Втората международна. " Само дето не чуваш бомби да падат. "
Всъщност " хамстеруването " се оказа от ден до пладне, тъй като питателните промишленост и търговия през днешния ден са несравними с тези преди 50 години. Никога в историята не е имало миг, в който хората в развития свят да са отделяли толкоз дребна част от бюджета си за храна, настояват исторически изследвания от последните години. Петер Схолирс от Социални и културологични проучвания на храната (FOST) в Брюксел беше събрал данни какъв брой кг самун е можел да си купи един строителен служащ през годините - от 1840 до през днешния ден. През 1840 - половин кг. Постепенният спад на цената на хляба е довел до два кг за час някъде към началото на XX век, след това до четири кг за час в интервала 1930 - 1960 (с трагични спадове през Втората световна), а от 80-те насам е малко под 8 кг за час (т.е. един строителен служащ може да си купи 64 кг елементарен бял самун за един ден работа).
Според оповестена статистика през 1980 година междинният работещ българин е давал 42.6 % от приходите си за храна. Спадът в относителните разноски важи за всички основни хранителни артикули и е невиждан. Днес обаче по този начин сме привикнали с лукса да даваме за храна малко, че всяко повишение на една или друга цена на базовите артикули ни се вижда като нарушение на човешките ни права.
Всъщност карантината за първи път, и то напълно незадълбочено към този момент, заклати убеждението, че изобилието е даденост. Но късата суматоха беше успокоена от рафтовете в магазините, които си останаха заредени. Всъщност най-странната специфичност на обстановката с новия ковид е, че карантината пристигна колкото като суматоха, толкоз и като непредвидена почивка, някакъв празник с предусещане за пролет, обвързван, както доста от нас си мислеха, със стоене по пижама вкъщи и готвене на обичани манджи до загуба на пулса. Ето това, второто, или по-точно най-популярната му форма - печене на сладкиши и/или самун, изяснява " прочувственото извършване на покупки " на брашното. Неговата употреба във всичко от насъщния до излишеството го прави най-привлекателен обект на презапасяването. Защото празникът - тъкмо този празник, когато си затворен вкъщи, е съвсем немислим за множеството от нас без готвене или ястие, а най-често композиция от двете. Откакто светът увисна в карантина, сме съвсем като в " Спящата хубавица ": застинали по местата си, както и където тя ни е заварила, с тази разлика, че шишовете не престават да се въртят и цвърчат над огъня и виното да се лее от каните. Реем се в балона на безвремието и готвим. И дъвчем ли, дъвчем. Как и какво готвим и ядем и какъв брой наводни всички конгреси, диалози, медии, открити писма, групи, диалози. Дори хора, които в никакъв случай не са обичали да се въртят из кухнята, които даже нямат кухня, нито в миналото са се считали за чревоугодници или познавачи, се оказаха съсредоточени върху менюто по чужд за тях метод.
Защо тъкмо храната? Защо не игра на карти, слушане на музика или каквото и да е друго? Защо готвенето и яденето се оказаха по този начин централни, по този начин унисонно значими? От една страна, тъй като храната остана във ненадейно съкратения лист от вероятни удоволствия. От друга, тъй като е разбираемо за другите и налично за множеството прекарване - в случай че не самата храна, то насладата от нея може да бъде споделена през наличните ни канали. И също тъй като готвенето и яденето ни основават възприятие на сигурност, че светът ни не е изгубен, че имаме надзор над него, над това кои сме. Сякаш всичко дава обещание да е същото, до момента в който можем да готвим и ядем нещата, които обичаме.
Разбира се, никой не мисли за храната си по този метод. Но тя има това ин-ян качество да задоволява по едно и също време биологическите и обществените ни потребности. Както антрополози от десетилетия насам разискват, тя е съвършена, извънредно нюансирана медиа на нашите показа за самите себе си и за обществената група, към която принадлежим. С това, което ядем, обрисуваме границите на " своите " и на " другите ", опитомяваме света, преди да го сложим в устата си и да го превърнем в част от личното си тяло и сила. Готвенето е този развой на опитомяване, на реализиране на културен избор, на практикуване на надзор.
Но това е единствено един от методите, по които готвенето и храненето понижават напрежението и ни успокояват. Търпеливото готвене е цялото един извънредно приемлив скотски развой: попипването на продуктите, подушването им, чувството от водата, която тече по тях, миризмата, когато се разрязват или затоплят, ритъмът на кълцането и бъркането, ароматът на първата проба/хапка. В доста от текстовете, които се изписаха по време на карантина в Италия, Франция, Ню Йорк и другаде, където суматохата доближи високи равнища, се приказва за готвенето като за физическо облекчение. За метод да се съсредоточиш върху нещо друго, да се оставиш да бъдеш носен, да избягаш. Готвенето оказва помощ толкоз добре, тъй като ангажира всички сетива. Всички, без изключение. Дори равновесието, тази новооткрита страна на усещането ни за света, е въвлечено във физическите старания на готвенето.
Разбира се, изкусителната концепция за карантината като една дълга кулинарна почивка за мнозина увяхна бързо. Това, което изглеждаше като неочаквани остатъци от свободно време, се трансформира в самотност за едни и в фантазия за други. За множеството в действителност, които бързо откриха, че няма нищо празнично и свободно в това да работиш от къщи с деца на главата, че и да готвиш и почистваш кухнята всеки ден. Все отново още преди първата седмица да беше отминала, се видя, че карантината трансформира ролята на храната за множеството от нас. Ако за удоволствия като четене на дебели книги или биндж-гледане на сериали се оказа, че по този начин и няма време, да се готви се оказа съвсем неизбежно. Така че храната въпреки всичко зае място, близо до това по време на дълги празници. С някои особености. След като шерването на вечеря, кафе или друго в кръг отвън фамилията стана невероятно, видеоразговорите се оказаха полуспасение. Да пиете по едно всеки от своята страна на екрана се оказа не напълно същото като да пиете по едно един против различен на масата. Социалният контакт без аромат, усет и мирис е като да си на странствуване посредством гугъл мапс.
Мрежата, несъмнено, предложи някои обезщетения. Размяната на предписания, на указания и на хрумвания, груповите диалози за храна, филмираното готвене и готвенето онлайн внезапно се разтеглиха и заеха шокиращо доста пространство на всевъзможни, непредвидени места. Разкриха се и непредвидени благоприятни условия. Ако желае, човек може даже да влезе в кухнята на Масимо Ботура и даже да го види да облизва лъжицата от соса, да се оправдава отговорно и да потупва съненото си дете по тила. В началото на април във фейсбук имаше 96 групи за готвене по време на карантина, в доста от които се вършат стотици изявления дневно. Включително в България. Н икога до момента хора не са се включвали по този начин всеобщо и непринудено в обмяна на това, което създателят на " Слоу фууд " Карло Петрини беше кръстил хранително порно. Единият другар разяснява поста със фотография на агнешко печено с такава на печено пиле, другият демонстрира шишчета. Подобни невербални диалози, несъмнено, не са просто опит за съблазняване на феновете, а израз на фрустрация, че няма по какъв начин да вечеряш с тях.
В индивидуалистичните ни общества се възроди и позабравената извечна роля на храната да показва взаимност. Случаят с кошниците в Неапол е единствено един от образците. Из цяла Европа за медицинските служащи в лечебните заведения стартира да идва поддръжка под формата на пици и други типове вкусни калории. Семейства от възрастни хора или под карантина разчитат на помощ с покупките и доброволците да оказват помощ, наподобява, са задоволително доста, с цел да се появят описи със препоръки какво да купуваш и какво не ( " спанакът и бадемите съдържат магнезий и усъвършенстват съня ", " цинкът в боба и лещата е добър за имунната система ", само че " не носете алкохол и захарни произведения, тъй като те пък я унищожават " и т.н.). Как да се пакетира и подаде храната по най-безопасен метод също се трансформира в тематика. Напътствията са по този начин значителни, че хигиената на доставките за дома направи скок от най-малко едно десетилетие в стандартите си.
Една по-невидима за България смяна, която карантината може да донесе, е реабилитацията на ежедневното домашно готвене. Напоследък от ден на ден проучвания сочат, че в западните страни, изключително в Съединени американски щати и Англия, домашното готвене се трансформира в разкош. Облагодетелствани да имат знания, по-заможните фамилии постоянно имат и привилегията да могат да посветят време на готвене. По-бедното население, въпреки това, все по-малко цени домашната храна, а и няма достъп до артикули, които да създадат разлика. Индустриално приготвена или евтина take away храна са най-честият избор за тях. Принудителното домашно готвене на карантината може да обърне тази наклонност шоково, най-малко за едно потомство. Макар и тази прогноза да е малко оптимистична, може пък това да се окаже един от методите, по които светът няма да е същият след края на огромната Карантина 2020.
Играта е екзалтиращо проучване на живота като премеждие. Градската игра в София от 80-те? Пускане на кофа! Седя на балкона на петия етаж, а братовчед ми, на шестия, спуска въжето. На него виси пластмасова детска кофа с нещо в нея. Той я спуска, а аз чакам с мирис, притихнал от мистерията какво ще намеря вътре. Гумена играчка? Количка? Комикс от четири картинки, открит в дъвка? Или сюблимната находка - нещо вкусно за ястие! Братовчед ми от своя страна е в друга позиция: още преди да задърпа въжето на пластмасовата кофа нагоре, може да види какво има в нея - парче кейк с вишни, соленки или единствено неправилен предмет, който е по-добре да откаже.
Играем тази игра, когато не можем да се съберем. Нещо не ни разрешава. Разделени сме, само че с разменени бисквити, соленки или каквото и да е там за ястие сме същински дружно.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няколко десетилетия по-късно, карантина. Спускането на кофа се появява още веднъж, само че не в София. Явява се в Неапол, където спусканият и издиган съд, видоизменен в кошница, става метод да се помогне на бедните и бездомните: който може, снишава на равнището на улицата кошница с артикули. Който има потребност - взима.
Все отново играта на кофа не е водещият метод за обществен контакт по време на карантина в Европа. Новото " дружно " е пред екраните, лети във тип на нули и единици през 5G или каквито там мрежи има на разположение. Единственият проблем е какъв брой да е дружно, като не можем да си подадем по парче сладкиш с вишни?
Тази карантина е първата същинска социална суматоха в България от началото на 90-те насам. За Западна Европа тя е първата суматоха въобще, като се изключат малцината още живи от поколението, претърпяло Втората международна война. Това е огромна разлика - на Изток доста от нас помнят какво значи същинска рецесия за храна. На Запад - не. Опашките, тежките дефицити, помитащата инфлация са преживявани от всички над 30 в България, само че са единствено теоретична концепция за дейните генерации холандци, французи или датчани.
Означава ли това, че " хамстеруваме " друго? Оказа се, че не.
И на Изток, и на Запад единствено мисълта за допустима заплаха на първо време изпразни избрани и (забележително!) едни и същи лавици в магазините - тези за тоалетна хартия и за брашно. Изборът до такава степен не отговаряше на никаква здрава логичност, че " Защо тъкмо тоалетна хартия? " стана най-често задаваният въпрос в обществените мрежи. Такова държание може би беше по-обяснимо на изток, където един не толкоз отдалечен интервал от историята помни тежки дефицити на тоалетна хартия. Образът на обезумели от шанса си жители, подлитащи към дома, закичени с нанизи тоалетна хартия, още е ослепителен в спомените на моето потомство. На Запад обаче това възприятие за успех е непознато. Тогава?
Според обяснението, което психолози дадоха в медиите, ставаше дума за прочувствено извършване на покупки. Макар и тоалетната хартия да може да се размени с доста подръчни материали и по никакъв начин да не е сериозна за физическото оцеляване, тя е знак на комфорта на развития свят. С други думи, като се презапасяваш с нещо несъществено, си внушаваш сигурността, че ще съхраниш излишествата и охолствата на битието си. Нещо такова. Добре, само че брашното? Всъщност и неговото прекалено извършване на покупки може да бъде разчетено по този метод. Но на това ще се върнем по-късно.
След това, несъмнено, бяха изкупени изключителни количества основни в обстановката артикули: антибактериални гелове, паста, консерви, фасул, и въобще всевъзможни трайни храни. Това се случи и на Запад, и на Изток. Според една информация в Съединени американски щати единствено през първата седмица от психическата рецесия имаше над 50 % растеж в продажбите на артикули като фасул, леща, ориз, нахут и 30 % на консерви. Всичко това - до момента в който на всички места държавните управления уверяваха, че няма смисъл от презапасяване, и супермаркетите отправяха прочувствени апели хората да престанат, тъй като личният състав изнемогва да принася от складовете към рафтовете.
На фона на това един нов ракурс излезе на напред във времето - презапасяването не е чак толкоз подсъдно, дори съгласно стандартите на съответните служби за гражданска отбрана всяко семейство би трябвало да има и съхранява някакви муниции, които да стигнат за седем дни: от вода и свещи, при положение на проблем с инфраструктурата, до храна. Разпространиха се описи. " Като през войната е ", разяснява една моя стара съседка в Белгия, претърпяла Втората международна. " Само дето не чуваш бомби да падат. "
Всъщност " хамстеруването " се оказа от ден до пладне, тъй като питателните промишленост и търговия през днешния ден са несравними с тези преди 50 години. Никога в историята не е имало миг, в който хората в развития свят да са отделяли толкоз дребна част от бюджета си за храна, настояват исторически изследвания от последните години. Петер Схолирс от Социални и културологични проучвания на храната (FOST) в Брюксел беше събрал данни какъв брой кг самун е можел да си купи един строителен служащ през годините - от 1840 до през днешния ден. През 1840 - половин кг. Постепенният спад на цената на хляба е довел до два кг за час някъде към началото на XX век, след това до четири кг за час в интервала 1930 - 1960 (с трагични спадове през Втората световна), а от 80-те насам е малко под 8 кг за час (т.е. един строителен служащ може да си купи 64 кг елементарен бял самун за един ден работа).
Според оповестена статистика през 1980 година междинният работещ българин е давал 42.6 % от приходите си за храна. Спадът в относителните разноски важи за всички основни хранителни артикули и е невиждан. Днес обаче по този начин сме привикнали с лукса да даваме за храна малко, че всяко повишение на една или друга цена на базовите артикули ни се вижда като нарушение на човешките ни права.
Всъщност карантината за първи път, и то напълно незадълбочено към този момент, заклати убеждението, че изобилието е даденост. Но късата суматоха беше успокоена от рафтовете в магазините, които си останаха заредени. Всъщност най-странната специфичност на обстановката с новия ковид е, че карантината пристигна колкото като суматоха, толкоз и като непредвидена почивка, някакъв празник с предусещане за пролет, обвързван, както доста от нас си мислеха, със стоене по пижама вкъщи и готвене на обичани манджи до загуба на пулса. Ето това, второто, или по-точно най-популярната му форма - печене на сладкиши и/или самун, изяснява " прочувственото извършване на покупки " на брашното. Неговата употреба във всичко от насъщния до излишеството го прави най-привлекателен обект на презапасяването. Защото празникът - тъкмо този празник, когато си затворен вкъщи, е съвсем немислим за множеството от нас без готвене или ястие, а най-често композиция от двете. Откакто светът увисна в карантина, сме съвсем като в " Спящата хубавица ": застинали по местата си, както и където тя ни е заварила, с тази разлика, че шишовете не престават да се въртят и цвърчат над огъня и виното да се лее от каните. Реем се в балона на безвремието и готвим. И дъвчем ли, дъвчем. Как и какво готвим и ядем и какъв брой наводни всички конгреси, диалози, медии, открити писма, групи, диалози. Дори хора, които в никакъв случай не са обичали да се въртят из кухнята, които даже нямат кухня, нито в миналото са се считали за чревоугодници или познавачи, се оказаха съсредоточени върху менюто по чужд за тях метод.
Защо тъкмо храната? Защо не игра на карти, слушане на музика или каквото и да е друго? Защо готвенето и яденето се оказаха по този начин централни, по този начин унисонно значими? От една страна, тъй като храната остана във ненадейно съкратения лист от вероятни удоволствия. От друга, тъй като е разбираемо за другите и налично за множеството прекарване - в случай че не самата храна, то насладата от нея може да бъде споделена през наличните ни канали. И също тъй като готвенето и яденето ни основават възприятие на сигурност, че светът ни не е изгубен, че имаме надзор над него, над това кои сме. Сякаш всичко дава обещание да е същото, до момента в който можем да готвим и ядем нещата, които обичаме.
Разбира се, никой не мисли за храната си по този метод. Но тя има това ин-ян качество да задоволява по едно и също време биологическите и обществените ни потребности. Както антрополози от десетилетия насам разискват, тя е съвършена, извънредно нюансирана медиа на нашите показа за самите себе си и за обществената група, към която принадлежим. С това, което ядем, обрисуваме границите на " своите " и на " другите ", опитомяваме света, преди да го сложим в устата си и да го превърнем в част от личното си тяло и сила. Готвенето е този развой на опитомяване, на реализиране на културен избор, на практикуване на надзор.
Но това е единствено един от методите, по които готвенето и храненето понижават напрежението и ни успокояват. Търпеливото готвене е цялото един извънредно приемлив скотски развой: попипването на продуктите, подушването им, чувството от водата, която тече по тях, миризмата, когато се разрязват или затоплят, ритъмът на кълцането и бъркането, ароматът на първата проба/хапка. В доста от текстовете, които се изписаха по време на карантина в Италия, Франция, Ню Йорк и другаде, където суматохата доближи високи равнища, се приказва за готвенето като за физическо облекчение. За метод да се съсредоточиш върху нещо друго, да се оставиш да бъдеш носен, да избягаш. Готвенето оказва помощ толкоз добре, тъй като ангажира всички сетива. Всички, без изключение. Дори равновесието, тази новооткрита страна на усещането ни за света, е въвлечено във физическите старания на готвенето.
Разбира се, изкусителната концепция за карантината като една дълга кулинарна почивка за мнозина увяхна бързо. Това, което изглеждаше като неочаквани остатъци от свободно време, се трансформира в самотност за едни и в фантазия за други. За множеството в действителност, които бързо откриха, че няма нищо празнично и свободно в това да работиш от къщи с деца на главата, че и да готвиш и почистваш кухнята всеки ден. Все отново още преди първата седмица да беше отминала, се видя, че карантината трансформира ролята на храната за множеството от нас. Ако за удоволствия като четене на дебели книги или биндж-гледане на сериали се оказа, че по този начин и няма време, да се готви се оказа съвсем неизбежно. Така че храната въпреки всичко зае място, близо до това по време на дълги празници. С някои особености. След като шерването на вечеря, кафе или друго в кръг отвън фамилията стана невероятно, видеоразговорите се оказаха полуспасение. Да пиете по едно всеки от своята страна на екрана се оказа не напълно същото като да пиете по едно един против различен на масата. Социалният контакт без аромат, усет и мирис е като да си на странствуване посредством гугъл мапс.
Мрежата, несъмнено, предложи някои обезщетения. Размяната на предписания, на указания и на хрумвания, груповите диалози за храна, филмираното готвене и готвенето онлайн внезапно се разтеглиха и заеха шокиращо доста пространство на всевъзможни, непредвидени места. Разкриха се и непредвидени благоприятни условия. Ако желае, човек може даже да влезе в кухнята на Масимо Ботура и даже да го види да облизва лъжицата от соса, да се оправдава отговорно и да потупва съненото си дете по тила. В началото на април във фейсбук имаше 96 групи за готвене по време на карантина, в доста от които се вършат стотици изявления дневно. Включително в България. Н икога до момента хора не са се включвали по този начин всеобщо и непринудено в обмяна на това, което създателят на " Слоу фууд " Карло Петрини беше кръстил хранително порно. Единият другар разяснява поста със фотография на агнешко печено с такава на печено пиле, другият демонстрира шишчета. Подобни невербални диалози, несъмнено, не са просто опит за съблазняване на феновете, а израз на фрустрация, че няма по какъв начин да вечеряш с тях.
В индивидуалистичните ни общества се възроди и позабравената извечна роля на храната да показва взаимност. Случаят с кошниците в Неапол е единствено един от образците. Из цяла Европа за медицинските служащи в лечебните заведения стартира да идва поддръжка под формата на пици и други типове вкусни калории. Семейства от възрастни хора или под карантина разчитат на помощ с покупките и доброволците да оказват помощ, наподобява, са задоволително доста, с цел да се появят описи със препоръки какво да купуваш и какво не ( " спанакът и бадемите съдържат магнезий и усъвършенстват съня ", " цинкът в боба и лещата е добър за имунната система ", само че " не носете алкохол и захарни произведения, тъй като те пък я унищожават " и т.н.). Как да се пакетира и подаде храната по най-безопасен метод също се трансформира в тематика. Напътствията са по този начин значителни, че хигиената на доставките за дома направи скок от най-малко едно десетилетие в стандартите си.
Една по-невидима за България смяна, която карантината може да донесе, е реабилитацията на ежедневното домашно готвене. Напоследък от ден на ден проучвания сочат, че в западните страни, изключително в Съединени американски щати и Англия, домашното готвене се трансформира в разкош. Облагодетелствани да имат знания, по-заможните фамилии постоянно имат и привилегията да могат да посветят време на готвене. По-бедното население, въпреки това, все по-малко цени домашната храна, а и няма достъп до артикули, които да създадат разлика. Индустриално приготвена или евтина take away храна са най-честият избор за тях. Принудителното домашно готвене на карантината може да обърне тази наклонност шоково, най-малко за едно потомство. Макар и тази прогноза да е малко оптимистична, може пък това да се окаже един от методите, по които светът няма да е същият след края на огромната Карантина 2020.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ