Деми Мур: Любовта ми с Ащън бе чиста и дълбока - slava.bg
Холивудската звезда Деми Мур споделя разтърсващата си история в надълбоко прям, съкровен и прочувствен спомен. За славата и комплицирания баланс сред кариерата и фамилията, за оцеляването, за феноменалния живот на една мощна жена.Автобиографията й „ Всичко, което съм “ излезе и в България с печата на издателство „ Ера “.
„ Снимките на „ Ангелите на Чарли “ бяха в Ню Йорк. За пръв път от доста време се забавлявах и бях най-вече в женска компания. Беше пролетта на 2003 година и преди малко бях завършила фотосите за корицата на „ Вог “ с Марио Тестино. Приятелката ми Сара Фостър ме предложения на вечеря с нейни другари. Спомена, че ще пристигна Аштън Къчър, чиято звезда изгряваше. Той се беше прочул с предаването със скрита камера „ Punk’d “ и беше пристигнал в Ню Йорк като водещ на „ Сатърдей Найт Лайв “.
Събрахме се в стаята му преди вечерята. Току-що беше приключил подготовката и си беше взел душ. Разхождаше се най-спокойно по хавлия. По едно време излязох в коридора, с цел да се обадя на дъщерите си. Тъкмо им пожелавах лека нощ, когато вратата се отвори, Аштън надникна и като чу с кого приказвам, сподели:
– Не съм чувал нещо по-трогателно!
Закачливото и доброволно момче провокира интереса ми. По време на вечерята не спряхме да приказваме. Разказа ми за детството си измежду царевичните поля на Айова, за упоритостите и целеустремеността си. Беше висок, леко рошав и сходно на мен, почнал кариерата си като модел. Харесах лицето му поради особения нос – беше го чупил няколко пъти, – само че най-вече ми харесваха топлотата, неналичието на надменност и въодушевеността му. Разговорът ни беше занимателен и когато другите си потеглиха, аз го поканих в жилището в „ Сан Ремо “, който бях получила при бракоразводното съглашение. Мебели съвсем нямаше, само че пък гледаше към Сентрал Парк и заемаше цели три етажа. Продължихме диалога и въпреки да се познавахме единствено от вечерта, към този момент се чувствахме близки и посред ни прехвърчаха искри. Човек не среща всеки ден някой, с който да изпитва както естествена реципрочност и успокоение, по този начин и надълбоко душевно неспокойствие. Призори заспахме един до различен.
На другия ден Аштън имаше подготовка за „ Сатърдей Найт Лайв “, а аз трябваше да се върна вкъщи, с цел да виждам учебното зрелище на Скаут. Пращахме си известие след известие, като че ли играехме с балон, който не спирахме да подмятаме, с цел да не го изпуснем. Самолетът ми не излетя – оказа се, че се задава стихия четвърта степен. Кой знае, може би ориста не искаше да ни раздели... Пратих му известие: „ Няма да повярваш, само че полетът е анулиран. Искаш ли да се забележим? “
Аштън пристигна незабавно след края на шоуто.
Бяхме доста заети и не се срещахме няколко седмици по-късно, само че непрестанно говорехме по телефона. Любовта ни беше тъкмо такава, каквато желаех – същинска, чиста и дълбока. Благодарение на престоя в Хейли бях опознала себе си и се усещах спокойна и уверена. Надявах се, че най-накрая животът ме е срещнал с моята сродна душа.
Аштън беше на двайсет и пет, а аз на четирийсет, само че разликата в годините не се усещаше. Имахме цялостен синхрон от първия момент на запознанството. На двайсет и пет години аз бях към този момент майка, от момиче внезапно се трансфорах в брачна половинка и в родител. С Аштън като че ли се озовах някъде обратно във времето и все едно претърпях пропуснатото в младостта.
Той не беше непостоянен, а рационален и концентриран в проектите за бъдещето юноша. Не съм срещала по-голям работяга от него, и също по този начин трудолюбието му беше заразително.
Няколко седмици след първата ни намира се видяхме в Ел Ей. Само докосването на ръката му ме възпламени – толкоз мощни бяха възприятията ни. Стараехме се да избегнем вниманието на папараците, които не биха ни оставили на мира – имахме огромна възрастова разлика, а аз отсъствах дълго от фокуса на камерите, до момента в който Аштън стана доста прочут около „ Punk’d “. Предупредих го, че ще имаме неприятности с таблоидите, само че това не го тормози. След време обаче ми призна, че в случай че е знаел какво ни чака, щял да си намерения дали да се обвързва с мен. “
„ Снимките на „ Ангелите на Чарли “ бяха в Ню Йорк. За пръв път от доста време се забавлявах и бях най-вече в женска компания. Беше пролетта на 2003 година и преди малко бях завършила фотосите за корицата на „ Вог “ с Марио Тестино. Приятелката ми Сара Фостър ме предложения на вечеря с нейни другари. Спомена, че ще пристигна Аштън Къчър, чиято звезда изгряваше. Той се беше прочул с предаването със скрита камера „ Punk’d “ и беше пристигнал в Ню Йорк като водещ на „ Сатърдей Найт Лайв “.
Събрахме се в стаята му преди вечерята. Току-що беше приключил подготовката и си беше взел душ. Разхождаше се най-спокойно по хавлия. По едно време излязох в коридора, с цел да се обадя на дъщерите си. Тъкмо им пожелавах лека нощ, когато вратата се отвори, Аштън надникна и като чу с кого приказвам, сподели:
– Не съм чувал нещо по-трогателно!
Закачливото и доброволно момче провокира интереса ми. По време на вечерята не спряхме да приказваме. Разказа ми за детството си измежду царевичните поля на Айова, за упоритостите и целеустремеността си. Беше висок, леко рошав и сходно на мен, почнал кариерата си като модел. Харесах лицето му поради особения нос – беше го чупил няколко пъти, – само че най-вече ми харесваха топлотата, неналичието на надменност и въодушевеността му. Разговорът ни беше занимателен и когато другите си потеглиха, аз го поканих в жилището в „ Сан Ремо “, който бях получила при бракоразводното съглашение. Мебели съвсем нямаше, само че пък гледаше към Сентрал Парк и заемаше цели три етажа. Продължихме диалога и въпреки да се познавахме единствено от вечерта, към този момент се чувствахме близки и посред ни прехвърчаха искри. Човек не среща всеки ден някой, с който да изпитва както естествена реципрочност и успокоение, по този начин и надълбоко душевно неспокойствие. Призори заспахме един до различен.
На другия ден Аштън имаше подготовка за „ Сатърдей Найт Лайв “, а аз трябваше да се върна вкъщи, с цел да виждам учебното зрелище на Скаут. Пращахме си известие след известие, като че ли играехме с балон, който не спирахме да подмятаме, с цел да не го изпуснем. Самолетът ми не излетя – оказа се, че се задава стихия четвърта степен. Кой знае, може би ориста не искаше да ни раздели... Пратих му известие: „ Няма да повярваш, само че полетът е анулиран. Искаш ли да се забележим? “
Аштън пристигна незабавно след края на шоуто.
Бяхме доста заети и не се срещахме няколко седмици по-късно, само че непрестанно говорехме по телефона. Любовта ни беше тъкмо такава, каквато желаех – същинска, чиста и дълбока. Благодарение на престоя в Хейли бях опознала себе си и се усещах спокойна и уверена. Надявах се, че най-накрая животът ме е срещнал с моята сродна душа.
Аштън беше на двайсет и пет, а аз на четирийсет, само че разликата в годините не се усещаше. Имахме цялостен синхрон от първия момент на запознанството. На двайсет и пет години аз бях към този момент майка, от момиче внезапно се трансфорах в брачна половинка и в родител. С Аштън като че ли се озовах някъде обратно във времето и все едно претърпях пропуснатото в младостта.
Той не беше непостоянен, а рационален и концентриран в проектите за бъдещето юноша. Не съм срещала по-голям работяга от него, и също по този начин трудолюбието му беше заразително.
Няколко седмици след първата ни намира се видяхме в Ел Ей. Само докосването на ръката му ме възпламени – толкоз мощни бяха възприятията ни. Стараехме се да избегнем вниманието на папараците, които не биха ни оставили на мира – имахме огромна възрастова разлика, а аз отсъствах дълго от фокуса на камерите, до момента в който Аштън стана доста прочут около „ Punk’d “. Предупредих го, че ще имаме неприятности с таблоидите, само че това не го тормози. След време обаче ми призна, че в случай че е знаел какво ни чака, щял да си намерения дали да се обвързва с мен. “
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ