Хората вече гледат промоциите на олио, не на алкохол -

Олио, хляб, ток: защо в България цените растат неудържимо?

" Хората към този момент гледат промоциите на олио, не на алкохол " - по този начин дава отговор продавачка в хранителен магазин в София на въпроса по какъв начин повишаването въздейства на навиците за извършване на покупки. Олиото е отпред в класацията на поскъпналите основни хранителни артикули - на годишна база покачването на цената му гони 40%. А на хляба - с над 34%.

В дребната потребителска кошница, която съдържа 27 съществени храни, увеличението е 17.1% - по данни на Комисията за стоковите тържища и борсите за храните. Поне половината българи не " излизат " извън нея, а и не всички употребяват постоянно посочените в нея храни. Високата инфлация ги кара да се хранят с по-нискокачествени продукти - да вземем за пример вместо сирене от по-високо качество, купуват на ниска цена, за което не е напълно ясно какъв брой мляко съдържа. А неприятното хранене, както е известно, отслабва и имунната система. Но при огромния брой българи, изложени на риск от беднотия, грижите за здравето остават на назад във времето - макар пандемията.

Високите цени и новото държавно управление

Повишените цени на храните и силата охлаждат ентусиазма, с който допреди повече от месец бе посрещнато новото съдружно ръководство. За България, която все по този начин продължава да е най-бедна в Европейски Съюз, цените на олиото, хляба и тока са политически въпрос. Той излиза отвън общественото - тъй като би могъл да провокира значими политически разломи. Да си спомним многохилядните митинги против високите сметки за ток през зимата на 2013 година, след които първото държавно управление на ГЕРБ и Бойко Борисов хвърли оставка.

Инфлацията, която ще пораства до пролетта - съгласно министъра на финансите Асен Василев, или пък доникъде на годината - съгласно Българска народна банка, е тестване за държавното управление, наред с високите цени на сила и горива. До митинги като в Казахстан няма да се стигне, само че чувството за смяна ще се изпари още преди да са минали стоте дни на кабинета. Така, както се изпариха покачванията на пенсии и на други обществени заплащания поради повишаването.

Опозицията от ГЕРБ към този момент подгрява. В пленарна зала преди дни депутатът Тома Биков (ГЕРБ) предизвести ръководещите, че в случай че не вземат съответни ограничения, " то няколко хиляди хора ще дойдат пред Народното събрание и ще ви изискат сметка ". Но недоволството може да даде подтик и за новия ляв план, доказан наскоро от водача на " Изправи се.БГ " Мая Манолова. " Ние сме на ръба на кратер и ще изригне вулкан от обществени проблеми. Властта се занимава с всичко друго, единствено не и с тези проблеми. Затова аз споделям и то е явно, че има потребност от нов, огромен, огромен, обществен план, който да отбрани хората в изискванията на обществена и икономическа рецесия ", съобщи Манолова в " Лице в лице " по bTV.

Нагнетява се обществено напрежение и в общините, в някои от които - като Кресна, Хисаря, Вълчи дол - въведоха режим на тока и понижиха часовете с улично осветяване поради шоковото повишаване на електрическата енергия от близо 300%. Местните управляващи, детски градини, образователни заведения, лечебни заведения заплащат тока на същите цени, на които и бизнесът. Правителството занапред обмисля механизъм, по който да им се помогне. Бизнесът вече получи някакви обезщетения за последните месеци на 2021 година. Такива ще се отпускат до март в това число.

Оптимисти и песимисти: какво споделят специалистите

Експертите се разделят на оптимисти и песимисти във връзка с растежа на инфлацията за 2022 година. Едните считат, че даже и да се повиши до 8-9%, в края на годината ще спадне на половина, а средносрочно няма да надвиши 3 процентни пункта. Други плануват да се задържи висока цяла година. И двата лагера обаче са единомислещи в едно - инфлацията е привнесена извън, само че и ръководещите наливат бензин. Заложените в проектобюджета за 2022 разходи спомагат за увеличението ѝ, както и осъществените през предходната година - някои от тях бяха свързани с подкрепяне на бизнеси поради пандемията, само че други се дължат на изборите и нарасналите поради тях пенсии и заплати.

" Колкото повече дефицити вършим (в бюджет 2022 е заложен 5.1%, б.а.), толкоз повече се помпа инфлацията ", разяснява пред Дойче Веле Любомир Дацов, някогашен зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет - органът, чиято работа по закон е да следи за бюджетната рамка и фискалните правила. Добрата политика е да не бъде позволена инфлация, тъй като е дисбаланс, споделя Дацов. Той посочва и главните външни " виновници ": това са преструктурирането на стопанската система в световен проект - промишленост 4.0, политиките на ЕЦБ и Федералния запас за стабилизиране на стопанските системи с изтичане на доста пари, проблемите с енергийните запаси и схемата за регулациите в Европейски Съюз.

" Слава богу, този път инфлацията няма нищо общо с България. Цените на суровините, на силата, голямото отпечатване на пари в последните две години докара до това ", отбелязва Николай Василев, някогашен министър на стопанската система и ръководещ сътрудник на " Експат Капитал ". Той показва, че при вероятно утежняване на рецесията в Украйна, енергийните първични материали ще нарастнат още. Василев е безапелационен, че България харчи прекалено и липсва бюджетна дисциплинираност. " Бюджетът би трябвало да е уравновесен, а не с недостиг, а като се прибави и растежът на инфлацията единствено ще дадем мотиви влизането в еврозоната да бъде отсрочено. " Опасение, споделяно от мнозина, изразено и в мнение на Фискалния съвет.

В първия бюджет, който приготви, новото държавно управление дава обещание по-евтини горива и спад на инфлацията в края на годината. Но преди този момент би трябвало да изкара зимата.

***
Вижте и това видео от нашия списък: