Хората в някогашния Източен блок научават за аварията в Чернобил

...
Хората в някогашния Източен блок научават за аварията в Чернобил
Коментари Харесай

Преди 36 г.: Чернобил изпусна 500 атомни бомби, народът яде радиационни марули

Хората в тогавашния Източен блок научават за повредата в Чернобил едвам няколко дни след злополуката - когато към този момент са яли радиоактивна храна и са марширували за 1 май под капките на радиоактивния дъжд. 

През 1986 година четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил в Украйна експлодира и се възпламенява, което е най-голямата нуклеарна повреда в света. Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия.

Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души – освен в Украйна и Беларус, само че и в Русия, Скандинавските страни и Източна Европа. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ. Съюз на съветските социалистически републики, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят обилни разноски за обеззаразяване и здравеопазване вследствие на чернобилската повреда.

Радиоактивните материали, изпуснати в деня на повредата, е равна на 500 атомни бомби. Това е 500 пъти повече от сумата, измерена след рухването на атомната бомба над Хирошима през 1945 година Димният дирек от горенето доближава няколко метра височина, а 90% от нуклеарното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на детонацията повече от 10 дни в покрайнината вилнеят пожари.

Хората в Източния блок обаче са в цялостно незнание за смъртната опасност.

Куриозни подиуми се разиграват в центъра на румънската столица Букурещ: неизмеримо дълга колона от черни държавни лимузини чака на опашка пред входа на едно министерство. Автомобилите влизат един по един, а минути по-късно излизат и изчезват нанякъде, написа години по-късно Дойче веле.

По това време румънците са привикнали да чакат часове на опашка за хранителни артикули или бензин, само че тази „ опашка ” от държавни лимузини излъчва нещо заплашително. Учениците от една гимназия в съседство бързо разбират тайната: един от водачите на лимузините им разказал, че би трябвало да изпълни туби с чиста вода от дълбокия бунар в двора на министерството, защото водата от водопровода била мощно радиоактивна. По това време още няма никакво публично известие за нараснала радиация.

„ Всичко да остане под надзор ”, гласи девизът на службите за сигурност в Германска демократична република, които получават първите информации за злополуката с три дни забавяне. Три дни, през които огромна част от източногерманците към този момент са научили новината от западните радиостанции и телевизионни канали.

В същото време медиите в Германска демократична република не престават да популяризират дезинформациите, подавани от Щази. Партийното и държавно управление желае освен да омаловажи станалото, само че и да прикрие информациите за възможните стопански вреди.

Тъй като управлението на Германска демократична република не разгласява никакви данни за равнището на радиоактивното замърсяване при зеленчуците и млякото, тези артикули стават непродаваеми в чужбина. „ Магазините в никакъв случай не са били по този начин цялостни, както по това време ”, спомнят си очевидци. „ Заразените хранителни артикули бяха разпределени из учебните столове ”, свидетелства и тогавашният източногермански правозащитник Себастиан Пфлугбайл.

В България осведомителното затъмнение продължава няколко дни. Проф. Параскева Нинова, по това време основен републикански съветник по педиатрия, споделя, че в дните след злополуката е имало негласни инструкции на децата в лечебните заведения да не се дава прясно мляко и свежа салата. Тези информации обаче не доближават до необятната общност, а манифестацията за 1 май в София се организира под капките на радиоактивния дъжд.

Когато най-сетне властта заяви за повредата, тя е представена като нещо лимитирано, не толкоз рисково, изключително беше наблегнато, че за България няма заплаха.

За чест на тогавашния боен министър Добри Джуров, той издава специфична заповед за непоколебим надзор на храната и водата в армията и тя значително е опазена. Има условия за инспекции на месото, храните, сиренето да се изкисва и други

Но отвън армията и номенклатурата не се знае в разнообразни краища на страната кой какво е изял, защото замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По делото " Чернобил " след 1989 година са осъдени Григор Стоичков - зам.-министър ръководител (1977-1989) и претендент член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, и Любомир Шиндаров, основен хигиеничен контрольор по време на повредата и зам.-министър на опазването на здравето. Стоичков получава 2 години отнемане от независимост, а Шиндаров - 2 години условно.

Генетичните разновидности в региона на Чернобил не престават и през днешния ден. Те засягат растения, животни и лица, родени след случая. Последствията са шокиращи и провокират смут даже и в хората със силна психика.

Радиоактивното замърсяване визира водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия напредък и огромния размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, по този начин и домашните култури. Аномалии се демонстрират и при хората и животните.



 
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР