Популярните холандски сирена
Холандия има и две запазени марки – сирената и лалетата. И двете са известни и обичани съвсем наедно. Всъщност локалните хора са толкоз горди със сиренето си, че изпитват по-голяма наслада, когато го продават, а не когато го ядат. Днес холандски компании създават стотици милиони килограми сирене, по-голямата част от които се изнасят в страни от целия свят.
Някои от най-известните типове сирена носят имената на остарели холандски градове, където са били продавани в продължение на епохи. И макар че традициите по приготвянето на сирене са се трансформирали малко или доста, вкусовите им качества са си все същите.
Гауда е обичайно холандско твърдо сирене с същински вълнуваща история и непокътнати обичаи в производството. Както множеството типове сирена, Гаудата също не прави изключение, и е кръстено на града, в който е основано. Град Гауда се намира в Южна Холандия, наоколо до Ротердам. Историята на апетитния деликатес стартира през 1184 година, което го трансформира в едно от най-старите сирена. Твърди се даже, че самият френски крал Луи XIV е бил негов фен.
Когато престои, усетът на сиренето гауда резервира сладостта си, само че става по-остър, а пушената гауда има мускатов привкус.
Едам също е известно холандско сирене, познато със своята блестящо алена восъчна кора. В родината му се употребява и такова с жълта восъчна кора, а черната такава значи, че сиренето е зряло най-малко 17 седмици.
Продуктът се създава от краве мляко и е кръстен на пристанището Едам. Обикновено се употребява младо, до момента в който консистенцията му е еластична и мека, а усетът е сладостен и орехов. При по-зрелите сирена усетът е лют и с изострен край.
Лимбургер е тип меко сирене от краве мляко, което се създава в Холандия, Белгия и Германия. Историята на сиренето е обвързвана с трапистките монаси, които стартират да го създават през Средновековието.
Както и при другите сирена, това също е кръстено на родното си място. Лимбургер в действителност е град, който преди епохи е бил на територията на Холандия, само че през днешния ден местността се поделя и сред Белгия и Германия. Ето за какво те също имат искания към авторството на млечния деликатес.
Вкусът му се отличава с пикантност, а ароматът е мощен. По кората има постоянно следи от бял плесен.
