Хората се страхуват, че нямат контрол над живота си, а

Хората се опасяват, че нямат надзор над живота си, а сътрудници ловят риба в мътна вода Кризата пристигна, с цел да преосмислим посоката, в която светът беше тръгнал, споделя психологът Христо Монов Още след десетина дни ще дойдат първите посттравматични разстройства Най-лабилните хора реагираха първи Уж бяхме страна на втора скорост, само че изпреварихме с ограниченията други, които мислеха, че всичко е консумация и свободен пазар
 

- Г-н Монов, обстановката с ковид ни сложи в новата " Чумата " на Камю, единствено че при съществуване на доста повече медии. Как се отразява на хората това, което се случва?
- На другите хора и генерации се отразява друго. Най-лабилните реагираха първи - с под паника разстройства, със боязън от това, че остават у дома задълго. Някои и сами, за жалост. Но това са естествени реакции на една извънредно сериозна обстановка, която не си представяхме, че може да ни връхлети.
Затова дано никой не се самообвинява за това, че да вземем за пример е изплашен, че го е боязън от бъдещето. Че го е гняв на работодателя му, който го е съкратил, че не може да излезе на улицата, да се види с приятелите си, че е нарушен нормалният му метод на живот.
Да, в сходна обстановка е по този начин и е въпрос на вътрешен запас да преодолееш цялата поредност от прочувствени положения и усеща, които изпитваш, и да мислиш за по-късно. Ако не си в сходно положение, би трябвало да потърсиш помощ от хора, които могат да ти оказват помощ. За страдание не са чак толкоз доста спешните психолози освен в България, само че и по света.
- А към Вас с какви недоволства се обръщат най-вече - под паника разстройства, депресии?
- Най-напред бяха паническите разстройства, типични за хора с психологични проблеми в междинни положения. След това започнаха възприятията на боязън от бъдещето, на яд от хора, които от седмица не могат да живеят по нормалния метод. И това са нормално хора с висок обществен статус и, както допускам от диалозите с тях, с доста високо равнище на просветеност.
- Тоест тях ги е боязън, че нямат надзор над живота си?
- Да, тъкмо. Моята прогноза е, че това занапред следва. Хората, които са мотори на нашето развиване по този модел до момента, може да изпаднат в по-тежко положение. За разлика от хората, които са привикнали да извършват нареждания, да живеят, ръководени от някой различен, подвластни от различен.
- Тоест вторите ще одобряват по-леко този интервал?
- И на тях ще им се отрази, само че малко по-късно, когато вероятно заплатите към този момент не идват постоянно, в случай че сериозната обстановка продължи дълго. Засега те я възприемат като нещо от вида " Дай малко да си умря, стига съм работил за тоя или за тая страна ". Общо-взето моделът за борене на ковид при тях, колкото и профански да звучи, е " Сипи още една ракия, младоженка ".
- Според Вас, хората повече от заразяване с вируса ли се опасяват, или от неналичието на бъдеще и неизясненост за живота им, заемите, приходите им? Кое надвива все още?
- В момента хората, които имат по-дълъг времеви небосвод, се опасяват от последствията. Тези, които, нагледно казано, живеят ден за ден, или от заплата до заплата, се опасяват от ковид. Но по-голямата част от тях се страхумат, че няма да пристигна идната заплата поради ковид.
- Може би тъкмо обществената ни система, която ни е забила на дъното, е причина доста хора да имат подобен небосвод?
- В тази обстановка аз персонално не бих желал да коментирам  политически държания. По-скоро виждам на рецесията като на опция да преоценим всичко - в това число обществената си политика, която несъмнено има доста недъзи.
- А може би да преоценим персоналните връзки? Защото една дълга карантина може да ни вкара в различен вид междуличностни връзки?
- Дай, Боже! В момента по-голямата част от нас имат повече време да са един до различен - вкъщи, с децата, с по-възрастното потомство, в случай че сме разширено семейство. Да обменим мисли, усеща, да бъдем един до различен в обстановка, в която е на тестване тъкмо междуличностното ни взаимоотношение. Може да пропуснеш една заплата, да се намерят обществени ограничения, които да компенсират тази липса, само че нищо не може да компенсира неналичието на взаимовръзки сред нас.
- Бяхте загатнали в предварителния ни диалог, че има хора, които ловят риба в мътна вода всред хората, които оферират психическа помощ по време на рецесия. Как да сме сигурни в психолога, който търсим?
- Виждам, че по разнообразни уеб сайтове и платформи са качени такива доста благородни поръчки, че " ние можем да помогнем ". Но като човек, който повече от 20 години се занимава тъкмо с спешна психична намеса, част от иманата, които прочетох там, на мен персонално не ми вдъхват доверие и в никакъв случай не бих се обърнал към тях. Те може би са способени в нещо друго, не споделям, че не са, само че в този момент е време за спешна намеса и този, който не е експерт в нея, дано не го прави. Сега не е време да си ловиш бъдещи клиенти, защото това може да се върне към теб като бумеранг. Защото не си подготвен. Според мен, откакто премине коронавирусът, тогава ще пристигна психологичната рецесия на обществото. Много хора ще би трябвало да премислят виталния си път. Затова не е етично да се търсят клиенти по този метод.
- Много хора сякаш стартират да премислят виталния си път още занапред. Ако това продължи дълго време, най-вероятно ще банкрутират и производства. Други хора ще открият, че това, което са работили, към този момент няма да е съответстващо в света след епидемията. Ще има ли към кого да се извърнат?
- Може би тази рецесия пристигна, с цел да преосмислим посоката, в която светът беше тръгнал. Дали дружно вървяхме в една посока. Дали някои не вървяхме зад лозунги, а други беряха плодовете на нашия труд. Затова дано всеки се обърне на първо време към личностния си капацитет - да си намерения " Абе аз какво върших в последните 30 години? " А за тези, които са родени през последните 30 години, тази рецесия им дава късмет да не тръгнат тотално по сбъркан път. Защото те са бъдещето. Когато бе финансовата рецесия, споделяха, че китайският писмен знак за рецесия значи опция. Неслучайно може би тази рецесия идва от Китай. Време бе да понижим темпото. На това движение хората не могат да устоят дълго. Това, че хората живеят непрестанно в един невисок по активност, само че непрестанен стрес, изхабява психологичните им сили. Намалява творчеството им, прави ги прочувствено лабилни и елементарно управляеми. Ти би трябвало да се бориш непрестанно, би трябвало да гледаш на другия като на съперник и на опция да спечелиш. Ако не го направиш, си губещият. Нямаш право на страсти, нямаш право да заявиш, че си некадърен да се оправиш с нещо, тъй като, в случай че направиш това, те одобряват за неудачник.
И внезапно, появи се някакво коронавирусче, и ни сподели " Спрете малко, огледайте се! Къде сте тръгнали? Виждате какъв брой съм дребен, а мога да срутя модела ви! " Спрете и помислете, може би има и различен път!
- Да се надяваме, че това ще се случи. Но аз съм чувала от хора, които и до момента бяха в депресии " Досега аз бях по този начин, ето да видите по какъв начин се усещам! ".
- Ами ние като бяхме в еуфория от това, което вършим, дали контролирахме живота си? Дали, като се прибереш вкъщи, единствено с цел да се наспиш и си носиш работа за у дома, дали бе друго от депресията? Или другият модел - да работиш ден за ден и това, което изкараш, да го профукаш? Дали това даваше вероятност? Колко надалеч интензивно живеещите хора възнамеряваха живота си? Ако бяха толкоз могъщи, за какво не предвидиха ковид?
- А очаквате ли взрив на депресиите и през кой интервал?
- Не желая да съм неприятен оракул, само че още след десетина дни, без обстановката да се разраства, ще има първите посттравматични разстройства. Тъй като доста хора не се обръщаха до момента към експерти от нашия профил. Нашата работа - на психолозите и психиатрите, ще има скок от идващите 10 дни до месец след края на рецесията, по всяко време той. Затова и отново се обръщам към избрани сътрудници - малко нравственос, не е в този момент време да си набирате клиенти! Сега е време на безрезервност и тя ще ви се върне - на първо време като персонален опит и трупане на подготвеност. А по-късно и друго. Секцията по спешна логика на психиката към Съюза на психолозите в България, още откогато е основана, работи гратис и непринудено.
- Как ще се отрази ставащото на самотните и по-интровертни хора?
- О, те ще го преживеят по-добре, тъй като са привикнали с този модел на живот. Докато хората, които имат потребност от обществени контакти и от мотивация от средата си, с цел да работят, ще им бъде по-трудно.
- А какво можем да създадем, с цел да съхраним личното си персонално пространство, изключително става дума за дребен дом, където сме повече хора, където има и деца да вземем за пример...
- Да отворим прочувствената си мембрана. Дори да сме в дребен дом и да сме повече хора в него, да поддържаме връзка. Да гледаме филми, тъй като не ни остава друго, с изключение на да гледаме екраните на другите цифрови устройства, и да обсъждаме това, което става на екрана. Да оказваме помощ в уроците на децата - може би някои от нас ще се засрамят от това, че не помнят някои неща от учебно заведение. Ето, аз тези дни се засрамих, че не можах един тест по математика за осми клас да реша, въпреки че съм от математическа паралелка. Но в това няма нищо неприятно, това прави връзките още по-силни. И тъкмо това е най-важното - да усилим тази връзка.  
Сега е опция и за страните да премислят своята роля. И за организации като Европейския съюз, който няма обединен протокол във връзка с тази рецесия - едни страни вършат едно, други - нещо напълно друго. Можем да преосмислим нуждата от този вид съюзи, тяхното бъдеще. Досега ни бе казвано " Колко е хубаво ", а в този момент минахме на " Ние сме Еврозона, вие сте друга категория хора ". Но дано да забележим коя страна най-добре се оправя - ние сме една от тях, тъй като нашият модел се взема и от други страни. Говорим във връзка с ограниченията против вируса. Засега сме страна, която сякаш е на втора скорост, само че май е по-напред в психологично отношение от други, които мислеха, че всичко е консумация и свободен пазар. Пазарът не може да управлява човешките взаизоотношения и може би би трябвало да се върнем към изконните полезности на цивилизацията - независимост, приятелство, тъждество. Има големи неравенства и е време да го преосмислим. Според мен посоката е в солидарността. Ние най-малко сега демонстрираме, че не сме изгубили възприятие за единство и взаимност.
Сещам се за края на кино лентата на гениалния Чаплин " Великия деспот " - за онази негова изповед към дребното момиче, че един ден ще се разсъни и светът ще е различен. Мисля, че е време да се събудим, с цел да забележим един различен свят, в който положителното да е действителна полезност и човек към индивида да е открит.