Митко Щерев се измъкна от ада! Сега е пречистен и смирен
Hа 28 януари Митко Щерев навърши достолепните 77 години. И въпреки да изглеж-да към момента по тийнейджърски повърхностно с неизменимото си плетено шапо, композиторът на столетието е съществено угрижен за ориста и здравето си в бъдеще. Наскоро музикантът бе видян в лечебно заведение и стана ясно, че го е застигнала неприятна болест. Маестрото е минал през всички предписани му процедури по химио- и лъчетерапия и страшното е към този момент зад тила му. Но от целия този претърпян пъкъл като че ли излиза рафиниран и преклонен.
„ Няма да скрия, че при започване на музикалната си кариера бях доста припрян и напорист . Исках да бъда прочут и мечтаех да композирам музика, която хората към мен да харесват. Мисля, че този интервал продължи към 7 години и завърши през към 1977 година Тогава разбрах, че славата обслужва егото на индивида. И осъзнах, че най-тежка е битката, която би трябвало да повеждам със самия себе си. Да трансформира това, което желая, и ненапълно го реализирах. От няколко години постоянно не помня, че много хора ме познават по лице и когато от време на време ме стопират, питат ме за някой концерт или ария, в първия миг се изплашвам . Дори постоянно си задавам въпроса кой съм в действителност и от кое място пристигам " , призна Щерев в свое изявление.
Според него върховият миг на тонуса при индивида е 39 години, тъй като геният също има предел и потребност от сила. Нормално е един създател да сътвори най-хубавите си творби като млад. Дойде ли старостта, в най-хубавия случай нещата стигат до една досадна рутина и описване на една и съща история в разнообразни разновидности...
Бъдещият маестро е роден през 1946-а в Ямбол . След един трагичен следобяд, в който пияният му татко се черпи с любовницата си и прогонва майката, дружно с трите деца, най-малкият, четвъртокласникът Митко, попада в сиропиталище , защото със заплата на чистачка във вечерната гимназия майката не може да насмогне да храни и облича децата си. След това не проговаря на татко си цялостен живот. Това не е филм в жанр италиански неореализъм, а начало на биографията на един от най-големите български композитори. Но възпитаникът на ямболския дом за сираци, „ Минко Минков “ е благополучен, когато в една от стаите вижда акордеон. Малкият се учи самичък и три години по-късно е най-хубавият в Ямбол.
Една от възпитателките го води на изпит за Музикалното учебно заведение под тепетата. Момчето желае да стане тромпетист, само че комисията взема решение, че е доста слаб физически. Приемат го фагот. Това се случва през лятото на 1960 година Пак живее в интернат, този път в пловдивския „ Рада Киркович ". Съученичка кани класа си на посетители. В първокласния апартамент Митко за пръв път вижда килим. След години, отдаден на него анекдот ще звучи по този начин: „ Висок 150 см, само че като се качи на портфейла си, става два метра “.
През третата година на образованието си младежът се разболява от костна болест , постъпва в болница и не му разрешават да продължи с фагота. Прехвърля се в компетентност „ Пиано ".
В началото на септември през 1967 година Митко свири в най-модерното заведение на Пловдив, бирхале „ Камениц а “. Една вечер там се отбива бас китаристът на Емил Димитров . Харесва Митко и още същата вечер го кани за пианист в състава на „ Синьо-белите “. По това време Емил Димитров е несъмнено най-голямата поп звезда в България. Певецът прави оценка огромния гений на музиканта и му разпорежда аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча. В нея Митко дебютира и като композитор с песните „ Нора ” и „ Хей, Мадлен ”. С втората се качва преди всичко в най-престижните ранглисти на Радио „ София “. Митко Щерев обаче би трябвало да отбие военната си работа и по този начин две години управлява естрадния състав на ДНА - Сливен.
През 1970 година той още веднъж работи с Емил Димитров . По това време записват албума „ Танцувайте с Емил “. В този план Щерев прави модерни версии на националните песни „ Дилмано, Дилберо ” и „ Грозде не набрах ", които се посрещат с огромен възторг от публиката. В началото на 1971 година посещават Париж, където двамата са показани от издателска къща „ Хексагон ".
Митко Щерев има над 15 написани за Емил песни . Изнесъл е с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е бил аранжор и музикален продуцент на три негови албума, написа „ Галерия ”.
„ Няма да скрия, че при започване на музикалната си кариера бях доста припрян и напорист . Исках да бъда прочут и мечтаех да композирам музика, която хората към мен да харесват. Мисля, че този интервал продължи към 7 години и завърши през към 1977 година Тогава разбрах, че славата обслужва егото на индивида. И осъзнах, че най-тежка е битката, която би трябвало да повеждам със самия себе си. Да трансформира това, което желая, и ненапълно го реализирах. От няколко години постоянно не помня, че много хора ме познават по лице и когато от време на време ме стопират, питат ме за някой концерт или ария, в първия миг се изплашвам . Дори постоянно си задавам въпроса кой съм в действителност и от кое място пристигам " , призна Щерев в свое изявление.
Според него върховият миг на тонуса при индивида е 39 години, тъй като геният също има предел и потребност от сила. Нормално е един създател да сътвори най-хубавите си творби като млад. Дойде ли старостта, в най-хубавия случай нещата стигат до една досадна рутина и описване на една и съща история в разнообразни разновидности...
Бъдещият маестро е роден през 1946-а в Ямбол . След един трагичен следобяд, в който пияният му татко се черпи с любовницата си и прогонва майката, дружно с трите деца, най-малкият, четвъртокласникът Митко, попада в сиропиталище , защото със заплата на чистачка във вечерната гимназия майката не може да насмогне да храни и облича децата си. След това не проговаря на татко си цялостен живот. Това не е филм в жанр италиански неореализъм, а начало на биографията на един от най-големите български композитори. Но възпитаникът на ямболския дом за сираци, „ Минко Минков “ е благополучен, когато в една от стаите вижда акордеон. Малкият се учи самичък и три години по-късно е най-хубавият в Ямбол.
Една от възпитателките го води на изпит за Музикалното учебно заведение под тепетата. Момчето желае да стане тромпетист, само че комисията взема решение, че е доста слаб физически. Приемат го фагот. Това се случва през лятото на 1960 година Пак живее в интернат, този път в пловдивския „ Рада Киркович ". Съученичка кани класа си на посетители. В първокласния апартамент Митко за пръв път вижда килим. След години, отдаден на него анекдот ще звучи по този начин: „ Висок 150 см, само че като се качи на портфейла си, става два метра “.
През третата година на образованието си младежът се разболява от костна болест , постъпва в болница и не му разрешават да продължи с фагота. Прехвърля се в компетентност „ Пиано ".
В началото на септември през 1967 година Митко свири в най-модерното заведение на Пловдив, бирхале „ Камениц а “. Една вечер там се отбива бас китаристът на Емил Димитров . Харесва Митко и още същата вечер го кани за пианист в състава на „ Синьо-белите “. По това време Емил Димитров е несъмнено най-голямата поп звезда в България. Певецът прави оценка огромния гений на музиканта и му разпорежда аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча. В нея Митко дебютира и като композитор с песните „ Нора ” и „ Хей, Мадлен ”. С втората се качва преди всичко в най-престижните ранглисти на Радио „ София “. Митко Щерев обаче би трябвало да отбие военната си работа и по този начин две години управлява естрадния състав на ДНА - Сливен.
През 1970 година той още веднъж работи с Емил Димитров . По това време записват албума „ Танцувайте с Емил “. В този план Щерев прави модерни версии на националните песни „ Дилмано, Дилберо ” и „ Грозде не набрах ", които се посрещат с огромен възторг от публиката. В началото на 1971 година посещават Париж, където двамата са показани от издателска къща „ Хексагон ".
Митко Щерев има над 15 написани за Емил песни . Изнесъл е с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е бил аранжор и музикален продуцент на три негови албума, написа „ Галерия ”.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ