Масова погрешна гледна точка към парите държи хората бедни
Хубаво е човек да има една заплата, заделена встрани. Поне една. Това подсигурява комфорта даже когато ненадейно му се прииска да отиде на концерт на обичаната си група и са останали единствено скъпи билети, той да не се тормози. Или пък да не мисли за дребни суми, нужни за изключително зародили през месеца непредвидени разноски (а такива се оказва, че има през множеството месеци от годината, нали?).
Вероятно мнозина измежду вас, които четете тези редове, имат такава заделена сума. Мнозина измежду актуалните градски хора съумяват да ръководят парите си добре, въпреки и да не получават високи приходи и да са на ръба на междинната класа. Но има и една надълбоко неправилна позиция към парите, която спъва доста хора. Тя им пречи да станат богати. Разказва я в материал американският уебсайт Business Insider.
Това е гледната точка, че парите са цел. Парите не са цел. Парите са средство. Правилната позиция е, че парите са средството, а не крайната цел.
Кристин Уонг в блога си за персонални финанси The Wild Wong разгласява забавна публикация за несъответствието сред това да преследваш парите и да преследваш своя цел. В рамките на първото ти събираш благосъстояние в интерес на благосъстояние, във втората обстановка събираш благосъстояние, с цел да ти служи то в интерес на по-голяма цел - това може да е къща, семейство, пътешестване до избрана дестинация. Във втория случай използваш парите като инструмент.
Спомняйки си времето, когато се е борила да свързва двата края и задачата й е била просто да може да си разреши заслон, Уонг написа: " Повечето се отнасяме към парите като цел. Работим крепко, с цел да излезем от задълженията или да спестяваме за старини, тъй като това наподобява отговорно. То е, само че ето какво става когато човек направи само парите своя цел:
- той излиза отвън релси, тъй като парите не развиват това, което откровено и същински има значение за него;
- в един миг той се отхвърля от печеленето на пари напълно, тъй като не усеща към този момент смисъл в нищо, с цел да поддържа мотивацията си. Личните му финанси стават в покъртително състояние;
- той се придържа се към задачата, само че живее прекомерно на ниска цена, животът му става прекомерно ниско първокласен, сложен и на ниска цена, единствено и единствено с цел да задържа при себе си колкото може повече от парите - тази последна цел;
- той стартира да задържа парите даже когато може да ги харчи, вместо да ги употребява - по този начин избира към този момент - да ги натрупа. Мисли си че по този начин е благополучен, а те му наподобяват все по-малко колкото и да се усилват, и все по-недостатъчно;
- той остава на работа, която на моменти ненавижда, единствено тъй като му заплащат добре, а нали това е целта или Целта.
" От моя персонален опит знам, че когато направиш парите задачата си, ти им разрешаваш те да управляват живота ти ", споделя авторката.
Тя засяга изявление на финансовия съветник Карл Ричардс в " Ню Йорк Таймс " от февруари 2015 година, когато той показва " Ами, в случай че стартираме да използваме парите като инструмент? Инструментите са замислени да бъдат употребявани. Те не са основани да стоят на шкафа и да събират прахуляк ". Подобна е и гледната точка на носителя на премия " Пулицър " Чарлз Дулог, който споделя, че парите би трябвало да бъдат считани за запас, не за цел. Да имаш пари съгласно него не значи да имаш сбирка от долари - това за него значи да имаш ресурсите да постигнеш нещо.
