Пазят ли ни от болести антибактериалните продукти?
Грижовна майка измива подробно ръцете на своето слънчице с антибактериален сапун, с цел да го отбрани от подлите бактерии. Това е епизод от реклама, която нападна най-тънката струна на женската душа – сигурността и здравето на обичното чадо. Но и без маркетинговото облъчване, самата дума „ антибактериален ” е задоволителна, с цел да провокира доверие и подтик за покупка. Защото надълбоко в съзнанието ни е вкоренено, че оправим ли се със бактериите, ще бъдем здрави.
Най-често антибактериалните артикули съдържат триклозан. На първо време наподобява, че той се оправя отлично с задачата си, тъй като унищожава 99,9 % от бактериите. По-голямата част от тях обаче напълно не са рискови, а даже в противен случай – построяват защитната преграда на кожата ни. Тези потребни микроорганизми имат доста по-бавен напредък от патогените, които през това време се заселват гладко в тялото ни. По този метод, употребявайки антибактериален артикул, има доста по-голяма възможност да си навлечем зараза, в сравнение с да се предпазим от тях.
Тактиката да употребяваме триклозана непрекъснато и по този начин да не разрешаваме растежа на каквито и да било бактерии, също е губеща. Подобно на всички синтетични антибиотици, той подтиска имунната ни система и към този момент ни грози заплаха от доста по-сериозни болести. Вредим обаче освен на самите себе си, само че и на всички останали живи същества. Заради всеобщата и ненужна приложимост на антибиотици, болестотворните бактерии еволюират и стават все по-агресивни, а познатите лекарства – неефективни. Триклосана замърсява и водите, където под въздействието на слънцето се трансформира в токсина диоксин.
Всъщност, с цел да се предпазим от т. н. „ заболявания на мръсните ръце ” - хепатит, чревни инфекции и паразити е задоволително да измиваме ръцете си с най-обикновен сапун. Той е задоволително ефикасен в унищожаването на техните причинители, без да предизвиква дисбактериоза и алергии. Освен това, съставките му се разграждат изцяло в природата и не замърсяват околната среда.
Най-често антибактериалните артикули съдържат триклозан. На първо време наподобява, че той се оправя отлично с задачата си, тъй като унищожава 99,9 % от бактериите. По-голямата част от тях обаче напълно не са рискови, а даже в противен случай – построяват защитната преграда на кожата ни. Тези потребни микроорганизми имат доста по-бавен напредък от патогените, които през това време се заселват гладко в тялото ни. По този метод, употребявайки антибактериален артикул, има доста по-голяма възможност да си навлечем зараза, в сравнение с да се предпазим от тях.
Тактиката да употребяваме триклозана непрекъснато и по този начин да не разрешаваме растежа на каквито и да било бактерии, също е губеща. Подобно на всички синтетични антибиотици, той подтиска имунната ни система и към този момент ни грози заплаха от доста по-сериозни болести. Вредим обаче освен на самите себе си, само че и на всички останали живи същества. Заради всеобщата и ненужна приложимост на антибиотици, болестотворните бактерии еволюират и стават все по-агресивни, а познатите лекарства – неефективни. Триклосана замърсява и водите, където под въздействието на слънцето се трансформира в токсина диоксин. Всъщност, с цел да се предпазим от т. н. „ заболявания на мръсните ръце ” - хепатит, чревни инфекции и паразити е задоволително да измиваме ръцете си с най-обикновен сапун. Той е задоволително ефикасен в унищожаването на техните причинители, без да предизвиква дисбактериоза и алергии. Освен това, съставките му се разграждат изцяло в природата и не замърсяват околната среда.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ