Островни държави са вложили 4 млрд. евро
Холандия е № 1 с 18% от привлечените средства
Фирми от островни страни са вложили в България над 4 милиарда евро. за интервала откогато Българска народна банка води статистика за привлечените задгранични капитали до края на март 2018 година Това са над 10% от общия размер на задграничните инвестиции в страната. Причината голяма част от капиталите да минават през островни страни, е че те имат статут на офшорни зони, а в някои от тях мъчно може да се проследят действителните притежатели на компаниите и техните сметки. Голяма част от влизащите в станата вложения са точно от офшорни зони или страни, които публично нямат подобен статут, само че са с прекомерно демократичен данъчен режим или имат по-строги правила за банковата загадка.
39,948 милиарда евро е общата сума на непознатите вложения в страната откогато Българска народна банка поддържа тази статистика. От тях над 4,8 милиарда евро, или 12% от общия размер идват от публични офшорни зони и територии. Сред тях максимален вложител е Кипър с 2 милиарда евро. На идващите места се подреждат английските Вирджински острови, откъдето са привлечени 827,5 млн. евро, Сейшелските острови (353,7 млн. евро), Белиз (246,8 млн. евро), Сейнт Винсент и Гренадини (65 млн. евро), Маршалови острови (57,6 млн. евро) и Кайманови острови (38,3 млн. евро). Инвестиции в България са направени и от редица други екзотични дестинации като Остров Ман (21,5 млн. евро), Барбадос (20,8 млн. евро), Сейнт Китс и Невис (20,3 млн. евро), Острови Търкс и Кайкос (15,7 млн. евро) и Бахамски острови (5,5 млн. евро).
Огромна част от вложенията идват от страни с демократичен данъчен режим, или които допреди няколко години са се смятали за данъчен парадайс. Според разбор на “Оксфам ” няколко страни от Европейски Съюз също дават отговор на критериите на Европейската комисия за офшорни зони. Сред тях са Холандия, Люксембург и Ирландия. Доскоро в Швейцария имаше извънредно строги правила за отбрана на банковата загадка. Като се вземат поради и европейските страни с демократичен данъчен режим, се оказва че над 15,3 милиарда евро, или тъкмо 38,5% от общия размер на непознатите вложения идват от страни и територии, които са определени поради техните офшорни условия за правене на бизнес и поради предлаганата отбрана на банковата загадка. Най-много вложения идват от Холандия – 7,23 милиарда евро, или 18% задграничните инвестиции. Привлечените капитали от Швейцария са 1,277 милиарда евро. Но на второ място е Австрия с 3,879 милиарда евро вложения, или близо 10% от задграничните инвестиции.
Класация
Най-много са вложенията в фабрики и банки
Имотите са на трето място с 6,5 милиарда евро
В търговията и ремонта на коли са привлечени 5,9 милиарда евро от чужбина.
Най-много задгранични вложения в България са направени в фабрики и банки. Чуждите вложения в преработващата индустрия са 7,185 милиарда евро за интервала откогато Българска народна банка води статистика за привлечените задгранични капитали до края на март 2018 година Това са 17,98% от общия размер на непознатите инвестиции. На второ място със 17,12% от привлечените средства са финансовите и застрахователни действия, където вложенията са 6,842 милиарда евро. На трето място с 6,553 милиарда евро, или 16,3% от общия размер на вложенията, са недвижимите парцели.
Сериозни суми са привлечени от чужбина и в бранша на търговията и ремонта на коли и мотоциклети – 5,9 милиарда евро, или 14,8% от всички инвестиции. Интерес от задгранични компании има и към бранша “Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива ”, където са вложени над 3,1 милиарда евро. На последващо място по прелест за задграничните компании е строителството, където са вложени 2,2 милиарда евро. В бранша “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” са привлечени 943 млн. евро.
Фирми от островни страни са вложили в България над 4 милиарда евро. за интервала откогато Българска народна банка води статистика за привлечените задгранични капитали до края на март 2018 година Това са над 10% от общия размер на задграничните инвестиции в страната. Причината голяма част от капиталите да минават през островни страни, е че те имат статут на офшорни зони, а в някои от тях мъчно може да се проследят действителните притежатели на компаниите и техните сметки. Голяма част от влизащите в станата вложения са точно от офшорни зони или страни, които публично нямат подобен статут, само че са с прекомерно демократичен данъчен режим или имат по-строги правила за банковата загадка.
39,948 милиарда евро е общата сума на непознатите вложения в страната откогато Българска народна банка поддържа тази статистика. От тях над 4,8 милиарда евро, или 12% от общия размер идват от публични офшорни зони и територии. Сред тях максимален вложител е Кипър с 2 милиарда евро. На идващите места се подреждат английските Вирджински острови, откъдето са привлечени 827,5 млн. евро, Сейшелските острови (353,7 млн. евро), Белиз (246,8 млн. евро), Сейнт Винсент и Гренадини (65 млн. евро), Маршалови острови (57,6 млн. евро) и Кайманови острови (38,3 млн. евро). Инвестиции в България са направени и от редица други екзотични дестинации като Остров Ман (21,5 млн. евро), Барбадос (20,8 млн. евро), Сейнт Китс и Невис (20,3 млн. евро), Острови Търкс и Кайкос (15,7 млн. евро) и Бахамски острови (5,5 млн. евро).
Огромна част от вложенията идват от страни с демократичен данъчен режим, или които допреди няколко години са се смятали за данъчен парадайс. Според разбор на “Оксфам ” няколко страни от Европейски Съюз също дават отговор на критериите на Европейската комисия за офшорни зони. Сред тях са Холандия, Люксембург и Ирландия. Доскоро в Швейцария имаше извънредно строги правила за отбрана на банковата загадка. Като се вземат поради и европейските страни с демократичен данъчен режим, се оказва че над 15,3 милиарда евро, или тъкмо 38,5% от общия размер на непознатите вложения идват от страни и територии, които са определени поради техните офшорни условия за правене на бизнес и поради предлаганата отбрана на банковата загадка. Най-много вложения идват от Холандия – 7,23 милиарда евро, или 18% задграничните инвестиции. Привлечените капитали от Швейцария са 1,277 милиарда евро. Но на второ място е Австрия с 3,879 милиарда евро вложения, или близо 10% от задграничните инвестиции.
Класация
Най-много са вложенията в фабрики и банки
Имотите са на трето място с 6,5 милиарда евро
В търговията и ремонта на коли са привлечени 5,9 милиарда евро от чужбина. Най-много задгранични вложения в България са направени в фабрики и банки. Чуждите вложения в преработващата индустрия са 7,185 милиарда евро за интервала откогато Българска народна банка води статистика за привлечените задгранични капитали до края на март 2018 година Това са 17,98% от общия размер на непознатите инвестиции. На второ място със 17,12% от привлечените средства са финансовите и застрахователни действия, където вложенията са 6,842 милиарда евро. На трето място с 6,553 милиарда евро, или 16,3% от общия размер на вложенията, са недвижимите парцели.
Сериозни суми са привлечени от чужбина и в бранша на търговията и ремонта на коли и мотоциклети – 5,9 милиарда евро, или 14,8% от всички инвестиции. Интерес от задгранични компании има и към бранша “Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива ”, където са вложени над 3,1 милиарда евро. На последващо място по прелест за задграничните компании е строителството, където са вложени 2,2 милиарда евро. В бранша “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” са привлечени 943 млн. евро.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ