Архангелова задушница е
И тази година в съботата преди Архангеловден означаваме третата задушница за годината. След задушниците преди Великия пост и преди Петровия пост (заради обичания сезонен плод наричана в някои места още Черешова) това е третата, която се отбелязва всеобщо у нас. И тя е преди един огромен пост - Рождественския, който стартира от 15 ноември или от 14 ноември, в случай че тази дата се падне в сряда или петък.
Думата задушница е с ясна етимология: ден на молебствия за душите. В някои краища у нас я назовават "одуше " (дума в междинен род) евентуално от молитвите "о душе... ", т.е. "за душата на... "; гърците я назовават "събота за душите ". Всеки от нас е изгубил свои обичани близки. Те несъмнено живеят в спомените, мислите, постоянно и в диалозите ни, само че добре е да си спомняме за тях и с молитва към Бога. В персоналните си молебствия е добре да ги загатваме постоянно, всеки ден. Няма ден, в който да не можем или да "не би трябвало " да се молим за покойниците.
Има дни, към огромни Господски празници, в които не се поставя осъществяването на нормалните заупокойни служби и правенето на поменни трапези по отношение на избрани дни, месеци или години от гибелта на покойника. Но даже и в такива дни на огромни празници е целесъобразно ние да си спомняме в молитва за умрелите.
Най-добре е да участваме и в молитвите на Църквата като общественост от вярващи в Господ Иисус Христос за душите на по-рано отишлите си родственици и близки. А Православната черква всеки ден се моли за душите на покойниците. Като участваме в тези богослужения, ние причисляваме молитвите си към молитвите на останалите сестри и братя в Христос, с цел да бъде милосърден Той на Страшния съд към умрелите наши близки и към всички нас.
В петък преди задушница след вечерната работа и в събота сутринта, на задушница, след литургията се правят общите заупокойни служби, наричани панихиди. Там би трябвало да занесем един съд с варено жито и да запалителен свещ. Хлябът и виното не са наложителни, още по-малко останалите "раздавки ", въпреки постоянно да се носят дружно с житото. А житото е прочут знак на възкресението, даден от самия Спасител, бележит и от свети деятел Павел: "сее се в тление, възкръсва в нетление " (1 Кор. 15:42).
Църквата по време на общите молебствия за умрелите се моли и за всички ония, които са умрели надалеч от вкъщи и отечеството си, които са починали при нещастни условия: удавили са се, изгорели са в пожари, изгубили са живота си при автомобилни или самолетни произшествия, по "планини и земни пропасти ".
Тя се моли и за ония, които умират в цялостна изоставеност от родственици и близки, както и от огромното и постоянно безлико общество, които хора от време на време общинските управляващи погребват в безименни гробове, като че ли това не са били хора, индивиди като нас. Господи, помилвай и тези несретници! Бог да елементарни и помилва всички наши покойници, с цел да се срещнем един ден с тях в небесното Му царство, където няма тъга, болежка, горест и въздишка, само че е живот безконечен!
Думата задушница е с ясна етимология: ден на молебствия за душите. В някои краища у нас я назовават "одуше " (дума в междинен род) евентуално от молитвите "о душе... ", т.е. "за душата на... "; гърците я назовават "събота за душите ". Всеки от нас е изгубил свои обичани близки. Те несъмнено живеят в спомените, мислите, постоянно и в диалозите ни, само че добре е да си спомняме за тях и с молитва към Бога. В персоналните си молебствия е добре да ги загатваме постоянно, всеки ден. Няма ден, в който да не можем или да "не би трябвало " да се молим за покойниците.
Има дни, към огромни Господски празници, в които не се поставя осъществяването на нормалните заупокойни служби и правенето на поменни трапези по отношение на избрани дни, месеци или години от гибелта на покойника. Но даже и в такива дни на огромни празници е целесъобразно ние да си спомняме в молитва за умрелите.
Най-добре е да участваме и в молитвите на Църквата като общественост от вярващи в Господ Иисус Христос за душите на по-рано отишлите си родственици и близки. А Православната черква всеки ден се моли за душите на покойниците. Като участваме в тези богослужения, ние причисляваме молитвите си към молитвите на останалите сестри и братя в Христос, с цел да бъде милосърден Той на Страшния съд към умрелите наши близки и към всички нас.
В петък преди задушница след вечерната работа и в събота сутринта, на задушница, след литургията се правят общите заупокойни служби, наричани панихиди. Там би трябвало да занесем един съд с варено жито и да запалителен свещ. Хлябът и виното не са наложителни, още по-малко останалите "раздавки ", въпреки постоянно да се носят дружно с житото. А житото е прочут знак на възкресението, даден от самия Спасител, бележит и от свети деятел Павел: "сее се в тление, възкръсва в нетление " (1 Кор. 15:42).
Църквата по време на общите молебствия за умрелите се моли и за всички ония, които са умрели надалеч от вкъщи и отечеството си, които са починали при нещастни условия: удавили са се, изгорели са в пожари, изгубили са живота си при автомобилни или самолетни произшествия, по "планини и земни пропасти ".
Тя се моли и за ония, които умират в цялостна изоставеност от родственици и близки, както и от огромното и постоянно безлико общество, които хора от време на време общинските управляващи погребват в безименни гробове, като че ли това не са били хора, индивиди като нас. Господи, помилвай и тези несретници! Бог да елементарни и помилва всички наши покойници, с цел да се срещнем един ден с тях в небесното Му царство, където няма тъга, болежка, горест и въздишка, само че е живот безконечен!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ