Старопрестолен Видин - перлата на Дунав
Градът има неповторими забележителности и пази скъпи реликви в хилядолетната си история 
Туризмът е приоритет за общината, емблемата е крепостта " Баба Вида "
Следи от културата на разнообразни нации - траки, римляни, прабългари и славяни, византийци, турци се преплитат във Видин. Градът с над двехилядолетна история, ситуиран картинно на огромния завой на река Дунав. За това свидетелстват редица исторически монументи и артефакти. Видин е един от центровете на българската нематериалност.Той е единственото място в страната ни, където на няколко метра разстояние посред им се издигат комплексът на Видинската Света митрополия, втората по величина синагога у нас и джамията на Осман Пазвантоглу, чието минаре приключва с обърната пика. Това общуване сред три религии - християнска, юдейска и мюсюлманска е знак на мир и приемливост.Развитието на туризма е измежду целите в общинската политика въз основата на естествените дадености и богатото културно-историческо завещание, а община Видин не пести старания и хрумвания, с цел да запази благосъстоянието и хубостта на своята история и да поставя грижи за неповторимите монументи от разнообразни столетия.
Баба Вида - емблемата на града
За емблема на старопрестолния град се смята единствената изцяло непокътната средновековната цитадела в България - " Баба Вида ". Тя пази мемоари за славни времена, само че и за тежки дни, оцеляла като стожер на Дунава и опазила съкровени секрети за Видинското царство.Отбранителното оборудване е построено върху остарели римски основи от античния град Бонония. Българският строеж е от втората половина на Х в., който по жанр и темперамент е друг от римския. Средновековният палат непрестанно е разширяван и надстрояван през вековете.Голямата смяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV в., замъкът извършва единствено защитна функционалност. През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за потреблението на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.В интервала след Освобождението до края на Първата международна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните управляващи и достъпът до нея е стеснен.През 1927 година паметникът е разгласен за " национална старост ", което е доказателство за огромното му историческо значение.Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многочислените си бойници и пространства с друго предопределение, тя е съхранила богатата история на Видин. Заради естествения фон крепостта " Баба Вида " е желано място за осъществяване на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и снимане на кино продукции. Вече 10 години Община Видин провежда средновековния фестивал " Бъдинъ ", като концепцията е посредством исторически възстановки да се пресъздадат забавни моменти от предишното на града.
Епиграфският център - цифровизирани полезности
В непосредствена непосредственост до крепостта се намира Археологическият музей - Епиграфски център. Помещава се в постройка, която е архитектурен монумент на културата от локално значение, издигната преди повече от 200 години. Нейното предопределение е било за предпазване на зърнени храни, събирани от турската власт като налог " десятък " от българското население.Археологическият музей е открит през 2017 година Неговото създаване става допустимо посредством плана " Създаване на достъп на обществеността до постройка монумент на културата - Турски склад и основаване на епиграфски център ", по Програма " Културно завещание и модерни изкуства ", съфинансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година В рамките на плана е осъществена консервация и реституция на постройката, където се обитава и получената помощ е безплатна. Тя бе приспособена за епиграфски център, за предпазване и експозиция на археологически находки от разнообразни столетия. В нея се намират движими археологически и епиграфски полезности, които датират от Античността до XIX век.Съществуващият фонд от епиграфското завещание е цифровизиран и се поддържа и обновява непрестанно.В Епиграфския център има опция да се провеждат научни конференции и културни събития.Епиграфският център е притежател на влиятелна премия от Националния конкурс " Сграда на годината 2017 ", в който завоюва първото място в категория " Сгради монументи на културата, музеи и храмове ".
Уникалната Кръстата казарма
Музеят " Кръстата казарма " е със незабравим архитектурен проект, чиято форма е на равнораменен кръст. Сградата е издигната от видинския шеф Осман Пазвантоглу през 1801 година на място, където се е намирала градината на Стария сарай и е била употребена за конак на еничарите. Вътрешността й е преустроявана и променяна съгласно условията и потребностите на службите, които са се помещавали там.Има обособени четири съвсем независими вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на постройката основава чувство за шир и церемониалност. Архитектурата е неповторима по своята същина, както и пространствената комбинация, това демонстрира непознато въздействие и нахлуване на нови хрумвания. След Освобождението постройката е употребена за съд и казарма на българската армия.Днес забележителната сграда е монумент на културата и в нея могат да се видят разнообразни изложения, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.
Възстановяването на Видинската синагога
Видинската синагога е издигната в така наречен " сакрален триъгълник ". Тя се намира в непосредствена непосредственост до митрополитския комплекс и джамията на Осман Пазвантоглу. През 1892 година еврейската общественост взема решение да се построи нова на мястото на изгорялата синагога по време на Руско-турската война от 1877-1878 година Сградата е напълно издигната с дарения на еврейски търговци от Видин, както и с поддръжката на евреи и българи от страната. На 28 септември 1894 година синагогата е открита от Мордехай Грунвалд, основен равин на България.Тя е втората по големина след Софийската и припомня тази в Будапеща. Сградата е от вида на трикорабните едноабсидни базилики с притвор, галерии и четири кули. Трите кораба (вътрешното пространство) са разграничени от колони от лят бронзов чугун, чиито капители са богато украсени с палмети и акантови листа, които в предишното са били оцветени. Прозорците също са били богато украсени с решетки от ковано желязо и цветни стъкла. Според някои видински съвременници, очевидци на великолепието на постройката, олтарната част е била украсена със слонова кост, а съгласно други била направена от мрамор. Пред синагогата били сложени две мраморни плочи с имената на починалите евреи в освободителните войни на България.През 1948 година от Видин отпътуват за Израел към 1200 души, а синагогата е предадена на Общината. От 1950 година постройката не се употребява по предопределение, а като склад. През 70-80-те години на предишния век в нея стартира главен ремонт и тогава е свален и покривът. Стените са укрепени с железни ферми и железобетонни пояси. През 1991 година ремонтните действия са спрени, а парцелът е предаден на видинската еврейска общественост по смисъла на контракт сред организацията на евреите " Шалом " и Министерството на културата.Днес, след контракт, подписан сред Община Видин и Сдружение " Регионална организация на евреите в България " Шалом " постройката на Синагогата и прилежащият парцел са дарени на Общината. В момента се извършва план за нейното възобновяване - " Реставрация и акомодация на Синагога - Видин в туристически обект " Културен център " Жул Паскин ". Той се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Региони в напредък " 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване, в границите на предпочитана ос 6 " Регионален туризъм ", процедура " Развитие на туристически атракции ".Основната цел е след осъществяване на плана Синагогата да се трансформира в туристически обект, който да сплотява функционалностите на музей, изложбено пространство и паркова среда. Сградата е монумент на културата от национално значение и е в непосредствена непосредственост до други културно-исторически забележителности като средновековната цитадела " Баба Вида " - най-посещаваната туристическа атракция в Община Видин и Археологическия музей, където се обитава най-новата експозиция. Така се оформя туристически комплекс, който има капацитет да притегля доста български и задгранични гости.
Крайдунавският парк - по френски пример
Крайдунавският парк е желано място за разходка и отдих. Разположен на повърхност от 130 декара, той е пъстър парадайс за видинчани и за гостите на града. Първият стадий на построяването му е почнал през 1878-1899 година, тогава се оформя централната част на основната алея, към Военния клуб, през днешния ден - Художествена изложба " Никола Петров ".Създателите на градската градина са се ръководели от европейски мостри - френските и италианските паркове, само че са вложили и личен нюх за хубост и хармония.Съчетанието сред история и естествена хубост, на фона на европейската река, внушават неповторимост на гледката.
Пазители на духовността
Други забележителности, които също притеглят вниманието, са музей " Конака ", трагичният спектакъл (чиято постройка е първата в страната, издигната за тази цел), катедралният храм " Свети вмчк Димитър Солунски " (вторият по величина в България след храм-паметника " Св. Александър Невски " в София " ), многочислените християнски църкви, десетките старинни къщи, които са същински архитектурни бижута и доста други. Туристите, решили да посетят Видин, могат елементарно да стигнат и до прилежащи дестинации в Сърбия и Румъния. Връзката с Централна и Западна Европа се реализира елементарно посредством моста, издигнат преди 8 години над река Дунав при Видин-Калафат. Границите в този район са алегорични, а чувството за доброжелателност и искреност - същинско. Гостоприемството на хората отваря необятно вратата за нови другарства.
Туризмът е приоритет за общината, емблемата е крепостта " Баба Вида " Следи от културата на разнообразни нации - траки, римляни, прабългари и славяни, византийци, турци се преплитат във Видин. Градът с над двехилядолетна история, ситуиран картинно на огромния завой на река Дунав. За това свидетелстват редица исторически монументи и артефакти. Видин е един от центровете на българската нематериалност.Той е единственото място в страната ни, където на няколко метра разстояние посред им се издигат комплексът на Видинската Света митрополия, втората по величина синагога у нас и джамията на Осман Пазвантоглу, чието минаре приключва с обърната пика. Това общуване сред три религии - християнска, юдейска и мюсюлманска е знак на мир и приемливост.Развитието на туризма е измежду целите в общинската политика въз основата на естествените дадености и богатото културно-историческо завещание, а община Видин не пести старания и хрумвания, с цел да запази благосъстоянието и хубостта на своята история и да поставя грижи за неповторимите монументи от разнообразни столетия.
Баба Вида - емблемата на града За емблема на старопрестолния град се смята единствената изцяло непокътната средновековната цитадела в България - " Баба Вида ". Тя пази мемоари за славни времена, само че и за тежки дни, оцеляла като стожер на Дунава и опазила съкровени секрети за Видинското царство.Отбранителното оборудване е построено върху остарели римски основи от античния град Бонония. Българският строеж е от втората половина на Х в., който по жанр и темперамент е друг от римския. Средновековният палат непрестанно е разширяван и надстрояван през вековете.Голямата смяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV в., замъкът извършва единствено защитна функционалност. През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за потреблението на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.В интервала след Освобождението до края на Първата международна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните управляващи и достъпът до нея е стеснен.През 1927 година паметникът е разгласен за " национална старост ", което е доказателство за огромното му историческо значение.Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многочислените си бойници и пространства с друго предопределение, тя е съхранила богатата история на Видин. Заради естествения фон крепостта " Баба Вида " е желано място за осъществяване на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и снимане на кино продукции. Вече 10 години Община Видин провежда средновековния фестивал " Бъдинъ ", като концепцията е посредством исторически възстановки да се пресъздадат забавни моменти от предишното на града.
Епиграфският център - цифровизирани полезности
В непосредствена непосредственост до крепостта се намира Археологическият музей - Епиграфски център. Помещава се в постройка, която е архитектурен монумент на културата от локално значение, издигната преди повече от 200 години. Нейното предопределение е било за предпазване на зърнени храни, събирани от турската власт като налог " десятък " от българското население.Археологическият музей е открит през 2017 година Неговото създаване става допустимо посредством плана " Създаване на достъп на обществеността до постройка монумент на културата - Турски склад и основаване на епиграфски център ", по Програма " Културно завещание и модерни изкуства ", съфинансирана от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година В рамките на плана е осъществена консервация и реституция на постройката, където се обитава и получената помощ е безплатна. Тя бе приспособена за епиграфски център, за предпазване и експозиция на археологически находки от разнообразни столетия. В нея се намират движими археологически и епиграфски полезности, които датират от Античността до XIX век.Съществуващият фонд от епиграфското завещание е цифровизиран и се поддържа и обновява непрестанно.В Епиграфския център има опция да се провеждат научни конференции и културни събития.Епиграфският център е притежател на влиятелна премия от Националния конкурс " Сграда на годината 2017 ", в който завоюва първото място в категория " Сгради монументи на културата, музеи и храмове ".
Уникалната Кръстата казарма
Музеят " Кръстата казарма " е със незабравим архитектурен проект, чиято форма е на равнораменен кръст. Сградата е издигната от видинския шеф Осман Пазвантоглу през 1801 година на място, където се е намирала градината на Стария сарай и е била употребена за конак на еничарите. Вътрешността й е преустроявана и променяна съгласно условията и потребностите на службите, които са се помещавали там.Има обособени четири съвсем независими вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на постройката основава чувство за шир и церемониалност. Архитектурата е неповторима по своята същина, както и пространствената комбинация, това демонстрира непознато въздействие и нахлуване на нови хрумвания. След Освобождението постройката е употребена за съд и казарма на българската армия.Днес забележителната сграда е монумент на културата и в нея могат да се видят разнообразни изложения, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.
Възстановяването на Видинската синагога
Видинската синагога е издигната в така наречен " сакрален триъгълник ". Тя се намира в непосредствена непосредственост до митрополитския комплекс и джамията на Осман Пазвантоглу. През 1892 година еврейската общественост взема решение да се построи нова на мястото на изгорялата синагога по време на Руско-турската война от 1877-1878 година Сградата е напълно издигната с дарения на еврейски търговци от Видин, както и с поддръжката на евреи и българи от страната. На 28 септември 1894 година синагогата е открита от Мордехай Грунвалд, основен равин на България.Тя е втората по големина след Софийската и припомня тази в Будапеща. Сградата е от вида на трикорабните едноабсидни базилики с притвор, галерии и четири кули. Трите кораба (вътрешното пространство) са разграничени от колони от лят бронзов чугун, чиито капители са богато украсени с палмети и акантови листа, които в предишното са били оцветени. Прозорците също са били богато украсени с решетки от ковано желязо и цветни стъкла. Според някои видински съвременници, очевидци на великолепието на постройката, олтарната част е била украсена със слонова кост, а съгласно други била направена от мрамор. Пред синагогата били сложени две мраморни плочи с имената на починалите евреи в освободителните войни на България.През 1948 година от Видин отпътуват за Израел към 1200 души, а синагогата е предадена на Общината. От 1950 година постройката не се употребява по предопределение, а като склад. През 70-80-те години на предишния век в нея стартира главен ремонт и тогава е свален и покривът. Стените са укрепени с железни ферми и железобетонни пояси. През 1991 година ремонтните действия са спрени, а парцелът е предаден на видинската еврейска общественост по смисъла на контракт сред организацията на евреите " Шалом " и Министерството на културата.Днес, след контракт, подписан сред Община Видин и Сдружение " Регионална организация на евреите в България " Шалом " постройката на Синагогата и прилежащият парцел са дарени на Общината. В момента се извършва план за нейното възобновяване - " Реставрация и акомодация на Синагога - Видин в туристически обект " Културен център " Жул Паскин ". Той се реализира с финансовата поддръжка на Оперативна стратегия " Региони в напредък " 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския фонд за районно развиване, в границите на предпочитана ос 6 " Регионален туризъм ", процедура " Развитие на туристически атракции ".Основната цел е след осъществяване на плана Синагогата да се трансформира в туристически обект, който да сплотява функционалностите на музей, изложбено пространство и паркова среда. Сградата е монумент на културата от национално значение и е в непосредствена непосредственост до други културно-исторически забележителности като средновековната цитадела " Баба Вида " - най-посещаваната туристическа атракция в Община Видин и Археологическия музей, където се обитава най-новата експозиция. Така се оформя туристически комплекс, който има капацитет да притегля доста български и задгранични гости.
Крайдунавският парк - по френски пример
Крайдунавският парк е желано място за разходка и отдих. Разположен на повърхност от 130 декара, той е пъстър парадайс за видинчани и за гостите на града. Първият стадий на построяването му е почнал през 1878-1899 година, тогава се оформя централната част на основната алея, към Военния клуб, през днешния ден - Художествена изложба " Никола Петров ".Създателите на градската градина са се ръководели от европейски мостри - френските и италианските паркове, само че са вложили и личен нюх за хубост и хармония.Съчетанието сред история и естествена хубост, на фона на европейската река, внушават неповторимост на гледката.
Пазители на духовността Други забележителности, които също притеглят вниманието, са музей " Конака ", трагичният спектакъл (чиято постройка е първата в страната, издигната за тази цел), катедралният храм " Свети вмчк Димитър Солунски " (вторият по величина в България след храм-паметника " Св. Александър Невски " в София " ), многочислените християнски църкви, десетките старинни къщи, които са същински архитектурни бижута и доста други. Туристите, решили да посетят Видин, могат елементарно да стигнат и до прилежащи дестинации в Сърбия и Румъния. Връзката с Централна и Западна Европа се реализира елементарно посредством моста, издигнат преди 8 години над река Дунав при Видин-Калафат. Границите в този район са алегорични, а чувството за доброжелателност и искреност - същинско. Гостоприемството на хората отваря необятно вратата за нови другарства.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ