Проф.Вачков:От 1923 г. още няма гражданско общество да контролира властта и да не залита в популизъм
И през днешния ден царува разделяне, само че не в такива размери. Тогава е имало убийства и атентати, в този момент - манифестации, сподели още шефът на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките за
- В каква общественополитическа среда се намира България в навечерието на преврата на 9 юни 1923 година, проф. Вачков?
- Това трагично събитие е резултат от натрупали се проблеми в обществото във времето след Първата международна война. Тежкото опълчване поражда още в края на войната и продължава да се изостря в идващите години. Както е добре известно, злополуката при Добро поле води до огромен протест в българската войска, прочут като Войнишкото въстание. И това е към този момент явен знак за голямото публично неодобрение вследствие на войната и тежкото икономическо и обществено състояние, в което се оказва българското население.
Днес откривателите сме единомислещи, че в този миг е било належащо да се успокои ситуацията и да се заздравят раните. Политическата конюнктура след войната обаче не води към сходно развиване. Напротив - още повече се изострят несъгласията. В тази връзка изключително сериозна е отговорността на ръководещите, тъй като е тяхна задачата да внасят утешение. За страдание, Български земеделски народен съюз, ръководен от Александър Стамболийски, има доста необятни визии за смяна на България, които се пробва да организира посредством много груба политика по отношение на опозицията.
Във вътрешната политика организира промени, ориентирани основно в интерес на българските селяни, които са болшинството от народа по това време. Но те имат противоречив и несполучлив стопански резултат. Кризата, изключително финансовата се задълбочава. Най-важното е, че Стамболийски организира тези промени с един доста изострен звук и изнася в допълнение напрежение, изключително по линията село-производител и града-консуматор. Тази теза не му е напълно издържана, само че му носи огромна поддръжка в българското село.
Другият огромен разлом при българските политици е външната политика, която води Стамболийски. От една страна, е мощното му предпочитание да се сближи със Сърбо-хърватско-словен-ското кралство, което по-късно ще стане Югославия.
От друга страна, Стамболийски прави неприемливи изявления във връзка с Македония, като да вземем за пример, че България няма искания към нея. Това нервира огромна част от българското общество, изключително Вътрешна македонска революционна организация.
Така че по линия и на вътрешната, и на външната политика Стамболийски си открива доста фронтове и врагове. И това приготвя и почвата за неговото събаряне.
Освен че има общо опълчване, през есента на 1922 година Стамболийски и ръководещите подхващат директна акция за заличаване на опозицията. След един много режисиран референдум, проведен за съдене на виновниците за националните произшествия, голяма част от водачите са хвърлени в пандиза, на процедура опозиционният щемпел е тотално спрян. Изборите от пролетта на 1923 година дават съвсем тоталитарни резултати в интерес на Български земеделски народен съюз. Това дава съображение на избрани кръгове във Военния съюз да считат, че това държавно управление няма метод да бъде свалено посредством избори.
- Но откакто по-голямата част от популацията са в селото, неговите ограничения не печелят ли поддръжка?
- Има поддръжка, само че даже измежду самото село има неодобрение. Както споделих, промените му не носят стопански резултати, а и се организират при много злоупотреби и корупция. Подкрепата му е незадоволителна. И фактът, че по този начин брутално се разправя с опозицията, е индикативен, че не му стигат едни избори, в които той да печели с към 45%. Да не забравяме, че той печели изборите през 1919 година с доста малко преимущество.
Прави измами, с цел да може да скалъпи едно нежно болшинство. А откакто се разправя с опозицията, стартира да нанася удари и на комунистическата партия. При изборите през 1923 година той има над 85% от депутатите в Народно събрание.
- Как протича самият прелом и по какъв начин е посрещнат от популацията?
- Въпреки изказванието на Стамболийски, че “ако някой тръгне против тази власт, ще лее страшна кръв ” и е разположил покрай София забележителна част от така наречен Оранжева армия, превратът е осъществен относително елементарно. Гвардията е блокирана, разоръжена. След което се основава едно необятно съдружно държавно управление на всички партии с техните второстепенни водачи, защото на процедура водачите им са в пандиза, само че партиите към момента официално не са неразрешени. И влизат в държавното управление, ръководено от проф. Александър Цанков, който е лидер на скоро основания Народен сговор. В него влизат демократи, прогресисти и даже необятни социалисти, без комунисти и земеделци. Кабинетът афишира, че ще върне потъпканите от Стамболийски конституционни права. Но в действителност нещата не стоят по този начин - превратът е посрещнат по извънредно спорен метод, което демонстрира създалото се надълбоко разделяне в обществото.
В София и огромните градове има страхотни манифестации в поддръжка на преврата. В София безусловно носят на ръце един от водачите на преврата - военачалник Велизар Лазаров. Същевременно по селата има голямо неодобрение. Още на 9 юни стартират и броженията и протестите - последователи на земеделците и въоръжени отряди пробват да нападат новата власт, само че придвижването е много неорганизирано и елементарно потушено.
Правителството, което декларира, че ще връща законността и конституцията, стартира с провал, а точно убийството на Стамболийски. Това демонстрира, че новата власт също няма да се придържа към правовите и конституционните форми. След като Стамболийски се пробва да оглави едно въстание в Пазарджишко, няколко дни се укрива, след което е хванат. И по този начин се стига до закононарушение - повърхностно властта го предава на хората на Вътрешна македонска революционна организация, които са му издали няколко смъртни присъди. И Стамболийски е погубен по извънредно нечовечен метод, без съд. Което демонстрира, че това опълчване в българския политически живот ще продължи. Правителството на Цанков е изправено пред нови провокации - през септември 1923 година комунистите ще вдигнат един бунт, прочут още като Септемврийското въстание. Той също е сподавен относително елементарно, само че и тук-там със злокобна свирепост.
Тоест, макар че ръководството на Цанков си слага за цел връщането на конституционните правила, то не може да организира тъкмо такава политика. Напротив - разправя се извънредно свирепо със своите съперници. Така страната не се умиротворява. Започват и комунистически терористични акции, измежду които и атентатът в църквата “Света Неделя ” през 1925 година - най-зловещият атентат на XX в. На този червен гнет се отвръща с така наречен бял гнет. Страната върви към една латентна революция.
- Всъщност не почва ли тогава най-голямото разделяне в обществото ни, което действително дава подтик и на превратите на 19 май 1934 година, а по-късно и 9 септември 1944 година?
- Превратът от 1934 година е директно повлиян към този момент не толкоз от остро опълчване в обществото, колкото от разочарованието, най-много във военните среди, че демократичното държавно управление на Народния блок не може да се оправи с тежките проблеми на Голямата меланхолия. Тъй като страната е в рецесия, властта наподобява безусловно неефективна и се развива така наречен партизанщина - всяка от съдружните партии си урежда своите последователи във властта на синекурни служби. А самият прелом е безусловно анемичен, тъй като няма толкоз опълчване в обществото. От своя страна превратът на 9 септември 1944 година е напълно повлиян от това, че съветските войски навлизат в България.
Но превратът, в който има най-вече заряд на опълчване и разделяне в обществото, е този през 1923 година - плод на жестоката ненавист измежду част от другите публични прослойки.
Това опълчване обаче се появява още преди 9 юни, само че то е по линия на обидната изразителност и заканите против опозицията. Има и дейности против тях, само че като цяло не са се отприщили дотам омразата и жестокостта, с които почват да се избиват. Изострянето стартира след разправата на Стамболийски с опозицията през 1922 година
- Може ли да приказваме още веднъж за латентна революция 100 години по-късно? Виждаме и в този момент по какъв начин поляризацията води до противоборства сред град и село, образовани против необразовани, елементарни хора против елити...
- И през днешния ден виждаме, че българското общество продължава да бъде много поляризирано и мощно разграничено по разнообразни разломи и линии. Но въпреки всичко, в случай че го съпоставим с времето преди 100 година, това опълчване не стига до такива размери, както тогава - изгубване на хора, убийства, атентати, въоръжени офанзиви. В днешно време тук всичко е в областта на по-яростни или неяростни манифестации. Но даже и митингите ни не са разрушителни, каквито виждаме в Париж, Лондон и на други места. При нас това разделяне не стига такива размери. Но е показателно - както след Освобождението, макар че вървим по либерален път, към момента обществото няма демократична просвета. Или както обичаме да споделяме - не е построено гражданско общество, което да управлява властта, и от една страна, да е безкомпромисно към корупция и злоупотреби, а от друга - да не залита в краен и противен популизъм.
- Какъв е главният извод 100 години по-късно?
- Независимо пред какви проблеми се изправя страната, обществото, само че в най-голяма степен политиците, тъй като те са определени от обществото да ръководят, би трябвало да носят една доста огромна отговорност и да имат доста огромно схващане за дилемите, които би трябвало да изпълнят. За това, че са изпратени във властта, с цел да вземат решение проблемите на хората и страната, а не персоналните си проблеми. Ако се следват тези хрумвания, няма да се стига до толкоз остри противодействия и конфликти, които биха били някаква прилика на случилото се преди 100 година Отговорността е на публичния хайлайф - политици, интелектуалци и хората, които направляват нацията. Те би трябвало да са на висотата на своята задача. За страдание, към момента ми се коства, че не може да го забележим.
CV
Роден е в София на 4 септември 1964 година
През 1990 година приключва “История ” в СУ “Св. Климент Охридски ”
През 1991-1992 година специализира в Европейския академични център в Нанси (Франция)
През 1998 година пази докторска дисертация в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, а от 2009 година е доцент
От 2017 година е шеф на института
Научните му проучвания са в региона на стопанската и обществената история на България през XX век
- В каква общественополитическа среда се намира България в навечерието на преврата на 9 юни 1923 година, проф. Вачков?
- Това трагично събитие е резултат от натрупали се проблеми в обществото във времето след Първата международна война. Тежкото опълчване поражда още в края на войната и продължава да се изостря в идващите години. Както е добре известно, злополуката при Добро поле води до огромен протест в българската войска, прочут като Войнишкото въстание. И това е към този момент явен знак за голямото публично неодобрение вследствие на войната и тежкото икономическо и обществено състояние, в което се оказва българското население.
Днес откривателите сме единомислещи, че в този миг е било належащо да се успокои ситуацията и да се заздравят раните. Политическата конюнктура след войната обаче не води към сходно развиване. Напротив - още повече се изострят несъгласията. В тази връзка изключително сериозна е отговорността на ръководещите, тъй като е тяхна задачата да внасят утешение. За страдание, Български земеделски народен съюз, ръководен от Александър Стамболийски, има доста необятни визии за смяна на България, които се пробва да организира посредством много груба политика по отношение на опозицията.
Във вътрешната политика организира промени, ориентирани основно в интерес на българските селяни, които са болшинството от народа по това време. Но те имат противоречив и несполучлив стопански резултат. Кризата, изключително финансовата се задълбочава. Най-важното е, че Стамболийски организира тези промени с един доста изострен звук и изнася в допълнение напрежение, изключително по линията село-производител и града-консуматор. Тази теза не му е напълно издържана, само че му носи огромна поддръжка в българското село.
Другият огромен разлом при българските политици е външната политика, която води Стамболийски. От една страна, е мощното му предпочитание да се сближи със Сърбо-хърватско-словен-ското кралство, което по-късно ще стане Югославия.
От друга страна, Стамболийски прави неприемливи изявления във връзка с Македония, като да вземем за пример, че България няма искания към нея. Това нервира огромна част от българското общество, изключително Вътрешна македонска революционна организация.
Така че по линия и на вътрешната, и на външната политика Стамболийски си открива доста фронтове и врагове. И това приготвя и почвата за неговото събаряне.
Освен че има общо опълчване, през есента на 1922 година Стамболийски и ръководещите подхващат директна акция за заличаване на опозицията. След един много режисиран референдум, проведен за съдене на виновниците за националните произшествия, голяма част от водачите са хвърлени в пандиза, на процедура опозиционният щемпел е тотално спрян. Изборите от пролетта на 1923 година дават съвсем тоталитарни резултати в интерес на Български земеделски народен съюз. Това дава съображение на избрани кръгове във Военния съюз да считат, че това държавно управление няма метод да бъде свалено посредством избори.
- Но откакто по-голямата част от популацията са в селото, неговите ограничения не печелят ли поддръжка?
- Има поддръжка, само че даже измежду самото село има неодобрение. Както споделих, промените му не носят стопански резултати, а и се организират при много злоупотреби и корупция. Подкрепата му е незадоволителна. И фактът, че по този начин брутално се разправя с опозицията, е индикативен, че не му стигат едни избори, в които той да печели с към 45%. Да не забравяме, че той печели изборите през 1919 година с доста малко преимущество.
Прави измами, с цел да може да скалъпи едно нежно болшинство. А откакто се разправя с опозицията, стартира да нанася удари и на комунистическата партия. При изборите през 1923 година той има над 85% от депутатите в Народно събрание.
- Как протича самият прелом и по какъв начин е посрещнат от популацията?
- Въпреки изказванието на Стамболийски, че “ако някой тръгне против тази власт, ще лее страшна кръв ” и е разположил покрай София забележителна част от така наречен Оранжева армия, превратът е осъществен относително елементарно. Гвардията е блокирана, разоръжена. След което се основава едно необятно съдружно държавно управление на всички партии с техните второстепенни водачи, защото на процедура водачите им са в пандиза, само че партиите към момента официално не са неразрешени. И влизат в държавното управление, ръководено от проф. Александър Цанков, който е лидер на скоро основания Народен сговор. В него влизат демократи, прогресисти и даже необятни социалисти, без комунисти и земеделци. Кабинетът афишира, че ще върне потъпканите от Стамболийски конституционни права. Но в действителност нещата не стоят по този начин - превратът е посрещнат по извънредно спорен метод, което демонстрира създалото се надълбоко разделяне в обществото.
В София и огромните градове има страхотни манифестации в поддръжка на преврата. В София безусловно носят на ръце един от водачите на преврата - военачалник Велизар Лазаров. Същевременно по селата има голямо неодобрение. Още на 9 юни стартират и броженията и протестите - последователи на земеделците и въоръжени отряди пробват да нападат новата власт, само че придвижването е много неорганизирано и елементарно потушено.
Правителството, което декларира, че ще връща законността и конституцията, стартира с провал, а точно убийството на Стамболийски. Това демонстрира, че новата власт също няма да се придържа към правовите и конституционните форми. След като Стамболийски се пробва да оглави едно въстание в Пазарджишко, няколко дни се укрива, след което е хванат. И по този начин се стига до закононарушение - повърхностно властта го предава на хората на Вътрешна македонска революционна организация, които са му издали няколко смъртни присъди. И Стамболийски е погубен по извънредно нечовечен метод, без съд. Което демонстрира, че това опълчване в българския политически живот ще продължи. Правителството на Цанков е изправено пред нови провокации - през септември 1923 година комунистите ще вдигнат един бунт, прочут още като Септемврийското въстание. Той също е сподавен относително елементарно, само че и тук-там със злокобна свирепост.
Тоест, макар че ръководството на Цанков си слага за цел връщането на конституционните правила, то не може да организира тъкмо такава политика. Напротив - разправя се извънредно свирепо със своите съперници. Така страната не се умиротворява. Започват и комунистически терористични акции, измежду които и атентатът в църквата “Света Неделя ” през 1925 година - най-зловещият атентат на XX в. На този червен гнет се отвръща с така наречен бял гнет. Страната върви към една латентна революция.
- Всъщност не почва ли тогава най-голямото разделяне в обществото ни, което действително дава подтик и на превратите на 19 май 1934 година, а по-късно и 9 септември 1944 година?
- Превратът от 1934 година е директно повлиян към този момент не толкоз от остро опълчване в обществото, колкото от разочарованието, най-много във военните среди, че демократичното държавно управление на Народния блок не може да се оправи с тежките проблеми на Голямата меланхолия. Тъй като страната е в рецесия, властта наподобява безусловно неефективна и се развива така наречен партизанщина - всяка от съдружните партии си урежда своите последователи във властта на синекурни служби. А самият прелом е безусловно анемичен, тъй като няма толкоз опълчване в обществото. От своя страна превратът на 9 септември 1944 година е напълно повлиян от това, че съветските войски навлизат в България.
Но превратът, в който има най-вече заряд на опълчване и разделяне в обществото, е този през 1923 година - плод на жестоката ненавист измежду част от другите публични прослойки.
Това опълчване обаче се появява още преди 9 юни, само че то е по линия на обидната изразителност и заканите против опозицията. Има и дейности против тях, само че като цяло не са се отприщили дотам омразата и жестокостта, с които почват да се избиват. Изострянето стартира след разправата на Стамболийски с опозицията през 1922 година
- Може ли да приказваме още веднъж за латентна революция 100 години по-късно? Виждаме и в този момент по какъв начин поляризацията води до противоборства сред град и село, образовани против необразовани, елементарни хора против елити...
- И през днешния ден виждаме, че българското общество продължава да бъде много поляризирано и мощно разграничено по разнообразни разломи и линии. Но въпреки всичко, в случай че го съпоставим с времето преди 100 година, това опълчване не стига до такива размери, както тогава - изгубване на хора, убийства, атентати, въоръжени офанзиви. В днешно време тук всичко е в областта на по-яростни или неяростни манифестации. Но даже и митингите ни не са разрушителни, каквито виждаме в Париж, Лондон и на други места. При нас това разделяне не стига такива размери. Но е показателно - както след Освобождението, макар че вървим по либерален път, към момента обществото няма демократична просвета. Или както обичаме да споделяме - не е построено гражданско общество, което да управлява властта, и от една страна, да е безкомпромисно към корупция и злоупотреби, а от друга - да не залита в краен и противен популизъм.
- Какъв е главният извод 100 години по-късно?
- Независимо пред какви проблеми се изправя страната, обществото, само че в най-голяма степен политиците, тъй като те са определени от обществото да ръководят, би трябвало да носят една доста огромна отговорност и да имат доста огромно схващане за дилемите, които би трябвало да изпълнят. За това, че са изпратени във властта, с цел да вземат решение проблемите на хората и страната, а не персоналните си проблеми. Ако се следват тези хрумвания, няма да се стига до толкоз остри противодействия и конфликти, които биха били някаква прилика на случилото се преди 100 година Отговорността е на публичния хайлайф - политици, интелектуалци и хората, които направляват нацията. Те би трябвало да са на висотата на своята задача. За страдание, към момента ми се коства, че не може да го забележим.
CV
Роден е в София на 4 септември 1964 година
През 1990 година приключва “История ” в СУ “Св. Климент Охридски ”
През 1991-1992 година специализира в Европейския академични център в Нанси (Франция)
През 1998 година пази докторска дисертация в Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, а от 2009 година е доцент
От 2017 година е шеф на института
Научните му проучвания са в региона на стопанската и обществената история на България през XX век
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ