Хиляди хора в цял Иран са по улиците. Според тях

Хиляди хора в цялостен Иран са по улиците. Според тях доста неща не са както би трябвало в Ислямската система и даже президентът модернизатор Хасан Рохани се съгласи намерено с това. Духовникът сподели схващане към митингите, които подлагат на критика режима и раздрусват страната от предишния четвъртък. Демонстрациите към този момент не са в поддръжка на промените, а за промяна на режима, която може да засегне и Рохани. Лозунги като " Молли, засрамете се, идете си с мир " и " гибел на диктаторите " надали подлежат на пояснение. Според иранския висш нравствен водач аятолах Али Хаменей, това към този момент не са митинги, а по-скоро въстание, подбуждано извън. Той назовава стачкуващите " наемници ", на които е платено да вредят на Ислямската република. Макар доста критици да са по улиците обаче, доста други си стоят вкъщи. Мнозина от групата на тези, които не стачкуват обществено, към момента имат вяра в пътя на промените и се съмняват, че основаният на религията политически уред може по този начин елементарно да бъде свален с демонстрации. Сред скептиците са такива някогашни политически пандизчии като Фейзола Арабсорхи. Той счита, че промяна на режима ще утежни още повече нещата. Арабсорхи и доста други се бориха яростно за промени в системата и не желаят да станат очевидци на недомислени митинги, проправящи път за завръщане на власт на иранските хардлайнери. Дилемата на Иран е в това, че на процедура реформаторите в държавното управление са и измежду критиците на режима. Един от тях е първият вицепрезидент Есхак Джахангири. " Реформите изискват време, а пътят към народна власт е дълъг и неравномерен ", споделя той. Популярният модернизатор се притеснява също, че сегашните митинги може да се окажат в интерес на твърдолинейните. Шефът му, президентът Рохани, обаче в действителност счита митингите за законно право на хората. Според него обаче те би трябвало да са мирни и да минават по " законни " канали. Подобна сдържаност провокира яд у самостоятелните анализатори. " Това е безспорна нелепост ", сподели за апела на Рохани един политолог, поискал да резервира анонимност. " Той приказва по този начин, като че ли е президент на скандинавска страна ", означи политологът. Нито министерството на правораздаването, нито това на вътрешните работи ще позволи в миналото митинги, в които има и минимален намек за рецензия към режима, изясни той. В страна, където даже на умерения някогашен президент Мохамед Хатами (управлявал от 1997 до 2005 г.) беше подложен етикет " отстъпник ", не може да има законни канали, посредством които редовите жители да изразят митинга си, добавя политологът. Потвърждение за това негово виждане са двамата водачи на Зеленото придвижване - някогашният министър председател Мир-Хосейн Мусави и някогашният ръководител на Народното събрание Мехди Каруби. От близо седем години двамата са под домакински арест, а закононарушението им е, че подлагаха на критика манипулираното преизбиране на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад на президентските избори през 2009 година " Никой до момента не е протестирал по-мирно и законно от тези двама души ", разяснява техен покровител, изискал да остане неназован. Усилията на Рохани да им върне свободата след успеха си на президентските избори през 2013 година до момента са безрезултатни. " Един толкоз безпомощен президент не би трябвало да приказва за законни канали за митинги ", сподели деятелят, отправяйки рецензия, която съгласно наблюдаващи се споделя от доста последователи на Рохани. Има обаче и други отзиви по въпроса. " Никой не е платил по-скъпо за правото на независимост на хората от Мусави ", споделя Мохамед Алтаха, който се занимава с проучване на медиите. Въпреки че е под домакински арест, през май предходната година Мусави гласоподава за Рохани и политиката му за промени. Водачът на Зелените знае по-добре от всички стачкуващи, че народна власт се реализира посредством избори, а не с лозунги по улиците, добавя Алтаха. Двайсет и три годишният гражданин на Техеран Маджид е незает и не мисли доста за сходни диспути. Вече повече от четири години той разпорежда напразни очаквания на Рохани и реформаторите. Сега стачкува, тъй като не вижда вероятност при ръководството на Ислямския режим. Маджид още живее с родителите си, само че откакто приключил учебно заведение, не съумял да влезе да следва в университет и продължава да е без работа. Не може и да излиза, защото няма пари. " Едва ли може да стане по-лошо за мен. Това е животът ми, тъй че нямам какво да изгубвам ", споделя младият мъж. По Българска телеграфна агенция.