Лудите и министърът
„ Хора с психологични увреждания не могат да се разхождат свободно на всички места. Те би трябвало да се задържат и охраняват. Разговарях със здравния министър да се промени законодателството. “ Така сподели вътрешният министър Радев след следващото буйство на болен от шизофрения юноша, който умъртви татко си, преби майка си и атакува служители на реда, пристигнали да го озаптят.
Непоклатимата убеденост, присъща за речта на военачалника на силите на реда, подсилена с 2-3 епитета от рода на “репресия ” и “озаптяваване ” провокира гневна реакция от страна на психиатрите.
“Това не са гневните бикове на Памплона, та да бъдат озаптени! Това са заболели хора, които би трябвало да се лекуват! ” – избухна доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатрията в Курило. Тя не сподели нищо за политическата шизофрения, защото всичко за нея се подразбира.
Що за болест е шизофренията? Според здравната просвета тя ce характеризира с нарушени мисловни процеси, които се демонстрират с халюцинации, фантасмагорични налудности, дезорганизираност в говора и обществена дисфункция. А какво е “социална дисфункция ”? Панически боязън от неуспех пред аудитория, който се дължи на мозъчни контузии и генетични повреди или егоизъм – положение на самолюбие с внезапни промени на настроението и егоцентричност.
Виждали ли сте хора в такова положение? Е, да. Виждали сте ги – в службата, в града, в квартала, в таксито, в държавните институции, в сутришните блокове на малките екрани, във вечерните вести по Българска национална телевизия и БиТиВи. Тези хора са повече или по-малко ненормални – безумни, необуздани, въртоглави, самовлюбени, неврастенични, неистови, френетични, вманиачени, смахнати…
В България, чието население падна под 7 милиона, има най-малко 70 000 шизофреника – по 1 на 100 души. Според доктор Гълъбова статистиката сочи, че ние не сме с по-болна душeвност от жителите на други страни, само че по-лошо се отнасяме с безразсъдните си сънародници и в психиатриите, и в цялата лудница, която ни заобикаля. Затова ги срещаме в плачевен тип по улиците – приказват си сами, крещят, търчат, клечат, принудени да просят и да бъркат в кофите за отпадък. Виждаме ги и костюмирани – в Народното събрание и в държавното управление – дърдорят и гласоподават, овластени да вършат бели.
Те всички няма по какъв начин да бъдат турени под ключ, както предлага министърът. Най-малкото, тъй като за шизофрениците у нас няма народен указател. Имаше го до 1991 година, когато всички душевноболни се диспансеризираха по отношение на отпущането на средства за лекуването им. Но от този момент насам никой няма визия кой от тях се лекува и по какъв начин, в клиника ли е спретнат, или не, взема ли си медикаментите.
Ще попитате – какво пречи да се направи, указател? Сигурно не е толкоз мъчно, едвам се записват фантомни партии или компании? Не е. Но има опозиция. Някои считат, че регистърът нарушава правата на записаните, тъй като с данните може да се злоупотреби. А други напряко си злоупотребяват със здравните разноски и неналичието на описи с достоверна информация ги улеснява.
Има още една детайлност, за която министър Радев евентуално не е осведомен. А тя е, че и без друго, умопобърканите у нас се държат под ключ. Ние имаме за тях 55 лечебни заведения, центрове и клиники с 4500 кревати – 10% от всички в страната, с което водим еврокласацията. Само че това не е мотив за горделивост, а таман противоположното. В 21-ви век в цивилизования свят психиатричните пациенти не трябва да лежат заключени в порутени здания, надалеч от градове и села – да осъмват и замръкват в стаи с изгнила дограма, олющени стени и потрошени легла с кърпени одеала.
В страните, които ни пускат единствено в чакалнята, старовремските общежития за страдащите от биополярни разстройства са от дълго време закрити. Бившите им жители са изведени от изолацията, обгрижвани са през деня от психотерапевти в занимални за трудова терапия, а вечер се прибират вкъщи и роднините им се грижат за тях.
В България е друго. Тук малоумните са нормално самотници, с умряли родители, нежелани от околните и обществените служби. Много от тях са с непрекъснато местопребиваване в психиатриите, най-вече да излязат за малко. Един неврастеник, смазал от пердах жена си и намразен от дъщерите си, живее в Курило 20 години. Доживотният затвор без подмяна е отстранен за серийните убийци, само че не и за нашенците, които не са с всичкия си. Да, и у нас се приказва за деинституционализация и ресоциализация на личностите с болен разум. Но това е в здравните среди, а в министерските, както министърът оповестява, ще пишат закон за изолацията им. Остава още да заяви, че като построят нов затвор, ще построят и нова лудница, че тая в Курило е на 100 години. Нищо, че съгласно правосъдни психиатри едвам 3% от шизофрениците правят убийства, побои и изнасилвания, а общо 6% нарушават закона, само че основно като крадат от бедност.
Масовите обири от публични поръчки ги няма в психокриминалната статистика. Това ни подсеща да питаме доктор Гълъбова по какъв начин мисли? – не би ли било рационално политиците преди избори да си вадят бележки, че не са шизофреници? Повечето от тях живеят в две действителности – нашата и тяхната, от която струи берекет и чудотворно законодателство. Докторката дава отговор: “Да, доста политици живеят в успореден свят, който няма нищо общо с нашия. И нищо чудно, че решенията им са несъответстващи. Битието дефинира съзнанието. Това е реалност. ”
Факт е, да. Ние отхвърляме диалектическия материализъм. Но няма по какъв начин да отречем очевидната политическа шизофрения.
За малоумните има килии
Психарят, който умъртви татко си, е в ловешката психиатрия – за освидетелстване и наложително лекуване по Наказателен кодекс. Ще престои 3-4 година там. Но по-късно? Майка му, в случай че е жива, ще го прибере ли вкъщи? Ако не, ще си взима ли медикаментите? След като Петко от Лясковец простреля командос, Министерство на вътрешните работи издаде налудната заповед кварталните да наблюдават дали откачените си гълтат хапчетата. Шантава работа! Те служители на реда ли са, или врачки? На фасул ли да гледат кой вманиачен, кой естествен?
Може би е благоразумна концепцията на министър Радев. Да се арестуват всички слабоумни за непрекъснато! И без туй за тях в пандизите се отварят места, тъй като тарикатите бягат оттова.
Непоклатимата убеденост, присъща за речта на военачалника на силите на реда, подсилена с 2-3 епитета от рода на “репресия ” и “озаптяваване ” провокира гневна реакция от страна на психиатрите.
“Това не са гневните бикове на Памплона, та да бъдат озаптени! Това са заболели хора, които би трябвало да се лекуват! ” – избухна доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатрията в Курило. Тя не сподели нищо за политическата шизофрения, защото всичко за нея се подразбира.
Що за болест е шизофренията? Според здравната просвета тя ce характеризира с нарушени мисловни процеси, които се демонстрират с халюцинации, фантасмагорични налудности, дезорганизираност в говора и обществена дисфункция. А какво е “социална дисфункция ”? Панически боязън от неуспех пред аудитория, който се дължи на мозъчни контузии и генетични повреди или егоизъм – положение на самолюбие с внезапни промени на настроението и егоцентричност.
Виждали ли сте хора в такова положение? Е, да. Виждали сте ги – в службата, в града, в квартала, в таксито, в държавните институции, в сутришните блокове на малките екрани, във вечерните вести по Българска национална телевизия и БиТиВи. Тези хора са повече или по-малко ненормални – безумни, необуздани, въртоглави, самовлюбени, неврастенични, неистови, френетични, вманиачени, смахнати…
В България, чието население падна под 7 милиона, има най-малко 70 000 шизофреника – по 1 на 100 души. Според доктор Гълъбова статистиката сочи, че ние не сме с по-болна душeвност от жителите на други страни, само че по-лошо се отнасяме с безразсъдните си сънародници и в психиатриите, и в цялата лудница, която ни заобикаля. Затова ги срещаме в плачевен тип по улиците – приказват си сами, крещят, търчат, клечат, принудени да просят и да бъркат в кофите за отпадък. Виждаме ги и костюмирани – в Народното събрание и в държавното управление – дърдорят и гласоподават, овластени да вършат бели.
Те всички няма по какъв начин да бъдат турени под ключ, както предлага министърът. Най-малкото, тъй като за шизофрениците у нас няма народен указател. Имаше го до 1991 година, когато всички душевноболни се диспансеризираха по отношение на отпущането на средства за лекуването им. Но от този момент насам никой няма визия кой от тях се лекува и по какъв начин, в клиника ли е спретнат, или не, взема ли си медикаментите.
Ще попитате – какво пречи да се направи, указател? Сигурно не е толкоз мъчно, едвам се записват фантомни партии или компании? Не е. Но има опозиция. Някои считат, че регистърът нарушава правата на записаните, тъй като с данните може да се злоупотреби. А други напряко си злоупотребяват със здравните разноски и неналичието на описи с достоверна информация ги улеснява.
Има още една детайлност, за която министър Радев евентуално не е осведомен. А тя е, че и без друго, умопобърканите у нас се държат под ключ. Ние имаме за тях 55 лечебни заведения, центрове и клиники с 4500 кревати – 10% от всички в страната, с което водим еврокласацията. Само че това не е мотив за горделивост, а таман противоположното. В 21-ви век в цивилизования свят психиатричните пациенти не трябва да лежат заключени в порутени здания, надалеч от градове и села – да осъмват и замръкват в стаи с изгнила дограма, олющени стени и потрошени легла с кърпени одеала.
В страните, които ни пускат единствено в чакалнята, старовремските общежития за страдащите от биополярни разстройства са от дълго време закрити. Бившите им жители са изведени от изолацията, обгрижвани са през деня от психотерапевти в занимални за трудова терапия, а вечер се прибират вкъщи и роднините им се грижат за тях.
В България е друго. Тук малоумните са нормално самотници, с умряли родители, нежелани от околните и обществените служби. Много от тях са с непрекъснато местопребиваване в психиатриите, най-вече да излязат за малко. Един неврастеник, смазал от пердах жена си и намразен от дъщерите си, живее в Курило 20 години. Доживотният затвор без подмяна е отстранен за серийните убийци, само че не и за нашенците, които не са с всичкия си. Да, и у нас се приказва за деинституционализация и ресоциализация на личностите с болен разум. Но това е в здравните среди, а в министерските, както министърът оповестява, ще пишат закон за изолацията им. Остава още да заяви, че като построят нов затвор, ще построят и нова лудница, че тая в Курило е на 100 години. Нищо, че съгласно правосъдни психиатри едвам 3% от шизофрениците правят убийства, побои и изнасилвания, а общо 6% нарушават закона, само че основно като крадат от бедност.
Масовите обири от публични поръчки ги няма в психокриминалната статистика. Това ни подсеща да питаме доктор Гълъбова по какъв начин мисли? – не би ли било рационално политиците преди избори да си вадят бележки, че не са шизофреници? Повечето от тях живеят в две действителности – нашата и тяхната, от която струи берекет и чудотворно законодателство. Докторката дава отговор: “Да, доста политици живеят в успореден свят, който няма нищо общо с нашия. И нищо чудно, че решенията им са несъответстващи. Битието дефинира съзнанието. Това е реалност. ”
Факт е, да. Ние отхвърляме диалектическия материализъм. Но няма по какъв начин да отречем очевидната политическа шизофрения.
За малоумните има килии
Психарят, който умъртви татко си, е в ловешката психиатрия – за освидетелстване и наложително лекуване по Наказателен кодекс. Ще престои 3-4 година там. Но по-късно? Майка му, в случай че е жива, ще го прибере ли вкъщи? Ако не, ще си взима ли медикаментите? След като Петко от Лясковец простреля командос, Министерство на вътрешните работи издаде налудната заповед кварталните да наблюдават дали откачените си гълтат хапчетата. Шантава работа! Те служители на реда ли са, или врачки? На фасул ли да гледат кой вманиачен, кой естествен?
Може би е благоразумна концепцията на министър Радев. Да се арестуват всички слабоумни за непрекъснато! И без туй за тях в пандизите се отварят места, тъй като тарикатите бягат оттова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ