И чесънът, и лукът са представители на семейство лилиецветни и

И чесънът, и лукът са представители на семейство лилиецветни и оказват сходен резултат върху нашето здраве, само че чесънът е по-мощен от лука на единица тегло. На доста места по света се счита за липса на почитание, в случай че се появите някъде и ухаете на чесън. Жителите на Средиземноморието не страдат от сходни предубеждения. Там чесънът се отглежда и употребява от хилядолетия и евентуално не е съвпадане, че сърдечните заболявания се срещат много по-рядко.

"...лек за всички заболявания и пострадвания. Предизвиква обособяване на урина и подкрепя женския цикъл, оказва помощ при захапване от гневни кучета и други отровни създания, убива глистите у децата, понижава и спомага за отделянето на храчки, прочиства главата, оказва помощ при унесеност, положително защитно средство и лек против всевъзможен мор, инфектиране и гнойни рани... " Никълъс Кълпепър, " Книга за билките и тяхното потребление ", 1653 година

Историята на чесъна за опазването на човешкото здраве е смайваща. Кълпепър, макар че е писал по тази тематика преди съвсем 350 години, не е пионер във въпросната област. Преди повече от хиляда години чесънът се е употребявал в Индия за лекуването на сърцето и кръвообращението. Ако се върнем още по-назад, с няколко хиляди години, ще открием, че и по-ранни цивилизации също са го употребявали с медицински цели.Чесновият аромат може да бъде животоспасяващ. В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната зараза от 1665 година, се складирал чесън. Нито един от нейните жители не бил обиден от заболяването. Преди трийсет и пет века в един древноегипетски ръкопис, прочут през днешния ден като " Сборникът на Еберс ", чесънът се цитирал като нужда при лекуването на сърдечни болести, тумори, глисти, ухапвания и доста други заболявания. Знанията на египтяните се базирали върху опита на десетки и стотици генерации. В наши дни това става посредством научните доказателства. Те демонстрират, че чесънът може да понижи доста равнището на холестерина и триглицерида. Други проучвания показват, че чесънът защищава от затлачването на артериите с шлаки. Следователно египтяните са били прави.

ПОЗНАНИЯТА НА КИТАЙЦИТЕ

Макар и не по този начин добре документиран като историята на чесъна в Древен Египет, ползата на китайците към билките отива по-далеч. Никъде не е записано от кой момент се отглежда чесън. Предполага се обаче, че култивирането му както с кулинарна, по този начин и с здравна цел, е почнало преди няколко хилядолетия по ниските скатове на Тиеншан (Божествената планина) - планинска верига, която разделя Китай и някогашния Съюз на съветските социалистически републики на изток. Почвата там е плодородна и богата на минерални соли и се напоява несметно от извиращите от планината реки.

Китай търгувал интензивно с античния свят и вследствие на това чесънът евентуално се е популяризирал до Средния изток и Европа посредством керваните, които се движели по Пътя на коприната с товари от платове, чай и подправки.

Очевидно дълголетието е било една от главните аргументи античните китайци да употребяват чесън. Те мощно вярвали, че постоянното му включване в диетата води до дълъг и здрав живот. Един античен създател стига до такава степен да твърди, че в случай че човек, достигнал петдесетата си годишнина, яде чесън в продължение на петдесет дни, ще живее още петдесет години.

ГЪРЦИТЕ СЪЩО ИМАЛИ КАКВО ДА КАЖАТ Пожарна охрана ТОЗИ ВЪПРОС Всъщност античните гърци имали две наименования за него: в " Илиада " Омир го назовава " свещената девственица " и му приписва вълшебен свойства. Древногръцките спортисти гледали на чесъна като на значима част от своята диета, когато се подготвяли за надпревари. Смятали го също по този начин за афродизиак, което е изцяло допустимо. Изследванията демонстрират, че при потреблението на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата устойчивост на спортистите. То също по този начин усъвършенства оросяването на пениса и затова усилва половата сила.

РИМСКИ ЛЕК ЗА ЦИРЕИ

По времето на Римската империя чесънът се употребява всеобщо като ефикасно средство против циреи и циреи. Чесънът се изсушавал и стривал; полученият чеснов прахуляк се смесвал с гъша мехлем и гореща пепел и по този начин се поставял върху засегнатия сектор. Някои създатели настояват, че пепелта се употребила, с цел да пробие цирея и по този метод да даде опция на чесъна да проникне в него и да унищожи микробите. Чесънът има мощни антибактериални свойства, тъй че казаното по този мотив звучи напълно правдоподобно.

Чесновият аромат може да бъде и животоспасяващ. В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната зараза от 1665 година се складирал чесън. Нито един от нейните жители не бил обиден от заболяването и се допуска, че точно миризмата на чесън е избавила щастливците от другояче съвсем сигурна гибел. Изследванията демонстрират, че при потреблението на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата устойчивост на спортистите. През Първата международна война обаче чесънът се употребявал от руснаците като лек против гангрената. Счукан чесън се разстилал върху спонтанна превръзка от торфен мъх и се поставял напряко върху раната. Това се оказало толкоз ефикасно, че през Втората международна война почнали да назовават чесъна " съветския пеницилин ".

Но, каквато и да е истината за магическите свойства на чесъна, актуалните научни доказателства го признават за същинско вълшебно средство за хилядите, страдащи от сърдечни болести. 

Ботаническото название на чесъна е Allium sativum; той принадлежи към огромно растително семейство, което включва също по този начин и лука, праза, сибирския лук и други. Много здравословно е да се ядат всички представители на фамилията, само че чесънът безспорно е най-ефикасният измежду тях. От него могат да се одобряват и деликатно дозирани количества във тип на капсули.

(по материали от книгата на )