Стратегията Да накажем банкерите
Идеите за облагане на свръхпечалбите на кредитните институции започнаха да валят из Европа. Те нормално са обосновани с това, че покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи бързо при заемите, само че не толкоз при депозитите. Прилагането на сходни ограничения елементарно притегля обществена поддръжка, само че крие и основни опасности. Идеите за облагане на свръхпечалбите на кредитните институции започнаха да валят из Европа. Те нормално са обосновани с това, че покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи бързо при заемите, само че не толкоз при депозитите. Прилагането на сходни ограничения елементарно притегля обществена поддръжка, само че крие и основни опасности.
За политиците един от най-лесните за въвеждане налози е върху банковите облаги. И без това във усещането на множеството хора те са несправедливо огромни и на практика откраднати от джобовете им, тъй че в случай че ги накажеш, освен няма да загубиш гласове, а даже можеш да изглеждаш като Робин Худ.
В последната година тази задача наподобява още по-лесна - покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи съвсем стремително в тези по заемите и надалеч по-бавно в тези по депозитите, което разтвори маржа и докара внезапни скокове в банковите облаги. Затова и не е изключително чудно, че едно след друго държавни управления започнаха да протягат ръка към тези пари и да афишират краткотрайни или еднократни налози, изземващи част от свръхпечалбите. В множеството случаи това са по-малки централно- и източноевропейски страни, само че в редиците влизат и такива с големи интернационалните финансови играчи като Испания, а от преди дни и Италия. Така че не е изключено скоро и други да се изкушат.
Реклама
Отвъд лесното аритметично закърпване на бюджета обаче сходни ограничения водят и до проблеми. Правителството на Джорджа Мелони бързо се сблъска с най-видимия от тях - след обявената чернова, която предвиждаше дейно да се изземат към 3 милиарда евро, или близо 20% от предстоящата облага на италианските банки за 2023 година, последва срив на акциите им, който изтри 10 милиарда евро пазарна капитализация. Така проектът бързо беше преначертан в по-мек вид. Но по-същественото е, че банковото ходатайство е много комплицирано устроено и непремерена интервенция е малко евентуално да реализира дълготраен резултат, само че може да нанесе основни вреди освен за банките, а и за стопанската система .
Откъде идва дъждът от пари
Паричната политика по принцип е макроикономически инструмент, който централните банки употребяват, с цел да държат под надзор инфлацията и да не разрешават прегряване на стопанската система. Очевидно обаче тя има и странични резултати на микрониво. А постоянно и недостатъци.
Един подобен се демонстрира и от лятото на 2022 година насам, когато ЕЦБ стартира стягането на политиката си в опит да овладее ценовите скокове. Благодарение на дългите години на несметно и на ниска цена финансиране (осигурено от негативните лихви и така наречен quantitative easing, който си е де факто отпечатване на пари) банковите системи на множеството европейски пазари разполагат с остатък от ликвидност и надлежно не усещат значителен напън да се конкурират за привличането на депозанти. Затова и лихвите се задържат ниски или се повишават напълно едва. Същевременно покачващите се лихви от ЕЦБ се придвижват стремително на междубанковия пазар и оттова много бързо при заемите. Да го покажем образно - сега ЕЦБ е определила 3.75% рента за своето deposit facility, където всяка банка може да паркира непотребната си ликвидност овърнайт. Това значи, че за нея няма на практика никаква логичност да я даде на някой по-евтино, което закотвя овърнайт междубанковия пазар на това равнище (малко по-ниско, защото не всички участници имат пряк достъп до ЕЦБ). Оттам се повишават и по-дългосрочните междубанкови покупко-продажби, измервани през по този начин известните показатели Euribor. А оттова и всички заеми, обвързани с Euribor.
Така действително в действителност сега стягането на ЕЦБ обезпечава разтваряне на лихвената ножица и опция за арбитраж, а надлежно и за краткотраен скок на облагата. И надлежно и политиците във от ден на ден страни ѝ хвърлят око , аналогично на метода, по който всеобщо действаха и с енергийния бранш в последните години.
Реклама Рисковете на изземването
Обичайно решенията за ограничения за облагане на свръхпечалбите на банките се обличат в търсене на " правдивост ", оправдана с това, че те не придвижват нарастването на лихвите към вложителите си. Например средствата да отидат да се подкрепят семейства, чийто разноски по обслужване на заемите са скочили.
Това, което не се регистрира обаче, е, че банковият бранш оперира при много характерни правила и регулации. На първо място, в случай че приемем, че банките могат толкоз елементарно да извличат свръхпечалби за сметка на клиентите си, то е разумно да предположим, че и данъкът ще им бъде трансфериран. Така като евентуален непряк резултат се откроява облагането на облагите в допълнение да оскъпи кредитирането и надлежно да забави растежа. Това не е безусловно неприятно - на практика по този начин би се подсилило стягането на ЕЦБ и по-бързото изстудяване на инфлацията. Картината в Европейски Съюз обаче надалеч не е равномерна и за някои страни това може да значи влизане в криза - нещо, което пък политиците никак не обичат.
Друг основен миг е, че за банките облагите не са нещо, което непосредствено отива в джоба, а от тях се генерира капитал, с който да покриват поетия от тях риск. Те би трябвало да дават отговор на редица регулаторни условия и да съблюдават съотношения за адекватност. Но най-общо, в случай че не им доближава капитал, това лимитира опцията им да кредитират и може да донесе закъснение и по тази линия.
Къде какви налози има Испания - още през 2022 беше въведен налог 4.8% върху чистия лихвен приход над предел от 800 млн. лева, т.е. по дизайн той няма да засегне дребните кредитни институции. Правителството разчита да събере към 3 милиарда евро до 2024 година Унгария - ръководството на Орбан показа налог 10% върху чистите доходи от бизнес в страната за 2022 година, който се свива на 8% за 2023 година По-оценки на това се равнява на по към 250 милиарда форинта (600 - 650 млн. евро) за всяка от годините, като за 2022 година това е към 37% от облагата. През 2023 година данъкът беше модифициран, като банките могат да си спестят половината, в случай че влагат в маджарски държавен дълг. Чехия - през 2022 година вкара 60% налог върху свръхпечалбите (20% над междинното за 2018 - 2021 г.) на енергийни компании и банки, който ще важи за 2023 - 2025 година Той обгръща шестте най-големи банки, защото има предел, над който се задейства. По първични планове държавното управление чака доход за 2023 година към 1.3 милиарда евро, само че съгласно сумата ще е по-малка. Швеция - не тъкмо налог свръхпечалба, само че от 2022 в страната е въведен " рисков налог " за укрепване на обществените финанси при положение на финансова рецесия. Той се заплаща от кредитнитните институции с бизнес за над 150 милиарда крони (около 14 милиарда евро) на територията й. Ставката е 0.05% върху пасивите им за 2022 година и 0.06% - за 2023 година, като плановете са за над 500 млн. евро годишни приходи. Литва - при започване на 2023 година вкара налог 60% върху чистия лихвен приход, който надвишава междинното за предходните четири години с повече от 50%. По разнообразни оценки за две години държавното управление чака сред 400 и 510 млн. евро. Трета по величина банка в страната е известната и в България Revolut, като една от рецензиите на банковия отрасъл е, че тя може да се окаже облагодетелствана, като остане изключена от налога, защото огромна част от депозитите й са от непознати жители и по този начин може да остане под планувания предел от 400 млн. евро. Италия - първичното предложение на държавното управление беше за 40% налог върху частта от чистия лихвен приход за 2022 или 2023 година, която надвишава растеж от 5% за 2022 година или 10% за 2023 година в частта му, която надвишава 10%. Това правеше оценки за близо 3 милиарда евро, само че след първичната пазарна реакция предлагането беше смекчено, като беше комплициран таван - всяка банка да заплаща най-много 0.1% от активите си. Така към този момент оценките са за към 2 милиарда евро. Латвия - съществено обмисля въвеждането на ексклузивен налог. Темата публично е повдигана от финансовия министър и се разисква около бюджетната процедура за 2024 година, само че към момента няма елементи. За първата половина на 2023 година облагата на банковия бранш е 336 млн. евро, което надвишава резултата за цялата 2022 г.
За политиците един от най-лесните за въвеждане налози е върху банковите облаги. И без това във усещането на множеството хора те са несправедливо огромни и на практика откраднати от джобовете им, тъй че в случай че ги накажеш, освен няма да загубиш гласове, а даже можеш да изглеждаш като Робин Худ.
В последната година тази задача наподобява още по-лесна - покачването на лихвите от ЕЦБ се придвижи съвсем стремително в тези по заемите и надалеч по-бавно в тези по депозитите, което разтвори маржа и докара внезапни скокове в банковите облаги. Затова и не е изключително чудно, че едно след друго държавни управления започнаха да протягат ръка към тези пари и да афишират краткотрайни или еднократни налози, изземващи част от свръхпечалбите. В множеството случаи това са по-малки централно- и източноевропейски страни, само че в редиците влизат и такива с големи интернационалните финансови играчи като Испания, а от преди дни и Италия. Така че не е изключено скоро и други да се изкушат.
Реклама
Отвъд лесното аритметично закърпване на бюджета обаче сходни ограничения водят и до проблеми. Правителството на Джорджа Мелони бързо се сблъска с най-видимия от тях - след обявената чернова, която предвиждаше дейно да се изземат към 3 милиарда евро, или близо 20% от предстоящата облага на италианските банки за 2023 година, последва срив на акциите им, който изтри 10 милиарда евро пазарна капитализация. Така проектът бързо беше преначертан в по-мек вид. Но по-същественото е, че банковото ходатайство е много комплицирано устроено и непремерена интервенция е малко евентуално да реализира дълготраен резултат, само че може да нанесе основни вреди освен за банките, а и за стопанската система .
Откъде идва дъждът от пари
Паричната политика по принцип е макроикономически инструмент, който централните банки употребяват, с цел да държат под надзор инфлацията и да не разрешават прегряване на стопанската система. Очевидно обаче тя има и странични резултати на микрониво. А постоянно и недостатъци.
Един подобен се демонстрира и от лятото на 2022 година насам, когато ЕЦБ стартира стягането на политиката си в опит да овладее ценовите скокове. Благодарение на дългите години на несметно и на ниска цена финансиране (осигурено от негативните лихви и така наречен quantitative easing, който си е де факто отпечатване на пари) банковите системи на множеството европейски пазари разполагат с остатък от ликвидност и надлежно не усещат значителен напън да се конкурират за привличането на депозанти. Затова и лихвите се задържат ниски или се повишават напълно едва. Същевременно покачващите се лихви от ЕЦБ се придвижват стремително на междубанковия пазар и оттова много бързо при заемите. Да го покажем образно - сега ЕЦБ е определила 3.75% рента за своето deposit facility, където всяка банка може да паркира непотребната си ликвидност овърнайт. Това значи, че за нея няма на практика никаква логичност да я даде на някой по-евтино, което закотвя овърнайт междубанковия пазар на това равнище (малко по-ниско, защото не всички участници имат пряк достъп до ЕЦБ). Оттам се повишават и по-дългосрочните междубанкови покупко-продажби, измервани през по този начин известните показатели Euribor. А оттова и всички заеми, обвързани с Euribor.
Така действително в действителност сега стягането на ЕЦБ обезпечава разтваряне на лихвената ножица и опция за арбитраж, а надлежно и за краткотраен скок на облагата. И надлежно и политиците във от ден на ден страни ѝ хвърлят око , аналогично на метода, по който всеобщо действаха и с енергийния бранш в последните години.
Реклама Рисковете на изземването
Обичайно решенията за ограничения за облагане на свръхпечалбите на банките се обличат в търсене на " правдивост ", оправдана с това, че те не придвижват нарастването на лихвите към вложителите си. Например средствата да отидат да се подкрепят семейства, чийто разноски по обслужване на заемите са скочили.
Това, което не се регистрира обаче, е, че банковият бранш оперира при много характерни правила и регулации. На първо място, в случай че приемем, че банките могат толкоз елементарно да извличат свръхпечалби за сметка на клиентите си, то е разумно да предположим, че и данъкът ще им бъде трансфериран. Така като евентуален непряк резултат се откроява облагането на облагите в допълнение да оскъпи кредитирането и надлежно да забави растежа. Това не е безусловно неприятно - на практика по този начин би се подсилило стягането на ЕЦБ и по-бързото изстудяване на инфлацията. Картината в Европейски Съюз обаче надалеч не е равномерна и за някои страни това може да значи влизане в криза - нещо, което пък политиците никак не обичат.
Друг основен миг е, че за банките облагите не са нещо, което непосредствено отива в джоба, а от тях се генерира капитал, с който да покриват поетия от тях риск. Те би трябвало да дават отговор на редица регулаторни условия и да съблюдават съотношения за адекватност. Но най-общо, в случай че не им доближава капитал, това лимитира опцията им да кредитират и може да донесе закъснение и по тази линия.
Къде какви налози има Испания - още през 2022 беше въведен налог 4.8% върху чистия лихвен приход над предел от 800 млн. лева, т.е. по дизайн той няма да засегне дребните кредитни институции. Правителството разчита да събере към 3 милиарда евро до 2024 година Унгария - ръководството на Орбан показа налог 10% върху чистите доходи от бизнес в страната за 2022 година, който се свива на 8% за 2023 година По-оценки на това се равнява на по към 250 милиарда форинта (600 - 650 млн. евро) за всяка от годините, като за 2022 година това е към 37% от облагата. През 2023 година данъкът беше модифициран, като банките могат да си спестят половината, в случай че влагат в маджарски държавен дълг. Чехия - през 2022 година вкара 60% налог върху свръхпечалбите (20% над междинното за 2018 - 2021 г.) на енергийни компании и банки, който ще важи за 2023 - 2025 година Той обгръща шестте най-големи банки, защото има предел, над който се задейства. По първични планове държавното управление чака доход за 2023 година към 1.3 милиарда евро, само че съгласно сумата ще е по-малка. Швеция - не тъкмо налог свръхпечалба, само че от 2022 в страната е въведен " рисков налог " за укрепване на обществените финанси при положение на финансова рецесия. Той се заплаща от кредитнитните институции с бизнес за над 150 милиарда крони (около 14 милиарда евро) на територията й. Ставката е 0.05% върху пасивите им за 2022 година и 0.06% - за 2023 година, като плановете са за над 500 млн. евро годишни приходи. Литва - при започване на 2023 година вкара налог 60% върху чистия лихвен приход, който надвишава междинното за предходните четири години с повече от 50%. По разнообразни оценки за две години държавното управление чака сред 400 и 510 млн. евро. Трета по величина банка в страната е известната и в България Revolut, като една от рецензиите на банковия отрасъл е, че тя може да се окаже облагодетелствана, като остане изключена от налога, защото огромна част от депозитите й са от непознати жители и по този начин може да остане под планувания предел от 400 млн. евро. Италия - първичното предложение на държавното управление беше за 40% налог върху частта от чистия лихвен приход за 2022 или 2023 година, която надвишава растеж от 5% за 2022 година или 10% за 2023 година в частта му, която надвишава 10%. Това правеше оценки за близо 3 милиарда евро, само че след първичната пазарна реакция предлагането беше смекчено, като беше комплициран таван - всяка банка да заплаща най-много 0.1% от активите си. Така към този момент оценките са за към 2 милиарда евро. Латвия - съществено обмисля въвеждането на ексклузивен налог. Темата публично е повдигана от финансовия министър и се разисква около бюджетната процедура за 2024 година, само че към момента няма елементи. За първата половина на 2023 година облагата на банковия бранш е 336 млн. евро, което надвишава резултата за цялата 2022 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ