Призрачният град Пирамида – изоставеният полярен работнически „курорт“
Хората споделят, че руският град Пирамида е зарязан за една нощ. В реалност обаче дезертирането се случва за интервал от месеци. Но някой, който идва в Пирамида през есента на 1998 година, безусловно целесъобразно би останал с това усещане. В преди малко опустелия град изсъхнали растения седят по первазите на прозорците, чисти съдове са подредени по рафтовете на кафенетата и спретнато сгънати чаршафи лежат в леглата на някогашните жители. Оборудването, употребявано за рандеман на въглища – повода за основаването на града – си стои там, където са го оставили служащите, подготвени да се върнат към деяние с едно натискане на бутона. Наистина като че ли няколкостотин души просто си потеглят внезапно.
Жителите по този начин и не се връщат и през днешния ден градът към момента си седи по този начин, както когато си потеглят и последните хора. Разположен в Свалбард – архипелаг сред Норвегия и Северния полюс, до Пирамида може да се стигне с лодка от към средата на май до началото на октомври, до момента в който водите не са замръзнали. Но през студените зимни месеци – три от които градът е обхванат от денонощна мрачевина – там може да пристигна единствено някоя инцидентна заблудена полярна мечка.
Свалбард за първи път на карта
Самата история на Свалбард прави допустимо съществуването на Пирамида. Започвайки от 17 век, арктическите острови са употребявани постоянно като място за улов на китове и моржове. В началото на 20 век обаче ползата се трансферира към добива на въглища. До този миг архипелагът не принадлежи на никоя нация и е бил употребен от холандци, датчани, норвежци, британци и други. През 1920 година това обаче се трансформира. Шепа народи – в това число Норвегия, Съединени американски щати и Англия – основават Договора за Свалбард, който дава на Норвегия суверенитет над архипелага. Русия обаче се усеща изоставена. „ Руснаците са смутени от това, тъй като по времето, когато договорът се подписва, те бяха в революция и поради това са забравени “, споделя Стив Кулсън, арктически еколог от Университетския център в Свалбард, който работи и живее там от 1991 година
Лонгиърбиен
Повече от всички останали подписали страни, Норвегия и новосформираният Съветски съюз, изключително се възползват от опцията да развият търговски занимания на Свалбард. През 1926 година Норвегия основава Лонгиърбиен, който през днешния ден е най-населеният град на Свалбард, с към 2000 поданици. През 1936 година препоръките получават правото да употребяват въглищните полета в Пирамида (наречен по този начин поради пирамидалната планина, над селището) и Баренцбург, на към 100 километра на юг. Арктикугол, държавна компания за въглища, учредена през 1931 година, поема отговорността за тези интервенции и взима благосъстоятелност върху двата града.
През 80-те години – най-хубавите за града – повече от 1000 души живеят в Пирамида. Те са разпределени в разнообразни жилищни здания, които скоро получават прякори – има Лондон за неженени мъже и Париж за няколкото неомъжени дами (в приземния етаж на дамската постройка има и кръчма). Лудата къща – за фамилии – печели името си поради децата, които непрекъснато играят по коридорите. И най-после, Гостинка („ хотел “ на руски), където живеят краткосрочни служащи. През годините в Пирамида се основава гробище и за хора, и за котки.
Въглищните мини на Пирамида в действителност в никакъв случай не излизат на облага. Когато Съветският съюз се разпада през 1991 година, дотациите от страната за Арктикугол и надлежно града стартират да понижават. „ През 90-те години обстановката се промени: имаше дефицит на средства, ниски заплати и виталният стандарт спадна “, споделя Вадим Прудников, професор по доктрина на финансовата математика и риска в Университета в Уфа, Русия, който прекарва летата на 2008 и 2009 година в Пирамида като един от първите гидове, които Арктикугол в миналото е наемал и който към момента от време на време работи като гид на свободна процедура в Свалбард.
Сред бюджетните несгоди и намаляващия витален стандарт през 1996 година се случва и покруса. При наближаването си към летището на Свалбард, полет 2801 на Vnukovo Airlines от Москва, който е нает от Арктикугол, се разрушава наоколо до Лонгиърбиен. Всички 141 пасажери на борда умират, в това число три деца и доста от членовете на фамилията на миньорските служащи. „ Родителите и сестрата на мой непосредствен другар бяха в самолета “, споделя Прудников. „ Той беше решил да не се качва на полета, тъй като преди малко се беше оженил в Украйна. “
След случая доста от фамилиите на жертвите водят правосъдни каузи против компанията за обезщетение и по този начин последователно моралът на Пирамида доближи рекордно ниско равнище. „ Да, злополуката води до огромна меланхолия в компанията и работната мощ “, споделя Прудников. „ Това способства и за решението да се закрие едно от от селищата. “
Малко след злополуката, Арктикугол стартира да разисква кофража на мината в Пирамида. „ Те обясниха на тези срещи, на които и аз бях част през ’97 година, че с цел да продължава добивът на въглища, ще би трябвало да създадат огромни вложения, с цел да стигне до новите находища, които са по-дълбоки в планината. Но цялата стопанска система – и съветското държавно управление – беше доста по-нестабилно и те не желаеха да създадат инвестицията. “
Каквато и да е действителната причина, през първите месеци на 1998 година решението е финализирано. Това се случи доста бързо.
На 31 март 1998 година от мина се добиват последните въглища и почти 300 служащи, които към момента живеят там – най-вече мъже – стартират да се транспортират на открито. Те напущат с лодка или с хеликоптери, които през лятото транспортират пасажери до Лонгиърбиен или Баренцбург. Около половината избират да останат в Свалбард и да продължат да работят за Арктикугол в Баренцбург, а останалите напущат компанията и се връщат в Русия.
