Изкуплението на Хамес
Хосе Пекерман – селекционерът на Колумбия, е на мнение, че Хамес Родригес желае да се завърне и да победи в Реал Мадрид. Ще да бъде много забавено завръщане, в случай че изобщо се случи. Източници от управата на Байерн (Мюнхен), които са взели присъединяване в подписването на контракта за преотстъпване от „ белите”, настояват, че в документа няма път обратно: до юни 2019 година офанзивният полузащитник е юридически привързан като част от състава на баварците; след това има едностранна алтернатива за откупуване.
Публиката, съотборниците, ръководителите и старши треньорът стартират да се отнасят с колумбиеца с рядко срещана в Мюнхен уважителност. И за всеобщото страхопочитание си има напълно на практика аргументи. Хамес от четири месеца се е трансформирал в индивида, който се грижи за всички зони на тима в 2/3 от терена, от личното до съперниковото наказателно поле.
Треньорът Юп Хайнкес твърди, че всичко е почнало с мача за купата на Германия против Република България (Лайпциг) на 25 октомври м.г. Хамес, който бе останал на пейката в два от трите предходни дуела в Бундеслигата, разгласи преди пътуването, че би трябвало да отпадне от групата, с цел да се лекува от травма в рамото. Байерн продължи след дузпи (5:6) и на връщане Хайнкес привика играча, с цел да го нахока, че даже и с физически болежки е трябвало да съпроводи тима в Лайпциг поради значимостта на конфликта. С една лека провокация мъдрецът от Мьонхенгладбах провокира колубиеца да се напъне: „ Така не отиваме наникъде!”.
Хамес беше същинска загадка – и за Хайнкес, и за шефовете на клуба. Никой в Мюнхен не вярваше в качествата на „ десетката”, когато предишното лято тогавашният старши треньор Карло Анчелоти изиска да му го доведат. Нито президентът Карл-Хайнц Румениге, нито спортният шеф Михаел Решке виждаха у колумбиеца нужната футболна класа, която да му помогне да се приспособи елементарно към потребностите на тима. Байерн е прекомерно характерен клуб, климатът не оказва помощ на южноамериканците, а съставът се нуждаеше от огромни дози гений и храброст.
Оттеглянето от футбола на Шаби Алонсо и Филип Лаам, напускането на неосъществения суперталант Ренату Саншес и физическият крах на Ариен Робен и Франк Рибери отвориха голяма празнота в тима. Единствено Анчелоти сподели увереност, че колумбиецът може да я извърши измежду всичката недоверчивост у ръководителите. „ Ако той е индивидът, от който се нуждаем, безусловно би трябвало да е супериграч – разсъждаваха те. – А в случай че фактически е супериграч, за какво Мадрид толкоз настоятелно искаше да се освободи от него?”
Когато Анчелоти още веднъж се събра с футболиста, с който работи в испанската столица, предизвести, че момчето е още доста надалеч от идеалното си положение. Психически страдаше от това разкъсване с играта, типично за тези играчи, прекарали седмици наред без каквото и да било очакване да са част от огромните мачове. Бе изиграл едвам 33 дуела през сезон 2016/17 във всички надпревари, но при все че статистиките му подсказваха извънреден гений: 11 гола (по един на всеки 165 минути), 12 асистенции (по една на всеки 151 минути), 1248 точни паса (по един на всяка минута и половина) и по една отнета топка на всеки 17 минути. Дори без получаваните от Иско и Гарет Бейл минути той ги изпреварваше по всички тези индикатори.
Уволнението на Анчелоти сложи Хамес в прекомерно изключително състояние. Хайнкес го откри изолиран и самовглъбен – най-мълчаливия от цялата колония испаноговорящи в съблекалнята. След мача за купата в Лайпциг треньорът реши, че в случай че подходи с неотстъпчивост и му покаже интерес към него, може и да провокира реакция.
Два дни по-късно му даде титулярно място при семейството против Република България (Лайпциг) в Бундеслигата. Хамес изигра целия мач и вкара гол. Оттогава ролята му в тима непрекъснато става все по-водеща. Когато Байерн подчини Пари Сен Жермен в груповата фаза на Шампионската лига (3:1), той се нае с най-тежката работа: да изнася топката, когато противникът пресира, да дефинира темпото на игра, да измисля офанзивите в последната третина. Бе с решителен принос в акциите и при трите гола на своите. Не се спря и за момент.
„ Играе на позиция, която в никакъв случай не бе заемал в Мадрид – споделя Хайнкес. – В Испания играеше или на левия, или на десния фланг. Аз го сложих втори нападател и там се усеща като риба във водата. Хамес се трансформира в цялостен триумф.”
Според „ Дер Шпигел”, който съумя да откри достъп до контракта му, Хамес печели по 540 000 евро на месец – четири пъти по-малко от Алексис Санчес в Манчестър Юнайтед. Мадрид ще си го върне автоматизирано през лятото на 2019 година, в случай че Байерн не упражни опцията за откупуване и не абонира 42 млн. евро. Към ден сегашен тази цена може да излезе една от най-евтините, които баварците в миналото са плащали за футболист.
Диего Торес, „ Ел Паис”
Публиката, съотборниците, ръководителите и старши треньорът стартират да се отнасят с колумбиеца с рядко срещана в Мюнхен уважителност. И за всеобщото страхопочитание си има напълно на практика аргументи. Хамес от четири месеца се е трансформирал в индивида, който се грижи за всички зони на тима в 2/3 от терена, от личното до съперниковото наказателно поле.
Треньорът Юп Хайнкес твърди, че всичко е почнало с мача за купата на Германия против Република България (Лайпциг) на 25 октомври м.г. Хамес, който бе останал на пейката в два от трите предходни дуела в Бундеслигата, разгласи преди пътуването, че би трябвало да отпадне от групата, с цел да се лекува от травма в рамото. Байерн продължи след дузпи (5:6) и на връщане Хайнкес привика играча, с цел да го нахока, че даже и с физически болежки е трябвало да съпроводи тима в Лайпциг поради значимостта на конфликта. С една лека провокация мъдрецът от Мьонхенгладбах провокира колубиеца да се напъне: „ Така не отиваме наникъде!”.
Хамес беше същинска загадка – и за Хайнкес, и за шефовете на клуба. Никой в Мюнхен не вярваше в качествата на „ десетката”, когато предишното лято тогавашният старши треньор Карло Анчелоти изиска да му го доведат. Нито президентът Карл-Хайнц Румениге, нито спортният шеф Михаел Решке виждаха у колумбиеца нужната футболна класа, която да му помогне да се приспособи елементарно към потребностите на тима. Байерн е прекомерно характерен клуб, климатът не оказва помощ на южноамериканците, а съставът се нуждаеше от огромни дози гений и храброст.
Оттеглянето от футбола на Шаби Алонсо и Филип Лаам, напускането на неосъществения суперталант Ренату Саншес и физическият крах на Ариен Робен и Франк Рибери отвориха голяма празнота в тима. Единствено Анчелоти сподели увереност, че колумбиецът може да я извърши измежду всичката недоверчивост у ръководителите. „ Ако той е индивидът, от който се нуждаем, безусловно би трябвало да е супериграч – разсъждаваха те. – А в случай че фактически е супериграч, за какво Мадрид толкоз настоятелно искаше да се освободи от него?”
Когато Анчелоти още веднъж се събра с футболиста, с който работи в испанската столица, предизвести, че момчето е още доста надалеч от идеалното си положение. Психически страдаше от това разкъсване с играта, типично за тези играчи, прекарали седмици наред без каквото и да било очакване да са част от огромните мачове. Бе изиграл едвам 33 дуела през сезон 2016/17 във всички надпревари, но при все че статистиките му подсказваха извънреден гений: 11 гола (по един на всеки 165 минути), 12 асистенции (по една на всеки 151 минути), 1248 точни паса (по един на всяка минута и половина) и по една отнета топка на всеки 17 минути. Дори без получаваните от Иско и Гарет Бейл минути той ги изпреварваше по всички тези индикатори.
Уволнението на Анчелоти сложи Хамес в прекомерно изключително състояние. Хайнкес го откри изолиран и самовглъбен – най-мълчаливия от цялата колония испаноговорящи в съблекалнята. След мача за купата в Лайпциг треньорът реши, че в случай че подходи с неотстъпчивост и му покаже интерес към него, може и да провокира реакция.
Два дни по-късно му даде титулярно място при семейството против Република България (Лайпциг) в Бундеслигата. Хамес изигра целия мач и вкара гол. Оттогава ролята му в тима непрекъснато става все по-водеща. Когато Байерн подчини Пари Сен Жермен в груповата фаза на Шампионската лига (3:1), той се нае с най-тежката работа: да изнася топката, когато противникът пресира, да дефинира темпото на игра, да измисля офанзивите в последната третина. Бе с решителен принос в акциите и при трите гола на своите. Не се спря и за момент.
„ Играе на позиция, която в никакъв случай не бе заемал в Мадрид – споделя Хайнкес. – В Испания играеше или на левия, или на десния фланг. Аз го сложих втори нападател и там се усеща като риба във водата. Хамес се трансформира в цялостен триумф.”
Според „ Дер Шпигел”, който съумя да откри достъп до контракта му, Хамес печели по 540 000 евро на месец – четири пъти по-малко от Алексис Санчес в Манчестър Юнайтед. Мадрид ще си го върне автоматизирано през лятото на 2019 година, в случай че Байерн не упражни опцията за откупуване и не абонира 42 млн. евро. Към ден сегашен тази цена може да излезе една от най-евтините, които баварците в миналото са плащали за футболист. Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ