Ново проучване разкрива как хората са се научили да ходят
Хората и най-близките ни родственици, живите маймуни, показват удивително многообразие от типове напредване - от вървене в изправено състояние на два крайници до катерене по дърветата и вървене с четирите крайника.
Макар че учените от дълго време са заинтригувани от въпроса по какъв начин двукраката стойка и придвижването на хората са се развили от четирикрак предшественик, нито предходни проучвания, нито фосилни записи са разрешили да се реконструира ясна и дефинитивна история на ранните еволюционни стадии, довели до човешкия двукрак живот.
Въпреки това ново изследване, което се концентрира върху неотдавна открити доказателства от черепи на изкопаема маймуна на 6 милиона години, Lufengpithecus, предлага значими улики за произхода на двукракото напредване с помощта на нов способ: разбор на костната област на вътрешното ухо благодарение на триизмерно компютърно томографско сканиране.
" Полукръглите канали, ситуирани в черепа сред мозъка и външното ухо, са от решаващо значение за обезпечаване на възприятието ни за равновесие и позиция, когато се движим, и обезпечават главен съставен елемент на нашето напредване, за който множеството хора евентуално не знаят ", изяснява Инан Джан, докторант в Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология на Китайската академия на науките (IVPP) и водещ създател на публикацията, която излиза в сп.
" Размерът и формата на полукръглите канали корелират с метода, по който бозайниците, в това число маймуните и хората, се придвижват в околната среда. Използвайки модерни технологии за визуализация, успяхме да пресъздаваме вътрешната конструкция на изкопаеми черепи и да изучим анатомичните елементи на полуокръжните канали, с цел да разкрием по какъв начин са се придвижвали изчезналите бозайници. "
Дали свръхнова е въодушевила нашите предшественици хоминини да вървят изправени?
" Нашето проучване сочи три стъпки в еволюцията на човешкия бипедализъм ", прибавя Тери Харисън, антрополог от Нюйоркския университет и един от съавторите на публикацията:
" Първо, най-ранните маймуни са се придвижвали по дърветата по метод, който е бил непосредствен до някои аспекти на метода, по който през днешния ден се придвижват гибоните в Азия. Второ, последният общ предшественик на маймуните и хората е бил подобен по своя двигателен репертоар с Луфенгипекус, като е употребявал композиция от катерене и лазене, окачване на предните крака, дървесен бипедализъм и сухоземен квадрупедализъм. Именно от този необятен репертоар на предците се е развил човешкият бипедализъм. "
Повечето проучвания на еволюцията на маймунската локомоция са се фокусирали върху сравнението на костите на крайниците, раменете, таза и гръбначния дирек и метода, по който те са свързани с другите типове локомоторно държание, следени при живите маймуни и хората. Въпреки това разнообразието на двигателното държание при живите маймуни и непълнотата на фосилните данни са попречили развиването на ясна визия за произхода на човешкия бипедализъм.
Следи в ухото
Черепите на Луфенгпитек - в началото открити в китайската провинция Юнан при започване на 80-те години на предишния век - дадоха опция на учените да отговорят по нов метод на въпроси, които нямат отговор, по отношение на еволюцията на напредването. Силното прилепяне и деформиране на черепите обаче закрива костната област на ухото и кара предходните откриватели да считат, че деликатните полукръгли канали не са непокътнати.
За да изследват по-добре тази област, Джан, Ни и Харисън, дружно с други откриватели от IVPP и Института за културни полезности и археология в Юнан (Yunnan Institute of Cultural Relics and Archaeology - YICRA), употребяват технологии за триизмерно сканиране, с цел да осветят тези елементи от черепите и да основат виртуална реорганизация на костните канали на вътрешното ухо. След това те съпоставят тези сканирания с тези, събрани от други живи и изкопаеми маймуни и хора от Азия, Европа и Африка.
" Нашите разбори демонстрират, че ранните маймуни са имали общ двигателен репертоар, който е бил предходник на човешкия двукрак ", изяснява професорът от IVPP Xijun Ni, който управлява плана. " Оказва се, че вътрешното ухо дава неповторим запис на еволюционната история на маймунската локомоция, който предлага скъпа опция на проучването на посткраниалния скелет. "
How Did Humans Learn to Walk? New Evolutionary Study Offers an Earful
— Rodger_Laz (@Rodger_Laz)
" Повечето изкопаеми маймуни и техните хипотетични предшественици са междинни във връзка с метода на напредване сред гибоните и африканските маймуни ", прибавя Ни. " По-късно човешката линия се е разграничила от човекоподобните маймуни с придобиването на бипедализъм, както се вижда при австралопитека, ранен човешки родственик от Африка. "
Като изследва скоростта на еволюционните промени в костния лабиринт, интернационалният екип предлага, че климатичните промени може да са били значим екологичен катализатор за поощряване на двигателната диверсификация на маймуните и хората.
" По-ниските световни температури, свързани с натрупването на ледникови покривки в северното полукълбо преди към 3,2 милиона години, кореспондират с повишение на скоростта на смяна на костния лабиринт и това може да е сигнал за бързо увеличение на темпото на еволюция на локомоторите на маймуните и хората ", изяснява Харисън.
Макар че учените от дълго време са заинтригувани от въпроса по какъв начин двукраката стойка и придвижването на хората са се развили от четирикрак предшественик, нито предходни проучвания, нито фосилни записи са разрешили да се реконструира ясна и дефинитивна история на ранните еволюционни стадии, довели до човешкия двукрак живот.
Въпреки това ново изследване, което се концентрира върху неотдавна открити доказателства от черепи на изкопаема маймуна на 6 милиона години, Lufengpithecus, предлага значими улики за произхода на двукракото напредване с помощта на нов способ: разбор на костната област на вътрешното ухо благодарение на триизмерно компютърно томографско сканиране.
" Полукръглите канали, ситуирани в черепа сред мозъка и външното ухо, са от решаващо значение за обезпечаване на възприятието ни за равновесие и позиция, когато се движим, и обезпечават главен съставен елемент на нашето напредване, за който множеството хора евентуално не знаят ", изяснява Инан Джан, докторант в Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология на Китайската академия на науките (IVPP) и водещ създател на публикацията, която излиза в сп.
" Размерът и формата на полукръглите канали корелират с метода, по който бозайниците, в това число маймуните и хората, се придвижват в околната среда. Използвайки модерни технологии за визуализация, успяхме да пресъздаваме вътрешната конструкция на изкопаеми черепи и да изучим анатомичните елементи на полуокръжните канали, с цел да разкрием по какъв начин са се придвижвали изчезналите бозайници. "
Дали свръхнова е въодушевила нашите предшественици хоминини да вървят изправени?
" Нашето проучване сочи три стъпки в еволюцията на човешкия бипедализъм ", прибавя Тери Харисън, антрополог от Нюйоркския университет и един от съавторите на публикацията:
" Първо, най-ранните маймуни са се придвижвали по дърветата по метод, който е бил непосредствен до някои аспекти на метода, по който през днешния ден се придвижват гибоните в Азия. Второ, последният общ предшественик на маймуните и хората е бил подобен по своя двигателен репертоар с Луфенгипекус, като е употребявал композиция от катерене и лазене, окачване на предните крака, дървесен бипедализъм и сухоземен квадрупедализъм. Именно от този необятен репертоар на предците се е развил човешкият бипедализъм. "
Повечето проучвания на еволюцията на маймунската локомоция са се фокусирали върху сравнението на костите на крайниците, раменете, таза и гръбначния дирек и метода, по който те са свързани с другите типове локомоторно държание, следени при живите маймуни и хората. Въпреки това разнообразието на двигателното държание при живите маймуни и непълнотата на фосилните данни са попречили развиването на ясна визия за произхода на човешкия бипедализъм.
Следи в ухото
Черепите на Луфенгпитек - в началото открити в китайската провинция Юнан при започване на 80-те години на предишния век - дадоха опция на учените да отговорят по нов метод на въпроси, които нямат отговор, по отношение на еволюцията на напредването. Силното прилепяне и деформиране на черепите обаче закрива костната област на ухото и кара предходните откриватели да считат, че деликатните полукръгли канали не са непокътнати.
За да изследват по-добре тази област, Джан, Ни и Харисън, дружно с други откриватели от IVPP и Института за културни полезности и археология в Юнан (Yunnan Institute of Cultural Relics and Archaeology - YICRA), употребяват технологии за триизмерно сканиране, с цел да осветят тези елементи от черепите и да основат виртуална реорганизация на костните канали на вътрешното ухо. След това те съпоставят тези сканирания с тези, събрани от други живи и изкопаеми маймуни и хора от Азия, Европа и Африка.
" Нашите разбори демонстрират, че ранните маймуни са имали общ двигателен репертоар, който е бил предходник на човешкия двукрак ", изяснява професорът от IVPP Xijun Ni, който управлява плана. " Оказва се, че вътрешното ухо дава неповторим запис на еволюционната история на маймунската локомоция, който предлага скъпа опция на проучването на посткраниалния скелет. "
How Did Humans Learn to Walk? New Evolutionary Study Offers an Earful
— Rodger_Laz (@Rodger_Laz)
" Повечето изкопаеми маймуни и техните хипотетични предшественици са междинни във връзка с метода на напредване сред гибоните и африканските маймуни ", прибавя Ни. " По-късно човешката линия се е разграничила от човекоподобните маймуни с придобиването на бипедализъм, както се вижда при австралопитека, ранен човешки родственик от Африка. "
Като изследва скоростта на еволюционните промени в костния лабиринт, интернационалният екип предлага, че климатичните промени може да са били значим екологичен катализатор за поощряване на двигателната диверсификация на маймуните и хората.
" По-ниските световни температури, свързани с натрупването на ледникови покривки в северното полукълбо преди към 3,2 милиона години, кореспондират с повишение на скоростта на смяна на костния лабиринт и това може да е сигнал за бързо увеличение на темпото на еволюция на локомоторите на маймуните и хората ", изяснява Харисън.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ