Адвокат Хари Харалампиев: С увеличаване размера на наказанията на малолетните, тежките престъпления нарастват
Хари Хараламбиев е роден на 10 юли 1939 га. Адвокат. Работи в региона на наказателното право. Той е единственият ръководител на общински съвет в Европейския съюз, който през XXI век няма мобилен телефон, компютър и часовник. Прелетял е над седемдесет пъти до Либия, с цел да търси правдивост за нашите медици.
- Господин Харалампиев, здравната сестра Валя Червеняшка осъди мъчителите си от Либия да й заплатят 500 000 лв., неимуществени вреди. Ще може ли тя да получи тези пари?
- Не единствено Валя Червеняшка, само че и Нася Ненова осъди либийските мъчители. Чест прави на Софийския градски съд, че е почел исковата рекламация на двете сестри.
Присъдените компенсации обаче, в какъвто и размер да бъдат, не могат да овъзмездят изключителните болки и премеждия, които те са претърпели. Виждал съм следи от насилията върху тях. От моя позиция присъдените компенсации имат в по-голяма степен морална, в сравнение с материална стойност.
- Все отново, какъв е пътят, щото сестрите да получат присъдените парични компенсации?
- В днешно време Либия е в революция. Освен това, не се знае живи ли са Джума и останалите мъчители.
Има контракт сред България и Либия за правно съдействие. Той е утвърден през 1984 година и е влезнал в законна мощ година по-късно. Мисля, че въз основа на този контракт може да се търси прийом да бъдат изплатени присъдените компенсации.
- Бруталното ликвидиране на Андрея Руменова, осъществено от седемнадесетгодишния Аксел Олеков повдигна въпросът дали да се понижат присъдите при тежко закононарушение, осъществени от малолетни. Какво е вашето мнение по този проблем?
- Дръзкото и с нищо необяснимо ликвидиране на Андрея основателно провокира вълнения в националното мислене. В чисто човешки проект килърът не заслужава прошка. Това е моралната страна на закононарушението. И като че ли тя стимулира лаици в правото да упорстват за промени в законодателството.
Народен представител в отсъствието на правни причини сподели: „ Ще променим закона. Ще настояваме наказванията за малолетни причинители на тежки закононарушения да се приравнят с тези на пълнолетните”.
- Не е ли заслужено това?
- Ще изразя своето мнение от позицията на практикуващ юрист повече от петдесет години. Според член 3, б. ”а” от Конвенцията на Съвета на Европа до навършване на осемнадесет годишна възраст малолетните се приравняват на деца.
Това определение допуска точност в разсъжденията, които следва да господстват при разглеждане на умишлените закононарушения, създател на които са малолетни.
Професор Пирьов в труда си „ Детска психология” написа: „ За нас най-голямо значение има т. н. „ горна учебна възраст” или юношеството. Това е една изключително комплицирана възраст, през която се правят дълбоки промени, в които се следят въздействията на всички предишни интервали и се обрисува личността на индивида в нейната целокупност и трудност.
И таман по тая причина преценката за тежестта на действието би трябвало да се прави по противоположен ред – да се изследва деецът, а по-късно да се разисква генералната предварителна защита. “
В своята неотменна процедура Върховният касационен съд не отстъпва от своя принцип: „ По-снизходителното отнасяне на малолетните е подбудено от основание, че тяхното публично схващане, привички, темперамент и морални задръжки ще се оформят и затвърждават в бъдеще.
Мисля, че преди да внасят оферти за смяна в законодателството, отнасящо се до размера на наказванията на малолетните, народните представители следва да потърсят и прочетат изтънчено написаната монография „ Наказателно-правен режим на непълнолетните”, създател на която е забележителният правист Петър Корнажев.
Вън от това в „ Закон за битката против противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”, както и Постановление №6 от 30.10.1975 година на Пленума на Върховния касационен съд, озаглавено „ Относно правосъдната процедура по делата за закононарушения, осъществени от непълнолетни” е записано: „ При установяване типа и размера на наказването съдът следва да има поради, че наказването на малолетните се постанова за на първо място те да се превъзпитат.”
- И какъв е извода?
- Увеличаване на размера на наказванията не възпират престъпността. И по тази причина ще кажа: По-добре да ни съдят за прекомерно милосърдие, в сравнение с за несъразмерна суровост. Важното е да е изкорени прегрешението, само че да се избави грешникът.
- Какво демонстрира вашата процедура при сходни случаи?
- Защитавал съм малолетен, направил ликвидиране. Каква е неговата орис, не зная. Доколкото разбрах, откакто е излязъл от пандиза се запилял на накъде. Помня, че беше дете на разведени родители. Останало при никого. Мисля, че то беше лишено от майчина милувка и бащина протекция.
Класикът на британската литература Чарлз Дикенс е изследвал тридесет годишен интервал от престъпността в Англия. Позовава се на следното: Сто и тридесет души, наказани на гибел за тежки умишлени закононарушения били запитани дали са участвали на бесенето на различен човек. Единствено двама от наказаните дали отговор негативно.
По този мотив Дикенс написа: „ Парламентарните доклади демонстрират, че с увеличение размера на наказванията, нарастват тежките престъпления”.
Криминалистите от време на време припомнят за т. н. „ Калифорнийски синдром”. В един ден биват изнасилени баба, щерка и внучка. Федералните законодатели внезапно нараснали наказванията. В следващ миг с терзание установили, че показателят на изнасилванията внезапно се е нараснал.
- Защо давате този образец?
- За да потвърдя, че с увеличение размера на наказванията, нарастват тежките престъпления”. Необходими са други механизми за тяхното попречване, което е дълг на страната.
- Какво планува сегашният закон при сходни случаи?
- Законодателят е планувал за осъществените тежки умишлени закононарушения, в регистъра на които попадат убийствата, осъществени от малолетни, до дванадесет години отнемане от независимост. Според френския криминолог Бернар Ферпи сериозният предел за ресоциализацията, т. е. за връщането на причинителя на тежко закононарушение в обществото, е дванадесет години.
Отвъд този предел той е изгубен за обществото. Ресоциализацията на малолетните убийци е сложен развой, от време на време неосъществим, поради негативното отношение на обществото към тях. Престъпниците не се раждат. Те се основават. Бавно и обезверено, само че по тази причина пък несъмнено.
Исак Гозес
- Господин Харалампиев, здравната сестра Валя Червеняшка осъди мъчителите си от Либия да й заплатят 500 000 лв., неимуществени вреди. Ще може ли тя да получи тези пари?
- Не единствено Валя Червеняшка, само че и Нася Ненова осъди либийските мъчители. Чест прави на Софийския градски съд, че е почел исковата рекламация на двете сестри.
Присъдените компенсации обаче, в какъвто и размер да бъдат, не могат да овъзмездят изключителните болки и премеждия, които те са претърпели. Виждал съм следи от насилията върху тях. От моя позиция присъдените компенсации имат в по-голяма степен морална, в сравнение с материална стойност.
- Все отново, какъв е пътят, щото сестрите да получат присъдените парични компенсации?
- В днешно време Либия е в революция. Освен това, не се знае живи ли са Джума и останалите мъчители.
Има контракт сред България и Либия за правно съдействие. Той е утвърден през 1984 година и е влезнал в законна мощ година по-късно. Мисля, че въз основа на този контракт може да се търси прийом да бъдат изплатени присъдените компенсации.
- Бруталното ликвидиране на Андрея Руменова, осъществено от седемнадесетгодишния Аксел Олеков повдигна въпросът дали да се понижат присъдите при тежко закононарушение, осъществени от малолетни. Какво е вашето мнение по този проблем?
- Дръзкото и с нищо необяснимо ликвидиране на Андрея основателно провокира вълнения в националното мислене. В чисто човешки проект килърът не заслужава прошка. Това е моралната страна на закононарушението. И като че ли тя стимулира лаици в правото да упорстват за промени в законодателството.
Народен представител в отсъствието на правни причини сподели: „ Ще променим закона. Ще настояваме наказванията за малолетни причинители на тежки закононарушения да се приравнят с тези на пълнолетните”.
- Не е ли заслужено това?
- Ще изразя своето мнение от позицията на практикуващ юрист повече от петдесет години. Според член 3, б. ”а” от Конвенцията на Съвета на Европа до навършване на осемнадесет годишна възраст малолетните се приравняват на деца.
Това определение допуска точност в разсъжденията, които следва да господстват при разглеждане на умишлените закононарушения, създател на които са малолетни.
Професор Пирьов в труда си „ Детска психология” написа: „ За нас най-голямо значение има т. н. „ горна учебна възраст” или юношеството. Това е една изключително комплицирана възраст, през която се правят дълбоки промени, в които се следят въздействията на всички предишни интервали и се обрисува личността на индивида в нейната целокупност и трудност.
И таман по тая причина преценката за тежестта на действието би трябвало да се прави по противоположен ред – да се изследва деецът, а по-късно да се разисква генералната предварителна защита. “
В своята неотменна процедура Върховният касационен съд не отстъпва от своя принцип: „ По-снизходителното отнасяне на малолетните е подбудено от основание, че тяхното публично схващане, привички, темперамент и морални задръжки ще се оформят и затвърждават в бъдеще.
Мисля, че преди да внасят оферти за смяна в законодателството, отнасящо се до размера на наказванията на малолетните, народните представители следва да потърсят и прочетат изтънчено написаната монография „ Наказателно-правен режим на непълнолетните”, създател на която е забележителният правист Петър Корнажев.
Вън от това в „ Закон за битката против противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”, както и Постановление №6 от 30.10.1975 година на Пленума на Върховния касационен съд, озаглавено „ Относно правосъдната процедура по делата за закононарушения, осъществени от непълнолетни” е записано: „ При установяване типа и размера на наказването съдът следва да има поради, че наказването на малолетните се постанова за на първо място те да се превъзпитат.”
- И какъв е извода?
- Увеличаване на размера на наказванията не възпират престъпността. И по тази причина ще кажа: По-добре да ни съдят за прекомерно милосърдие, в сравнение с за несъразмерна суровост. Важното е да е изкорени прегрешението, само че да се избави грешникът.
- Какво демонстрира вашата процедура при сходни случаи?
- Защитавал съм малолетен, направил ликвидиране. Каква е неговата орис, не зная. Доколкото разбрах, откакто е излязъл от пандиза се запилял на накъде. Помня, че беше дете на разведени родители. Останало при никого. Мисля, че то беше лишено от майчина милувка и бащина протекция.
Класикът на британската литература Чарлз Дикенс е изследвал тридесет годишен интервал от престъпността в Англия. Позовава се на следното: Сто и тридесет души, наказани на гибел за тежки умишлени закононарушения били запитани дали са участвали на бесенето на различен човек. Единствено двама от наказаните дали отговор негативно.
По този мотив Дикенс написа: „ Парламентарните доклади демонстрират, че с увеличение размера на наказванията, нарастват тежките престъпления”.
Криминалистите от време на време припомнят за т. н. „ Калифорнийски синдром”. В един ден биват изнасилени баба, щерка и внучка. Федералните законодатели внезапно нараснали наказванията. В следващ миг с терзание установили, че показателят на изнасилванията внезапно се е нараснал.
- Защо давате този образец?
- За да потвърдя, че с увеличение размера на наказванията, нарастват тежките престъпления”. Необходими са други механизми за тяхното попречване, което е дълг на страната.
- Какво планува сегашният закон при сходни случаи?
- Законодателят е планувал за осъществените тежки умишлени закононарушения, в регистъра на които попадат убийствата, осъществени от малолетни, до дванадесет години отнемане от независимост. Според френския криминолог Бернар Ферпи сериозният предел за ресоциализацията, т. е. за връщането на причинителя на тежко закононарушение в обществото, е дванадесет години.
Отвъд този предел той е изгубен за обществото. Ресоциализацията на малолетните убийци е сложен развой, от време на време неосъществим, поради негативното отношение на обществото към тях. Престъпниците не се раждат. Те се основават. Бавно и обезверено, само че по тази причина пък несъмнено.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ