Земеделците към новата власт: Идат фалите. Вземете спешни мерки!
Идват банкрути. Нова власт незабавно би трябвало да вземе ограничения. Аларма за извънредно тежката обстановка в агросектора удариха млекари и животновъди по време на форума „ Криза и зелена договорка: Време за бързи решения в земеделието ”. Международната конференция, проведена от „ Стандарт ” и Атидже Вели, евродепутат от „ Обнови Европа ”/ДПС, бе част от националната акция в поддръжка на родните производители, преработватели и търговци „ ДА! На българската храна ”, която медията ни организира към този момент 15-а година. В навечерието на 30-тия празник на „ Стандарт ” самодейността стана интернационална. Специално присъединяване във форума взе еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски, който даде специфични препоръки на българските аграрни компании. Войчеходски насочи и рекомендации към страната ни по какъв начин да се възползва най-добре от опциите, които дава Европа.
Ако не се направи нещо незабавно в тази страна, ще стартират банкрути, предизвести Владислав Михайлов, ръководител на Национална асоциация на млекопреработвателите. Той поддържа концепцията за понижаване на Данък добавена стойност за храните. " Срещу по-малко от 2% от националния бюджет ще имаме по-голяма правдивост. 25 от 28 страни в Европа са обществено по-справедливи от нас. Хайде да вървим към тази Европа ", прикани Михайлов. По думите му банкрутите в бранша ще провокират резултата на доминото. " Хората ще хвърлят пешкирта, няма да работят ", сигнализира той. И съобщи: „ Аз съм притежател от 21 години на някогашната " Сердика Хасково ". Никога не е било както в този момент. Досега не съм бил на загуба, съобщи Михайлов и уточни, че в този момент за пръв път е на загуба. Досега постоянно е давал коледни награди на чиновниците си, а в този момент бонуси освен няма да има, само че и се постанова да забави заплатите. " 160 индивида са ангажирани в нашата конструкция. Какво би трябвало да се направи, с цел да не отидат тези хора на борсата ", попита Михайлов.
Положението на нашите животновъди, на нашите свиневъди, е пагубно. Заради скъпия ток, високата цена на фуража и ниската цена на свинското месо животновъдни стопанства са пред банкрут, съобщи и ръководителят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. Той също прикани Данък добавена стойност за храните да бъде понижен от 20 на 9%. " Виждам на форума някогашни министри, някогашни и сегашни депутати, уповавам се да се вслушат в апела ни. Това е единствената мярка, която можем да създадем, с цел да не подвигаме цените. Защото в случай че вдигнем още цените, потребителят ще каже: " Гледайте си работа " и ще отиде да купи нещо полско, нещо немско ", уточни Урджанов.
Темата за понижаване на Данък добавена стойност върху храните бе измежду най-болните и най-дискутирани от сектора.
Имаме съответно искане за 9% Данък добавена стойност за храните, сподели Яна Иванова от Сдружение Храни и питиета. " Ние сме една от трите страни в Европейски Съюз, които нямат намалена ставка. Потреблението пада поради високите цени и ние имаме незабавна потребност от поддръжка. Нашето искане е в интерес на всички консуматори, това е антиинфлационна мярка. Казват ни - да, само че ще намалее внезапно приходът от Данък добавена стойност. При нас има огромен сегмент от сивата стопанска система, имаме вяра, че той ще изсветлее с 9% Данък добавена стойност. Имаме подобен образец от Румъния, където приходите не паднаха, а се повишиха при понижаване на ставката. Вярваме, че това е методът да се върне лоялната конкуренция. Защото нелоялната поврежда освен фиска, само че и всички производители, които заплащат налози ", сподели Иванова.
Днес браншовите организации сме по-обединени от всеки път в това, което вършим като Национален съвет по храните, съобщи Йордан Чорбаджийски, ръководител на Националната лозаро-винарска камара. Заради високата инфлация и високите цени на енергоносителите е належащо да имаме ставка от 9% Данък добавена стойност за всички храни и питиета, уточни Чорбаджийски. По думите му, винопроизводството в България е на колене от доста години. " Всички европейски страни субсидират гроздопроизводителите, а у нас имаме дотация единствено 27 лева за декар лозе, колкото е за пасбище. Но лозето, за разбика от пасбището, желае целогодишна грижа ”, сподели още Чорбаджийски.
Първите ни стъпки би трябвало да са ориентирани към понижаване на Данък добавена стойност за храните от първа нужда,каза зам.-председателят на 47-ото Народно събрание Ива Митева.
" Поздравявам " Стандарт " и всички участници във форума с напъните години наред да опазват качеството на българските храни и да съхраняват същинския им усет, който помним още от деца. Вие спомагате българската земя да е още жива и българските полета да са цялостни със златни ниви ", обърна се Митева към присъстващите производители.
ИТН първи внесохме предложение за по-ниска ставка за Данък добавена стойност за храните, съобщи топ земеделският специалист на Има Такъв Народ, депутатът Пламен Абровски. По думите му в земеделеието и храните има проблеми. Трябва обаче да се работи за решение на аргументите за проблемите.
Защо гроздопроизводителите не взаимодействат с винопроизовдителите? Защо България създава толкоз доста зърно, а не може да създаде на ниска цена самун? Защо ядем салами със свинско от Испания, а не от България, запита Амбровски.
Приоритетите на хранително-вкусовата промишленост са цели и на Движение за права и свободи, по тази причина постоянно ще срещнете поддръжка, сподели депутатът от Движение за права и свободи Имрен Мехмедова. Тя обаче сложи изискване, с цел да поддържа Движението понижена ставка. " За да подкрепим 9% ставка на Данък добавена стойност, желаеме да ни се подсигурява, че тя ще докара и до по-ниски цени за потребителите. Защото в нашите разбори виждаме, че досегашните случаи на съкращаване на ставката не се случва тъкмо по този начин ", сподели Имрен Мехмедова.
България е обичаен производител на етерично-маслени растения като маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други растения, които могат да се употребяват в козметичната промишленост, медицината като средство за заличаване на инсекти и паразити, и други цели. България би могла също по този начин да продължи да се възползва от относително огромния си бранш на растениевъдството и да помогне на земеделските стопани да разширят производството на растителна основа, защото обществото и тактиката " От фермата до вилицата " предлагат храни от растителни източници, сподели еврокомикар Януш Войчеховски. И съобщи: " България би могла да ускори производството си на вино със предпазени наименования, което през последната година понижава. Разбирам, че някои от обичайните за България месни артикули, като филе „ Елена “ или луканка „ Панагюрска “, също са предпазени. "
Много необработен капацитет има в развиването на бранша на биологичното земеделие в България, който, въпреки и да се усилва, към момента съставлява единствено 2,6 % от общата употребена земеделска повърхност през 2018 година, сподели още Войчеховски.
Биологичното произвеждане ще е един от методите да увеличим приходите на земеделците, да ги върнем в селските региони, сподели евродепутатът Атидже Вели. По нейна покана по време на форума се състоя самобитна среща на върха на най-големите специалисти в земеделието от Европа. Съвети на родните фермери даде Пиер Баску, шеф " Устойчивост и подкрепяне на приходите ", в Главна дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “ в Европейска комисия. Детайли от новата Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз обясни Улрике Мюлер, евродепутат от група " Обнови Европа ". За българските производители и преработватели от изключително значение бе присъединяване на Пека Песонен, общоприет секретар на Копа Коджека.
Присъствието ви тук през днешния ден е и следващо доказателство, че полемиките, които организираме към този момент 15 години в границите на акцията " Да! На българската храна ", освен са нужни. Те са резултатни. Разрешавали са големи несъгласия сред разнообразни браншове, постигало се е единодушие по конфликтни тематики, тлеещи с години, сподели основният редактор на в. „ Стандарт ” и началник на акцията „ Да! На българската храна ” Славка Бозукова.
Стъпваме на петте целта от великденската полемика „ ДА! На българската храна!, сподели Мариана Кукушева, началник на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от интернационалния конгрес. И определени: Първият от тях бе за 9% Данък добавена стойност за всички храни, който през днешния ден е по-актуален от всеки път поради галопиращите цени на питателните артикули. Вторият - Всички публични поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. " Наше изследване сподели, че български бизнес оператори не вземат участие в публични поръчки в страна от Европейски Съюз ", уточни Кукушева.
Третият приоритет - предвидими стопански правила и стандарти в нескончаем интервал от най-малко 10 години. Четвърто - подкрепяне на суровинния бранш без ограничаване. Пето - присъединяване на бизнеса при изработването на рамката на Европейската комисия за хранителния бранш.
По време на форума „ Стандарт ” отличи най-успешните компании в износа и онлайн търговията.
Ако не се направи нещо незабавно в тази страна, ще стартират банкрути, предизвести Владислав Михайлов, ръководител на Национална асоциация на млекопреработвателите. Той поддържа концепцията за понижаване на Данък добавена стойност за храните. " Срещу по-малко от 2% от националния бюджет ще имаме по-голяма правдивост. 25 от 28 страни в Европа са обществено по-справедливи от нас. Хайде да вървим към тази Европа ", прикани Михайлов. По думите му банкрутите в бранша ще провокират резултата на доминото. " Хората ще хвърлят пешкирта, няма да работят ", сигнализира той. И съобщи: „ Аз съм притежател от 21 години на някогашната " Сердика Хасково ". Никога не е било както в този момент. Досега не съм бил на загуба, съобщи Михайлов и уточни, че в този момент за пръв път е на загуба. Досега постоянно е давал коледни награди на чиновниците си, а в този момент бонуси освен няма да има, само че и се постанова да забави заплатите. " 160 индивида са ангажирани в нашата конструкция. Какво би трябвало да се направи, с цел да не отидат тези хора на борсата ", попита Михайлов.
Положението на нашите животновъди, на нашите свиневъди, е пагубно. Заради скъпия ток, високата цена на фуража и ниската цена на свинското месо животновъдни стопанства са пред банкрут, съобщи и ръководителят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов. Той също прикани Данък добавена стойност за храните да бъде понижен от 20 на 9%. " Виждам на форума някогашни министри, някогашни и сегашни депутати, уповавам се да се вслушат в апела ни. Това е единствената мярка, която можем да създадем, с цел да не подвигаме цените. Защото в случай че вдигнем още цените, потребителят ще каже: " Гледайте си работа " и ще отиде да купи нещо полско, нещо немско ", уточни Урджанов.
Темата за понижаване на Данък добавена стойност върху храните бе измежду най-болните и най-дискутирани от сектора.
Имаме съответно искане за 9% Данък добавена стойност за храните, сподели Яна Иванова от Сдружение Храни и питиета. " Ние сме една от трите страни в Европейски Съюз, които нямат намалена ставка. Потреблението пада поради високите цени и ние имаме незабавна потребност от поддръжка. Нашето искане е в интерес на всички консуматори, това е антиинфлационна мярка. Казват ни - да, само че ще намалее внезапно приходът от Данък добавена стойност. При нас има огромен сегмент от сивата стопанска система, имаме вяра, че той ще изсветлее с 9% Данък добавена стойност. Имаме подобен образец от Румъния, където приходите не паднаха, а се повишиха при понижаване на ставката. Вярваме, че това е методът да се върне лоялната конкуренция. Защото нелоялната поврежда освен фиска, само че и всички производители, които заплащат налози ", сподели Иванова.
Днес браншовите организации сме по-обединени от всеки път в това, което вършим като Национален съвет по храните, съобщи Йордан Чорбаджийски, ръководител на Националната лозаро-винарска камара. Заради високата инфлация и високите цени на енергоносителите е належащо да имаме ставка от 9% Данък добавена стойност за всички храни и питиета, уточни Чорбаджийски. По думите му, винопроизводството в България е на колене от доста години. " Всички европейски страни субсидират гроздопроизводителите, а у нас имаме дотация единствено 27 лева за декар лозе, колкото е за пасбище. Но лозето, за разбика от пасбището, желае целогодишна грижа ”, сподели още Чорбаджийски.
Първите ни стъпки би трябвало да са ориентирани към понижаване на Данък добавена стойност за храните от първа нужда,каза зам.-председателят на 47-ото Народно събрание Ива Митева.
" Поздравявам " Стандарт " и всички участници във форума с напъните години наред да опазват качеството на българските храни и да съхраняват същинския им усет, който помним още от деца. Вие спомагате българската земя да е още жива и българските полета да са цялостни със златни ниви ", обърна се Митева към присъстващите производители.
ИТН първи внесохме предложение за по-ниска ставка за Данък добавена стойност за храните, съобщи топ земеделският специалист на Има Такъв Народ, депутатът Пламен Абровски. По думите му в земеделеието и храните има проблеми. Трябва обаче да се работи за решение на аргументите за проблемите.
Защо гроздопроизводителите не взаимодействат с винопроизовдителите? Защо България създава толкоз доста зърно, а не може да създаде на ниска цена самун? Защо ядем салами със свинско от Испания, а не от България, запита Амбровски.
Приоритетите на хранително-вкусовата промишленост са цели и на Движение за права и свободи, по тази причина постоянно ще срещнете поддръжка, сподели депутатът от Движение за права и свободи Имрен Мехмедова. Тя обаче сложи изискване, с цел да поддържа Движението понижена ставка. " За да подкрепим 9% ставка на Данък добавена стойност, желаеме да ни се подсигурява, че тя ще докара и до по-ниски цени за потребителите. Защото в нашите разбори виждаме, че досегашните случаи на съкращаване на ставката не се случва тъкмо по този начин ", сподели Имрен Мехмедова.
България е обичаен производител на етерично-маслени растения като маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други растения, които могат да се употребяват в козметичната промишленост, медицината като средство за заличаване на инсекти и паразити, и други цели. България би могла също по този начин да продължи да се възползва от относително огромния си бранш на растениевъдството и да помогне на земеделските стопани да разширят производството на растителна основа, защото обществото и тактиката " От фермата до вилицата " предлагат храни от растителни източници, сподели еврокомикар Януш Войчеховски. И съобщи: " България би могла да ускори производството си на вино със предпазени наименования, което през последната година понижава. Разбирам, че някои от обичайните за България месни артикули, като филе „ Елена “ или луканка „ Панагюрска “, също са предпазени. "
Много необработен капацитет има в развиването на бранша на биологичното земеделие в България, който, въпреки и да се усилва, към момента съставлява единствено 2,6 % от общата употребена земеделска повърхност през 2018 година, сподели още Войчеховски.
Биологичното произвеждане ще е един от методите да увеличим приходите на земеделците, да ги върнем в селските региони, сподели евродепутатът Атидже Вели. По нейна покана по време на форума се състоя самобитна среща на върха на най-големите специалисти в земеделието от Европа. Съвети на родните фермери даде Пиер Баску, шеф " Устойчивост и подкрепяне на приходите ", в Главна дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “ в Европейска комисия. Детайли от новата Обща селскостопанска политика на Европейски Съюз обясни Улрике Мюлер, евродепутат от група " Обнови Европа ". За българските производители и преработватели от изключително значение бе присъединяване на Пека Песонен, общоприет секретар на Копа Коджека.
Присъствието ви тук през днешния ден е и следващо доказателство, че полемиките, които организираме към този момент 15 години в границите на акцията " Да! На българската храна ", освен са нужни. Те са резултатни. Разрешавали са големи несъгласия сред разнообразни браншове, постигало се е единодушие по конфликтни тематики, тлеещи с години, сподели основният редактор на в. „ Стандарт ” и началник на акцията „ Да! На българската храна ” Славка Бозукова.
Стъпваме на петте целта от великденската полемика „ ДА! На българската храна!, сподели Мариана Кукушева, началник на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, която бе модератор на първия панел от интернационалния конгрес. И определени: Първият от тях бе за 9% Данък добавена стойност за всички храни, който през днешния ден е по-актуален от всеки път поради галопиращите цени на питателните артикули. Вторият - Всички публични поръчки за институциите да са за български храни по стандарт. " Наше изследване сподели, че български бизнес оператори не вземат участие в публични поръчки в страна от Европейски Съюз ", уточни Кукушева.
Третият приоритет - предвидими стопански правила и стандарти в нескончаем интервал от най-малко 10 години. Четвърто - подкрепяне на суровинния бранш без ограничаване. Пето - присъединяване на бизнеса при изработването на рамката на Европейската комисия за хранителния бранш.
По време на форума „ Стандарт ” отличи най-успешните компании в износа и онлайн търговията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ