Аз съм в Израел в IDF и Ханука тази година прилича много на първата Ханука
Ханука е пред нас и нормално е време за празнуване на чудеса и успех.
И въпреки всичко всичко, което наподобява мога да върша сега, е да мисля за Абигейл, 4-годишно момиче, най-накрая освободено от Хамас след 50 дни плен, само че което се завърна вкъщи като сираче. Хамас закла и майка й, и татко й при варварската си офанзива на 7 октомври.
Мисля си за Лиран, млад мъж, чиито братя близнаци също към момента са в плен. Много заложници са освободени, само че Лиран и фамилията му трепетно очакват среща с братята си.
Думите на Лироа отекват в съзнанието ми, до момента в който тя моли за освобождението на щерка си Ноа, тъй че може би да може да я види още един път вкъщи в Израел. Виждате ли, Лироа има рак на мозъка и не е сигурна какъв брой дни й остават.
Този лист от нещастия продължава и продължава. Но Израел съществува през днешния ден вследствие на чудеса измежду покруса.
Като евреин, мога да ви кажа, че чакаме още едно знамение.
По време на тазг...
Прочетете целия текст »
