Св. Акакий бил стотник, загинал заради вярата си
Християните почитат през днешния ден свети Акакий Серски. Той бил роден в Кападокия, боец със звание стотник и служил в мартисийския полк под командването на воеводата Фирм.
По това време цар Максимиан заповядал да бъдат търсени християни освен в градовете, само че и измежду воините; и в случай че измежду тях имало някой да има вяра в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; в случай че пък не се подчинявал на царския декрет, трябвало да бъде предаден на гибел.
Заради това предписание воеводата призовавал при себе си всеки боец и го разпитвал каква е вярата му: и в случай че някой от воините му вярвал в Христа, той по всевъзможен метод - и с ласкателства, и със закани - го принуждавал към идолопоклонство.
Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той намерено споделил: Сред християни съм роден и християнин ще остана; очевидец за това дано ми бъде Сам Господ Иисус Христос; освен татко ми и майка ми, само че и моите предци и прародители са били християни, по тази причина християнин ще остана и аз.
След тия думи на светеца, Фирм почнал да го увещава към идолопоклонство с милувки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да извърши царската разпоредба. Обаче като видял, че Акакий остава неотстъпчив, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той пък го предизвестил, че го чакат доста мъчения, в случай че не се отхвърли от християнската религия.
Най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в същинския Бог, моя Създател, по волята на Когото живея до ден-днешен, дал отговор Акакий.
Тогава военачалникът, ядосан, заповядал да вържат светеца гол за четири стълба и да го бият без благосклонност със сурови волски жили изначало по гърба, а след това и по корема. Дълго изтезавали по този начин мъченика и воините, които го мъчили, се сменяли няколко пъти, а земята се обагрила с кръв.
Военачалникът заповядал да го бият и по устата с оловни дъски. Докато мъчителите обезобразявали прелестните страни на светеца, военачалникът му говорел: Принеси жертва на боговете и ще се избавиш от още по-страшни мъчения, приготвени за тебе. Светецът му дал отговор: За идните мъчения мисля толкоз малко, колкото и за тези, които към този момент изтърпях.
След това военачалникът заповядал да затворят мъченика в тъмницата на град Перинт, в Тракия. Тук той останал седем дни.
Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил обръщение от тракийския шеф Флакин; в него на Вивиан се нареждало да иде във Византия дружно с всички пандизчии. Военачалникът незабавно тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко пандизчии за други закононарушения. Светият страдалец изнемогвал по пътя от раните, от стоманените окови, от апетит и жадност, а също и от продължителното и бързо пътешестване, още повече че съпровождащите го бойци постоянно го биели, принуждавайки го да върви по-бързо. При тия премеждия светецът не се надявал да остане жив и мислел, че иде краят му; по тази причина дълго молел стражарите да спрат за малко, с цел да се помоли на Бога; само че молбата му не била изпълнена.
Когато настъпила нощта, пасажерите спрели да пренощуват в едно близко село. На другата заран всички тръгнали на път. В тоя ден вървели доста бързо и до вечерта стигнали във Византия.
Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по предписание на началника бил затворен настрана от другите, окован с стоманени окови и стегнат с дървени пранги; никого не пускали да беседва с него, нито пък му давали да пие и да яде, тъй като мъчителите желали с апетит, жадност и тежки премеждия да го накарат да се отхвърли от Христа и да извърши тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите пандизчии пък били оставени във външното поделение на тъмницата.
Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия шеф. Той заповядал да затворят мъченика в тюрма, само че без окови, тъй като жена му била християнка и с доста сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на гибел, веднага като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика при себе си. Като схванал, че по никой метод не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, шефът заповядал да му бъде отсечена главата отвън града.
По това време цар Максимиан заповядал да бъдат търсени християни освен в градовете, само че и измежду воините; и в случай че измежду тях имало някой да има вяра в Христа, той трябвало да бъде предаден на съд и мъчения; в случай че пък не се подчинявал на царския декрет, трябвало да бъде предаден на гибел.
Заради това предписание воеводата призовавал при себе си всеки боец и го разпитвал каква е вярата му: и в случай че някой от воините му вярвал в Христа, той по всевъзможен метод - и с ласкателства, и със закани - го принуждавал към идолопоклонство.
Когато Фирм призовал при себе си стотника Акакий, той намерено споделил: Сред християни съм роден и християнин ще остана; очевидец за това дано ми бъде Сам Господ Иисус Христос; освен татко ми и майка ми, само че и моите предци и прародители са били християни, по тази причина християнин ще остана и аз.
След тия думи на светеца, Фирм почнал да го увещава към идолопоклонство с милувки и със заплахи; три пъти той го призовавал при себе си и го уговарял да извърши царската разпоредба. Обаче като видял, че Акакий остава неотстъпчив, Фирм заповядал да го оковат и отпратят при военачалника Вивиан. Той пък го предизвестил, че го чакат доста мъчения, в случай че не се отхвърли от християнската религия.
Най-благоразумното и богоугодно дело е да не оставям вярата в същинския Бог, моя Създател, по волята на Когото живея до ден-днешен, дал отговор Акакий.
Тогава военачалникът, ядосан, заповядал да вържат светеца гол за четири стълба и да го бият без благосклонност със сурови волски жили изначало по гърба, а след това и по корема. Дълго изтезавали по този начин мъченика и воините, които го мъчили, се сменяли няколко пъти, а земята се обагрила с кръв.
Военачалникът заповядал да го бият и по устата с оловни дъски. Докато мъчителите обезобразявали прелестните страни на светеца, военачалникът му говорел: Принеси жертва на боговете и ще се избавиш от още по-страшни мъчения, приготвени за тебе. Светецът му дал отговор: За идните мъчения мисля толкоз малко, колкото и за тези, които към този момент изтърпях.
След това военачалникът заповядал да затворят мъченика в тъмницата на град Перинт, в Тракия. Тук той останал седем дни.
Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил обръщение от тракийския шеф Флакин; в него на Вивиан се нареждало да иде във Византия дружно с всички пандизчии. Военачалникът незабавно тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко пандизчии за други закононарушения. Светият страдалец изнемогвал по пътя от раните, от стоманените окови, от апетит и жадност, а също и от продължителното и бързо пътешестване, още повече че съпровождащите го бойци постоянно го биели, принуждавайки го да върви по-бързо. При тия премеждия светецът не се надявал да остане жив и мислел, че иде краят му; по тази причина дълго молел стражарите да спрат за малко, с цел да се помоли на Бога; само че молбата му не била изпълнена.
Когато настъпила нощта, пасажерите спрели да пренощуват в едно близко село. На другата заран всички тръгнали на път. В тоя ден вървели доста бързо и до вечерта стигнали във Византия.
Всички били затворени в тъмницата. А свети Акакий по предписание на началника бил затворен настрана от другите, окован с стоманени окови и стегнат с дървени пранги; никого не пускали да беседва с него, нито пък му давали да пие и да яде, тъй като мъчителите желали с апетит, жадност и тежки премеждия да го накарат да се отхвърли от Христа и да извърши тяхната заповед - да се поклони на идолите; а другите пандизчии пък били оставени във външното поделение на тъмницата.
Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия шеф. Той заповядал да затворят мъченика в тюрма, само че без окови, тъй като жена му била християнка и с доста сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на гибел, веднага като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика при себе си. Като схванал, че по никой метод не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, шефът заповядал да му бъде отсечена главата отвън града.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ