„Хубостта е рана“ (изд. „Колибри”, 2017; превод: Венцислав К.Венков) от

„ Хубостта е рана “ (изд. „ Колибри”, 2017; превод: Венцислав К.Венков) от индонезийския публицист Ека Курняван е пълнометражна книга за особените срещи. Умението на създателя да работи с голям разказ не се задоволява единствено с имена и истории от живота, по тази причина ги споделя и след тяхната гибел, въпреки тя да е най-условното разбиране тук. Курняван събира без да е разделял в миналото, като събирането в действителност е непрекъснатото метафорично равнище в тези страници: срещите са сънотворни и никой не се разсънва до дъно. Магически натурализъм, в който няма разграничителна линия. Така неограничен се оказва и читателския прочит – книгата не стопира да беседва с други книги – с Дон Кихот, с проститутките на Маркес, с Доня Флора и нейните двама съпрузи, с една огледална Библия, с Война и мир, с Млада армия, с Пипи Дългото чорапче. Списъкът е величествен – книгата е мощно интердиалогична, само че я обикваш най-вече поради монолога ѝ.
Той стартира с възкръсналата продажница Деви Аю, на чиято надгробна плоча написа родих четири деца и умрях. Четирите й дъщери са като четирите стадия от историята на Индонезия, за които четем в романа: холандския надзор, японската окупация, партизански войни и комунистически преврати, идването на диктатора Сухарто. Фактологията обаче е притисната от фикцията, вероятно съзнателно: историята е единствено декор за историите ни. Така в измисления пристанищен град Халимунда всичко е брутално допустимо – католичка приема исляма, с цел да се омъжи за старец; жена полита в небето, откакто се е затичала да прегърне обичания си; куче изнасилва ученичка. И това е дребна част от хрониките, в които изобилстват подробни описания на женски тела и няма описания на естествени картини. Природата тук е единствено nature morte и в случай че търсим заглавие за него, най-подходящо би било комбиниране сред погубен дивеч и купа сливи до него – мъже обичат лесни за обичане дами. Трудното от дълго време е преодоляно: тези дами не просто вземат участие и разпространяват любовта, те я теоретизират. Теориите им са на практика издържани под войнишките тела на японците.
„...изберете измежду тях някой, който най-малко малко харесвате, и го обслужете с цялото си усърдие, че да го привържете към себе си и той да почне да идва всяка вечер и да ви откупва за цялата нощ. Много по-добре е да обслужваш неведнъж един човек, в сравнение с да преспиваш с многочислени мъже.