60% от бизнеса вече иска да сме в еврозоната
И през тази година доминират отрицателните оценки на положението на бизнес климата у нас. Това демонстрира обичайното онлайн допитване на Българската стопанска камара до членовете си, извършено в интервала 10 ноември - 10 декември 2023 година измежду 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от страната.
Подобряване на бизнес климата регистрират едвам 14% от интервюираните, а възстановяване на положението на фирмите - 22%.
Констатира се, че компаниите бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през тази година се усилват в 71% от компаниите.
Респондентите показват като най-големи спънки пред бизнеса неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%) . Следват корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителният брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка БСК отбелязва, че след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Все повече интервюирани утвърждават присъединението на България към еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите " не мога да преценява " (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
България в еврозоната - не дали, а по кое време
Напролет излиза наяве дали покриваме критериите за участие
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ. Това е тройно повече по отношение на 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година - в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория - поради Коронавирус рецесията. През 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите - 43%, показват от БСК.
Повечето респонденти считат за опасности пред развиването на стопанската система ни предстоящият растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като се регистрира известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Заради предстоящо повишаване на цените следващата година и по-конкретно - на цената на труда, 67% от работодателите включват в проектите си растеж на възнагражденията.
Влизането в еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система
Това сочи отчета на Съвета за стопански разбори
44% от интервюираните възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
32% от участниците в изследването пък ще търсят нови пазари, а други 30% възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности.
Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места.
44% от интервюираните имат проекти да търсят способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% пък се въздържат заради липса на финансов запас.
Повечето от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам 1/3 от интервюираните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%).
Подобряване на бизнес климата регистрират едвам 14% от интервюираните, а възстановяване на положението на фирмите - 22%.
Констатира се, че компаниите бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през тази година се усилват в 71% от компаниите.
Респондентите показват като най-големи спънки пред бизнеса неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%) . Следват корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителният брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка БСК отбелязва, че след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Все повече интервюирани утвърждават присъединението на България към еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите " не мога да преценява " (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
България в еврозоната - не дали, а по кое време
Напролет излиза наяве дали покриваме критериите за участие
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ. Това е тройно повече по отношение на 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година - в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория - поради Коронавирус рецесията. През 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите - 43%, показват от БСК.
Повечето респонденти считат за опасности пред развиването на стопанската система ни предстоящият растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като се регистрира известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Заради предстоящо повишаване на цените следващата година и по-конкретно - на цената на труда, 67% от работодателите включват в проектите си растеж на възнагражденията.
Влизането в еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система
Това сочи отчета на Съвета за стопански разбори
44% от интервюираните възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
32% от участниците в изследването пък ще търсят нови пазари, а други 30% възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности.
Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места.
44% от интервюираните имат проекти да търсят способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% пък се въздържат заради липса на финансов запас.
Повечето от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам 1/3 от интервюираните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ