Колко хора у нас се занимават с научноизследователска дейност?
Хората на цялостен работен ден в областта на научноизследователската и развойна активност в България, доближават 26 085 души към края на предходната 2020 година. Това е спад от 1.2% по отношение на миналата година, сочат данните на Националния статистически институт.
Делът на дамите в тази сфера възлиза на 46.3%. Броят на заетите откриватели на цялостен работен ден доближава 16 691 души, което е спад от 1.5% на годишна база. Останалите близо 10 хиляди заети в сферата не се класифицират като откриватели, а като лица, които оказват директна поддръжка за научноизследователска и развойна активност (R&D или НИРД). Това могат да бъдат мениджъри, админи, техници, служители и други излиза наяве от методологията на Национален статистически институт.
Основната част от заетите с научноизследователската и развойна активност през 2020 година е съсредоточена във компаниите и научните институти от бранш „ Предприятия “ – 52.4% от общия личен състав, ангажиран с НИРД (в еквивалент на цялостна заетост), или 13 663 души. В организациите и институциите от бранш „ Държавно ръководство “ научна активност реализират 8 210 души, което съставлява 31.5% от общия личен състав, ангажиран с НИРД през 2020 година. В бранш „ Висше обучение “ 4 059 души са ангажирани с провеждането на научни проучвания и разработки, като относителният им дял е 15.6%.
По предварителни данни през 2020 година разноските за научноизследователска и развойна активност възлизат на 1.023 милиарда лв.. Интензивността на НИРД (измерена като % на разноските за НИРД от брутния вътрешен продукт) през 2020 година нараства на 0.85% при 0.83% през 2019 година.
Сектор „ Предприятия “ е най-големият от четирите институционални бранша, в които се реализира НИРД, с дял от 67.5% от общите разноски за НИРД през 2020 година. Следва бранш „ Държавно ръководство “, чиито научни институти и организации образуват 25.7% от общите разноски за НИРД. Направените разноски за просвета от висшите учебни заведения и университетските лечебни заведения възлизат на 6.1%, а от нетърговските организации - на 0.7% от всички разноски за НИРД.
Научноизследователската и развойна активност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2020 година максимален е делът на задграничните източници на средства за реализиране на НИРД - 38.8%. Сектор „ Предприятия “ финансира 35.4% от общите разноски за НИРД, а държавният бюджет - 25.3%.
В структурата на разноските за НИРД по области на науката през 2020 година, както и през миналата година, максимален условен дял имат разноските за НИРД в региона на техническите науки - 54.2%, или 554.5 млн. лева, следвани от медицинските и здравни науки с дял от 18.3%, или 187.0 млн. лева, и естествените науки - 16.0%, или 163.9 млн. лв..
Делът на дамите в тази сфера възлиза на 46.3%. Броят на заетите откриватели на цялостен работен ден доближава 16 691 души, което е спад от 1.5% на годишна база. Останалите близо 10 хиляди заети в сферата не се класифицират като откриватели, а като лица, които оказват директна поддръжка за научноизследователска и развойна активност (R&D или НИРД). Това могат да бъдат мениджъри, админи, техници, служители и други излиза наяве от методологията на Национален статистически институт.
Основната част от заетите с научноизследователската и развойна активност през 2020 година е съсредоточена във компаниите и научните институти от бранш „ Предприятия “ – 52.4% от общия личен състав, ангажиран с НИРД (в еквивалент на цялостна заетост), или 13 663 души. В организациите и институциите от бранш „ Държавно ръководство “ научна активност реализират 8 210 души, което съставлява 31.5% от общия личен състав, ангажиран с НИРД през 2020 година. В бранш „ Висше обучение “ 4 059 души са ангажирани с провеждането на научни проучвания и разработки, като относителният им дял е 15.6%.
По предварителни данни през 2020 година разноските за научноизследователска и развойна активност възлизат на 1.023 милиарда лв.. Интензивността на НИРД (измерена като % на разноските за НИРД от брутния вътрешен продукт) през 2020 година нараства на 0.85% при 0.83% през 2019 година.
Сектор „ Предприятия “ е най-големият от четирите институционални бранша, в които се реализира НИРД, с дял от 67.5% от общите разноски за НИРД през 2020 година. Следва бранш „ Държавно ръководство “, чиито научни институти и организации образуват 25.7% от общите разноски за НИРД. Направените разноски за просвета от висшите учебни заведения и университетските лечебни заведения възлизат на 6.1%, а от нетърговските организации - на 0.7% от всички разноски за НИРД.
Научноизследователската и развойна активност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2020 година максимален е делът на задграничните източници на средства за реализиране на НИРД - 38.8%. Сектор „ Предприятия “ финансира 35.4% от общите разноски за НИРД, а държавният бюджет - 25.3%.
В структурата на разноските за НИРД по области на науката през 2020 година, както и през миналата година, максимален условен дял имат разноските за НИРД в региона на техническите науки - 54.2%, или 554.5 млн. лева, следвани от медицинските и здравни науки с дял от 18.3%, или 187.0 млн. лева, и естествените науки - 16.0%, или 163.9 млн. лв..
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ