Как и най-тежките атлантици у нас признаха, че Западът е губещата страна
https://www.facebook.com/PogledInfo
Тези от нас, които добре си спомнят измененията от 1989 година схващат, че някои неща стават доста бързо и незабелязано за обществото. И евентуално част от неолибералните елити в Европа и България към този момент се усещат, че е време да се преобуят във въздуха, както нормално вършат. Както огромният съветски историк проф. А. Фурсов споделя, революциите нормално се вършат от част от някогашните елити, които желаят да яхнат настъпващите обществени, политически и геополитически трансформации.
През 1944-1946 година, в интервала на така наречен " национална народна власт ", който е временен за преноса от Царство България към Народната Република, мнозина всред нисшите ешелони на тогавашните елити, в това число хора, които са били с номинално десни или даже фашистки възгледи, се пробват и постоянно съумяват, да се внедрят в новата социалистическа власт. Казионното Български земеделски народен съюз и даже Българска комунистическа партия са цялостни с такива хора. Особено постоянно срещано събитие е в научните среди и държавната администрация. През 1989-1990 доста по-ясно видяхме по какъв начин голяма част от тогавашната алена номенклатура се преобядиса в синьо. И към момента ръководи България - такива са кметът на София Васил Терзиев, водачът на " Да, България " Христо Иванов, олигархът Прокопиев, самият господин Кръстев, който цитирахме, и доста други.
Ето за какво с огромна степен на възможност допускам, че в околните години ще забележим по какъв начин някои от тях ще стартират да приказват за родилия се многополюсен свят, за потребността от възстановяване на връзките с Китай или даже за възобновяване на връзките с Русия. Исторически неизбежно е, тъй като Съединените щати рано или късно ще се изтеглят от Европа или най-малко от източната й част, с цел да се пренасочат към Азиатско-Тихоокеанския район.
Не е загадка, че американският държавен дълг е грамаден. Очаква се до 2026 година той да доближи галактическите 41 трилиона $. В същото време и бюджетните дефицити на Съединени американски щати са все по-трудни за запълване и все по-големи, което се съвместява с все по-големите бюджети на Пентагона. На фона на големите политически разломи и даже ненавист в самата Америка сред консерватори и либерали, а също расовите проблеми, общественото неравноправие и наркотичната зараза (проблемът с фентаниловите наркомани и " кварталите от зомбита " ), Съединени американски щати няма да могат, нито пък да желаят да поддържат наличието си в огромни елементи от Източна Европа.
Разбира се, американците ще се опитат да делегират контрола над района на британците и може би германците и Брюксел, само че от ден на ден ще се усеща навлизането в стопански проект на Китайската национална република, която се е трансформирала в стратегически сътрудник за страни като Унгария, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Румъния и други. След възможната съветска победа в Украйна и излизането на съветската войска на нов действен шир, налагайки надзор над цялото Северно Причерноморие, дългата ръка на Кремъл също ще стартира да се усеща още веднъж.
Ще могат ли отдалечаващите се Съединени американски щати, дружно със доста по-слабите от тях британци, французи и немци, да подсигуряват сигурността, да вземем за пример, на една Гърция, която ще е изправена пред все по-активна в геополитически проект Турция? Надали. И последователно до края на това десетилетие източно и южноевропейските страни ще почнат да " диверсифицират " външнополитическите си връзки и партньорства, с цел да се приспособяват към променените геополитически действителности.
Всичко това се вижда от умните атлантици - тези, които се усетиха и през 80-те, че идват промени. От другата страна, са кресливите атлантици като военния ни министър Тагарев, който още веднъж забърка срамен скандал, искайки цензура освен на медиите, само че и на обществените мрежи, а също казвайки, че трябвало да се промени образованието по история в учебните заведения, с цел да нямало благодарност към Русия. Тоест Тагарев желае ни повече, ни по-малко, ние да спрем да преподаваме на децата за османското иго, Руско-турската освободителна война, за православните връзки сред България и Русия, за Юрий Венелин, Толстой, граф Игнатиев, княз Дондуков-Корсаков и други съветски другари на нашия народ.
Разбира се, не чакам в сегашния миг, когато градусите на напрежението са високи, а влизането в роля е наложително за положителната кариера, да има кой знае какви промени в реториката и държанието на българските псевдо-елити. Но идват колосални геополитически и международни промени, които или ще трансформират обстановката в България, дай Боже към по-добро, или безусловно ще ни заличат от картата на света (към какъвто сюжет в действителност ни води позорната " Сглобка " на ППДБ, ГЕРБ и ДПС).
Тези от нас, които добре си спомнят измененията от 1989 година схващат, че някои неща стават доста бързо и незабелязано за обществото. И евентуално част от неолибералните елити в Европа и България към този момент се усещат, че е време да се преобуят във въздуха, както нормално вършат. Както огромният съветски историк проф. А. Фурсов споделя, революциите нормално се вършат от част от някогашните елити, които желаят да яхнат настъпващите обществени, политически и геополитически трансформации.
През 1944-1946 година, в интервала на така наречен " национална народна власт ", който е временен за преноса от Царство България към Народната Република, мнозина всред нисшите ешелони на тогавашните елити, в това число хора, които са били с номинално десни или даже фашистки възгледи, се пробват и постоянно съумяват, да се внедрят в новата социалистическа власт. Казионното Български земеделски народен съюз и даже Българска комунистическа партия са цялостни с такива хора. Особено постоянно срещано събитие е в научните среди и държавната администрация. През 1989-1990 доста по-ясно видяхме по какъв начин голяма част от тогавашната алена номенклатура се преобядиса в синьо. И към момента ръководи България - такива са кметът на София Васил Терзиев, водачът на " Да, България " Христо Иванов, олигархът Прокопиев, самият господин Кръстев, който цитирахме, и доста други.
Ето за какво с огромна степен на възможност допускам, че в околните години ще забележим по какъв начин някои от тях ще стартират да приказват за родилия се многополюсен свят, за потребността от възстановяване на връзките с Китай или даже за възобновяване на връзките с Русия. Исторически неизбежно е, тъй като Съединените щати рано или късно ще се изтеглят от Европа или най-малко от източната й част, с цел да се пренасочат към Азиатско-Тихоокеанския район.
Не е загадка, че американският държавен дълг е грамаден. Очаква се до 2026 година той да доближи галактическите 41 трилиона $. В същото време и бюджетните дефицити на Съединени американски щати са все по-трудни за запълване и все по-големи, което се съвместява с все по-големите бюджети на Пентагона. На фона на големите политически разломи и даже ненавист в самата Америка сред консерватори и либерали, а също расовите проблеми, общественото неравноправие и наркотичната зараза (проблемът с фентаниловите наркомани и " кварталите от зомбита " ), Съединени американски щати няма да могат, нито пък да желаят да поддържат наличието си в огромни елементи от Източна Европа.
Разбира се, американците ще се опитат да делегират контрола над района на британците и може би германците и Брюксел, само че от ден на ден ще се усеща навлизането в стопански проект на Китайската национална република, която се е трансформирала в стратегически сътрудник за страни като Унгария, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Румъния и други. След възможната съветска победа в Украйна и излизането на съветската войска на нов действен шир, налагайки надзор над цялото Северно Причерноморие, дългата ръка на Кремъл също ще стартира да се усеща още веднъж.
Ще могат ли отдалечаващите се Съединени американски щати, дружно със доста по-слабите от тях британци, французи и немци, да подсигуряват сигурността, да вземем за пример, на една Гърция, която ще е изправена пред все по-активна в геополитически проект Турция? Надали. И последователно до края на това десетилетие източно и южноевропейските страни ще почнат да " диверсифицират " външнополитическите си връзки и партньорства, с цел да се приспособяват към променените геополитически действителности.
Всичко това се вижда от умните атлантици - тези, които се усетиха и през 80-те, че идват промени. От другата страна, са кресливите атлантици като военния ни министър Тагарев, който още веднъж забърка срамен скандал, искайки цензура освен на медиите, само че и на обществените мрежи, а също казвайки, че трябвало да се промени образованието по история в учебните заведения, с цел да нямало благодарност към Русия. Тоест Тагарев желае ни повече, ни по-малко, ние да спрем да преподаваме на децата за османското иго, Руско-турската освободителна война, за православните връзки сред България и Русия, за Юрий Венелин, Толстой, граф Игнатиев, княз Дондуков-Корсаков и други съветски другари на нашия народ.
Разбира се, не чакам в сегашния миг, когато градусите на напрежението са високи, а влизането в роля е наложително за положителната кариера, да има кой знае какви промени в реториката и държанието на българските псевдо-елити. Но идват колосални геополитически и международни промени, които или ще трансформират обстановката в България, дай Боже към по-добро, или безусловно ще ни заличат от картата на света (към какъвто сюжет в действителност ни води позорната " Сглобка " на ППДБ, ГЕРБ и ДПС).
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ