Хърватите избират нов парламент
Хърватите избират нов парламент след предизборна акция, белязана от изострен конфликт сред президента социалдемократ Зоран Миланович и премиера дясноцентрист Андрей Пленкович. Право на глас имат над 3,7 милиона хървати, които избират 151 депутати. Проучванията сочат победа на ръководещата партия, само че най-вероятно тя няма да има задоволително гласове, с цел да сформира независимо държавно управление. Вотът е основен за бъдещата посока за Хърватия.
Необичаен ден за избори в средата на седмицата, непредвиден ход на президента, който разбърка позициите в последния миг и излаз от вота, който може да промени посоката за Хърватия във външнолитически проект.
Големият конфликт е сред премиера реакционер Андрей Пленкович и президента популист Зоран Миланович. Пленкович и ръководещата Хърватска демократична общественост се надяват на трети мандат след сполучливата година, в която Хърватия стана част от Шенген и еврозоната и това даде спомагателен подтик за туризма в адриатическата страна - основен бранш за хърватската стопанска система. 54-годишният Пленкович се нарежда като прозападен и проевропейски политик. След като гласоподава в Загреб, той съобщи, че новото хърватско държавно управление би трябвало да работи неотложно против редица провокации в стопански и обществен проект.
" Правителството би трябвало да ръководи Хърватия като благонадежден сътрудник на нашите другари и съдружници в НАТО и Европейски Съюз. Светът е изправен пред продължаващата съветска експанзия против Украйна, светът е изправен освен пред войната сред Израел и Хамас, само че и, както видяхме през последните дни, пред иранската офанзива против Израел. Глобалната обстановка със сигурността в никакъв случай не е била толкоз напрегната и рискова за всички нас. Така че се нуждаем от доста виновни хора, които да ръководят Хърватия през идващите четири години ", сподели Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия.
В страната обаче се усеща отмалялост от ръководещата партия, която господства в политиката от независимостта на Хърватия през 1991 година Опозицията насочва обвинявания в корупция към Хърватска демократична общественост. С този мотив президентът Зоран Миланович изведнъж разгласи, че се включва в изборите, незабавно откакто ги насрочи. И изненадите от него не стопираха дотук. Конституционният съд разгласи това за несъвместимо със заемания от него пост, само че той отхвърли да подаде оставка.
Кандидатурата му даде избирателен подтик на социалдемократите. Според анализатори, насрочването на избори в сряда е добре премислен ход, който цели да увеличи изборната интензивност, което би понижило възможностите на Хърватска демократична общественост да ръководи независимо. 57-годишният Миланович има сериозно отношение към Европейски Съюз, не поддържа оказването на помощ на Украйна във войната с Русия и е срещу присъединението на Киев към НАТО.
" Управляващите ще получат доста гласове, само че съм сигурен, че свободна Хърватия ще получи повече и че би трябвало да преодолеем някои от разликите си, с цел да защитим страната си от бандити със подозрителен генезис, които нямат връзка с истинската Хърватска демократична общественост ", означи Зоран Миланович, президент на Хърватия.
Снимки: ЕПА/БГНЕС
Ако ръководещите останат на власт, страната ще продължи прозападния си курс. Победа на опозицията ще сложи основата за предстоящ триумф на социалдемократите и на идните европейски избори и президентския избор през декември. А това евентуално ще отвори вратата за по-силно проруско въздействие в Хърватия, сходно на Унгария и Словакия.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Необичаен ден за избори в средата на седмицата, непредвиден ход на президента, който разбърка позициите в последния миг и излаз от вота, който може да промени посоката за Хърватия във външнолитически проект.
Големият конфликт е сред премиера реакционер Андрей Пленкович и президента популист Зоран Миланович. Пленкович и ръководещата Хърватска демократична общественост се надяват на трети мандат след сполучливата година, в която Хърватия стана част от Шенген и еврозоната и това даде спомагателен подтик за туризма в адриатическата страна - основен бранш за хърватската стопанска система. 54-годишният Пленкович се нарежда като прозападен и проевропейски политик. След като гласоподава в Загреб, той съобщи, че новото хърватско държавно управление би трябвало да работи неотложно против редица провокации в стопански и обществен проект.
" Правителството би трябвало да ръководи Хърватия като благонадежден сътрудник на нашите другари и съдружници в НАТО и Европейски Съюз. Светът е изправен пред продължаващата съветска експанзия против Украйна, светът е изправен освен пред войната сред Израел и Хамас, само че и, както видяхме през последните дни, пред иранската офанзива против Израел. Глобалната обстановка със сигурността в никакъв случай не е била толкоз напрегната и рискова за всички нас. Така че се нуждаем от доста виновни хора, които да ръководят Хърватия през идващите четири години ", сподели Андрей Пленкович, министър-председател на Хърватия.
В страната обаче се усеща отмалялост от ръководещата партия, която господства в политиката от независимостта на Хърватия през 1991 година Опозицията насочва обвинявания в корупция към Хърватска демократична общественост. С този мотив президентът Зоран Миланович изведнъж разгласи, че се включва в изборите, незабавно откакто ги насрочи. И изненадите от него не стопираха дотук. Конституционният съд разгласи това за несъвместимо със заемания от него пост, само че той отхвърли да подаде оставка.
Кандидатурата му даде избирателен подтик на социалдемократите. Според анализатори, насрочването на избори в сряда е добре премислен ход, който цели да увеличи изборната интензивност, което би понижило възможностите на Хърватска демократична общественост да ръководи независимо. 57-годишният Миланович има сериозно отношение към Европейски Съюз, не поддържа оказването на помощ на Украйна във войната с Русия и е срещу присъединението на Киев към НАТО.
" Управляващите ще получат доста гласове, само че съм сигурен, че свободна Хърватия ще получи повече и че би трябвало да преодолеем някои от разликите си, с цел да защитим страната си от бандити със подозрителен генезис, които нямат връзка с истинската Хърватска демократична общественост ", означи Зоран Миланович, президент на Хърватия.
Снимки: ЕПА/БГНЕС
Ако ръководещите останат на власт, страната ще продължи прозападния си курс. Победа на опозицията ще сложи основата за предстоящ триумф на социалдемократите и на идните европейски избори и президентския избор през декември. А това евентуално ще отвори вратата за по-силно проруско въздействие в Хърватия, сходно на Унгария и Словакия.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ