И най-силните и уверени хора имат моменти на слабост. Тогава

И най-силните и уверени хора имат моменти на уязвимост. Тогава постоянно се намира някой, който да се възползва и да ги манипулира с някаква цел. Особено постоянно това става в служебна среда, когато битката на ползи е многостранно стимулирана. Оцеляват тези, които манипулират най-добре, най-незабележимо и най-продуктивно колкото се може повече сътрудници.

Но даже в ежедневното другарство се случва постоянно да бъдем манипулирани с една или друга цел от другари, близки, даже и от фамилията ни. Това не всеки път е неприятно – всеки желае да получи или реализира нещо в ущърб на другия, директно неговата воля и дори срещу неговите ползи. И ние го вършим, волно или не. Кога операцията е рискова? Когато тя стане систематична и нормална, допустима. Когато тя се повтаря прекомерно постоянно и когато разнообразни хора съумяват да я приложат върху нас. Манипулацията е рискова дълготрайно, тъй като има резултат на доминото – една води до друга и изключително, в случай че е пред аудитория – дефинира метода, по който другите ни възприемат. Слаби, безволеви, малодушни.

“Никой не желае да наподобява, да бъде принуден да се усеща по този начин. Но съпротивата против операциите стартират доста преди заветното „ Не ”. Тя стартира първо в нас. ”

Да се поддаваш на операция не значи, че си слаб. Това всеки би трябвало да запомни, с цел да разсъни вътрешната си мощ, която няма общо с хората към него. Тя се крепи на опита, на борбите, през които сме минали, през дребните ни победи и мигове благополучие и увреност, че сме на вярното място в живота си. Момент на уязвимост не значи слаб темперамент.

Това ще омаловажи виновността, която след това изпитваме, когато осъзнаем, че ме били манипулирани. Виждаме го в очите на другите, разясняват сътрудниците: „ Тя/той си прави, каквото си желае с нея ” Това ни кара да се усещаме в действителност слабохрактерни и да се изпълваме с гамата от самосъжаление до яд – всички страсти са обърнати против нас самите.

Да осъзнаем, че избран човек ни манипулира редовно и да си зададем въпроса за какво съумява, е най-важното изискване, с цел да спрем още в зародиш идната операция. Това е и първата крачка към ефикасната опозиция. Голям човек със самочувствие и триумфи, самопризнание за качествата, а се огъва пред нечий каприз или безчинство. Защо става по този начин? С какъв облик от предишното свързваме този човек? Били ли сме унизени от съученик и вършим асоциация, която ни слага в същата подчинена позиция. Може би сестра, която е издевателствала над нас? Архетип на бащата, на който не можем да не се подчиним? Винаги има пояснение, в случай че поровим задоволително дълго и не се щадим да погледнем в по тъмните ъгълчета.



Открито против манипулатора

Като начало се обграждайте с хора, които ви ценят и чиято поддръжка усещате. Със сигурност има такива хора и те виждат на какво сте подложени. Ако ви тежи, споделете им. Понякога силата ни в действителност се задейства от външни източници. Хората, които ни карат да се виждаме като остроумни, интелигентни и уверени, са нашата естествена среда и би трябвало да я избираме пред тези, които ни карат да се усещаме зле.

Наблюдавайте се. Как реагирате, когато манипулаторът изиска нещо от вас. Веднага скачате и се втурвате да изпълнявате, нормално е по този начин. Погледнете се в профил без самосъжаление и без виновност – вие ли сте това слабоволево създание? Виждате ли погледите на сътрудниците си и тържеството на манипулатора?

Изяснете схемата на операция. Може би стартира с комплимент: „ Ти го правиш толкоз добре и всичко добре подреждаш. Ще размножиш ли отчета в 10 копия за утрешното заседание? ” или провокира страдание: „ Толкова съм изтощена, нощес стояхме до късно в бара. Ще ме покриеш ли на оперативката с твоя план? ” Понякога е елементарна колегиалност, от време на време настояванията са повече от върнатите услуги нали? Почеркът дава опция за тактика на ответна реакция.

Забавете колкото се може настояването. Може с въпроси: " Сега ли? Може ли да изчака, и аз имам работа? Сигурна ли си, че искаш тъкмо аз, последният път не беше удовлетворена от мен? Защо не си го свършиш сама, по този начин си сигурна, че ще е както го искаш? " Може да е с опрощение: „ Шефът ми разпореди нещо, което не може да изчака. ", " Имам излизане, сигурна съм, че ще се оправиш и без мен, щом не лишава време и е детска игра ". Не хуквайте незабавно да угодите. Помотайте се в офиса, отидете до тоалетната или друго. Обезценете настояването.

Очертайте границите твърдо " Аз ще направя това за теб, само че чакам помощ по различен план. ", " Ще отида вместо теб с клиентите, само че желая през това време да ми окажеш помощ с таблицата. " Тези услуги, едностранни и своеволни, от време на време даже унизителни влизат ли в работните ви отговорности въобще или са открита негласна процедура посред ви? Трябва да заявите колкото се може по-уверено, че това би трябвало да спре. Ако сте в другарска среда, направете го обществено даже.

Визуализирайте свободното си Аз. Представяйте си работен ден без услуги, обедна отмора без търчане по непознати задания. Повече време за вашите си неща, за кафе с сътрудник, с който ви е прелестно. Не сте абонирани за ксерокса, за куриера или за кафемашината в очакване на идеалния каймак. Вие сте чиновник, получавате заплата, тъй като сте скъп кадър и без да се докарвате в очите на някой безделник. Харесайте това свободно Аз и дано то се случи още през днешния ден.

Не се поддавайте на комплиментите и отговаряйте самоуверено на рецензиите. Когато някой желае нещо от вас, има две благоприятни условия: да ви подтиква с комплимент като кученце в цирка или да изрази пресилена рецензия, с цел да намали самочувствието ви. Това е за да ви държи според. Ако получите комплимент – омаловажете го с „ И ти можеше да се оправиш, фасулска работа ”, в случай че ви „ заплатят ” с хокане, че не сте го създали, както би трябвало – възпротивете се с: „ Направих го, както разбрах инструкциите ти. Като не ти харесва, повече не искай услуги от мен ”.

Заветното „ не ”. От тук стартират множеството тактики срещу манипулаторите. Но в действителност това е върхът на айсберга от доста вътрешна битка и подсилване на самочувствието. Когато почувстваме силата да кажем: „ Не, няма да направя това за теб. Това е твоя работа ”, тъй като вътрешното ни възприятие за правдивост ни го диктува, значи сме победили в една от най-трудните войни. Тази за нашата самостоятелност от призраци, манипулатори и лентяи, които все лежат на непознатите гърбове, само че по този начин демонстрират в действителност какъв брой са некадърни. Честито, преди малко се отървахте от един подобен.