Нешка Робева: Съчетанието глупост с власт е страшно
Художествената гимнастика през днешния ден е циркаджийство
– Г-жо Робева, съжалявате ли, че гимнастиката ви е лишила от персоналния живот?
– За доста работи скърбя, само че в това време съм признателна на Съдбата за всяко мигновение живот… А тя – Съдбата, в никакъв случай не ме остави да бактисвам. Интересен живот.
– Успяхте ли да се възстановите след проблемите с очите, поради които напуснахте работата си като треньор на ансамбъла на Германия?
– В България се усещам доста добре! Разбира се, Германия е доста хубава страна, само че е хубава за германците, аз се усещам добре вкъщи, макар всички кахъри тук. А по отношение на очите – това не е заболяване, което може да се оправи, става известно, че макулната недъгавост е много публикувана и се допуска, че и стресът оказва въздействие, само че популярност богу, от няколко години има способи, с които се задържа развиването му.
– Миналия месец столицата бе хазаин на международно състезание по художествена гимнастика, на което спечелихме златен, сребърен и бронзов орден. Вашата оценка?
– Като организация беше в действителност на най-високо равнище. Българинът е гостолюбив, още Иречек го е казал… Постарали се бяха девойките и демонстрираха на какво са способни, когато са дружно и обединят напъните си за положително дело. Отличната организация бе регистрирана и от всички посетители. Залата бе претъпкана, надпреварата бе показвано и по малкия екран в по-голямата си част, тъй че всеки е направил преценка, съгласно личните си критерии. Отборите, пък и самостоятелните състезателки, имаха своите триумфи и неуспехи. Ако управлението на БФХГ реши и ни предложения да си кажем мнението, ще го изкажем с най-хубави планове, в случай че не – няма. Това е животът и би трябвало да свикнем и приемем, че едни са в лодката, други отвън борда…
– Ръководителката на съветския тим – Ирина Винер призна, че се е учила от вас и от вашата треньорка – Жулиета Шишманова, а в този момент съветските гимнастички печелят множеството златни медали. Какво би трябвало да се промени, с цел да бъдем още веднъж равностойни, изключително в самостоятелната конкуренция?
Както се споделя в Еклесиаст “Под слънцето, нищо ново ”. Аз персонално съм се учила и от съветска треньорка. Тя бе изпратена в България, с цел да предава опита си, когато този спорт правеше първите си стъпки у нас. След това ние ги побеждавахме. Спомням си на едно съревнование се видяхме с Галя Пономарьова -така се наричаше руската треньорка. Тя със сълзи на очи гордо ме представяше на всички, с думите “Тя е моя ученичка… моя ученичка… “
Мисля, че това, което е най-важното в огромния спорт, е осъзнатата и призната нужда, непрестанно да се учи, както и силата и умеенето да се поема риск… Без тези качества никой треньор не може да извоюва трайна победа. Руският тим беше мощно квалифициран. Този факт не може и не трябва да се отхвърля. Ирина Винер е задоволително огромна, с цел да повтаря това, присъщо на комплексираните хора – АЗ!. Аз – това, Аз- това, Аз, Аз, Аз… Дори да е по този начин, дано делата и другите да приказват за теб. Бягай с всичка мощ и гони надалеч от себе си ангелогласите ласкатели. Те постоянно са тласкали към неуспех индивида, който с блажена усмивка се е заслушвал в омайните им песнопения.
– Италианските гимнастички също към този момент станаха сериозна конкуренция за нас и се намесиха в битката за медалите…
– Италия направи пробив, само че за това по какъв начин тренира италианският тим, можете да попитате Жулиета Канталупи (внучката на Жулиета Шишманова –б.а.). Сериозно работят децата. И всеки, който е гледал надпреварата, би трябвало да го е отчел. Такава подготовка проличава и при нашия отбор. Затова и тъкмо той взе златния орден за България.
– Доставя ли ви естетическа приятност актуалната художествената гимнастика, която залага на свръхгъвкавостта, супер блестящите костюми и комерсиалната музика?
– Какво значи комерсиална музика? В множеството от случаите, не бих дала и стотинка, с цел да владея сходни троши-нерви части. Търси се единствено темп, настойчив, недодялан, който да прикрие немузикалната игра или безпомощността на постановчика. Музика, който сама по себе си не вълнува, не може да бъде запомнена, а камоли търсена и продавана или купувана… За мен има два типа музика – хубава и неприятна. Що се отнася до костюмите?! Там тържеството на труфя е цялостно. И за жалост издава съществуването на една не изключително висока просвета. Впрочем това се отнася и за подбора на музиката. Съжалявам, в случай че съм засегнала някого. Съвременният устав не подтиква свръх гъвкавите, само че подтиква свръх техничните. Той приближи извънредно доста нашия спорт до жонгльорството в цирка. В реалност той умъртви оня детайл, който ни даваше правото да назоваваме гимнастиката си художествена.
– Вие присъствахте в “Арена Армеец ” и успяхте да се срещнете с някои от златните ни девойки, пристигнали особено за шампионата от чужбина. С какви страсти ви извършиха тези срещи?
– Отидох на шампионата най-много, поради тази среща. Някои познах – други – не. Те към този момент са зрели, прелестни дами. Всяка е поела по собствен път… Но това, което е най-важното, е че имат път. Не се лутат. Не хленчат. Често доста от тях ми пишат във фейсбук и съвсем всички означават едно, което доста ме радва, че точно този спорт, със своята дисциплинираност, усилени тренировки, уменията, които са добили в годините, им оказват помощ да устояват на другите земетресения в живота. И най-важното е, че точно в залата при дългите часове, в битка с умората, отчаянието, от време на време нежеланието да продължат, са построили у тях самочувствието, че могат! Могат да устояват на всички тествания, стига доста мощно и с цялата си пристрастеност да го пожелаят.
– Докато работехте с ансамбъла на Германия, какво в страната и връзките сред хората там ви впечатли най-силно?
– Възпитанието, учтивостта, чистотата, подредеността… Това, в действителност е впечатляващо. Иначе има хора и хора. Като у нас и както на всички места.
– Големият ни треньор Иван Абаджиев дълги години живя и работи зад граница. Защо съгласно вас не умеем да ценим и задържаме такива имена в родината?
– Защото сме неприятни и завистливи. Иван Абаджиев бе извънреден патриот и по-късно треньор. За България, той бе подготвен на саможертва…
– Категорична ли сте, че няма да вършиме нов театър?
– Не, не съм безапелационна, само че възрастта ми е такава, че не мога да знам, какво е решила ориста за утрешния ми ден.
– Една от вашите дела е за сливане на нацията ни. Смятате ли, че това е допустимо и за какво сме толкоз разединени?
– Защото времето е такова. Защото всичко ни разединява по един див и извънредно противен метод. На първо място са сложени парите. Имаш ли пари – имаш права. Това е най-страшното разделяне. Защото тук преди всичко не стои силиконовата русокоска, скъпата кола, голямата къща, а правото на живот, на здраве, на обучение и развиване, на човешко съществувание! На безпаричните са отнети изконни човешки права, отнето им е всичко, което може да ги сложи в категорията на хомо сапиенс. Държавността е в цялостен разпад. Кой е този талант, който може да сплоти бедняка с извратеното новобогаташ. Те изначално се ненавиждат. Помните ли Гео Милев? С това ужасно негово просветление в “Септември ” за вековната завист на тога. Христос преди повече от 2000 година одобри като своя идея и завеща на хората. “Ако имаш две ризи, дай едната на другия. ” Завеща на човечеството своя морал, а не конкуренцията, кой по-пръв да се настани на мястото на търговците в храма. Тъжно е. Кой е този, който може да постави ръка на сърцето и да ме уточни като черногледа и лъжкиня?! Не знам, нищо няма да ме учуди, може пък и подобен урод да се откри. Всичко е допустимо.
– Мислите ли, че има късмет да работите с Илиана Раева и да обедините напъните си в името на това българския химн да звучи все по-често на огромни шампионати?
– Не знам. Наистина не знам… Мисля, че доскоро споделих, че ние сме отвън борда – хората от моето поколение…
– Трикратната международна шампионка Мария Петрова – най-титулуваната наша гимнастичка, първоначално е била отхвърлена като безперспективна. Вие какви качества видяхте в нея, които й помогнаха да доближи тези триумфи?
– Една вечер, късно, към този момент по мрачно влязох в залата и видях, че в тъмнината някой се движеше. На въпроса ми кой е и какво прави по това време в залата, едно тъничко гласче ми отговори, че е Мимето и тренира на спокойствие… Казах си – това ще стане! Мария беше необикновено работлива и също толкоз надарена.
– Вие сте забранявали наличието на приятелите на вашите гимнастички в залата, даже и на Иво Карамански, който имаше връзка с Нели Атанасова. Защо сте била толкоз безапелационна?
– Не единствено на другари. На всички, които могат да ги разсеят и отвлекат от подготвителния развой, тъй като спортната подготовка изисква цялостно отдаване, внимание и централизация. Ако се търсят резултати, а не забавление…
– Не криете, че човешката нелепост ви влудява. Какво последно ви накара да излезете отвън кожата си?
– Глупостта не ме вълнува, тя ме вбесява до цялостна загуба на разсъдъка. Тя просто ме убива. Няма по-страшно нещо от незнанието и нелепостта. И то е по този начин, тъй като носителите на тези две качества по никакъв метод не ги осъзнават и няма никаква вяра в миналото да доближат до това просветление. И това не е най-страшното. Най-страшното е, че множеството от тях са облечени във власт и ни ръководят.
– Ако имахте тази опция какъв закон бихте въвели в деяние?
– Един-единствен. Закон за запазване на човешкия тип в България!
– Какво ви липсва най-силно от общуването ви с фамозния ни художник Светлин Русев и кои негови качества цените най-вече?
– Хора, като Светлин, вуйна Ванга, и Константин Павлов не подлежат на пояснение. Те произлизат от други светове. От други измерения. Липсват ми и тримата и най-много общуването с тях. Самотата заема места на тези, които си отиват и стяга обръча към нас. Задушава ни. Изолира ни от останалите хора… Отнема ни силите и желанието за нови другарства.
– Посещавате ли постоянно Рупите и кои думи или препоръки на Ванга си припомняте най-често?
– Вече не толкоз постоянно, само че желая. Имам потребност да отида. На 14 октомври, обезателно ще отида, тогава е храмовия празник – Петковден. Там се зареждам с сила. Много думи си припомням, както и доста препоръки от вуйна Ванга. Не всичко извършвам. Странни сме ние хората. Дори когато имаме вяра 100% на човек, като Ванга, даже, когато осъзнаваме, че препоръките й са в наша изгода, отново се назлъндисваме и намираме оправдания, с цел да не ги изпълняваме…
– Ванга е казвала, че постоянно би трябвало да се държим за Русия. Актуална ли е съгласно вас тази нейна повеля и с днешна дата?
– За мен – да. Ние сме една кръв. По-естествено и обикновено нещо от това не виждам… Което не значи да отхвърляме другите. Ако имахме мъдри политици, нямаше да се постанова да търсим пътища посредством разгадаване на пророчества.
– Ванга е казвала също – “България ке страда, оти сме безверници ”. Докога ще страдаме?
– Ще страдаме, до момента в който тиквите ни уврат, че поединично избавление няма…
– Любимата мисъл?
– Преди беше “Прави, каквото би трябвало, да става, каквото ще. ” Сега все по-често си припомням Никос Казандзакис – “Не имам вяра в нищо, не желая нищо, аз съм свободен! ”
Нашият посетител
Легендарната Нешка Робева е треньор на българския народен тим по художествена гимнастика в най-славните години на този спорт. Под нейно управление българските състезателки печелят близо 300 медала от най-големите шампионати по света. Първи, измежду нейните девойки, които извоюват правото да се назовават “златни ” са Илиана Раева, Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Следват още плеяда гимнастички, които Нешка Робева и нейния екип извайват и шлифоват до най-малкия подробност, с цената на безкрайни часове работа в залата, с цел да блесне този спорт с цялата си хубост и прелест и да стане обичан на милиони българи. За изключителните си достижения именитата ни треньорка е притежател на съвсем всички държавни оценки, а също и на грамота за принос към международния женски олимпийски спорт. Нешка Робева е и първата, която прави театър въз основа на българския фолклор. Представленията на нейната натрупа като “Орисия ”, “Арамии ”, “Два свята ”, “Готови Ли Сте? ”, “Кармен от Факултето ” и “Няма такова шоу ” са приветствани от хиляди българи. В момента неуморната треньорка е президент на клуб по художествена гимнастика “Левски ”, който продължава да създава бъдещи шампионки, а всички, които я познават са уверени, че тя е цялостна с креативна сила и хъс и няма да спре да ни изненадва.
– Г-жо Робева, съжалявате ли, че гимнастиката ви е лишила от персоналния живот?
– За доста работи скърбя, само че в това време съм признателна на Съдбата за всяко мигновение живот… А тя – Съдбата, в никакъв случай не ме остави да бактисвам. Интересен живот.
– Успяхте ли да се възстановите след проблемите с очите, поради които напуснахте работата си като треньор на ансамбъла на Германия?
– В България се усещам доста добре! Разбира се, Германия е доста хубава страна, само че е хубава за германците, аз се усещам добре вкъщи, макар всички кахъри тук. А по отношение на очите – това не е заболяване, което може да се оправи, става известно, че макулната недъгавост е много публикувана и се допуска, че и стресът оказва въздействие, само че популярност богу, от няколко години има способи, с които се задържа развиването му.
– Миналия месец столицата бе хазаин на международно състезание по художествена гимнастика, на което спечелихме златен, сребърен и бронзов орден. Вашата оценка?
– Като организация беше в действителност на най-високо равнище. Българинът е гостолюбив, още Иречек го е казал… Постарали се бяха девойките и демонстрираха на какво са способни, когато са дружно и обединят напъните си за положително дело. Отличната организация бе регистрирана и от всички посетители. Залата бе претъпкана, надпреварата бе показвано и по малкия екран в по-голямата си част, тъй че всеки е направил преценка, съгласно личните си критерии. Отборите, пък и самостоятелните състезателки, имаха своите триумфи и неуспехи. Ако управлението на БФХГ реши и ни предложения да си кажем мнението, ще го изкажем с най-хубави планове, в случай че не – няма. Това е животът и би трябвало да свикнем и приемем, че едни са в лодката, други отвън борда…
– Ръководителката на съветския тим – Ирина Винер призна, че се е учила от вас и от вашата треньорка – Жулиета Шишманова, а в този момент съветските гимнастички печелят множеството златни медали. Какво би трябвало да се промени, с цел да бъдем още веднъж равностойни, изключително в самостоятелната конкуренция?
Както се споделя в Еклесиаст “Под слънцето, нищо ново ”. Аз персонално съм се учила и от съветска треньорка. Тя бе изпратена в България, с цел да предава опита си, когато този спорт правеше първите си стъпки у нас. След това ние ги побеждавахме. Спомням си на едно съревнование се видяхме с Галя Пономарьова -така се наричаше руската треньорка. Тя със сълзи на очи гордо ме представяше на всички, с думите “Тя е моя ученичка… моя ученичка… “
Мисля, че това, което е най-важното в огромния спорт, е осъзнатата и призната нужда, непрестанно да се учи, както и силата и умеенето да се поема риск… Без тези качества никой треньор не може да извоюва трайна победа. Руският тим беше мощно квалифициран. Този факт не може и не трябва да се отхвърля. Ирина Винер е задоволително огромна, с цел да повтаря това, присъщо на комплексираните хора – АЗ!. Аз – това, Аз- това, Аз, Аз, Аз… Дори да е по този начин, дано делата и другите да приказват за теб. Бягай с всичка мощ и гони надалеч от себе си ангелогласите ласкатели. Те постоянно са тласкали към неуспех индивида, който с блажена усмивка се е заслушвал в омайните им песнопения.
– Италианските гимнастички също към този момент станаха сериозна конкуренция за нас и се намесиха в битката за медалите…
– Италия направи пробив, само че за това по какъв начин тренира италианският тим, можете да попитате Жулиета Канталупи (внучката на Жулиета Шишманова –б.а.). Сериозно работят децата. И всеки, който е гледал надпреварата, би трябвало да го е отчел. Такава подготовка проличава и при нашия отбор. Затова и тъкмо той взе златния орден за България.
– Доставя ли ви естетическа приятност актуалната художествената гимнастика, която залага на свръхгъвкавостта, супер блестящите костюми и комерсиалната музика?
– Какво значи комерсиална музика? В множеството от случаите, не бих дала и стотинка, с цел да владея сходни троши-нерви части. Търси се единствено темп, настойчив, недодялан, който да прикрие немузикалната игра или безпомощността на постановчика. Музика, който сама по себе си не вълнува, не може да бъде запомнена, а камоли търсена и продавана или купувана… За мен има два типа музика – хубава и неприятна. Що се отнася до костюмите?! Там тържеството на труфя е цялостно. И за жалост издава съществуването на една не изключително висока просвета. Впрочем това се отнася и за подбора на музиката. Съжалявам, в случай че съм засегнала някого. Съвременният устав не подтиква свръх гъвкавите, само че подтиква свръх техничните. Той приближи извънредно доста нашия спорт до жонгльорството в цирка. В реалност той умъртви оня детайл, който ни даваше правото да назоваваме гимнастиката си художествена.
– Вие присъствахте в “Арена Армеец ” и успяхте да се срещнете с някои от златните ни девойки, пристигнали особено за шампионата от чужбина. С какви страсти ви извършиха тези срещи?
– Отидох на шампионата най-много, поради тази среща. Някои познах – други – не. Те към този момент са зрели, прелестни дами. Всяка е поела по собствен път… Но това, което е най-важното, е че имат път. Не се лутат. Не хленчат. Често доста от тях ми пишат във фейсбук и съвсем всички означават едно, което доста ме радва, че точно този спорт, със своята дисциплинираност, усилени тренировки, уменията, които са добили в годините, им оказват помощ да устояват на другите земетресения в живота. И най-важното е, че точно в залата при дългите часове, в битка с умората, отчаянието, от време на време нежеланието да продължат, са построили у тях самочувствието, че могат! Могат да устояват на всички тествания, стига доста мощно и с цялата си пристрастеност да го пожелаят.
– Докато работехте с ансамбъла на Германия, какво в страната и връзките сред хората там ви впечатли най-силно?
– Възпитанието, учтивостта, чистотата, подредеността… Това, в действителност е впечатляващо. Иначе има хора и хора. Като у нас и както на всички места.
– Големият ни треньор Иван Абаджиев дълги години живя и работи зад граница. Защо съгласно вас не умеем да ценим и задържаме такива имена в родината?
– Защото сме неприятни и завистливи. Иван Абаджиев бе извънреден патриот и по-късно треньор. За България, той бе подготвен на саможертва…
– Категорична ли сте, че няма да вършиме нов театър?
– Не, не съм безапелационна, само че възрастта ми е такава, че не мога да знам, какво е решила ориста за утрешния ми ден.
– Една от вашите дела е за сливане на нацията ни. Смятате ли, че това е допустимо и за какво сме толкоз разединени?
– Защото времето е такова. Защото всичко ни разединява по един див и извънредно противен метод. На първо място са сложени парите. Имаш ли пари – имаш права. Това е най-страшното разделяне. Защото тук преди всичко не стои силиконовата русокоска, скъпата кола, голямата къща, а правото на живот, на здраве, на обучение и развиване, на човешко съществувание! На безпаричните са отнети изконни човешки права, отнето им е всичко, което може да ги сложи в категорията на хомо сапиенс. Държавността е в цялостен разпад. Кой е този талант, който може да сплоти бедняка с извратеното новобогаташ. Те изначално се ненавиждат. Помните ли Гео Милев? С това ужасно негово просветление в “Септември ” за вековната завист на тога. Христос преди повече от 2000 година одобри като своя идея и завеща на хората. “Ако имаш две ризи, дай едната на другия. ” Завеща на човечеството своя морал, а не конкуренцията, кой по-пръв да се настани на мястото на търговците в храма. Тъжно е. Кой е този, който може да постави ръка на сърцето и да ме уточни като черногледа и лъжкиня?! Не знам, нищо няма да ме учуди, може пък и подобен урод да се откри. Всичко е допустимо.
– Мислите ли, че има късмет да работите с Илиана Раева и да обедините напъните си в името на това българския химн да звучи все по-често на огромни шампионати?
– Не знам. Наистина не знам… Мисля, че доскоро споделих, че ние сме отвън борда – хората от моето поколение…
– Трикратната международна шампионка Мария Петрова – най-титулуваната наша гимнастичка, първоначално е била отхвърлена като безперспективна. Вие какви качества видяхте в нея, които й помогнаха да доближи тези триумфи?
– Една вечер, късно, към този момент по мрачно влязох в залата и видях, че в тъмнината някой се движеше. На въпроса ми кой е и какво прави по това време в залата, едно тъничко гласче ми отговори, че е Мимето и тренира на спокойствие… Казах си – това ще стане! Мария беше необикновено работлива и също толкоз надарена.
– Вие сте забранявали наличието на приятелите на вашите гимнастички в залата, даже и на Иво Карамански, който имаше връзка с Нели Атанасова. Защо сте била толкоз безапелационна?
– Не единствено на другари. На всички, които могат да ги разсеят и отвлекат от подготвителния развой, тъй като спортната подготовка изисква цялостно отдаване, внимание и централизация. Ако се търсят резултати, а не забавление…
– Не криете, че човешката нелепост ви влудява. Какво последно ви накара да излезете отвън кожата си?
– Глупостта не ме вълнува, тя ме вбесява до цялостна загуба на разсъдъка. Тя просто ме убива. Няма по-страшно нещо от незнанието и нелепостта. И то е по този начин, тъй като носителите на тези две качества по никакъв метод не ги осъзнават и няма никаква вяра в миналото да доближат до това просветление. И това не е най-страшното. Най-страшното е, че множеството от тях са облечени във власт и ни ръководят.
– Ако имахте тази опция какъв закон бихте въвели в деяние?
– Един-единствен. Закон за запазване на човешкия тип в България!
– Какво ви липсва най-силно от общуването ви с фамозния ни художник Светлин Русев и кои негови качества цените най-вече?
– Хора, като Светлин, вуйна Ванга, и Константин Павлов не подлежат на пояснение. Те произлизат от други светове. От други измерения. Липсват ми и тримата и най-много общуването с тях. Самотата заема места на тези, които си отиват и стяга обръча към нас. Задушава ни. Изолира ни от останалите хора… Отнема ни силите и желанието за нови другарства.
– Посещавате ли постоянно Рупите и кои думи или препоръки на Ванга си припомняте най-често?
– Вече не толкоз постоянно, само че желая. Имам потребност да отида. На 14 октомври, обезателно ще отида, тогава е храмовия празник – Петковден. Там се зареждам с сила. Много думи си припомням, както и доста препоръки от вуйна Ванга. Не всичко извършвам. Странни сме ние хората. Дори когато имаме вяра 100% на човек, като Ванга, даже, когато осъзнаваме, че препоръките й са в наша изгода, отново се назлъндисваме и намираме оправдания, с цел да не ги изпълняваме…
– Ванга е казвала, че постоянно би трябвало да се държим за Русия. Актуална ли е съгласно вас тази нейна повеля и с днешна дата?
– За мен – да. Ние сме една кръв. По-естествено и обикновено нещо от това не виждам… Което не значи да отхвърляме другите. Ако имахме мъдри политици, нямаше да се постанова да търсим пътища посредством разгадаване на пророчества.
– Ванга е казвала също – “България ке страда, оти сме безверници ”. Докога ще страдаме?
– Ще страдаме, до момента в който тиквите ни уврат, че поединично избавление няма…
– Любимата мисъл?
– Преди беше “Прави, каквото би трябвало, да става, каквото ще. ” Сега все по-често си припомням Никос Казандзакис – “Не имам вяра в нищо, не желая нищо, аз съм свободен! ”
Нашият посетител
Легендарната Нешка Робева е треньор на българския народен тим по художествена гимнастика в най-славните години на този спорт. Под нейно управление българските състезателки печелят близо 300 медала от най-големите шампионати по света. Първи, измежду нейните девойки, които извоюват правото да се назовават “златни ” са Илиана Раева, Анелия Раленкова и Лили Игнатова. Следват още плеяда гимнастички, които Нешка Робева и нейния екип извайват и шлифоват до най-малкия подробност, с цената на безкрайни часове работа в залата, с цел да блесне този спорт с цялата си хубост и прелест и да стане обичан на милиони българи. За изключителните си достижения именитата ни треньорка е притежател на съвсем всички държавни оценки, а също и на грамота за принос към международния женски олимпийски спорт. Нешка Робева е и първата, която прави театър въз основа на българския фолклор. Представленията на нейната натрупа като “Орисия ”, “Арамии ”, “Два свята ”, “Готови Ли Сте? ”, “Кармен от Факултето ” и “Няма такова шоу ” са приветствани от хиляди българи. В момента неуморната треньорка е президент на клуб по художествена гимнастика “Левски ”, който продължава да създава бъдещи шампионки, а всички, които я познават са уверени, че тя е цялостна с креативна сила и хъс и няма да спре да ни изненадва.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ