Хаплив и ултра актуален, Сергей Минаев се завръща с нов

Хаплив и ултра настоящ, Сергей Минаев се завръща с нов разказ, отдаден на любовта в циничния ни и веществен свят. С първата си книга „ Духless ” той се трансформира в такова събитие, че „ Таймс “ отдели цяла страница за писателя. Млад управител по продажбите в огромна мултинационална компания, той стартира да написа романа, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в непретенциозен тираж, само че се изчерпва за седмица. И всички стартират да приказват за нея. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надвишиха тези на международни шлагери като „ Шифърът на Леонардо ”.„ Духless ” евентуално е и най-касовият съветски разказ в България през ХХI век. Той закупи паметен статут, а цяло потомство израсна с него.
Успехът на Минаев се дължи на това, че е ултра актуален – и като проблеми, и като жанр, и като тематики. „ Media Sapiens ” стана справочник за пиарите и изкушените от медийни операции, а по схемата от книгата бе изработен опит да бъде фалирана огромна българска банка.
Действието на най-новия му разказ „ Видеоти “ (издание на „ Персей “, превод Ива Николова) се развива в Москва, където основният воин Андрей Миркин е водещ на сполучливо телевизионно шоу. Той живее пищно, прекарва дните си измежду почитатели или под въздействието на алкохол и дрога, а нощите - по купони с девойки, чиито имена не постоянно съумява да запомни до сутринта. Материалната му удовлетвореност обаче го прави все по-равнодушен и безсрамен. За него девойките са идентични, шоуто му е криво-ляво, Москва е негостоприемна, клубовете са скучни и към този момент нищо не му носи същинска, разтърсваща страст. Чрез този геройМинаев съумява да покаже освен заплахите на славата и парите, само че и вътрешното мъчение на един младеж, който търси смисъл в живота си.
Писателят сполучливо потапя читателите в атмосферата на огромния град, с бурния нощен живот и безскрупулното отношение на медиите, чиято единствена цел е облагата. Бездушието на корпоративните среди стига даже до такава степен да пренебрегне загубата на един човешки живот в името на високия рейтинг...
Авторът ни показва живота зад камерите на операторите, вътрешността на една модерна телевизия – безскрупулните началници, търсенето на спонсори, маската на заинтригуваност, която се демонстрира в ефир и истината под нея – безспорната липса на морал и господството на парите. Като част от този свят, и Андрей е почнал лека-полека да се трансформира във вИдеот. Границата сред личността, която демонстрира пред обектива и същинското му аз, се размива от ден на ден и повече и той самият към този момент не вижда разликата.
Но погледът на Миркин над света се прекатурва, когато среща Наташа, учителка в държавно учебно заведение, с която се среща по време на фотоси. Тя е умна, красива и самостоятелна, само че наподобява изцяло безразлична към него, което кара привикналия на женско внимание водещ да я желае още повече. Макар и започвайки като на смешка, скоро връзката им се задълбочава и се трансформира в същинска обич. Тази взаимозависимост от друго човешко създание е нещо напълно ново за прагматичния Андрей. Пред него стои избор – дали да се довери и да се откаже от разпуснатия си метод на живот, с цел да не загуби Наташа, или да бъде свободен да живее ден за ден. И в случай че избере да остане самичък, ще продължи ли да харесва това, което е?
Хапливият и безсрамен език на Сергей Минаев прави романа бързо четиво – 500-те страници се изчитат незабелязано, на един мирис, тъй като писателят съумява да сервира и сериозните тематики с усмивка, като предава страстите и на четящите. През очите на героя наблюдаваме въздействието на същинските усеща върху човек, който не е вярвал, че може да обича. Той премисля и моралните измерения на днешния прекомерно веществен свят. Тази история е отличен образец за това, че измененията в живота ни от време на време се случват, когато минимум ги чакаме, и че всички проекти за бъдещето могат да се преобърнат за един ден, даже за един момент.