Хората, които разкриха мръсните тайни на САЩ
Хората, които разкриха мръсните секрети на Съединени американски щати. Шпиони. национални предатели. най-опасните хора на света. Герои. Или просто – Whistleblowers. Това са хората, които оповестяват на обществото за противозаконна или неетична активност, която личните им държавни управления или огромни компании правят.Показват обстоятелствата, измамите и истините, с които сме обградени, само че и за които сме доста, доста слепи. И постоянно заплащат тежка цена за смелостта си да разкрият корупцията зад институциите, на които доверяваме персоналните си данни, демократичните си правила и даже живота си (HiddenTruth.site).На български, терминът whistleblower най-често е превеждан като “разобличител ”. Думата “разобличител ” обаче не отговоря на същността на този термина. Личностите, които носят това наименование, не просто изсипват засекретена информация в публичното полезрение. Те провокират отзив.Карат всички аларми в главите ни да се включат. Наистина “надуват свирката ” (от британски: whistle – свирка, blower – духащ) и ни открехват за характерен и жизненоважен проблем.Даниел Елсберг (Daniel Ellsberg): най-опасният човек в АмерикаВ изявление през 2017 година, пред New York Magazine, Даниел Елсберг споделя: “Да вардя секрети беше моята специалност! ”Почти 50 години откакто някогашният анализатор на Департамента по сигурността на Съединени американски щати дава на американската преса достъп до класифицирана информация, останала в историята под името Pentagon Papers.
Публикувани за първи път през 1971 година от The New York Times, документите довеждат до незабравим юридически казус в американското законодателство в интерес на свободата на словото в медиите и се трансформират в индиректна причина за края на войната във Виетнам и администрацията на Ричард Никсън.
Даниел Елсберг приказва с медии в Лос Анджелис на 28 април 1973 година Историята на Pentagon Papers стартира през 1967 година, когато те носят формалното име Report of the Office of the Secretary of Defense Vietnam Task Force. Изследването, поръчано от министъра на защитата на Съединени американски щати по това време – Робърт Макнамара, е отдадено политическото и военно присъединяване на Съединени американски щати във Виетнам след края на Втората международна война.Трудът е финализиран през 1969 година и включва 47 тома, състоящи се от 3000 страници текст и още 4000 страници от доказателствени документи. И всички те ясно показвали, че войната във Виетнам от дълго време се е трансформирала във фасада, скриваща хищническите външни политики на Съединени американски щати.Между тях са да вземем за пример свалянето от власт и убийството на президента на Южен Виетнам – Нго Дин Дием, през 1963 година от администрацията на Джон Кенеди и вливането на милиарди долари на данъкоплатците в неефективни бомбени офанзиви против Северен Виетнам.Даниел Елсбърг не можел да одобри всичко това. В неговите очи войната във Виетнам трябвало да спре. Имащ доверие в системата, той стартира нощ след нощ да ксерокопира Pentagon Papers в офиса на бившето си гадже от колежа благодарение на невръстните си деца (дъщеря му е на 10 година, а синът му – на 13 г.), с цел да показа документите на членове на Конгреса.Конгресмените обаче не му обръщат внимание – дали тъй като са безсилни пред администрацията на Никсън, която интензивно поддържа войната във Виетнам, или тъй като са поддръжници на политиките на тогавашния президент.
Ако желаете да научите цялата история за Pentagon Papers, сдобийте се с тази книга Елсберг минава към проект Б. Предава документите на публицисти от The New York Times и Washington Post. Две години по-късно, на 13 юни 1971 година, излизат първите публикации, основани на информация от Pentagon Papers. След няколко пасивни години на помирение към войната във Виетнам американското общество още веднъж се вдигнало против държавното управление си. И тогава администрацията на Никсън прави най-голямата си неточност.Департаментът по правораздаване издава заповед против медиите, неотложно забраняваща публикуването на следващи материали, свързани с Pentagon Papers. Пресата обаче не отстъпва, стартира правосъден развой и на 30 юни 1971 година Върховният съд на Съединени американски щати вади историческото си решение: свободата на словото в медиите е предпазена от Първата корекция и осведоменото поданство е единственото, което може да отбрани полезностите на демократичния развой.
Първата страница на The New York Times в деня на историческото решение за свободата на словото в медиите Било ред на Даниел Елсберг и сътрудника му Антони Русо да се изправят на правосъдната пейка за кражбата на класифицираната информация. През 1973 година обаче всички обвинявания били свалени поради нарушавания от страна на държавното управление по време на процеса. Но това не бил краят на сагата.Администрацията на Ричард Никсън толкоз се страхувала от следващ сходен теч на класифицирана информация, че основала специфичен отдел наименуван The Plumbers (от британски “Водопроводчиците ”). Целта им била единствено една: без значение от средствата да заглушат всяка опция от нов теч. И по този начин били посети семената, от които покълнала аферата “Уотъргейт ”.Четете още: „ Трябва ни огромна рецесия и хората ще одобряват Новия международен ред! ” – Д. Рокфелер Марк Фелт (Mark Felt): мъжът, който срина Белия домВ ранните часове на 17 юни 1972 година група крадци са задържани в офиса на Националния либерален комитет. Мястото е офис комплексът “Уотъргейт ” във Вашингтон, окръг Колумбия. А случката не е елементарен грабеж. Задържаните лица са свързани с президента Ричард Никсън, който таман се готви за повторни избори, а закононарушението им – инсталиране на подслушвателни устройства на телефоните в офисите на демократите и кражба на документи.Никсън незабавно подема нападателни дейности, с цел да прикрие присъединяване си в закононарушението, само че през август 1974 година ролята му в конспирацията е разкрита. Никсън слиза от поста на президент на Съединените американски щати, а “Уотъргейт ” остава в историята като абсурда, след който американците към този момент не имат вяра в държавното управление си.
Най-голяма роля за свалянето на Никсън от власт несъмнено изиграват двама кореспонденти на Washington Post – Карл Бърнстейн и Боб Удуърд (препоръчвам ви да се сдобиете с книгата им All the President’s Men, с цел да научите повече за аферата “Уотъргейт ”).Те стартират да разчепкват аферата незабавно след обира в Уотъргейт, като основават поредност от публикации въз основата на показания от към десетина информатори. Най-важният измежду тях се оказва Deep Throat (буквален превод от британски – Дълбоко гърло) и да, името е взето от заглавието на известен по това време нецензурен филм.Deep Throat играе двойна роля в аферата “Уотъргейт ”. От една страна, той е главният осведомител на Бърнстейн и Удуърд, а и на публицисти от други медии като The New York Times. От друга страна, Deep Throat наподобява е измежду хората, спиращи опитите на Никсън да попречи на следствието на ФБР към влизането с щурм в Уотъргейт. Впоследствие се оказва, че това въобще не е инцидентно наблюдаване.На 31 май 2005 година, повече от 30 години след аферата “Уотъргейт ”, Deep Throat разкри самоличността си в особено изявление във Vanity Fair. Името му е Марк Фелт и той е бил сътрудник №2 във ФБР по време на Уотъргейт.
Марк Фелт, прочут още като “разобличителя ” Deep Throat Колкото до претекста на Фелт да стане whistleblower, някои настояват, че разкритията му са възмездие против Никсън, който по този начин и не го назначава за началник на ФБР. Други споделят, че го е направил, с цел да попречи на Никсън да трансформира Федералното бюро в персоналната си агенцийка, с която да се разпорежда зад кулисите на американската демократична система.Във всеки случай едно е несъмнено – без Deep Throat, без Марк Фелт, нямаше да има “Уотъргейт ”. Американците в никакъв случай нямаше да проявят песимизъм към идеалната си система, нямаше да стартират да одобряват репортерите за публични герои, а анонимните разобличители като Марк Фелт – за нужния инструмент, с цел да бъде разкрита истината.В Лиъм Нийсън е превъзходен като Deep Throat, а филмът е много правилен на обстоятелствата
Челси Манинг (Chelsea Manning): боецът, който съобщи 750 000 секретни файла на WikiLeaksЗнаете ли, че без тоновете информация, които Челси Манинг, тогава носеща името Брадли Манинг, дава на Джулиан Асанж, може би в никакъв случай нямаше да сте чували за WikiLeaks? Преди транссексуалният американски боец да изнесе над 750 000 секретни файла от база в Ирак, записани на диск с надпис Lady GaGa, уеб сайтът на Асанж не се радва на особена известност. В него са изнесени единствено няколко документа за притеснителни премествания на огромни суми пари през швейцарски банки и няколко за офанзивите на 11 септември.WikiLeaks стартира да има същинско значимо място в публичното полезрение чак на 5 април 2010 година, когато на уеб страницата е оповестено видео с името Collateral Murder. В цялостния 38-минутен запис се вижда американска военна офанзива, при която умират над 10 цивилни иракчани и двама кореспонденти на Reuters, а две дребни деца са тежко ранени. На края на офанзивата военните се смеят на починалите.Collateral Murder е шокиращо видео, само че останалите разкрития на Манинг не му отстъпват. Бившият американски боец споделя, че е “искала да покаже същинската цена на войната ” с най-големия теч на секретни файлове в историята. Сред тях са 91 731 документа, известни като Afghan War Logs. Други 391 832 класифицирани военни отчети от интервала януари 2004 – декември 2009 година бяха оповестени под името Iraq War Logs.С неизяснен брой са файловете за изискванията в Гуантанамо. Последната част от изкараната информация получи наименованието Cablegate и съставлява 251 287 дипломатически телеграми, написани от 271 американски посолства в 190 страни и покриващи интервал от декември 1966 до февруари 2010 г.Разкритията на Манинг несъмнено реализират задачата, която тя сама им слага: “Надявам се да се стигне до полемики, диспути и промени по целия свят… Искам хората да видят истината… тъй като без информация не можеш да вземаш осведомени решения ”.Cablegate сигурно изправи на нокти американските дипломати, като сподели в каталожен тип цялостната външна политика на Съединени американски щати.Военните документи от Афганистан и Ирак пък рисуват потресаваща картина на военни закононарушения на бойци от голям брой страни съдружници, които са осъществени против локалното население. Случайно или не, разкритията на Манинг се появиха сега, в който Съединени американски щати стартира да изтегля бойците си от Ирак. Самата Манинг е задържана на 27 май 2010 година и е наказана на 35 години затвор за шпионаж, само че излежа единствено 7 години от присъдата и след опрощение от Барак Обама през днешния ден е свободна.
Челси Манинг след освобождението ѝ от пандиза Към Част 2 – ТУК По материал на Вирджиния Кирова, hicomm.bg.
Hidden truth
Публикувани за първи път през 1971 година от The New York Times, документите довеждат до незабравим юридически казус в американското законодателство в интерес на свободата на словото в медиите и се трансформират в индиректна причина за края на войната във Виетнам и администрацията на Ричард Никсън.
Даниел Елсберг приказва с медии в Лос Анджелис на 28 април 1973 година Историята на Pentagon Papers стартира през 1967 година, когато те носят формалното име Report of the Office of the Secretary of Defense Vietnam Task Force. Изследването, поръчано от министъра на защитата на Съединени американски щати по това време – Робърт Макнамара, е отдадено политическото и военно присъединяване на Съединени американски щати във Виетнам след края на Втората международна война.Трудът е финализиран през 1969 година и включва 47 тома, състоящи се от 3000 страници текст и още 4000 страници от доказателствени документи. И всички те ясно показвали, че войната във Виетнам от дълго време се е трансформирала във фасада, скриваща хищническите външни политики на Съединени американски щати.Между тях са да вземем за пример свалянето от власт и убийството на президента на Южен Виетнам – Нго Дин Дием, през 1963 година от администрацията на Джон Кенеди и вливането на милиарди долари на данъкоплатците в неефективни бомбени офанзиви против Северен Виетнам.Даниел Елсбърг не можел да одобри всичко това. В неговите очи войната във Виетнам трябвало да спре. Имащ доверие в системата, той стартира нощ след нощ да ксерокопира Pentagon Papers в офиса на бившето си гадже от колежа благодарение на невръстните си деца (дъщеря му е на 10 година, а синът му – на 13 г.), с цел да показа документите на членове на Конгреса.Конгресмените обаче не му обръщат внимание – дали тъй като са безсилни пред администрацията на Никсън, която интензивно поддържа войната във Виетнам, или тъй като са поддръжници на политиките на тогавашния президент.
Ако желаете да научите цялата история за Pentagon Papers, сдобийте се с тази книга Елсберг минава към проект Б. Предава документите на публицисти от The New York Times и Washington Post. Две години по-късно, на 13 юни 1971 година, излизат първите публикации, основани на информация от Pentagon Papers. След няколко пасивни години на помирение към войната във Виетнам американското общество още веднъж се вдигнало против държавното управление си. И тогава администрацията на Никсън прави най-голямата си неточност.Департаментът по правораздаване издава заповед против медиите, неотложно забраняваща публикуването на следващи материали, свързани с Pentagon Papers. Пресата обаче не отстъпва, стартира правосъден развой и на 30 юни 1971 година Върховният съд на Съединени американски щати вади историческото си решение: свободата на словото в медиите е предпазена от Първата корекция и осведоменото поданство е единственото, което може да отбрани полезностите на демократичния развой.
Първата страница на The New York Times в деня на историческото решение за свободата на словото в медиите Било ред на Даниел Елсберг и сътрудника му Антони Русо да се изправят на правосъдната пейка за кражбата на класифицираната информация. През 1973 година обаче всички обвинявания били свалени поради нарушавания от страна на държавното управление по време на процеса. Но това не бил краят на сагата.Администрацията на Ричард Никсън толкоз се страхувала от следващ сходен теч на класифицирана информация, че основала специфичен отдел наименуван The Plumbers (от британски “Водопроводчиците ”). Целта им била единствено една: без значение от средствата да заглушат всяка опция от нов теч. И по този начин били посети семената, от които покълнала аферата “Уотъргейт ”.Четете още: „ Трябва ни огромна рецесия и хората ще одобряват Новия международен ред! ” – Д. Рокфелер Марк Фелт (Mark Felt): мъжът, който срина Белия домВ ранните часове на 17 юни 1972 година група крадци са задържани в офиса на Националния либерален комитет. Мястото е офис комплексът “Уотъргейт ” във Вашингтон, окръг Колумбия. А случката не е елементарен грабеж. Задържаните лица са свързани с президента Ричард Никсън, който таман се готви за повторни избори, а закононарушението им – инсталиране на подслушвателни устройства на телефоните в офисите на демократите и кражба на документи.Никсън незабавно подема нападателни дейности, с цел да прикрие присъединяване си в закононарушението, само че през август 1974 година ролята му в конспирацията е разкрита. Никсън слиза от поста на президент на Съединените американски щати, а “Уотъргейт ” остава в историята като абсурда, след който американците към този момент не имат вяра в държавното управление си.
Най-голяма роля за свалянето на Никсън от власт несъмнено изиграват двама кореспонденти на Washington Post – Карл Бърнстейн и Боб Удуърд (препоръчвам ви да се сдобиете с книгата им All the President’s Men, с цел да научите повече за аферата “Уотъргейт ”).Те стартират да разчепкват аферата незабавно след обира в Уотъргейт, като основават поредност от публикации въз основата на показания от към десетина информатори. Най-важният измежду тях се оказва Deep Throat (буквален превод от британски – Дълбоко гърло) и да, името е взето от заглавието на известен по това време нецензурен филм.Deep Throat играе двойна роля в аферата “Уотъргейт ”. От една страна, той е главният осведомител на Бърнстейн и Удуърд, а и на публицисти от други медии като The New York Times. От друга страна, Deep Throat наподобява е измежду хората, спиращи опитите на Никсън да попречи на следствието на ФБР към влизането с щурм в Уотъргейт. Впоследствие се оказва, че това въобще не е инцидентно наблюдаване.На 31 май 2005 година, повече от 30 години след аферата “Уотъргейт ”, Deep Throat разкри самоличността си в особено изявление във Vanity Fair. Името му е Марк Фелт и той е бил сътрудник №2 във ФБР по време на Уотъргейт.
Марк Фелт, прочут още като “разобличителя ” Deep Throat Колкото до претекста на Фелт да стане whistleblower, някои настояват, че разкритията му са възмездие против Никсън, който по този начин и не го назначава за началник на ФБР. Други споделят, че го е направил, с цел да попречи на Никсън да трансформира Федералното бюро в персоналната си агенцийка, с която да се разпорежда зад кулисите на американската демократична система.Във всеки случай едно е несъмнено – без Deep Throat, без Марк Фелт, нямаше да има “Уотъргейт ”. Американците в никакъв случай нямаше да проявят песимизъм към идеалната си система, нямаше да стартират да одобряват репортерите за публични герои, а анонимните разобличители като Марк Фелт – за нужния инструмент, с цел да бъде разкрита истината.В Лиъм Нийсън е превъзходен като Deep Throat, а филмът е много правилен на обстоятелствата
Челси Манинг (Chelsea Manning): боецът, който съобщи 750 000 секретни файла на WikiLeaksЗнаете ли, че без тоновете информация, които Челси Манинг, тогава носеща името Брадли Манинг, дава на Джулиан Асанж, може би в никакъв случай нямаше да сте чували за WikiLeaks? Преди транссексуалният американски боец да изнесе над 750 000 секретни файла от база в Ирак, записани на диск с надпис Lady GaGa, уеб сайтът на Асанж не се радва на особена известност. В него са изнесени единствено няколко документа за притеснителни премествания на огромни суми пари през швейцарски банки и няколко за офанзивите на 11 септември.WikiLeaks стартира да има същинско значимо място в публичното полезрение чак на 5 април 2010 година, когато на уеб страницата е оповестено видео с името Collateral Murder. В цялостния 38-минутен запис се вижда американска военна офанзива, при която умират над 10 цивилни иракчани и двама кореспонденти на Reuters, а две дребни деца са тежко ранени. На края на офанзивата военните се смеят на починалите.Collateral Murder е шокиращо видео, само че останалите разкрития на Манинг не му отстъпват. Бившият американски боец споделя, че е “искала да покаже същинската цена на войната ” с най-големия теч на секретни файлове в историята. Сред тях са 91 731 документа, известни като Afghan War Logs. Други 391 832 класифицирани военни отчети от интервала януари 2004 – декември 2009 година бяха оповестени под името Iraq War Logs.С неизяснен брой са файловете за изискванията в Гуантанамо. Последната част от изкараната информация получи наименованието Cablegate и съставлява 251 287 дипломатически телеграми, написани от 271 американски посолства в 190 страни и покриващи интервал от декември 1966 до февруари 2010 г.Разкритията на Манинг несъмнено реализират задачата, която тя сама им слага: “Надявам се да се стигне до полемики, диспути и промени по целия свят… Искам хората да видят истината… тъй като без информация не можеш да вземаш осведомени решения ”.Cablegate сигурно изправи на нокти американските дипломати, като сподели в каталожен тип цялостната външна политика на Съединени американски щати.Военните документи от Афганистан и Ирак пък рисуват потресаваща картина на военни закононарушения на бойци от голям брой страни съдружници, които са осъществени против локалното население. Случайно или не, разкритията на Манинг се появиха сега, в който Съединени американски щати стартира да изтегля бойците си от Ирак. Самата Манинг е задържана на 27 май 2010 година и е наказана на 35 години затвор за шпионаж, само че излежа единствено 7 години от присъдата и след опрощение от Барак Обама през днешния ден е свободна.
Челси Манинг след освобождението ѝ от пандиза Към Част 2 – ТУК По материал на Вирджиния Кирова, hicomm.bg.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ