Защо събарят паметници? Психополитология на явлението
https://www.facebook.com/PogledInfo
И то стана спокойно, без оръжия и бомби, само че с дейното присъединяване на мобилизираните за дисиденти и борци против комунизма. По-късно, когато към този момент се бяха поотчаяли, че не получиха „ полагаемото “ им се, те дефинираха времето на „ промяната на системата “ като сантиментално. А „ романтиката “ на тези дни бе началото на опустошението на България, на нейната промишленост, стопанска система, инфраструктура, обучение, просвета, опазване на здравето, обичаи. И нищо друго!
Когато още веднъж настъпи жестоката действителност и митингите с огромните концерти спряха; когато хората се поогледаха в себе си и към себе си, се видя, че нищо от граденото десетилетия съвсем не е останало. Но и нищо ново не е добито. Освен съсипия, бедност, дивотия, нецензурност. На всичко от горната страна и националната страна я нямаше.
Това, което беше я заместило, с цел да продължим да живеем в страна, бе напълно друго, немощно, неорганизирано, ръководено от хора неподготвени, посредствени, алчни, необразовани, само че амбициозни, користни и продажни.
Членството на България в НАТО и Европейския съюз породи някакви очаквания, само че те бързо се разсеяха и доведоха до лимита им антиевропейските настроения („ евроскептицизма “ – както учено го назовават някогашните преподаватели по теоретичен комунизъм, а през днешния ден видни политолози и социолози). Нашите държавници демонстрираха своето безподобно ласкателство пред европейските служители дружно с неумението и нежеланието си да пазят националните ползи. Но то пък какви ползи можем да имаме в два съюза, в които сме привнесени за многообразие и гарнитура на новия геополитически пейзаж.
Слабата страна значи слаба власт, немощна стопанска система, невисок народен престиж, пошла просвета, неприятно обучение, заболели хора, липса на публичен ред, на мира и сигурност. Най-малката отрицателна обстановка в Европа незабавно се стоварва върху България и провокира нови компликации. Да не приказваме за високата заболеваемост, изключително от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, на популацията и за тежкия демографски проблем. Младите нямат очаквания, упования, вероятности в живота.
Колко дълго може да се поддържа спокойствието в една страна, която е в такова окаяно положение? Възможно ли е в това болно общество да се откри здрав и интелигентен човек, който да го изведе от тежкото положение и му покаже пътя към избавлението и спасението?
Трябва да признаем, че даже да се появи подобен човек, надали ще го чуят и послушат. Обществото е тежко болно и има потребност да се лекува и тогава да мисли за пътя, по който ще върви. Не е негова работа да споделя какво да се прави. Така ни учи и съветският мъдрец от края на ХІХ век Владимир Соловьов. Затова и болният мозък, подбуден от външни намеси, му открива единствената истина:
А през това време?
А през това време богатите ще стават по-богати, а бедните по-бедни; страната изцяло ще се унищожи и даже може да престане да съществува. Но това нищо няма да значи и нищо няма да промени.
Трябва да признаем, че оценявайки злия разум и сатанинското мислене, казусът с съветските монументи е фиктивен, конструиран и въведен в българското общество по ослепителен метод. Затова и провокира толкоз звук, експанзия, простащини. Цялото внимание на обществото е концентрирано в него.
Изправени сме пред непозната преди обстановка. Няма решение за нея. Ще бъдем в нея, до момента в който не се омаломощим изцяло и не рухнем нравствено и интелектуално. Това, че ще е скоро, не е утешително.
Няма по какъв начин да обясняваш на русофоба, че това, което прави, е неуместно и нечовешко; че то нас опустошава, изтощава и убива. Но и на него не прости! Той не чува и не слуша думите, които се пробват да го вразумяват. Едно си знае и едно си бае. Умен, малоумен, просветен, необразован – какъвто и да е, той е изцяло деградирал гамен. Както се споделя: подобен единствено сопата го оправя. Но по какъв начин да го оправяш със тояга – нали е жив човек.
Ето логиката и смисълът на историята с съветските монументи.
В такива случаи е добре да се припомня, че би трябвало да се търси, намира и отстранява повода, а не толкоз следствието.
Ще ми се да имам вяра, че по този начин ще постъпи и българското общество, когато събере задоволително разум, разсъдък и духовна сила…
Само да не е на куково лято!
И то стана спокойно, без оръжия и бомби, само че с дейното присъединяване на мобилизираните за дисиденти и борци против комунизма. По-късно, когато към този момент се бяха поотчаяли, че не получиха „ полагаемото “ им се, те дефинираха времето на „ промяната на системата “ като сантиментално. А „ романтиката “ на тези дни бе началото на опустошението на България, на нейната промишленост, стопанска система, инфраструктура, обучение, просвета, опазване на здравето, обичаи. И нищо друго!
Когато още веднъж настъпи жестоката действителност и митингите с огромните концерти спряха; когато хората се поогледаха в себе си и към себе си, се видя, че нищо от граденото десетилетия съвсем не е останало. Но и нищо ново не е добито. Освен съсипия, бедност, дивотия, нецензурност. На всичко от горната страна и националната страна я нямаше.
Това, което беше я заместило, с цел да продължим да живеем в страна, бе напълно друго, немощно, неорганизирано, ръководено от хора неподготвени, посредствени, алчни, необразовани, само че амбициозни, користни и продажни.
Членството на България в НАТО и Европейския съюз породи някакви очаквания, само че те бързо се разсеяха и доведоха до лимита им антиевропейските настроения („ евроскептицизма “ – както учено го назовават някогашните преподаватели по теоретичен комунизъм, а през днешния ден видни политолози и социолози). Нашите държавници демонстрираха своето безподобно ласкателство пред европейските служители дружно с неумението и нежеланието си да пазят националните ползи. Но то пък какви ползи можем да имаме в два съюза, в които сме привнесени за многообразие и гарнитура на новия геополитически пейзаж.
Слабата страна значи слаба власт, немощна стопанска система, невисок народен престиж, пошла просвета, неприятно обучение, заболели хора, липса на публичен ред, на мира и сигурност. Най-малката отрицателна обстановка в Европа незабавно се стоварва върху България и провокира нови компликации. Да не приказваме за високата заболеваемост, изключително от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, на популацията и за тежкия демографски проблем. Младите нямат очаквания, упования, вероятности в живота.
Колко дълго може да се поддържа спокойствието в една страна, която е в такова окаяно положение? Възможно ли е в това болно общество да се откри здрав и интелигентен човек, който да го изведе от тежкото положение и му покаже пътя към избавлението и спасението?
Трябва да признаем, че даже да се появи подобен човек, надали ще го чуят и послушат. Обществото е тежко болно и има потребност да се лекува и тогава да мисли за пътя, по който ще върви. Не е негова работа да споделя какво да се прави. Така ни учи и съветският мъдрец от края на ХІХ век Владимир Соловьов. Затова и болният мозък, подбуден от външни намеси, му открива единствената истина:
А през това време?
А през това време богатите ще стават по-богати, а бедните по-бедни; страната изцяло ще се унищожи и даже може да престане да съществува. Но това нищо няма да значи и нищо няма да промени.
Трябва да признаем, че оценявайки злия разум и сатанинското мислене, казусът с съветските монументи е фиктивен, конструиран и въведен в българското общество по ослепителен метод. Затова и провокира толкоз звук, експанзия, простащини. Цялото внимание на обществото е концентрирано в него.
Изправени сме пред непозната преди обстановка. Няма решение за нея. Ще бъдем в нея, до момента в който не се омаломощим изцяло и не рухнем нравствено и интелектуално. Това, че ще е скоро, не е утешително.
Няма по какъв начин да обясняваш на русофоба, че това, което прави, е неуместно и нечовешко; че то нас опустошава, изтощава и убива. Но и на него не прости! Той не чува и не слуша думите, които се пробват да го вразумяват. Едно си знае и едно си бае. Умен, малоумен, просветен, необразован – какъвто и да е, той е изцяло деградирал гамен. Както се споделя: подобен единствено сопата го оправя. Но по какъв начин да го оправяш със тояга – нали е жив човек.
Ето логиката и смисълът на историята с съветските монументи.
В такива случаи е добре да се припомня, че би трябвало да се търси, намира и отстранява повода, а не толкоз следствието.
Ще ми се да имам вяра, че по този начин ще постъпи и българското общество, когато събере задоволително разум, разсъдък и духовна сила…
Само да не е на куково лято!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ