Гръцките богове и титани
Гръцката митология е най-популярната митологична система в Европа. В нея са структурирани многочислени разкази за богове, герои, митични същества. Първоначалният тип на тези разкази е бил под формата на устно творчество, по-късно са записани и подредени в единна форма. В тях централно място заемат боговете и тяхното обграждане - митични същества като циклопи, кентаври, еринии и други.
Значение на боговете за античните
Пантеонът на гърците е извънредно богат. Интересът към боговете е толкоз огромен, че цялата митология се дели на разнообразни столетия, което потвърждава, че визията за тяхното битие е още от зората на съществуването на самия човек. Различават се: ера на боговете, ера на свободното битие сред боговете и хората и ера на героите, където ролята на боговете е към този момент мощно лимитирана.
На гръцките богове са издигнати многочислени храмове, те са почитани от хората, като всяко населено място е имало фетиш към избран господ, който се е смятал за настойник на мястото, и като се изключи че са му принасяни жертви, на този господ са служели прорицатели, гадаещи божествената воля, и многочислени чиновници в храмовете.
Боговете са се намесвали директно в живота на хората и са били невидими участници във всички значими събития в живота на античното общество, а освен наблюдаващи на протичащото се. Затова и конкуренцията да се притегли божествено застъпничество е била доста мощна. За да се разбере тази комплицирано структурирана система от божества, би трябвало да се стартира от първите богове.
Произход на боговете
Митологията споделя за първите гръцки богове, които поставят началото на света - Уран (Небе), Гея (Земя), Никта (Нощ), Ерос (Любов). Това са в действителност основополагащи понятия за света и живота.
Има и една забележителна тематика - за спора сред старите и младите богове, за битките сред тях, вследствие на което новите богове отстраняват старите. Така се ражда митът за боговете от Олимп - Зевс, Хера, Афродита, Арес, Хермес и всички останали. Тези богове са изключително дейни участници в земните каузи и този интервал съставлява цяла ера - епохата на свободното сместване сред богове и хора.
В най-популярните разкази става въпрос за това по какъв начин господ съблазнява или похищава земна жена и от тази връзка се ражда потомък - воин. Има и разкази, в които женско провидение се свързва със смъртен мъж и потомъкът още веднъж е прочут по-късно воин. Такъв образец са Пелей и богинята Тетида, които са родители на героя Ахил.
В различен вид митологични разкази от боговете към хората се предават открития, които са значима крачка към напредъка, като открадването на огъня от Прометей и предаването му на хората.
Има и легенди, в които се споделя за богове и техните персонални истории, при които те се смесват с хората и реагират изцяло по човешки на засегнатост, отчаяние, неуважение. В един подобен роман Дионис върви сред хората, с цел да разпостранява своя фетиш и санкционира индивида, който му се опълчва.
Откъде идват тези митологични същества и коя е тяхната първооснова? На този въпрос се пробват да отговорят хората още през античността, както и по-късно благодарение на науки като археология и филология.
Историкът Херодот счита, че боговете в гръцката митология са заемка от египетската. От друга страна индоевропейското общество без подозрение е повлияло на гръцката митология. Откриват се и малоазийски въздействия. Така че цялостната картина е прекомерно пъстра и съдържа доста въздействия, които са се наслоявали, преплитали, с цел да се избистри цялостната стройна система на божествената подчиненост.
Титаните в гръцката митология
В визиите на античните гърци преди да се заселят дванадесетте богове на Олимп, с цел да следят и направляват човешкия живот, те са отвоювали тази опция от по-старите богове. Тези по-стари богове са първите богове, основателите на живота на Земята. Наричат ги титани.
В самото начало на времето съгласно митологията е съществувал единствено Хаосът. От него произлязла Гея, майката -земя, неродена от господ. Тя самата ражда от недрата си живата природа. Гея е майка и брачна половинка на Уран/звездното небе/.
Гея е Уран са родители на могъщите титани, символизиращи естествените сили.
Титаните са шест братя е шест сестри. Братята са Океан, Хиперион, Япет, Койос, Криос, Кронос и сестрите Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. От браковете сред тях се раждат второ потомство титани - Атлас, Прометей, Хелиос, Лето, музите и други.
Най-младият от титаните - Кронос, скопил своя татко, с цел да прекъсне неговата плодовитост, само че Уран го проклел да бъде свален от своя наследник. Уплашен от клетвата, Кронос поглъщал всяко свое новородено дете, до момента в който брачната половинка му Рея решила да скрие сина му Зевс, с цел да го избави. Зевс по-късно извършил предопределеното от ориста и свалил от власт своя татко. Титаните са затворени в мрачното подземие Тартар. Само няколко от тях запазили своя възвишен статус и безсмъртието си.
Борбата на титаните, водени от Кронос, и на олимпийските богове, отпред със Зевс, отразява битката на култовете на старите божества от предгръцкия интервал и нахлуващите от север елински нации със свои култове.
Каква е визията на античните гърци за боговете и техните качества?
В визиите на античните гърци божествата от техния мавзолей са изцяло сходни на хората, само че със съвършени тела. Освен това всеки господ имал способността да приема всяка мечтана от него форма, в това число да става незабележим, да се придвижва незабавно в пространството, а също и да завладява волята на индивида и да работи от негово име. Боговете се радвали на величие, не страдали от заболявания, имали и способността да не остаряват, откакто доближат зрелост. Древните имали пояснение за тези божествени качества. Според тях боговете не се хранели с храна, каквато ядат хората, нито пиели вино. Те се хранели с амброзия.
Според митологията това било твърдо или течно вещество, донасяно от гълъби от далечни земи. Боговете пиели нектар, пиво, което било балсам на безсмъртието. То имало способността на подмладява тялото и да удължава живота до вечността. Храната и божествената напитка, които се употребявали на Олимп, не били налични за хората. Тантал се опитал да открадне еликсира на безсмъртието и да го даде на хората, само че боговете го санкционирали да изпитва безконечни страдания - апетит и жадност пред изобилна храна. Те са известни като Танталови страдания.
Всички богове съставлявали едно голямо семейство с многочислени генерации. Но всеки господ имал свое потекло, неповторими качества, регион на деяние, имал и преследвал разнообразни ползи. Така се появяват култовете към избран господ, който е настойник на изкуството, или на занаятите, или на домашното огнище. За всяка човешка активност и изява отговарял съответният господ, който покровителствал, а постоянно учел хората на умения в тази област.
Боговете на Олимп и тяхното място в живота на античните хора
Най-известни и авторитетни измежду античните са дванадесетте олимпийски богове. Върховен господ на Олимп бил Зевс, всесилен стопанин на небето и земята, на хората и боговете, покровител на божествената правдивост, подкрепян от жена си Хера - богинята на домашното огнище, на брака и настойничка на омъжените дами. Всички други олимпийски богове са техни братя и сестри или синове и дъщери, които имат своите владения и покровителстват сфери на човешкия живот. Хадес е господ на подземното царство и приема душите на мъртвите.
Аполон е господ на светлината и изкуството, Арес е богът на войната, на жестокостта и необузданата мощ, а Атина Палада е негов женски аналог, само че богиня, подкрепяща рационално водената война. Тя е и богиня на разсъдъка, мъдростта и науките. Артемида е богинята на лова и природата, а Деметра на земеделието и плодородието.
Дионис бил бога на виното и веселието, а Пан бил господ на овчарите, на гората и полето. Над морето властвал господ Посейдон, а над дъждовете и ветровете - Хермес, който бил и вестител на божествените решения. Бог на огъня и всички занаяти бил Хефест, а неговата брачна половинка Афродита се славела като най-красивата и по тази причина била богиня на хубостта и любовта, на цветята, градините и пролетта.
Олимпийските богове заемали централно място в живота на античните хора, те се намесвали в техния живот, подкрепяли своите любимци и наказвали враговете им, женили се за смъртни хора и основали потеклото на древногръцките герои.
Повечето от смъртните потомци на боговете били водачи на народа си, царе и божествени наместници на земята Някои от древногръцките герои с полубожествен генезис по-късно получили величие от божествените си родственици за своите подвизи в възхвала на боговете.
