Опасната игра със сатанизма
Хелоуин - дяволски празник за милиони Да разбираем на детето, че в случай че носи кръстче, не му трябват пъклени костюми
От позиция на Православната черква Хелоуин е абсолютно един демонски обред. В сатанизма има секрети ритуали, в които вземат участие единствено отдадени, а има и профанни прояви за болшинството, за милиони хора. И Хелоуин е таман една от тях. Бих го нарекъл демократичен, демократизиран вид на сатанизма.
С какво е неприятен този така наименуван празник? Когато хората навличат върху себе си всякакви маски Ч на удавници, мъртъвци, вещици Ч всичко това се отразява върху душата, лепи се по нея. И Божият закон споделя: не би трябвало да си навличаме непознати облици. Защото има незабележим свят, който се състои от светли и тъмни сили, от ангели и бесове, и в случай че човек навлича върху себе си пъклен облик, то той самичък притегля тъмната мощ и този досег до тъмния свят няма да му донесе нищо положително. И, в противен случай, в случай че човек върви на черква, в случай че се кае, в случай че се моли, то той пуска в душата си светлата мощ, която го пречиства. Това е един доста елементарен закон. Просто множеството хора в духовното си незнание не одобряват съществуването на невидимия свят.
Хелоуин стана
известен у нас след рухването на комунизма
Рухна стената, а дружно с нея рухна и идеологията Ч добра или неприятна, тя въпреки всичко бе някаква бариера против всичко, което по-късно стартира да нахлува у нас. Процесът на популяризирането на Хелоуин стартира като бурен - самите хора, които преди този момент не бяха виждали нищо сходно, го одобриха. Но след това, коства ми се, с популяризирането на това събитие се заеха към този момент избрани външни сили, и задачата им беше изцяло явна Ч да ни отслабят като страна, като нация, да ни разклатят.
Единствената мощ, която стои през днешния ден на пътя на този поток, който се лее към нас от запад, е Православната черква. Църквата изяснява на хората, че всички тези неща, включително и Хелоуин, са рискови игри, че те могат да доведат до неприятни последствия. Църквата приказва за това на всички места, където може: в учебните заведения, във висшите образователни заведения, в младежките организации. Целта ни е да посеем семето в душите на хората, на младежта. И като всяко семе, то не може да порасне незабавно - нужно е време. И в случай че най-малко един от десетима души одобри това, което споделя Църквата през днешния ден, то това към този момент е добре, това значи, че този човек след време самичък ще сее семето на духа и морала в душите на другите хора. И, несъмнено, доста значимо е всички да помним: в случай че напъните на свещениците и Църквата бъдат неотклонни, то Господ постоянно ще оказва помощ.
Всяко наше положително изпитание се прави оценка и умножава десетократно от Бога
Как да се предпазим от замесване в Хелоуин, когато за него на всяка крачка приказват медиите и интернет? Според мен напълно без цензура няма да можем да минем. Защото в случай че въобще няма никаква цензура, изключително във връзка с киното и зрелищата, то ще рухне всичко: още на следващия ден ще стартират да ни командват извращенците. Говоря, несъмнено, за рационална цензура, а не за тоталитарна система. Спомнете си Франция по времето на военачалник Дьо Гол: Дьо Гол се грижеше да не се демонстрира разврат, Холивуд да не доминира във френското кино. Заслужава си този опит да се употребява и у нас.
От друга страна, индивидът се нуждае от образование. Той би трябвало да бъде възпитаван по този начин, че вместо безчинство да има независимост в Христа. Що е същинска независимост? Свобода от прегрешението, умеене да забраниш на самия себе си това, което е неприятно. Тъкмо в тази самозабрана се кове същинската независимост на личността, до момента в който своеволието трансформира индивида в плебей на прегрешението и злото.
Най-добре е да прекараме Хелоуин, молейки се Ч да прочетем молитвите, акатиста, в случай че сме църковни хора. Ако ли пък не сме, то добре ще е да изгледаме някой прекрасен, тестван от времето филм или да прочетем някоя хубава книга. С други думи, да се сложим в известна изолираност по отношение на този подправен и замърсен " празник ". Това също е умеене:
да се научим на самоизолация от неприятното
да не гледаме неприятни неща, да не слушаме неприятни неща. Чрез нашите сетива в нас влизат разнообразни облици и от нас зависи ще бъдат ли те гадни или положителни.
Същото би трябвало да разбираем и на детето: в случай че носиш кръстче, не ти трябват тези пъклени костюми. Трябва от най-ранна възраст да учим детето да се опълчва на това, което го заобикаля. И въпреки да не можем да пренебрегваме изцяло заобикалящото, има лимити на компромиса, има граници, които човек инстинктивно усеща Ч тази линия не би трябвало да се прекрачва. Трябва да се научим самите ние да усещаме тези граници и да научим на това нашите деца. Това е труд, сериозен нравствен труд, който е сложен за осъществяване, само че нужен.
От позиция на Православната черква Хелоуин е абсолютно един демонски обред. В сатанизма има секрети ритуали, в които вземат участие единствено отдадени, а има и профанни прояви за болшинството, за милиони хора. И Хелоуин е таман една от тях. Бих го нарекъл демократичен, демократизиран вид на сатанизма.
С какво е неприятен този така наименуван празник? Когато хората навличат върху себе си всякакви маски Ч на удавници, мъртъвци, вещици Ч всичко това се отразява върху душата, лепи се по нея. И Божият закон споделя: не би трябвало да си навличаме непознати облици. Защото има незабележим свят, който се състои от светли и тъмни сили, от ангели и бесове, и в случай че човек навлича върху себе си пъклен облик, то той самичък притегля тъмната мощ и този досег до тъмния свят няма да му донесе нищо положително. И, в противен случай, в случай че човек върви на черква, в случай че се кае, в случай че се моли, то той пуска в душата си светлата мощ, която го пречиства. Това е един доста елементарен закон. Просто множеството хора в духовното си незнание не одобряват съществуването на невидимия свят.
Хелоуин стана
известен у нас след рухването на комунизма
Рухна стената, а дружно с нея рухна и идеологията Ч добра или неприятна, тя въпреки всичко бе някаква бариера против всичко, което по-късно стартира да нахлува у нас. Процесът на популяризирането на Хелоуин стартира като бурен - самите хора, които преди този момент не бяха виждали нищо сходно, го одобриха. Но след това, коства ми се, с популяризирането на това събитие се заеха към този момент избрани външни сили, и задачата им беше изцяло явна Ч да ни отслабят като страна, като нация, да ни разклатят.
Единствената мощ, която стои през днешния ден на пътя на този поток, който се лее към нас от запад, е Православната черква. Църквата изяснява на хората, че всички тези неща, включително и Хелоуин, са рискови игри, че те могат да доведат до неприятни последствия. Църквата приказва за това на всички места, където може: в учебните заведения, във висшите образователни заведения, в младежките организации. Целта ни е да посеем семето в душите на хората, на младежта. И като всяко семе, то не може да порасне незабавно - нужно е време. И в случай че най-малко един от десетима души одобри това, което споделя Църквата през днешния ден, то това към този момент е добре, това значи, че този човек след време самичък ще сее семето на духа и морала в душите на другите хора. И, несъмнено, доста значимо е всички да помним: в случай че напъните на свещениците и Църквата бъдат неотклонни, то Господ постоянно ще оказва помощ.
Всяко наше положително изпитание се прави оценка и умножава десетократно от Бога
Как да се предпазим от замесване в Хелоуин, когато за него на всяка крачка приказват медиите и интернет? Според мен напълно без цензура няма да можем да минем. Защото в случай че въобще няма никаква цензура, изключително във връзка с киното и зрелищата, то ще рухне всичко: още на следващия ден ще стартират да ни командват извращенците. Говоря, несъмнено, за рационална цензура, а не за тоталитарна система. Спомнете си Франция по времето на военачалник Дьо Гол: Дьо Гол се грижеше да не се демонстрира разврат, Холивуд да не доминира във френското кино. Заслужава си този опит да се употребява и у нас.
От друга страна, индивидът се нуждае от образование. Той би трябвало да бъде възпитаван по този начин, че вместо безчинство да има независимост в Христа. Що е същинска независимост? Свобода от прегрешението, умеене да забраниш на самия себе си това, което е неприятно. Тъкмо в тази самозабрана се кове същинската независимост на личността, до момента в който своеволието трансформира индивида в плебей на прегрешението и злото.
Най-добре е да прекараме Хелоуин, молейки се Ч да прочетем молитвите, акатиста, в случай че сме църковни хора. Ако ли пък не сме, то добре ще е да изгледаме някой прекрасен, тестван от времето филм или да прочетем някоя хубава книга. С други думи, да се сложим в известна изолираност по отношение на този подправен и замърсен " празник ". Това също е умеене:
да се научим на самоизолация от неприятното
да не гледаме неприятни неща, да не слушаме неприятни неща. Чрез нашите сетива в нас влизат разнообразни облици и от нас зависи ще бъдат ли те гадни или положителни.
Същото би трябвало да разбираем и на детето: в случай че носиш кръстче, не ти трябват тези пъклени костюми. Трябва от най-ранна възраст да учим детето да се опълчва на това, което го заобикаля. И въпреки да не можем да пренебрегваме изцяло заобикалящото, има лимити на компромиса, има граници, които човек инстинктивно усеща Ч тази линия не би трябвало да се прекрачва. Трябва да се научим самите ние да усещаме тези граници и да научим на това нашите деца. Това е труд, сериозен нравствен труд, който е сложен за осъществяване, само че нужен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ