Хърватия влиза в Еврозоната с 1 неизпълнен маастрихски критерий
Хърватия извършва критериите за влизане в Еврозоната, до момента в който България не, тъй като е в нарушаване на условието за ценова непоклатимост. Причината е, че инфлация в нашата страна, за регистрирания от ЕЦБ интервал от май 2021-а до април 2022-а, е 5.9% по Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ). Която стойност съгласно Конвергентния отчет на банката е доста над референтните 4.9 % . Това в резюме излиза наяве от.
В него се споделя, че в отчета се дава " позитивна оценка на Хърватия с оглед въвеждането на еврото от 1 януари 2023-а ".
Явно изказваните от края на предходната година опасения у нас, че неналичието на антиинфлационна политика, за следващ път ще е препъни камък в напъните България да стане член на Еврозоната, са на път да се осъществен . Надеждата е, че през идващия регистриран интервал - от май 2022, до април 2023-а, страната ни ще се впише в условията за инфлация.
Припомняме, че референтната стойност, под която би трябвало да сме, с цел да осъществим условието за ценова непоклатимост, се образува като средноаритметична големина от ХИПК- коефициентите на трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната, като към нея се прибавят 1.5 процентни пункта. Така да вземем за пример, в случай че в края на идващия регистриран интервал, междинната аритметична стойност от инфлациите на трите страни с най-висока ценова непоклатимост е 5.5%, референтната стойност, която нашата инфлация по ХИПЦ не трябва да надвишава ще е 7 %.
са посочени доста съществени опасения, че и през 2023-а България надали ще може да извърши инфлационния аршин.
" Очаква се този ритъм да нараства последователно през идващите месеци, движен основно от по-високите цени на суровините, разширяващия се ценови напън и по-нататъшното утежняване на тесните места в предлагането вследствие на войната сред Русия и Украйна. През последните 10 години той се колебае в релативно необятен диапазон, от -1,7% до 5,9%, като междинната стойност за този интервал беше по-ниска, възлизайки на 0,9%. В бъдеще има опасения по отношение на устойчивостта на инфлационната конвергенция в България в дълготраен проект. Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни диференциали в инфлацията по отношение на еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и равнищата на цените към момента са доста по-ниски в България, в сравнение с в еврозоната. За да се предотврати натрупването на несъразмерен ценови напън и макроикономически несъответствия, процесът на догонване би трябвало да бъде подсилен от подобаващи политики ", написа в отчета на ЕЦБ.
Хърватия получи зелена светлива за приемане на еврото от 1 януари 2023 година
Други искащи за еврозоната не дават отговор на нужните критерии - като България, поради инфлация
Горе долу същите констатации, само че доста по-развити, ги има и в
В отчета и на Комисията и на ЕЦБ се показва, че страната ни надхвърлила избраната граница за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, която е различен наложителен аршин за приемане в Еврозоната. Но се споделя, че защото това надвишаване е еднократно и се дължи на извънредно комплицираната интернационална икономическа обстановка, подбудена от COVID-19 и от войната в Украйна, въпросното провинение с недостига може да ни бъде простено и критерият за най-много 3% от Брутният вътрешен продукт се счита за изпълнен.
И тук е момента да кажем, че от настоящия Конвергентен отчет на ЕЦБ за следващ път остава неприятното чувство, че самостоятелната,според Договора за основаване на Европейски Съюз, Европейска централна банка, не взема значимите за Еврозоната решения, по безпристрастни и справедливи критерии като Маастрихстките, а очевидно по някакви други - неразбираемо какви. От решението ѝ за Хърватия остава усещането, че зелената светлина е дадена под политически напън от Съвета на Европа. Нищо, че съгласно критериите за самостоятелност на ЕЦБ, сходни дейности са неприемливи.
Тази констатация не е заяждане. Тя е направена въз основата на обстоятелството, че Хърватия е приета за подготвена за Еврозоната макар, че не извършва един от петте наложителни за това влизане в нея критерии. А точно условието държавния дълг да не надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт на страната. Ето какво написа в Конвергентния отчет на ЕЦБ по този въпрос: " Съотношението на дълга (на Хърватия) е 79,8% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, само че това съставлява спад от към 7,5 процентни пункта по отношение на пиковата стойност от 87,3% от Брутният вътрешен продукт, регистриран през 2020 година критерии ".
Сега може и да е намалял, само че няколко години поред този дълг подскачаше нагоре, надолу на доста високи равнища. И това още веднъж си проличава от предходните Конвергентни отчети на ЕЦБ. В тях е записано, че през 2018-а дълга на Хърватия по отношение на Брутният вътрешен продукт е бил 74.7%, през 2019-а е 73.2%, а през идната 2020- а към този момент е 87.3 %. С други думи за никакво стабилно понижаване на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт не може да става и дума . Още повече, че години по-рано това съответствие е било 78 - 80 %.
А условието за резистентност, най-малко съгласно предходните отчети на ЕЦБ, е основно при оценката на резултатите по осъществяването на критериите от Маастрихт. Заради това условие България на няколко пъти бе спирана по пътя й към Европейския валутен механизъм (ERM II) и Еврозоната, даже когато изпълняваше всички условия, включително и за инфлацията. Ето какво написа по този мотив на страница 63 в Конвергентния отчет на ЕЦБ от 2018-а: " През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова непоклатимост . През последните 10 години този ритъм се колебаеше в необятен диапазон от -1,7% до 12,6%, като приблизително за интервала беше сдържан и възлизаше на 2,2%. Гледайки в вероятност, съществуват съществени опасения за дълготрайната резистентност на конвергенцията във връзка с инфлацията в България, като се вземе поради и неотдавнашното ".
Тогава сме изпълнявали всички критерии, само че вместо да получим покана за влизане в ERMII и от там в Еврозоната, и ЕЦБ, и Еврогрупата, и Европейска комисия ни изнудиха да влезем първо в Банковия съюз - процедура, която в никакъв случай до този миг не бе прилагана, за нито една страна при влизането и в ERM II. Не бе прилагана, тъй като не съществуваше . Създадоха я за нас, а около нас с нея трябваше да се съобрази и неотдавна влязлата в Европейски Съюз Хърватия. Просто трансформираха, настоящи от години нормативно избрани правила. Формалният мотив бе, че банковия бранш у нас бил подозрителен. Е от този миг нататък в Еврозоната банкрутираха няколко банки, а у нас нито една. И популярност Богу.
Сега за Хърватия ЕЦБ няма подозрение, че даже сега да не извършва наложителен критерии по Маастрихт, няма проблем да я пусне в Еврозоната. Където сигурно новоприетия член ще доближи нужните съотношения на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дано единствено това изпитание на Хърватия не я ускори да последва пътя прокаран от Гърция, Италия и други сходни страни, които, към този момент над едно десетилетие в Еврозоната, се борят да понижат дълга си по отношение на Брутният вътрешен продукт, а това съотношението при тях се показва в трицифрени цифри. И не се усъвършенства.
Толкова във връзка с принципността, обективността и даже независимостта в решенията на ЕЦБ. Ще е забавно да забележим, когато пристигна времето да се прави оценка пригодността на България за влизане в Еврозоната, дали, в случай че не изпълняваме условията за инфлация, ЕЦБ ще бъде толкоз благосклонна към нас, колкото е в този момент към Хърватия във връзка с дълга й. Впрочем късмет да получим идната година евро индулгенция има и той е значителен. Защо Хърватия я получи в този момент, а ние вероятно през идната? Ами тъй като ние (разбирай политиците ни) сами си сложихме периода 1 януари 2024-а. Но в случай че идната година не получим благословията на Еврогрупата тогава няма да има подозрение, че двойните стандарти в този Евросъюз са процедура. За никаква равнопоставеност и дума няма да може да става. По един метод се действа с страни от задния двор на някогашната Австро - Унгарска империя, които са били и са смъртни врагове на проруска Сърбия и по напълно различен със страните от някогашната Османска империя с очевидно изразени просъветски в предишното и проруски в сегашното, забежки измежду обществото. Между другото точно сегашния Руско-украински спор и стремежът България изцяло да бъде откъсната от съветското въздействия, може да направи Еврогрупата и ЕЦБ по благосклонна към влизането ни в Еврозоната. Но това не е кардинална, а политическа позиция, която по никакъв метод не кореспондира с условията за самостоятелност на ЕЦБ.
В него се споделя, че в отчета се дава " позитивна оценка на Хърватия с оглед въвеждането на еврото от 1 януари 2023-а ".
Явно изказваните от края на предходната година опасения у нас, че неналичието на антиинфлационна политика, за следващ път ще е препъни камък в напъните България да стане член на Еврозоната, са на път да се осъществен . Надеждата е, че през идващия регистриран интервал - от май 2022, до април 2023-а, страната ни ще се впише в условията за инфлация.
Припомняме, че референтната стойност, под която би трябвало да сме, с цел да осъществим условието за ценова непоклатимост, се образува като средноаритметична големина от ХИПК- коефициентите на трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната, като към нея се прибавят 1.5 процентни пункта. Така да вземем за пример, в случай че в края на идващия регистриран интервал, междинната аритметична стойност от инфлациите на трите страни с най-висока ценова непоклатимост е 5.5%, референтната стойност, която нашата инфлация по ХИПЦ не трябва да надвишава ще е 7 %.
са посочени доста съществени опасения, че и през 2023-а България надали ще може да извърши инфлационния аршин.
" Очаква се този ритъм да нараства последователно през идващите месеци, движен основно от по-високите цени на суровините, разширяващия се ценови напън и по-нататъшното утежняване на тесните места в предлагането вследствие на войната сред Русия и Украйна. През последните 10 години той се колебае в релативно необятен диапазон, от -1,7% до 5,9%, като междинната стойност за този интервал беше по-ниска, възлизайки на 0,9%. В бъдеще има опасения по отношение на устойчивостта на инфлационната конвергенция в България в дълготраен проект. Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни диференциали в инфлацията по отношение на еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и равнищата на цените към момента са доста по-ниски в България, в сравнение с в еврозоната. За да се предотврати натрупването на несъразмерен ценови напън и макроикономически несъответствия, процесът на догонване би трябвало да бъде подсилен от подобаващи политики ", написа в отчета на ЕЦБ.
Хърватия получи зелена светлива за приемане на еврото от 1 януари 2023 година
Други искащи за еврозоната не дават отговор на нужните критерии - като България, поради инфлация
Горе долу същите констатации, само че доста по-развити, ги има и в
В отчета и на Комисията и на ЕЦБ се показва, че страната ни надхвърлила избраната граница за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, която е различен наложителен аршин за приемане в Еврозоната. Но се споделя, че защото това надвишаване е еднократно и се дължи на извънредно комплицираната интернационална икономическа обстановка, подбудена от COVID-19 и от войната в Украйна, въпросното провинение с недостига може да ни бъде простено и критерият за най-много 3% от Брутният вътрешен продукт се счита за изпълнен.
И тук е момента да кажем, че от настоящия Конвергентен отчет на ЕЦБ за следващ път остава неприятното чувство, че самостоятелната,според Договора за основаване на Европейски Съюз, Европейска централна банка, не взема значимите за Еврозоната решения, по безпристрастни и справедливи критерии като Маастрихстките, а очевидно по някакви други - неразбираемо какви. От решението ѝ за Хърватия остава усещането, че зелената светлина е дадена под политически напън от Съвета на Европа. Нищо, че съгласно критериите за самостоятелност на ЕЦБ, сходни дейности са неприемливи.
Тази констатация не е заяждане. Тя е направена въз основата на обстоятелството, че Хърватия е приета за подготвена за Еврозоната макар, че не извършва един от петте наложителни за това влизане в нея критерии. А точно условието държавния дълг да не надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт на страната. Ето какво написа в Конвергентния отчет на ЕЦБ по този въпрос: " Съотношението на дълга (на Хърватия) е 79,8% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, само че това съставлява спад от към 7,5 процентни пункта по отношение на пиковата стойност от 87,3% от Брутният вътрешен продукт, регистриран през 2020 година критерии ".
Сега може и да е намалял, само че няколко години поред този дълг подскачаше нагоре, надолу на доста високи равнища. И това още веднъж си проличава от предходните Конвергентни отчети на ЕЦБ. В тях е записано, че през 2018-а дълга на Хърватия по отношение на Брутният вътрешен продукт е бил 74.7%, през 2019-а е 73.2%, а през идната 2020- а към този момент е 87.3 %. С други думи за никакво стабилно понижаване на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт не може да става и дума . Още повече, че години по-рано това съответствие е било 78 - 80 %.
А условието за резистентност, най-малко съгласно предходните отчети на ЕЦБ, е основно при оценката на резултатите по осъществяването на критериите от Маастрихт. Заради това условие България на няколко пъти бе спирана по пътя й към Европейския валутен механизъм (ERM II) и Еврозоната, даже когато изпълняваше всички условия, включително и за инфлацията. Ето какво написа по този мотив на страница 63 в Конвергентния отчет на ЕЦБ от 2018-а: " През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова непоклатимост . През последните 10 години този ритъм се колебаеше в необятен диапазон от -1,7% до 12,6%, като приблизително за интервала беше сдържан и възлизаше на 2,2%. Гледайки в вероятност, съществуват съществени опасения за дълготрайната резистентност на конвергенцията във връзка с инфлацията в България, като се вземе поради и неотдавнашното ".
Тогава сме изпълнявали всички критерии, само че вместо да получим покана за влизане в ERMII и от там в Еврозоната, и ЕЦБ, и Еврогрупата, и Европейска комисия ни изнудиха да влезем първо в Банковия съюз - процедура, която в никакъв случай до този миг не бе прилагана, за нито една страна при влизането и в ERM II. Не бе прилагана, тъй като не съществуваше . Създадоха я за нас, а около нас с нея трябваше да се съобрази и неотдавна влязлата в Европейски Съюз Хърватия. Просто трансформираха, настоящи от години нормативно избрани правила. Формалният мотив бе, че банковия бранш у нас бил подозрителен. Е от този миг нататък в Еврозоната банкрутираха няколко банки, а у нас нито една. И популярност Богу.
Сега за Хърватия ЕЦБ няма подозрение, че даже сега да не извършва наложителен критерии по Маастрихт, няма проблем да я пусне в Еврозоната. Където сигурно новоприетия член ще доближи нужните съотношения на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дано единствено това изпитание на Хърватия не я ускори да последва пътя прокаран от Гърция, Италия и други сходни страни, които, към този момент над едно десетилетие в Еврозоната, се борят да понижат дълга си по отношение на Брутният вътрешен продукт, а това съотношението при тях се показва в трицифрени цифри. И не се усъвършенства.
Толкова във връзка с принципността, обективността и даже независимостта в решенията на ЕЦБ. Ще е забавно да забележим, когато пристигна времето да се прави оценка пригодността на България за влизане в Еврозоната, дали, в случай че не изпълняваме условията за инфлация, ЕЦБ ще бъде толкоз благосклонна към нас, колкото е в този момент към Хърватия във връзка с дълга й. Впрочем късмет да получим идната година евро индулгенция има и той е значителен. Защо Хърватия я получи в този момент, а ние вероятно през идната? Ами тъй като ние (разбирай политиците ни) сами си сложихме периода 1 януари 2024-а. Но в случай че идната година не получим благословията на Еврогрупата тогава няма да има подозрение, че двойните стандарти в този Евросъюз са процедура. За никаква равнопоставеност и дума няма да може да става. По един метод се действа с страни от задния двор на някогашната Австро - Унгарска империя, които са били и са смъртни врагове на проруска Сърбия и по напълно различен със страните от някогашната Османска империя с очевидно изразени просъветски в предишното и проруски в сегашното, забежки измежду обществото. Между другото точно сегашния Руско-украински спор и стремежът България изцяло да бъде откъсната от съветското въздействия, може да направи Еврогрупата и ЕЦБ по благосклонна към влизането ни в Еврозоната. Но това не е кардинална, а политическа позиция, която по никакъв метод не кореспондира с условията за самостоятелност на ЕЦБ.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ