Hermann Hesse, 1946 Какво е зелено-синьото? Какво е перлено-синьото? Как

Херман ХЕСЕ и неговите малки акварели

Hermann Hesse, 1946

„ Какво е зелено-синьото? Какво е перлено-синьото? Как е допустимо да се изрази едвам забележимото проявяване на жълтото, кобалтовото, синьото, виолетовото? Тъкмо в тези проявления е заключена сладостната загадка на настроението… ”

Това са думи на Херман Хесе, великият публицист и непознатият художник, рисувал своите дребни акварели, откривайки в тях една нова наслада. Живописта се трансформира в едно позакъсняло въодушевление за него – „ В един прелестен ден открих за себе си нова наслада. Вече 40-годишен, аз започнах да рисувам. Не тъй като прозрях, че съм художник или желаех да стана подобен. Да рисувам – това е знамение, което доставя доста наслада и те прави по-търпелив. А пръстите ти след това са не черни, като след писане, а сини и червени ”.

Съхранени са повече от 3000 слънчеви и радостни акварелни произведения на Хесе. Писателят забелязал, че без заниманията по живопис, литературният му език много беднее. Ето какво споделя Херман Хесе в свои писма и размисли:

„ Моите дребни акварели са своего рода поетически фантазии и сънища, те предават единствено далечния спомен за „ действителността ” и я трансформират според от персоналните усеща и въодушевление, тъй че аз съм просто един аматьор и в никакъв случай не не помня за това.
(1919 г.)

„ Основна тематика – простите пейзажни претекстове, по-далеч от тях аз вероятно няма да стигна. Колко е прелестно всичко останало – въздухът, животните, придвижванията и най-прекрасното от всичко – хората. Аз разбирам това и постоянно съм същински вдъхновен, само че не мога да го сътворя. ” (1922 г.)

„ Всеки от нас, художниците, даже мощно да се съмнява в себе се и да преглежда своя гений и умения като оскъдни, има пред себе си задача и е кадърен да твори, стига да остане правилен на себе си и своето виждане… Колко доста художници, считани за второ качество, а даже за варвари в изкуството, след време са били представяни като благородни новатори, чиито творения донасяли на потомците им душевно умиротворяване. Техните картини са били обичани доста повече от най-великите творби на майсторите-класици. ”
(От писмо до Бруно Хесе, 1928)