Седяхме в клас с противогази на лицата си: Хореограф разказва за живота в Израел
Хореографът Мириам Енгел израства в Ерусалим, само че началото на спора сред " Хамас “ и Израел посреща дружно със сина си близо до София поради своите български корени.
" Танцуването за мен сигурно е част от този развой на непрекъснат спор, като съкровено изложение на страсти. Да бъдеш нещо като дипломат не на Израел като страна, а на живота, на хората там и неговата многоцветност “, отбелязва Мириам.
Душата ѝ танцува на непозната земя. Мириам е от хореографите, които обикалят света и описват с езика на тялото - за Ерусалим, за човешките истории сред болката и любовта. И всичко това в отговор на спора.
" Когато бях едвам тригодишна заявих доста настойчиво на родителите си, че желая да танцувам и майка ми откри едно място, на което одобряваха четиригодишни деца и оттогава просто танцувам. Може би го нося от баба си - Дора Мушанова, която е един от пионерите на модерния танц към Народната опера и балет при започване на XX век. Успях да имам близки връзки с нея преди да почине - за няколко години даже живееше с нас в Израел. Понякога ме взимаше от Йерусалим в София и ми даваше балетни уроци в хола “, споделя още хореографът.
" Да растеш в град като Йерусалим е мъчно, освен като актьор и танцьор, само че на първо място като юноша. Аз отраснах с множеството спорове – да вземем за пример войната в персийския залив, която стартира през 1990 година Тогава седяхме в клас с противогази на лицата си. А като младеж постоянно взривяваха рейсове към мен, изгубих много другари “, изяснява тя пред bTV.
" От друга страна Йерусалим е и обикновено място за живот. Доколкото е допустимо се любувам на всекидневието си вкъщи. Често обаче се сещам за нашите - дали въобще са имали сън през нощта, в тази военна конюнктура. През последните 20 години обаче страната е надалеч по-сигурно място и като майка, макар събитията, които се случват сега, не съм толкоз обезпокоена за сина си “, споделя още Мириам.
У нас Мириам е единствено със сина си. Съпругът ѝ, който също е танцьор, както и цялото ѝ семейство са към момента в Йерусалим и не считат да напущат страната макар войната.
" Мисля, че хората желаят да живеят в мир. Винаги споделям, че Йерусалим е хубав образец за това по какъв начин мюсюлмани, евреи и християни могат да живеят дружно. Кварталът до нас е обитаем най-вече с араби - чуваме минаретата заран и молитвите им. Срещаме се с родителите в учебно заведение. Хората желаят мир. Може би е примитивно от моя страна да мисля, че изкуството основава този мир, само че изкуството сигурно е израз на емпатия, изкуството кара хората да слушат, кани ги в един различен свят, в различен разговор, а танцът употребява само езика на тялото, всички ние можем да споделяме посредством телата си “, отбелязва още тя.
" Танцуването за мен сигурно е част от този развой на непрекъснат спор, като съкровено изложение на страсти. Да бъдеш нещо като дипломат не на Израел като страна, а на живота, на хората там и неговата многоцветност “, отбелязва Мириам.
Душата ѝ танцува на непозната земя. Мириам е от хореографите, които обикалят света и описват с езика на тялото - за Ерусалим, за човешките истории сред болката и любовта. И всичко това в отговор на спора.
" Когато бях едвам тригодишна заявих доста настойчиво на родителите си, че желая да танцувам и майка ми откри едно място, на което одобряваха четиригодишни деца и оттогава просто танцувам. Може би го нося от баба си - Дора Мушанова, която е един от пионерите на модерния танц към Народната опера и балет при започване на XX век. Успях да имам близки връзки с нея преди да почине - за няколко години даже живееше с нас в Израел. Понякога ме взимаше от Йерусалим в София и ми даваше балетни уроци в хола “, споделя още хореографът.
" Да растеш в град като Йерусалим е мъчно, освен като актьор и танцьор, само че на първо място като юноша. Аз отраснах с множеството спорове – да вземем за пример войната в персийския залив, която стартира през 1990 година Тогава седяхме в клас с противогази на лицата си. А като младеж постоянно взривяваха рейсове към мен, изгубих много другари “, изяснява тя пред bTV.
" От друга страна Йерусалим е и обикновено място за живот. Доколкото е допустимо се любувам на всекидневието си вкъщи. Често обаче се сещам за нашите - дали въобще са имали сън през нощта, в тази военна конюнктура. През последните 20 години обаче страната е надалеч по-сигурно място и като майка, макар събитията, които се случват сега, не съм толкоз обезпокоена за сина си “, споделя още Мириам.
У нас Мириам е единствено със сина си. Съпругът ѝ, който също е танцьор, както и цялото ѝ семейство са към момента в Йерусалим и не считат да напущат страната макар войната.
" Мисля, че хората желаят да живеят в мир. Винаги споделям, че Йерусалим е хубав образец за това по какъв начин мюсюлмани, евреи и християни могат да живеят дружно. Кварталът до нас е обитаем най-вече с араби - чуваме минаретата заран и молитвите им. Срещаме се с родителите в учебно заведение. Хората желаят мир. Може би е примитивно от моя страна да мисля, че изкуството основава този мир, само че изкуството сигурно е израз на емпатия, изкуството кара хората да слушат, кани ги в един различен свят, в различен разговор, а танцът употребява само езика на тялото, всички ние можем да споделяме посредством телата си “, отбелязва още тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ