Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта,

Губите се в непознати градове, мъчно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в огромните паркинги, в никакъв случай не знаете накъде е север и накъде запад? Не се тревожете, вие сте типичната жена.

Сами сме забелязали, че ние дамите се ориентираме много по-трудно в пространството, в сравнение с мъжете. Учените търсят корена на казуса в другите направления на еволюция на мъжкия и женски мозък през хилядолетията. Мъжът-ловец не е имал избор – с цел да откри животното, да го преследва, убие и най-после сполучливо да го донесе в пещерата още в праисторически времена е трябвало чудесно да се ориентира в гори и полета по знаци, миризми, слънцето и звездите, да познава посоките на света. Било е въпрос на оцеляване на човешкия тип. Жената е имала съществена задача да отглежда потомството, да подготвя храната и нейните излизания отвън дома в търсене на плодове и билки са били въпреки всичко на близки дистанции. И в по-късни времена ситуацията не става по-различно. Мъжът е освен ловджия, само че и странник, изобретател на нови земи, строител, който би трябвало да си показа разположението на гредите и камъните в пространството, ъглите и наклоните, под които да се слагат. Жената епохи наред прекарва времето си в затворените пространства на къщата, а излизането на улицата е под нечий надзор или е най-вече до църквата.

Затова и има специалности, които си остават въпреки всичко типично мъжки. Рядкост са дамите авиодиспечери, мореплаватели, свръх положителните жени- архитекти и изобщо изявяващи се в сферите, които изискват бързо насочване в пространството и превръщане на двуизмерния модел на картата в тримерен. Мъжете се прехласват по спортове, свързани с придвижване на топка в пространството – футбол, баскетбол, билярд. Освен това те са повече разумни, което им оказва помощ в ориентацията. Жените сме повече прочувствени, което се явява спънка.

Една от аргументите да не се ориентираме добре в днешно време е, че просто не постоянно ни се постанова да разбудим тези си сетива. Когато не си самичък, а с различен човек, си податлив да се оставиш на него и не полагаш задоволително старания да запомниш пътя за назад. Установено е, че с цел да се ориентират по-добре, дамите обичат да употребяват запаметяващи се обекти. За да подобрите вашата ориентировка, изключително когато неизбежно би трябвало да се справите сами, използвайте този способ. В чужд град запомняйте присъщите здания, площадчета, монументи и даже магазини, край които сте минали, с цел да не се объркате.

За пространствената ни ориентировка дават отговор теменната и префронталната област на кората в двете полукълба на мозъка, само че най-активно взе участие дясното полукълбо. С извършения и тренировки можем да го активираме.

Рисуването тренира зрителната ни памет – запомняме облика и го пресъздаваме на хартия;
В ранна възраст оказва помощ решаването на задания по геометрия и чертане;
Трениране на триизмерното мислене се реализира посредством бойни изкуства;
Чрез излетите измежду природата и шофиране се упражняваме върху цели и дистанции, както и определянето къде тъкмо се намираме;
Важно е до какъв брой сме стимулирани да открием обещано място – прекомерно е допустимо подсъзнателно да не желаеме да стигнем там.

За благополучие съвременността ни дава от ден на ден удобства в навигацията. Джипиесите правят съвършена работа. Ако специалността ви е обвързвана с доста пътешестване до не постоянно познати места, използването на джипиес ще ви спести доста неприятности.
За по-лесното насочване са измислени табелите, надписите и прочие помощни указателни средства. Факт е, че в цивилизованите европейски страни те са направени съвършено – поставени са на основни места и по напълно елементарен метод те ориентират. За жал, у нас важат правилата на праисторическата гора. Макар да не се постанова да се ориентираш по слънцето и звездите, то би трябвало да караш на запитване. По нашите земи важи правилото „ С запитване и до Цариград се стига “. Пример за тези парадокси е, че в европейска столица на втория ден съумях да се ориентирам напълно успешно при използването на метрото, а от пръснатите из града метростанции можех да стига на процедура до всяка точка. Още с кацането на летище София обаче нямаше по какъв начин да схвана кой рейс е за автогарата, просто тъй като на никое място нямаше информация, надписи, табели. Спаси ме още веднъж безконечната нашенска панацея – питането. Пак пасажерите от рейса ми споделиха къде да сляза, с цел да сменя транспортното средство, тъй като в него нямаше скица на автобусната линия. Парадокс – съвършено се оправяш в непознатата страна, където не знаеш езика, само че изпадаш в цайт нот у нас, където нищо не подсказва накъде да поемеш. Да не приказваме за всеобщо изчезналите табели по родните пътища – коя посока към кой град води. Така че в случай че един от признаците на цивилизованост е положението на тоалетните в дадена страна, вторият съгласно мен е изобилието на информация, която се дава на хората, с цел да се ориентират.

Ала без значение дали сте гении в ориентирането или това е слабата ви страна, не се плашете да пътувате и да опознавате света. Навсякъде ще се намерят положителни хора да ви упътят. А и колкото повече се поставяте в обстановка, толкоз ще ставате по-добри и горди със себе си.