Хазартът е държавен бизнес отдавна, но в полза на части интереси
Хазартът в страната ни се е трансформирал в вяра. Последните кавги сред босове в най-печелившия бизнес в България въобще не трогва вярващите в шанса. Вярват, че щастието ще им се усмихне стига единствено задоволително настойчиво и постоянно да си купуват „ картонче с вяра “. Защо ръководещите не се трогват е по-интересно. Вероятно тъй като страната покровителства хазарта, в цялостно нарушаване на законите си, причинявайки колосални вреди на хората.
Бившият вицепремиер Валери Симеонов от НФСБ през вчерашния ден разпенено се „ провикна “, че желал да трансформира закона за хазарта. Да го беше прочел първо. Защото, това което предлага - лотарията да стои надалеч от учебните заведения, го има и в този момент. Нарушава се безпощадно и на никой не му прави усещане, в това число и на Симеонов очевидно.
Въпросът, който си задаваме от дълго време е дали страната ни е пленена от хазарта добоволно или доброзорно. Мащабът на схемата подсказва, че по-скоро първото. Управляващите, включително и „ пробудилия се “ Валери Симеонов в случай че си съблюдаваха закона и вместо да толерират глобиха, нещата напълно нямаше да са такива. Представяте ли са Валери да беше предложил наказания. Щеше да се конкурира с Пеевски по „ талантливост “ на препоръчани законови промени. Най-сериозното му предложение е да не се продават покрай учебни заведения, само че нищо повече, макар, че то и в този момент е неразрешено.
Хазартните игри всеобщо нарушава закона, само че страната взе участие интензивно в схемата
Сигурно множеството хора си мислят, че моментната лотария, или „ търкалките “ като ги назовават някои, не е хазарт. Напротив, чист хазарт е. И то по всички признаци - по закон, по вредата, която нанася, по облагата за уредниците й. Лесният достъп до лотарийните и други сходни игри е главната причина за развиването на хазартна взаимозависимост. Странно е по какъв начин никой до в този момент не е забелязал, че съгласно Закона за хазарта, и по-специално неговия член 9, който е в действие от 1.11.2015 година има редица забрани, а точно: „ не разрешава се организирането на хазартни игри в постройките и прилежащите им площи - обществена държавна и общинска благосъстоятелност, в обектите на Министерството на защитата, Министерството на вътрешните работи, Националната работа за защита, в здания, в които са ситуирани структури на държавната администрация, без значение от типа на собствеността им, в образователните, лечебните и здравните заведения, както и в лични обекти без нотариално заверено документално единодушие на всички съсобственици.
Знаете ли кой е един от най-големият пропагандатор на „ картончетата с вяра “?
Държавното сдружение „ Български пощи “. Вероятно притежаваната от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски „ Лафка “ е идната по-големина разпространителска мрежа за този тип хазарт. В който и да е клон на „ Български пощи “ да влезете, където и да е в страната ни, отвред ви гледат строените лотарийни билети. Никога не са единствено на едно място, а на където и да се обърнете. Освен това на всички места е облепено компактно с плакати и реклами и то вътре в гишетата, зад общителните служителки, има реклама по местата за писане. От будките, където се продават държавните таксови марки, както и от всяко от гишетата може да си купите каквато си поискате моментна лотарии. И всичко това е макар възбраната лотария да се предлага в държавни здания.
И страната, и Софийска община позволяват да се нарушава закона
" Български пощи " ЕАД се ръководи от Съвет на шефовете, който се назначава от Министъра на превоза, осведомителните технологии и известията. За сградения фонд надали е потребност на се прави специфична инспекция с какъв статут е. От имотния указател Фрог видя, че съвсем няма обитаемо място в България, в което държавното сдружение да няма свои парцели. Забраната би трябвало да се отнася до всеки един от пощенските клонове. Ако си спомняте до наскоро даже пощите бяха в листата на обектите със значение за националната сигурност на страната ни, поради информационните системи, които в миналото подържаха.
Снимка:
Тук е мястото да споменем двама министри, които имат директно отношение към печелившата спекулация, употребяваща цялата конструкция на „ Български пощи “ в тотално нарушаване на Закона. Доколкото Министерството на превоза е едноличен притежател на капитала на „ Български пощи “ следва да споменем първо един от най-пазените фрагменти на ГЕРБ - Ивайло Московски. Както знаете той в този момент е на уютния и добре заплатен пост като вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване. Докато той бе министър на превоза, осведомителните технологии и известията стартира навлизането на лотарията в пощите. Всъщност Московски е в ръководството на министерството от 2009 година с едно малко спиране, през което е народен представител в 42-то Народно заседание и член на Комисията по превоза, осведомителни технологии и известията. Мислите ли, че му е убягнал фактът, че се нарушава закона със заливането на пощенските клонове с търкалки.
Сега министър е Росен Желязков, който нищо чудно да се окаже, че „ никой не го е алармирал за нарушаванията “, както обичат да споделят ръководещите, когато се окаже, че много са се оср*ли. Само вижте какво става с водната рецесия в Перник.
Това с лотарията с пощите има един доста противен миг и той е, че клоновете най-често се посещават от пенсионери, които си получават пенсиите там. Едва ли множеството от вас скоро са стъпвали в пощата, само че нашите родители, баби и дядовци са там постоянно. За тях вярата и потребността да могат да оказват помощ на децата си е мъчителна и всеки лотариен билет, който купуват, действително го отделят от залъка си. Но тези хора нямат морал, позор, или каквито и да било усеща на съпричастност към мизерията, в която живеят пенсионерите. Напротив, те от това печелят.
Другото „ любопитно “ място, където се продават лотарийните търкалки са метеостанциите в София. Столичният „ Метрополитен “ е общинско сдружение, което значи, че също там се прави това в нарушаване на закона. Освен това, за разлика от пощите, е в листата с обектите от особено значение за националната сигурност на страната. Общинското дружество отдава площите в подземните уреди – магазинчетата, сладкарниците и гишетата за заплащане на сметки, по трасето към спирките на метрото. Г-жа Йорданка Фъндъкова евентуално ще опитат да се оправдаят, че наемателите имат алъш-вериш с хазартните компании, а не „ Метрополитена “, само че това не прави метрото по-малко общинско, а и никой ли от тази община не влиза в метрото или и те не познават закона като Валери Симеонов.
Всъщност той предлага още нещо, което също влиза в категорията „ политическа пунта мара “ Държавната лотария имаше дълго време ниски доходи и загуба, евентуално поради неналичието на реклама. Заради това през 2011 година беше влята в тотализатора, с цел да се усъвършенстват разноски. За страдание това което се случва с тотото напълно не е неповторимо за страната ни. Същото се случи в доста други браншове, където страната либерализира един пазар, след което оставя личните си участници на него да бъдат полуубити. Помислете какво се случи тъкмо с „ Български пощи “ и навлизането на частните куриерски компании, с ВМЗ и частните военни фабрики. Схемата е същата, само че тук става въпрос за пазар, сервиран главно на един или двама играчи. Разликата е в мащаба на едноличната облага и неналичието на какъвто и да било интерес от страната от развиването на този бранш.
Ако си спомняте, в края на предходната година министър председателят Бойко Борисов предложи печатните издания да се популяризират в страната единствено и само от „ Български пощи “, тъй като, видите ли, „ Репортери без граници “ го дразнели, като пишели, че Делян Пеевски бил монополизирал разпространителския пазар у нас. Но пък като се огледате печатните издания в страната са главно на Делян Пеевски, с дребни изключения. Ако са правилни и слуховете, че апетитите му в хазартния бизнес са освен апетити, само че и се храни съществено от там, излиза, че държавните пощите ще му популяризират и лотарията и вестниците, а на всичкото от горната страна това ще е и държавен приоритет.
Снимка:
Най-голямата мрежа за разпространяване в страната
Според данни от 2017 година две сдружения популяризират талоните на " Национална лотария “. Едното отговаряше за дистрибуцията на цигарите на " Булгартабак " и " Кингс Табако ", а другото бе едно от най-големите компании в търговията на едро. " Лотария България " се движеше по каналите за разпространяване на предплатени ваучери за мобилните оператори. Цялата комерсиална скица е съвсем идентична с тази при цигарите. Печалбата идва от отстъпка от закрепената последна цена за клиента за всеки по веригата. Дистрибутора прибира до 2%, а крайния обект - 5% от цената на талоните. За най-големите вериги обекти на дребно, които се зареждат непосредствено от уредниците отстъпката е 8%. Тотото признават, че когато влезете в обект, в който се оферират трите лотарии, доста рядко ще ви предложат билет на държавния оператор, макар, че и те дава сред 6% и 10% отстъпка според от колегата. Един от най-силните канали за разпространяване на лотарийните билети са бензиностанции и питателните магазини. Реално на всички места, където си вадите портмонето, има прелъщение за шанса ви.
За какво й е на страната хазартът
Според закона в страната ни хазартните игри могат да се провеждат от страната единствено за подкрепяне на спорта, културата, опазването на здравето, образованието и общественото дело. Държавно дружество „ Български състезателен тотализатор " е към министъра на младежта и спорта (в момента Красен Кралев), което не е комерсиално сдружение и в което страната има напълно правата. Използването на приходите от активността на тотото, след данъчно облагане и приспадането на разноските и изплатените облаги се утвърждава от министъра на младежта и спорта в съгласие с министъра на финансите (в момента Владислав Горанов). С тези средства се финансират потребностите на физическото образование и спорта, поддържането, ремонтите, реконструкцията или изцяло възобновяване или основаване на нови спортни обекти и/или спортни уреди в държавните и общинските учебни заведения. Министърът на младежта и спорта съгласно финансовите благоприятни условия дава средствата по годишна стратегия, препоръчана от министъра на образованието и науката (в момента Красимир Вълчев), а реда за даване и отчитане отново минава през тримата министри.
Питате ли се какви са отговорностите на частните субекти на пазара на хазарта? Няма такива! В закона написа, че „ може “ да финансират и някакви такива неща, само че няма обвързване, т.е. в случай че желаят. Да сте чували за някакъв подобен план или стратегия до в този момент? Потърсихме, само че не намерихме. Може да е калпаво търсенето ни, само че все си мислим, че щяха да кажат по малкия екран в случай че е финансирано нещо в интерес на обществото.
Държавата оказва помощ на частния хазартен бизнес от дълго време
През юли 2012 година, при първия кабинет на Бойко Борисов, бяха направени промени в Закон за хазарта, с които на процедура се позволи лотарийни игри да се продават и отвън профилирани пунктове. Тогава афишираната цел бе да се даде късмет на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, заведения за хранене и павилиони и респективно да има повече доходи за спорта и образованието. Почти незабавно след законовите промени започва и " Национална лотария ", която в началото се разпространяваше през пунктовете на " Еврофутбол ". През 2013 и 2014 година пристигна огромният растеж, когато " Лотария България ", и " Национална лотария " проникнаха във веригите бензиностанции, огромните хранителни вериги, елементарните хранителни магазини, пощите и павилионите за вестници и цигари.
През 2013 година, при кабинета на Пламен Орешарски бяха направени нови промени в Закона за хазарта, с които от 1 януари 2014 година се промени методът на облагане на хазартните игри. Бяха „ пропуснати “ бинго залите, уредниците на томболи и лотарийни игри и шампионатите с игра на карти. Депутатите, малко по-късно, дефинираха действието си като " недовиждане ", само че не го трансформираха. Група депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отпред с Йордан Цонев внесоха даже още ремонти в закона, с които облекчиха уредниците на хазартни игри. Текстът е изменен едвам в края на 2014 година и чак от началото на 2015 година лотариите започнаха да заплащат 15% налог върху залозите. Въпросното „ недовиждане “ беше „ поправено “ от втория кабинет на Бойко Борисов. Някак с отвращение, обаче. Поправката беше импортирана през ноември 2014 година от Георги Кадиев, тогава народен представител от Българска социалистическа партия. На първо четене депутатите от болшинството обаче отхвърлят предлагането му да се таксуват и приходите от лотарийни игри. Може би са им липсвали сметките за какви суми става въпрос. Или по-вероятно е да не са им липсвали. Няколко дни по-късно болшинството гласоподава различен законопроект, в който към този момент се таксуват и лотарийните игри. Официално първичните упования на депутатите са от данъчните доходи от лотариите в бюджета да влязат в допълнение към 5 (пет) млн. лева Това през днешния ден звучи много наивно, тъй като към днешна дата сумата би трябвало да е евентуално най-малко 10 пъти повече.
В последна сметка излиза, че частните лотарии за две години процъфтяват в плодородната почва на отчаянието и мизерията на елементарните хора. Държавата направи всичко допустимо това да се случи, позволи „ талончета с вяра “ да се продават на всички места, в това число и в несъгласие със личния си закони, обезпечи едногодишна данъчна почивка и по всякакъв начин имитира старания да съживи личното си неконкурентно тото. Няколко следващи държавни управления, вместо да толерират пороците на хазарта, трябваше да създадат всичко допустимо да защитят обществото. Все повече хора в отчаянието си отделят по най-малко 2 лв. дневно за вяра - от вечерята си, от издръжката на децата си, от грижата за родителите си, от парите за лекуването си, от повече грижа за самите тях, от спестяванията си. Либералния пазар на хазарта в обществата, които имат грижа и отношение към хората постоянно върви със съществени обществени задължения и облагания под една или друга форма. Но не и тук.
Тук най-силна е вярата в шанса, който ще донесе парите, които ще трансформират живота ни. Добре, че страната ни обезпечи опция да го чакаме от на всички места на където се обърнем.
Хазартът е проблем. Зависимостта от него още по-голям
Хазартна взаимозависимост е нужда за правене на залози за облага. Според интернационалната подготовка за заболявания и свързани здравословни проблеми (International Classification of Diseases and Related Health Problems) увличането по хазарта се преглеждат като „ ненормални навици “ (с кодово наименование F63.0) или патологично комарджийство. Пристрастяването към хазарта е друго от изпадането според от субстанции като алкохол и наркотични субстанции. При хазарта зависимостта се развива от самата поредност от дейности които се правят, които за някои даже стават ритуали. В медицината понятието е известно като „ пристрастяване към деяние “. Терминът пристрастяване се употребява за разказване на повтаряща се натрапчива нужда от осъществяване на активност, като вредите от нея върху физическото и менталното здравето и обществения живот се осъзнати много по-късно. Понякога даже не се осъзнават финансовите вреди. Хазартната взаимозависимост се развива постепенно във времето. Най-често се стартира с задоволително обществено и за развлечение залагане и последователно да се пристрастят до момента в който се развие до болестно положение.
Признаци на хазартна взаимозависимост:
* Мисли за залагане от самото начало.
* Залага все по-големи суми пари, когато залага.
* Опитва се да спре да залага, само че проваля.
* Става раздразним или да има честа промяна на настроенията, когато стопира да залага.
* Използва хазарта като метод за тичане от други проблеми.
* Продължава да залага с цел да се опита да си върне изгубените пари.
* Лъже за сериозността и честотата, обвързвана с хазартните игри.
* Опитва се да си набави пари за залагания посредством замесване в противозаконни или аморални действия.
* Има проблеми в работата и фамилията, породени от хазарта.
* Разчита на други хора или околните да покриват финансовите проблеми, породени от хазарта.
През март 2016 г от Института за обществени проучвания и маркетинг МБМД организират национално представително изследване по план на фондация " Отговорна игра ". Проучването е ориентирано към предварителната защита на хазартна взаимозависимост в българското общество. Според изследването 40 % от българите имат вяра, че присъединяване в хазартни игри им дава опция за елементарно продобиване на пари. Едва 10% одобряват това като развлечение. Висок е и процентът на хората, които намерено признават, че са подложени на критика, че играят хазарт, само че все пак не престават да го вършат. Като цяло хората не утвърждават хазарта на приказки, само че на каузи напълно не е по този начин. Близо 80 % от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и другари за присъединяване си, което още веднъж удостоверява, че тези форми на " мек хазарт " не се разпознават като хазартни игри и се употребяват с огромна социална известност.
Кой може и би трябвало да реагира
Освен всички упоменати министри, държавното управление и санкциониращите за нарушавания на законите органи, пълномощия за лишаване на лиценз има Комисията по хазарт. Същата, която издава лицензите, утвърждава типа на картончетата и се разпорежда със средствата събрани от годишните вноски на участниците в хазартния пазар в България. Годишната вноска, която дължат частните уредници на моментни игри е 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Почти колкото е месечната заплата на премиера. Сигурно ги изкарват за минути в един средноголям град, в случай че съдим по „ репортажите “, които демонстрират по какъв начин спечелилите всеки ден си купуват билет, тъй като са уверени, че ще завоюват.
Средствата, събирани от Комисията по хазарта би трябвало да се употребяват за финансиране на планове за предотвратяване на младежите от хазарт, за предварителна защита и лекуване на хазартна взаимозависимост и за осъществяване на обществено виновна реклама и маркетинг. Тук идва момента, в който отново би трябвало да обърнем внимание на министрите, които имат лична отговорност обвързвана с хазартните игри. Според Закона за хазарта, по предложение на министъра на опазването на здравето, министъра на младежта и спорта и министъра на финансите, Министерският съвет би трябвало да одобри разпоредба, с която да дефинира изискванията, реда и метода за разходване на гореспоменатите средства, метода за набиране, оценка и асортимент на планови оферти, както и условията към активността и отчетността на лицата с утвърдени за финансиране планове и несъмнено контрола върху осъществяването на плановете. Да сте чували за такива?
Екип Фрог Нюз
Бившият вицепремиер Валери Симеонов от НФСБ през вчерашния ден разпенено се „ провикна “, че желал да трансформира закона за хазарта. Да го беше прочел първо. Защото, това което предлага - лотарията да стои надалеч от учебните заведения, го има и в този момент. Нарушава се безпощадно и на никой не му прави усещане, в това число и на Симеонов очевидно.
Въпросът, който си задаваме от дълго време е дали страната ни е пленена от хазарта добоволно или доброзорно. Мащабът на схемата подсказва, че по-скоро първото. Управляващите, включително и „ пробудилия се “ Валери Симеонов в случай че си съблюдаваха закона и вместо да толерират глобиха, нещата напълно нямаше да са такива. Представяте ли са Валери да беше предложил наказания. Щеше да се конкурира с Пеевски по „ талантливост “ на препоръчани законови промени. Най-сериозното му предложение е да не се продават покрай учебни заведения, само че нищо повече, макар, че то и в този момент е неразрешено.
Хазартните игри всеобщо нарушава закона, само че страната взе участие интензивно в схемата
Сигурно множеството хора си мислят, че моментната лотария, или „ търкалките “ като ги назовават някои, не е хазарт. Напротив, чист хазарт е. И то по всички признаци - по закон, по вредата, която нанася, по облагата за уредниците й. Лесният достъп до лотарийните и други сходни игри е главната причина за развиването на хазартна взаимозависимост. Странно е по какъв начин никой до в този момент не е забелязал, че съгласно Закона за хазарта, и по-специално неговия член 9, който е в действие от 1.11.2015 година има редица забрани, а точно: „ не разрешава се организирането на хазартни игри в постройките и прилежащите им площи - обществена държавна и общинска благосъстоятелност, в обектите на Министерството на защитата, Министерството на вътрешните работи, Националната работа за защита, в здания, в които са ситуирани структури на държавната администрация, без значение от типа на собствеността им, в образователните, лечебните и здравните заведения, както и в лични обекти без нотариално заверено документално единодушие на всички съсобственици.
Знаете ли кой е един от най-големият пропагандатор на „ картончетата с вяра “?
Държавното сдружение „ Български пощи “. Вероятно притежаваната от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски „ Лафка “ е идната по-големина разпространителска мрежа за този тип хазарт. В който и да е клон на „ Български пощи “ да влезете, където и да е в страната ни, отвред ви гледат строените лотарийни билети. Никога не са единствено на едно място, а на където и да се обърнете. Освен това на всички места е облепено компактно с плакати и реклами и то вътре в гишетата, зад общителните служителки, има реклама по местата за писане. От будките, където се продават държавните таксови марки, както и от всяко от гишетата може да си купите каквато си поискате моментна лотарии. И всичко това е макар възбраната лотария да се предлага в държавни здания.
И страната, и Софийска община позволяват да се нарушава закона
" Български пощи " ЕАД се ръководи от Съвет на шефовете, който се назначава от Министъра на превоза, осведомителните технологии и известията. За сградения фонд надали е потребност на се прави специфична инспекция с какъв статут е. От имотния указател Фрог видя, че съвсем няма обитаемо място в България, в което държавното сдружение да няма свои парцели. Забраната би трябвало да се отнася до всеки един от пощенските клонове. Ако си спомняте до наскоро даже пощите бяха в листата на обектите със значение за националната сигурност на страната ни, поради информационните системи, които в миналото подържаха.
Снимка:
Тук е мястото да споменем двама министри, които имат директно отношение към печелившата спекулация, употребяваща цялата конструкция на „ Български пощи “ в тотално нарушаване на Закона. Доколкото Министерството на превоза е едноличен притежател на капитала на „ Български пощи “ следва да споменем първо един от най-пазените фрагменти на ГЕРБ - Ивайло Московски. Както знаете той в този момент е на уютния и добре заплатен пост като вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване. Докато той бе министър на превоза, осведомителните технологии и известията стартира навлизането на лотарията в пощите. Всъщност Московски е в ръководството на министерството от 2009 година с едно малко спиране, през което е народен представител в 42-то Народно заседание и член на Комисията по превоза, осведомителни технологии и известията. Мислите ли, че му е убягнал фактът, че се нарушава закона със заливането на пощенските клонове с търкалки.
Сега министър е Росен Желязков, който нищо чудно да се окаже, че „ никой не го е алармирал за нарушаванията “, както обичат да споделят ръководещите, когато се окаже, че много са се оср*ли. Само вижте какво става с водната рецесия в Перник.
Това с лотарията с пощите има един доста противен миг и той е, че клоновете най-често се посещават от пенсионери, които си получават пенсиите там. Едва ли множеството от вас скоро са стъпвали в пощата, само че нашите родители, баби и дядовци са там постоянно. За тях вярата и потребността да могат да оказват помощ на децата си е мъчителна и всеки лотариен билет, който купуват, действително го отделят от залъка си. Но тези хора нямат морал, позор, или каквито и да било усеща на съпричастност към мизерията, в която живеят пенсионерите. Напротив, те от това печелят.
Другото „ любопитно “ място, където се продават лотарийните търкалки са метеостанциите в София. Столичният „ Метрополитен “ е общинско сдружение, което значи, че също там се прави това в нарушаване на закона. Освен това, за разлика от пощите, е в листата с обектите от особено значение за националната сигурност на страната. Общинското дружество отдава площите в подземните уреди – магазинчетата, сладкарниците и гишетата за заплащане на сметки, по трасето към спирките на метрото. Г-жа Йорданка Фъндъкова евентуално ще опитат да се оправдаят, че наемателите имат алъш-вериш с хазартните компании, а не „ Метрополитена “, само че това не прави метрото по-малко общинско, а и никой ли от тази община не влиза в метрото или и те не познават закона като Валери Симеонов.
Всъщност той предлага още нещо, което също влиза в категорията „ политическа пунта мара “ Държавната лотария имаше дълго време ниски доходи и загуба, евентуално поради неналичието на реклама. Заради това през 2011 година беше влята в тотализатора, с цел да се усъвършенстват разноски. За страдание това което се случва с тотото напълно не е неповторимо за страната ни. Същото се случи в доста други браншове, където страната либерализира един пазар, след което оставя личните си участници на него да бъдат полуубити. Помислете какво се случи тъкмо с „ Български пощи “ и навлизането на частните куриерски компании, с ВМЗ и частните военни фабрики. Схемата е същата, само че тук става въпрос за пазар, сервиран главно на един или двама играчи. Разликата е в мащаба на едноличната облага и неналичието на какъвто и да било интерес от страната от развиването на този бранш.
Ако си спомняте, в края на предходната година министър председателят Бойко Борисов предложи печатните издания да се популяризират в страната единствено и само от „ Български пощи “, тъй като, видите ли, „ Репортери без граници “ го дразнели, като пишели, че Делян Пеевски бил монополизирал разпространителския пазар у нас. Но пък като се огледате печатните издания в страната са главно на Делян Пеевски, с дребни изключения. Ако са правилни и слуховете, че апетитите му в хазартния бизнес са освен апетити, само че и се храни съществено от там, излиза, че държавните пощите ще му популяризират и лотарията и вестниците, а на всичкото от горната страна това ще е и държавен приоритет.
Снимка:
Най-голямата мрежа за разпространяване в страната
Според данни от 2017 година две сдружения популяризират талоните на " Национална лотария “. Едното отговаряше за дистрибуцията на цигарите на " Булгартабак " и " Кингс Табако ", а другото бе едно от най-големите компании в търговията на едро. " Лотария България " се движеше по каналите за разпространяване на предплатени ваучери за мобилните оператори. Цялата комерсиална скица е съвсем идентична с тази при цигарите. Печалбата идва от отстъпка от закрепената последна цена за клиента за всеки по веригата. Дистрибутора прибира до 2%, а крайния обект - 5% от цената на талоните. За най-големите вериги обекти на дребно, които се зареждат непосредствено от уредниците отстъпката е 8%. Тотото признават, че когато влезете в обект, в който се оферират трите лотарии, доста рядко ще ви предложат билет на държавния оператор, макар, че и те дава сред 6% и 10% отстъпка според от колегата. Един от най-силните канали за разпространяване на лотарийните билети са бензиностанции и питателните магазини. Реално на всички места, където си вадите портмонето, има прелъщение за шанса ви.
За какво й е на страната хазартът
Според закона в страната ни хазартните игри могат да се провеждат от страната единствено за подкрепяне на спорта, културата, опазването на здравето, образованието и общественото дело. Държавно дружество „ Български състезателен тотализатор " е към министъра на младежта и спорта (в момента Красен Кралев), което не е комерсиално сдружение и в което страната има напълно правата. Използването на приходите от активността на тотото, след данъчно облагане и приспадането на разноските и изплатените облаги се утвърждава от министъра на младежта и спорта в съгласие с министъра на финансите (в момента Владислав Горанов). С тези средства се финансират потребностите на физическото образование и спорта, поддържането, ремонтите, реконструкцията или изцяло възобновяване или основаване на нови спортни обекти и/или спортни уреди в държавните и общинските учебни заведения. Министърът на младежта и спорта съгласно финансовите благоприятни условия дава средствата по годишна стратегия, препоръчана от министъра на образованието и науката (в момента Красимир Вълчев), а реда за даване и отчитане отново минава през тримата министри.
Питате ли се какви са отговорностите на частните субекти на пазара на хазарта? Няма такива! В закона написа, че „ може “ да финансират и някакви такива неща, само че няма обвързване, т.е. в случай че желаят. Да сте чували за някакъв подобен план или стратегия до в този момент? Потърсихме, само че не намерихме. Може да е калпаво търсенето ни, само че все си мислим, че щяха да кажат по малкия екран в случай че е финансирано нещо в интерес на обществото.
Държавата оказва помощ на частния хазартен бизнес от дълго време
През юли 2012 година, при първия кабинет на Бойко Борисов, бяха направени промени в Закон за хазарта, с които на процедура се позволи лотарийни игри да се продават и отвън профилирани пунктове. Тогава афишираната цел бе да се даде късмет на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, заведения за хранене и павилиони и респективно да има повече доходи за спорта и образованието. Почти незабавно след законовите промени започва и " Национална лотария ", която в началото се разпространяваше през пунктовете на " Еврофутбол ". През 2013 и 2014 година пристигна огромният растеж, когато " Лотария България ", и " Национална лотария " проникнаха във веригите бензиностанции, огромните хранителни вериги, елементарните хранителни магазини, пощите и павилионите за вестници и цигари.
През 2013 година, при кабинета на Пламен Орешарски бяха направени нови промени в Закона за хазарта, с които от 1 януари 2014 година се промени методът на облагане на хазартните игри. Бяха „ пропуснати “ бинго залите, уредниците на томболи и лотарийни игри и шампионатите с игра на карти. Депутатите, малко по-късно, дефинираха действието си като " недовиждане ", само че не го трансформираха. Група депутати от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отпред с Йордан Цонев внесоха даже още ремонти в закона, с които облекчиха уредниците на хазартни игри. Текстът е изменен едвам в края на 2014 година и чак от началото на 2015 година лотариите започнаха да заплащат 15% налог върху залозите. Въпросното „ недовиждане “ беше „ поправено “ от втория кабинет на Бойко Борисов. Някак с отвращение, обаче. Поправката беше импортирана през ноември 2014 година от Георги Кадиев, тогава народен представител от Българска социалистическа партия. На първо четене депутатите от болшинството обаче отхвърлят предлагането му да се таксуват и приходите от лотарийни игри. Може би са им липсвали сметките за какви суми става въпрос. Или по-вероятно е да не са им липсвали. Няколко дни по-късно болшинството гласоподава различен законопроект, в който към този момент се таксуват и лотарийните игри. Официално първичните упования на депутатите са от данъчните доходи от лотариите в бюджета да влязат в допълнение към 5 (пет) млн. лева Това през днешния ден звучи много наивно, тъй като към днешна дата сумата би трябвало да е евентуално най-малко 10 пъти повече.
В последна сметка излиза, че частните лотарии за две години процъфтяват в плодородната почва на отчаянието и мизерията на елементарните хора. Държавата направи всичко допустимо това да се случи, позволи „ талончета с вяра “ да се продават на всички места, в това число и в несъгласие със личния си закони, обезпечи едногодишна данъчна почивка и по всякакъв начин имитира старания да съживи личното си неконкурентно тото. Няколко следващи държавни управления, вместо да толерират пороците на хазарта, трябваше да създадат всичко допустимо да защитят обществото. Все повече хора в отчаянието си отделят по най-малко 2 лв. дневно за вяра - от вечерята си, от издръжката на децата си, от грижата за родителите си, от парите за лекуването си, от повече грижа за самите тях, от спестяванията си. Либералния пазар на хазарта в обществата, които имат грижа и отношение към хората постоянно върви със съществени обществени задължения и облагания под една или друга форма. Но не и тук.
Тук най-силна е вярата в шанса, който ще донесе парите, които ще трансформират живота ни. Добре, че страната ни обезпечи опция да го чакаме от на всички места на където се обърнем.
Хазартът е проблем. Зависимостта от него още по-голям
Хазартна взаимозависимост е нужда за правене на залози за облага. Според интернационалната подготовка за заболявания и свързани здравословни проблеми (International Classification of Diseases and Related Health Problems) увличането по хазарта се преглеждат като „ ненормални навици “ (с кодово наименование F63.0) или патологично комарджийство. Пристрастяването към хазарта е друго от изпадането според от субстанции като алкохол и наркотични субстанции. При хазарта зависимостта се развива от самата поредност от дейности които се правят, които за някои даже стават ритуали. В медицината понятието е известно като „ пристрастяване към деяние “. Терминът пристрастяване се употребява за разказване на повтаряща се натрапчива нужда от осъществяване на активност, като вредите от нея върху физическото и менталното здравето и обществения живот се осъзнати много по-късно. Понякога даже не се осъзнават финансовите вреди. Хазартната взаимозависимост се развива постепенно във времето. Най-често се стартира с задоволително обществено и за развлечение залагане и последователно да се пристрастят до момента в който се развие до болестно положение.
Признаци на хазартна взаимозависимост:
* Мисли за залагане от самото начало.
* Залага все по-големи суми пари, когато залага.
* Опитва се да спре да залага, само че проваля.
* Става раздразним или да има честа промяна на настроенията, когато стопира да залага.
* Използва хазарта като метод за тичане от други проблеми.
* Продължава да залага с цел да се опита да си върне изгубените пари.
* Лъже за сериозността и честотата, обвързвана с хазартните игри.
* Опитва се да си набави пари за залагания посредством замесване в противозаконни или аморални действия.
* Има проблеми в работата и фамилията, породени от хазарта.
* Разчита на други хора или околните да покриват финансовите проблеми, породени от хазарта.
През март 2016 г от Института за обществени проучвания и маркетинг МБМД организират национално представително изследване по план на фондация " Отговорна игра ". Проучването е ориентирано към предварителната защита на хазартна взаимозависимост в българското общество. Според изследването 40 % от българите имат вяра, че присъединяване в хазартни игри им дава опция за елементарно продобиване на пари. Едва 10% одобряват това като развлечение. Висок е и процентът на хората, които намерено признават, че са подложени на критика, че играят хазарт, само че все пак не престават да го вършат. Като цяло хората не утвърждават хазарта на приказки, само че на каузи напълно не е по този начин. Близо 80 % от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и другари за присъединяване си, което още веднъж удостоверява, че тези форми на " мек хазарт " не се разпознават като хазартни игри и се употребяват с огромна социална известност.
Кой може и би трябвало да реагира
Освен всички упоменати министри, държавното управление и санкциониращите за нарушавания на законите органи, пълномощия за лишаване на лиценз има Комисията по хазарт. Същата, която издава лицензите, утвърждава типа на картончетата и се разпорежда със средствата събрани от годишните вноски на участниците в хазартния пазар в България. Годишната вноска, която дължат частните уредници на моментни игри е 5 000 лв. /пет хиляди лева/. Почти колкото е месечната заплата на премиера. Сигурно ги изкарват за минути в един средноголям град, в случай че съдим по „ репортажите “, които демонстрират по какъв начин спечелилите всеки ден си купуват билет, тъй като са уверени, че ще завоюват.
Средствата, събирани от Комисията по хазарта би трябвало да се употребяват за финансиране на планове за предотвратяване на младежите от хазарт, за предварителна защита и лекуване на хазартна взаимозависимост и за осъществяване на обществено виновна реклама и маркетинг. Тук идва момента, в който отново би трябвало да обърнем внимание на министрите, които имат лична отговорност обвързвана с хазартните игри. Според Закона за хазарта, по предложение на министъра на опазването на здравето, министъра на младежта и спорта и министъра на финансите, Министерският съвет би трябвало да одобри разпоредба, с която да дефинира изискванията, реда и метода за разходване на гореспоменатите средства, метода за набиране, оценка и асортимент на планови оферти, както и условията към активността и отчетността на лицата с утвърдени за финансиране планове и несъмнено контрола върху осъществяването на плановете. Да сте чували за такива?
Екип Фрог Нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ