Битката край Сливница. Подвигът на капитаните, които опазиха Съединението
history.nakratko.bg
Тридневната епопея край Сливница записва една от най-славните победи във военната история на съвременна България.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира война на България. Армията на западните ни съседи нахлува в България.
По пътят им към София, която е задачата на сърбите, има една бариера, комфортна с цел да се построи отбранителна линия.
реклама
Трябва съперникът да бъде арестуван на височините край Сливница, до момента в който от Тракия дойдат българските подкрепления. Българските войски би трябвало да отбраняват позиции с дължина по фронта от към 20 км. Фронтовата линия е разграничена на три – левият фланг на българската защита е поверена на кап. Михаил Савов; в центъра е кап.
Андрей Блъсков, а на десния фланг застават отрядите, командвани от ротмистър (капитан) Анастас Бендерев.
Сърбите нападат с към 20 000 души и 72 оръдия. Българската войска първоначално наброява към 12 000 души и разполага с едвам 40 оръдия.
Сраженията стартират на 5 ноември. Сръбската конна бригада към Мало Малово подхваща офанзива, която се разпростира по целия фронт. Българите отразяват офанзивата и съумяват да заемат Мало Малово и Мека Цръв. В центъра и на левия фланг също са удържани позициите. По-късно денем сръбската Моравска дивизия заема гр. Брезник, но забавянето в напредването им дава опция на българските подкрепления от Тракия да дойдат.
Следващият ден стартира с разбиването на сръбските елементи в
края на десния фланг на българите. Поручик Зафиров и
бойците схващат, че сърбите не са съумели да обходят
десния фланг на българите. Сърбите обаче мислят, че против
тях настъпват огромни български елементи. Уплахата измежду
съперника е толкоз огромна, че сръбският крал бяга в Пирот.
Най-застрашен е левият български фланг. Срещу него работят
Шумадийската и Моравската дивизии. Капитан Стефан Кисов и
неговият отряд от близо 2000 души имат за задача да спрат
Моравската дивизия непременно. Почти половината от
отряда на Кисов умират, само че извършват поставената задача.
Моравската дивизия не съумява да стигне в точния момент до Сливница.
По същото време българите си връщат контрола над
височината Мека Цръв, от която по-рано са принудени да
правят отстъпка. Още 2500 воини и 8 оръдия идват като
подкрепления.
Третият ден от борбата, 7 ноември, е съдбоносен. Спряната предния ден Моравска дивизия подхваща ново настъпление. Срещу нея застава отряд, командван от капитан Христо Попов. С офанзива „ на нож ” българите атакуват край Гургулят и отблъскват 4 км обратно сръбската дивизия. На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. При офанзивата умира капитан Марин Маринов. Срещу настъпващите към Три уши сърби българите изпращат и елементи от централната част на защитата. Превъзходството е на сръбска страна, само че всички възвишения на Три уши са овладени от българите.
Сръбската офанзива се насочва към отслабения български център, само че в багра влизат частите от левия фланг отпред с капитан Михаил Савов. Отрядът на капитан Коста Паница подхваща офанзива против левия фланг на сърбите край Изатовци и Комщица, което в допълнение внася ужас измежду сърбите. Започва оттегляне и в края на деня
Сливнишката позиция е избавена. Българите минават в контранастъпление и навлизат на сръбска територия.
В тридневните боеве край Сливница умират 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души.
С успеха българите на практика пазят Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Датата 7 ноември се счита и за рождена дата на българската сухопътна армия тъкмо поради успеха край Сливница в борбата, в която капитаните печелят войната и избавят българското Съединение.
Най-величавият роман за онази славна борба са думите на Иван Вазов. Седемте стиха на “Новото гробище над Сливница ” са апотеоз на храбростта на българските воини, починали в отбрана на младата българска страна.
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни вик за битка,
вий приятелски се прегърнахте, легнахте
и „ Лека нощ “ завинаги си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За престол ли злат, за някой ли идол?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали така горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
умираха без боязън.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой през днешния ден с изключение на поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от ария жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий плач на борбата гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая ария постоянно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще постоянно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни водач,
ни славний гръм на борбите победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Тридневната епопея край Сливница записва една от най-славните победи във военната история на съвременна България.
На 2 ноември 1885 година Сърбия афишира война на България. Армията на западните ни съседи нахлува в България.
По пътят им към София, която е задачата на сърбите, има една бариера, комфортна с цел да се построи отбранителна линия.
реклама
Трябва съперникът да бъде арестуван на височините край Сливница, до момента в който от Тракия дойдат българските подкрепления. Българските войски би трябвало да отбраняват позиции с дължина по фронта от към 20 км. Фронтовата линия е разграничена на три – левият фланг на българската защита е поверена на кап. Михаил Савов; в центъра е кап.
Андрей Блъсков, а на десния фланг застават отрядите, командвани от ротмистър (капитан) Анастас Бендерев.
Сърбите нападат с към 20 000 души и 72 оръдия. Българската войска първоначално наброява към 12 000 души и разполага с едвам 40 оръдия.
Сраженията стартират на 5 ноември. Сръбската конна бригада към Мало Малово подхваща офанзива, която се разпростира по целия фронт. Българите отразяват офанзивата и съумяват да заемат Мало Малово и Мека Цръв. В центъра и на левия фланг също са удържани позициите. По-късно денем сръбската Моравска дивизия заема гр. Брезник, но забавянето в напредването им дава опция на българските подкрепления от Тракия да дойдат.
Следващият ден стартира с разбиването на сръбските елементи в
края на десния фланг на българите. Поручик Зафиров и
бойците схващат, че сърбите не са съумели да обходят
десния фланг на българите. Сърбите обаче мислят, че против
тях настъпват огромни български елементи. Уплахата измежду
съперника е толкоз огромна, че сръбският крал бяга в Пирот.
Най-застрашен е левият български фланг. Срещу него работят
Шумадийската и Моравската дивизии. Капитан Стефан Кисов и
неговият отряд от близо 2000 души имат за задача да спрат
Моравската дивизия непременно. Почти половината от
отряда на Кисов умират, само че извършват поставената задача.
Моравската дивизия не съумява да стигне в точния момент до Сливница.
По същото време българите си връщат контрола над
височината Мека Цръв, от която по-рано са принудени да
правят отстъпка. Още 2500 воини и 8 оръдия идват като
подкрепления.
Третият ден от борбата, 7 ноември, е съдбоносен. Спряната предния ден Моравска дивизия подхваща ново настъпление. Срещу нея застава отряд, командван от капитан Христо Попов. С офанзива „ на нож ” българите атакуват край Гургулят и отблъскват 4 км обратно сръбската дивизия. На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. При офанзивата умира капитан Марин Маринов. Срещу настъпващите към Три уши сърби българите изпращат и елементи от централната част на защитата. Превъзходството е на сръбска страна, само че всички възвишения на Три уши са овладени от българите.
Сръбската офанзива се насочва към отслабения български център, само че в багра влизат частите от левия фланг отпред с капитан Михаил Савов. Отрядът на капитан Коста Паница подхваща офанзива против левия фланг на сърбите край Изатовци и Комщица, което в допълнение внася ужас измежду сърбите. Започва оттегляне и в края на деня
Сливнишката позиция е избавена. Българите минават в контранастъпление и навлизат на сръбска територия.
В тридневните боеве край Сливница умират 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души.
С успеха българите на практика пазят Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Датата 7 ноември се счита и за рождена дата на българската сухопътна армия тъкмо поради успеха край Сливница в борбата, в която капитаните печелят войната и избавят българското Съединение.
Най-величавият роман за онази славна борба са думите на Иван Вазов. Седемте стиха на “Новото гробище над Сливница ” са апотеоз на храбростта на българските воини, починали в отбрана на младата българска страна.
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни вик за битка,
вий приятелски се прегърнахте, легнахте
и „ Лека нощ “ завинаги си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За престол ли злат, за някой ли идол?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали така горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти почтена зарад тях,
и те за теб почтени, майко, бяха
И твойто име единствено кат мълвяха,
умираха без боязън.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой през днешния ден с изключение на поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от ария жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий плач на борбата гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая ария постоянно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще постоянно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни водач,
ни славний гръм на борбите победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ