Хора се възприемат като безплътни духове, мислят, че са мъртви
Хората, страдащи от синдрома на Cotard, са хванати в капан на комплицирано психическо положение, в което не са в положение да признаят личното си битие. За някои убеждението е под формата на ходещи трупове, до момента в който други се възприемат като безплътни духове, обречени на безконечен живот.
Независимо от съответното проявяване, хората, страдащи от синдрома на Cotard, изпитват надълбоко деформиране на действителността, отричайки съществуването на тялото си и даже на най-простите си потребности, пише ScienceAlert. Самогладуването е ужасна последица от такава изолираност от действителността.
Вземете историята на жена на междинна възраст, която страда от тревога и неуравновесеност. Тя стартира да изпитва нихилистични заблуди, афишира се за мъртва и след това отхвърля храна и медикаменти.
Друг обезпокоителен случай се отнася до 49-годишен мъж, който спрял да се грижи за личното си благоденствие, раздал имуществото си и приел вярата, че злите сили желаят гибелта му. Веднъж в болничното заведение той споделил на лекарите, че към този момент е мъртъв, органите му са се разложили, мозъкът му е неподвижен и лицето му е лишено от кръв. Твърдеше, че чува гласове, които го назовават дявол.
В научната литература има към 100 такива свидетелства за синдрома на Cotard. Първият регистриран случай датира от 1880 година, когато френският невролог Жул Котар идентифицира нова форма на меланхолия, характеризираща се с тревожна потиснатост, себеотхвърляне, безмилостност към болежка, заблуди за несъществуването на личното тяло и заблуди за безсмъртието.
Обект на наблюдението му е 43-годишна жена. Тя твърди, че няма мозък, нерви, корем и душа, заради което се въздържала от храна с убеждението, че съществува постоянно. Лекарство, наречено арипипразол, употребявано за лекуване на шизофрения, е потвърдено, че е дейно след няколко седмици за облекчение на признаците.
Настоящите научни проучвания демонстрират, че синдромът на Cotard може да не е независимо заболяване, а по-скоро признак на съществени положения като биполярно разстройство, шизофрения, меланхолия, приложимост на опиати или анамнеза за гърчове.
Преглед от 2018 г. установи, че три четвърти от пациентите, които усещат, че умират, също са вярвали, че са погълнати от вътрешни вируси или бъгове. По-конкретно, 35-годишна пациентка твърди, че усеща червеи в мозъка си, до момента в който друга слага под въпрос нуждата от хранене, след като към този момент е умряла.
Въпреки необичайния темперамент на синдрома на Cotard, той остава обгърнат в тайнственост и признаците му от време на време се припокриват с други положения. Литературата за синдрома на Cotard демонстрира, че почти 90 процента от пациентите имат депресивни признаци, а към 65 % изпитват тревога. Някои оповестяват за случаи на слухови или зрителни халюцинации.
За благополучие, обсесивните прояви на този синдром могат да бъдат дейно лекувани. Стандартните лечения като антипсихотици, антидепресанти, психотерапия и даже електроконвулсивна терапия могат да дадат позитивни резултати. С подобаваща интервенция пациентите могат да се освободят от лапите на изкривената действителност единствено за две седмици лекарствена терапия.
Превод: GlasNews
Независимо от съответното проявяване, хората, страдащи от синдрома на Cotard, изпитват надълбоко деформиране на действителността, отричайки съществуването на тялото си и даже на най-простите си потребности, пише ScienceAlert. Самогладуването е ужасна последица от такава изолираност от действителността.
Вземете историята на жена на междинна възраст, която страда от тревога и неуравновесеност. Тя стартира да изпитва нихилистични заблуди, афишира се за мъртва и след това отхвърля храна и медикаменти.
Друг обезпокоителен случай се отнася до 49-годишен мъж, който спрял да се грижи за личното си благоденствие, раздал имуществото си и приел вярата, че злите сили желаят гибелта му. Веднъж в болничното заведение той споделил на лекарите, че към този момент е мъртъв, органите му са се разложили, мозъкът му е неподвижен и лицето му е лишено от кръв. Твърдеше, че чува гласове, които го назовават дявол.
В научната литература има към 100 такива свидетелства за синдрома на Cotard. Първият регистриран случай датира от 1880 година, когато френският невролог Жул Котар идентифицира нова форма на меланхолия, характеризираща се с тревожна потиснатост, себеотхвърляне, безмилостност към болежка, заблуди за несъществуването на личното тяло и заблуди за безсмъртието.
Обект на наблюдението му е 43-годишна жена. Тя твърди, че няма мозък, нерви, корем и душа, заради което се въздържала от храна с убеждението, че съществува постоянно. Лекарство, наречено арипипразол, употребявано за лекуване на шизофрения, е потвърдено, че е дейно след няколко седмици за облекчение на признаците.
Настоящите научни проучвания демонстрират, че синдромът на Cotard може да не е независимо заболяване, а по-скоро признак на съществени положения като биполярно разстройство, шизофрения, меланхолия, приложимост на опиати или анамнеза за гърчове.
Преглед от 2018 г. установи, че три четвърти от пациентите, които усещат, че умират, също са вярвали, че са погълнати от вътрешни вируси или бъгове. По-конкретно, 35-годишна пациентка твърди, че усеща червеи в мозъка си, до момента в който друга слага под въпрос нуждата от хранене, след като към този момент е умряла.
Въпреки необичайния темперамент на синдрома на Cotard, той остава обгърнат в тайнственост и признаците му от време на време се припокриват с други положения. Литературата за синдрома на Cotard демонстрира, че почти 90 процента от пациентите имат депресивни признаци, а към 65 % изпитват тревога. Някои оповестяват за случаи на слухови или зрителни халюцинации.
За благополучие, обсесивните прояви на този синдром могат да бъдат дейно лекувани. Стандартните лечения като антипсихотици, антидепресанти, психотерапия и даже електроконвулсивна терапия могат да дадат позитивни резултати. С подобаваща интервенция пациентите могат да се освободят от лапите на изкривената действителност единствено за две седмици лекарствена терапия.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ