И повечето от тях са се съобразявали с поставените от

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

В древността е била наричана Ванланг, а през днешния ден – Виетнам. След 111 прочие Хр. страната се намира е под властта на Китайската империя. Това насилничество продължава цяло хилядолетие, през което виетнамците се стремят да запазят своите обичаи и еднаквост и се пробват да отхвърлен непознатата власт с оръжие. Тези времена раждат голям брой герои, чиито имена остават запечатани в паметта и летописите на виетнамската страна. Едно от тези имена е на Ба Чиеу – полуобожествената лидерка на протести от III в. сл. Хр, която даже Конфуцианското обучение за по-низшестоящото място на дамата не съумява да изтрие от страниците на историята.

Легендата за зараждането на Виетнам се губи в полите на митологията и разказът за брака сред лорд Куан и принцеса У Коо, който приключва, когато един ден брачният партньор афишира, че е змей, а тя самодива и към този момент не могат да съжителстват дружно. Той взима 50 от децата си и ги повежда към морето, а тя – останалите 50 и отива в планините. Най-смелият от синовете им става основоположник на първата виетнамска династия – Хонгбанг. Тази първа страна просъществува до 111 година прочие Хр, когато представителите на китайската династия Хан поетапно завземат всички виетнамски територии и ги трансформират в провинция – Зяоти. Започва политика на политическа и културна асимилация – налагане на конфуцианската идеология, китайските обичаи и писмени знаци. Династия Хан дефинира тежки налози, монопол над плодородните земи и си присвоява всеки скъп метал, камък или стока, които се добиват във Виетнам. Натискът е нечовечен и води до непрекъснато неодобрение и опити за протест от страна на виетнамците, които костват хиляди човешки животи.

Китайските извори разказват в детайли протестите и сраженията, само че на никое място не загатват името на предводителя им. Учените отдават това на въздействието на конфуцианството и срамът, който са изпитвали от това, че жена ги е побеждавала в борби. Самото й име е обгърнато в мистичност, което се дължи на метода на именуване през този интервал и на особеностите на античния виетнамски език. Не се знае какво е било същинското й име, само че става известна като Ба Чиеу/ Чиеу Тхи Чин и Дамата Чиеу.

Ба Чиеу е родена през 225 година, само че овреме остава сирак. Отгледана е от брат си – Чиеу Клокх Зат, благороден лидер от Северен Виетнам. Ба Чиеу се е чувствала потисната в неговия дом и е била в извънредно обтегнати връзки с жестоката му брачна половинка. Смята се, че когато навършва 19 години я убива и бяга в гората. Тези обстоятелства не са потвърдени, само че това, което се знае за по-ранните й години е, че брат й е желал Ба Чиеу да води естествен и спокоен живот на стопанка и да се омъжи добре. На това тя дава отговор: „ Искам да обяздя бурите и вълните, да възвърна свободата на родината си и да отхвърля игото. Не желая да сведа глава и да се задоволя с живота на елементарна стопанка “. Дори това да не са били същинските й думи, Дамата Чиеу е била красноречива и съумява да убеди брат си, че ориста й е друга от тази на дамите по това време.

Най-вероятно Чиеу Клокх Зат е подготвял бунтовници в горите, където взима със себе си и сестра си. Там тя усвоява бойни изкуства и техники. Скоро към тях стартират да се причисляват и други мъже, искащи да отхвърлят властта на китайците. Брат й повежда въстание в региона Куу Чан. Уменията и силата на Ба Чиеу в борбата са толкоз въздействащи, че тя печели уважението и възхищението на въстаниците. Брат й умира във въпросното стълкновение и те прогласяват Ба Чиеу за собствен нов лидер.

Описанието на нейният външен тип също е противоречиво по две аргументи – незадоволително извори и намесата на митологията в историята. Във времена, когато виетнамската просвета е била мощно повлияна от китайската, с цел да се даде пояснение за достиженията и успехите на една жена, тя е трябвало да бъде талантлива с нечовешка мощ. Така от смъртен войник, Ба Чиеу се трансформира в богиня, чийто облик се смесва с този на богинята-майка и на богинята на войната.

Според сведенията тя е мощна, смела и интелигентна. В борба постоянно е най-отпред, яздеща слон с меч във всяка ръка, облечена в златна тога. Легендите прибавят към този облик описания за неземната й хубост и за това по какъв начин тя всява смут и боязън у враговете. Гласът й е толкоз мощен, че е отеквал като камбана на храм. Китайците са побягвали щом я видят, тъй като е „ било по-лесно да се изправиш против тигър, в сравнение с да застанеш лице в лице с Дамата Чиеу в борба “. Във фолклора е разказано по какъв начин красивата й снага се извисява на 3 метра височина, а гърдите й били дълги един метър и е трябвало да ги замята над рамо по време на сраженията. Липсват пояснения по какъв начин е успявала да реализира това, в случай, че е била облечена в доспехи, само че според легендите Дамата Чиеу е изглеждала като Бриен от „ Игра на тронове “, само че с нежната хубост на рисковата Жен Ю от „ Тигър и Дракон “.

Китайските локални управници не могат да овладеят сами ситуацията и молят за подкрепление. Кралят на Ву се отзовава и изпраща един от най-хубавите си генерали – Лу Ин и 8000 бойци. Освен военната поддръжка, се раздават и голям брой подкупи на локалното население, с цел да могат да предадат въстаниците.

Ба Чиеу съумява да устои към 5-6 месеца против превъзхождащата я числено китайска армия. Изтощени от сраженията, без задоволително хранителни запаси, някои от воините й бягат. В последната борба китайските войски притискат въстаниците. Без вяра за поврат в сражението, Ба Чиеу взема решение да се удави, с цел да не попадне жива в ръцете на китайците и умира едвам 23 годишна. Смята се, че до края на живота си Лу Ин, генералът на китайската войска, е бил преследван от духа й и е имал непрекъснати кошмари по какъв начин тя съумява да се добере до него и да го погуби. Духът й несъмнено не е намерил никакъв покой, тъй като до освобождението от китайска власт, огромен брой командири на въстаници са били спохождани от него и са получавали скъпите й препоръки за бойното поле.

Образът на Дамата Чиеу не умира в планината Тунг. Тя се трансформира в знак на смелостта и битката за независимост на виетнамския народ. По време на ранните владетели от династията Ли, през VI в., крал Нам Дъ взема решение да уважи живота й като издига храм в нейна чест. Той й дава най-високата купа „ Най-благородна и смела девственица “. През XV в., под въздействие на конфуцианството, се прави опит да се заличат всички следи от съществуването на Ба Чиеу. Въпреки това, сходно на ориста на Хатшепсуп, чийто доведен наследник също желае да я заличи от аналите на историята, истината за успехите и смелостта на Дамата Чиеу съумява да доближи до нас.

Избегнала операциите на времето, Дамата Чиеу остава лидерът на един от най-големите протести в историята на Виетнам. И през днешния ден храмът и гробницата й могат да се видят в провинция Тхан Хоа, а празникът му се отбелязва всяка година на 3 април. Името й носят голям брой улици във виетнамските градове, празници означават постигнатото от нея, а във фолклора остава ролята й на закрилница или както се пее:

„ Спи, спи сладко, мое дете,
За да мога да донеса вода и да измия седлото на слона,
Изкачи се на хълма в случай че искаш да видиш
Дамата Генерал Чиеу върху златното й седло. “