Св. 9 мчци в Кизик. Преп. Мемнон Чудотворец
Град Кизик се намира в малоазиатската област Мизия, на брега на пролива на Дарданелите, който отделя Азия от Европа. Той е до града Троада, в който проповядвал свети деятел Павел, учителят на езичниците, и бил образован в светата християнска религия от този деятел. Макар градът и да бил образован със светлината на християнството, изначало в него нямало доста християни, заради гонението против християнската религия от езичниците. Когато нечестивите римски императори, управлявали преди Константин Велики, разпращали по всичките страни страшни заповеди - всички, които изповядват Христовото име, да бъдат принуждавани да се поклонят на идолите, и за задачата изпращали жестоки хегемони, задължени да санкционират по разнообразни способи и да предават на гибел всички, които не се подчиняват на царската заповед. Тогава мнозина от християните бягали от градовете и се скитали по горите и пустините. Други живеели измежду езичниците, само че криели своята религия. А тези, които изключително горещо обичали своя Бог и Господ Иисус Христос, намерено изповядвали Христовото име измежду езичниците и драговолно отивали на най-различни страдания и гибел. Към тях принадлежат и споменаваните в този момент девет свети мъченици, доблестни мъже, твърди в светата религия като планина Сион и горящи от ревнивост по Бога като Илия. Имената им са: Теогний, Руф, Антипатър, Теостих, Артема, Магн, Теодот, Тавмасий и Филимон.
Тези свети мъченици произхождали от разнообразни градове. Събрали се дружно в Кизик, те не се уплашили от страшните царски заповеди, нито от мъченията и гибелта, и с явен глас прославяли Христа, като дръзновено изповядвали, че Той е Истинският Бог, Творецът и Вседържителят на целия свят. Заедно с това изобличавали и порицавали нечестивото обучение на езичниците идолопоклонници, които вместо Бога почитали бесовете, вместо да се покланят на Твореца на целия свят, се покланяли на творението, вместо на Живия Бог, покланяли се на бездушни идоли, вместо Истинския Бог почитали лъжливи богове, вместо обич към Милосърдния Бог, Който дава на хората всевъзможни богатства, принасяли жертви на жестокосърдечните бесове, които изтезават индивидите. Затова тези свети мъже увещавали заслепените от обезверение езичници да изоставят заблудите си и да опознаят истината, та просветени от светлината на християнското обучение, да повярват в Единия Истински Бог, Който обитава на небесата, Бога, Който държи в Своята власт цялата галактика.
Като научили за дръзновената проповед на светиите, нечестивите чиновници на дявола ги заловили немилосърдно, както вълци овците, и като ги завързали, ги изправили на разпит пред началника на града като някакви злодеи.
Светите Христови воини мъжествено застанали пред нечестивия арбитър. Сърцата им били възпламенени от огъня на любовта към Бога и от ревнивост за Неговата популярност. Като се изправили пред мъчителите, те се облекли „ във всеоръжието Божие ", та мъжествено да се опълчват на нечестивия арбитър, само че най-вече на княза на тъмнината, на битка против който те в този момент излизали.
Нечестивият арбитър ги предавал на разнообразни мъчения и изпитания; нееднократно ги затварял в тъмницата, след това още веднъж ги извеждал и ги предавал на мъчения, като претендирал от тях да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Но доблестните Христови воини никога не се съгласявали да се отрекат от Христа, своя Господ и Бог; в противен случай, те почнали да приказват за суетата на идолопоклонничеството и упреквали в непочтеност и самия арбитър. Вследствие на това след доста други мъчения главите им били отсечени с меч. На това място били заровени и телата им.
Няколко години по-късно се възцарил Константин Велики, който, като приел свето кръщение, прекратил гонението против християните. Светлината на християнското благочестие в този момент се разляла по цялата галактика.
Тогава кизическите християни с страхопочитание извлекли от земята телата на светите мъченици, които се оказали нетленни, след това ги положили в нови ковчези, построили храм в тяхна чест и с страхопочитание пренесли в него своето скъпо богатство.
От тези свети мощи се правили най-различни чудеса и изцеления: били изгонвани бесове, разслабени ставали здрави, страдащите от тресчица изцяло се изцелявали от заболяването си.
Така да вземем за пример един прочут в града мъж, който страдал от отоци, се излекувал от заболяването си, когато се докоснал с религия до раклата със светите мощи. По същия метод всеки, от каквато и болест да страдал, щом се докоснел с религия до ковчега на светите мъченици, незабавно получавал излекуване.
Като виждали това, мнозина погрешни се обръщали към Христа, тъй че скоро целият град повярвал в Христа. Идолите в езическите храмове се разрушавали и вместо тях се въздигали християнски храмове. Благочестието процъфтявало в град Кизик, по молитвите на светите девет мъченици, които почивали там.
Когато след гибелта на благочестивия цар Константин и на неговия наследник Констанций, царували много дълготрайно време, се възцарил нечестивият Юлиан Отстъпник, някои от елините езичници, които живеели в този град, се отправили при този император и създали донос против християните, че те са разрушили всичките им храмове и са разрушили жертвениците им.
Като чул това, царят, въпреки и да заповядал да възстановят езическите храмове и идолите, не разрешил да тормозят християните, които живеели в града, защото те били прекалено много, а той се боял от национални протести. Но този греховен император заповядал да затворят в тъмницата християнския свещеник Елевсий. А когато се отправил на поход против персите и там умрял, свещеник Елевсий бил освободен и в Кизик още веднъж възсияла светлината на Христовата религия. Този град се укрепявал и се утвърждавал като здрава стена заради усърдното покровителство пред Бога на светите мъченици. Чрез техните молебствия да получим и ние излекуване от нашите заболявания, както душевни, по този начин и телесни, и да се удостоим също с берекет и благосклонност от нашия Господ Иисус Христос. Амин.
В памет на преподобния наш отец Мемнон Чудотворец
Преподобният наш отец Мемнон от млад се посветил в работа на Бога и станал чисто жилище на Светия Дух, тъй като покорил плътта на духа, умъртвявайки телесните пристрастености с доста тежки писания. Свети Мемнон бил подложен за шеф на монаси (игумен). Поради своето равноангелно житие той приел от Бога несметен подарък на чудотворство, изцелявал неизлечими заболявания, правел и доста други чудеса. Така на едно изсъхнало място по молитвите на светеца се появил извор на вода. Много постоянно той спасявал от поглъщане кораби, настигнати от мощно морско неспокойствие и към този момент потъващи. Прогонвал скакалците, които долитали в огромно голям брой в тази страна и изяждали всички плодове и треви. Вършел и доста други преславни чудеса, поради което бил наименуван вълшебник.
Така, като се подвизавал в продължение на доста години в постничество и угодил на Бога с добродетелно житие, Мемнон отишъл, радвайки се, при Господа, Когото бил възлюбил от цялото си сърце.
Не единствено до момента в който бил жив, само че и след гибелта си светецът правел доста най-различни чудеса, тъй като болните получавали излекуване от неговия гроб и единствено от приканване на името му облаците от скакалци били прогонвани и всички коварства на нечистия дух се разрушавали. Така популяризирал Своя ласкател Бог, прочут посредством Своите светии завинаги. Амин.
В този ден честваме и паметта на светите мъченици Диодор и дякон Родопиан, потърпевши при Диоклетиан, в Афродисия Карийска.
Тези свети мъченици произхождали от разнообразни градове. Събрали се дружно в Кизик, те не се уплашили от страшните царски заповеди, нито от мъченията и гибелта, и с явен глас прославяли Христа, като дръзновено изповядвали, че Той е Истинският Бог, Творецът и Вседържителят на целия свят. Заедно с това изобличавали и порицавали нечестивото обучение на езичниците идолопоклонници, които вместо Бога почитали бесовете, вместо да се покланят на Твореца на целия свят, се покланяли на творението, вместо на Живия Бог, покланяли се на бездушни идоли, вместо Истинския Бог почитали лъжливи богове, вместо обич към Милосърдния Бог, Който дава на хората всевъзможни богатства, принасяли жертви на жестокосърдечните бесове, които изтезават индивидите. Затова тези свети мъже увещавали заслепените от обезверение езичници да изоставят заблудите си и да опознаят истината, та просветени от светлината на християнското обучение, да повярват в Единия Истински Бог, Който обитава на небесата, Бога, Който държи в Своята власт цялата галактика.
Като научили за дръзновената проповед на светиите, нечестивите чиновници на дявола ги заловили немилосърдно, както вълци овците, и като ги завързали, ги изправили на разпит пред началника на града като някакви злодеи.
Светите Христови воини мъжествено застанали пред нечестивия арбитър. Сърцата им били възпламенени от огъня на любовта към Бога и от ревнивост за Неговата популярност. Като се изправили пред мъчителите, те се облекли „ във всеоръжието Божие ", та мъжествено да се опълчват на нечестивия арбитър, само че най-вече на княза на тъмнината, на битка против който те в този момент излизали.
Нечестивият арбитър ги предавал на разнообразни мъчения и изпитания; нееднократно ги затварял в тъмницата, след това още веднъж ги извеждал и ги предавал на мъчения, като претендирал от тях да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Но доблестните Христови воини никога не се съгласявали да се отрекат от Христа, своя Господ и Бог; в противен случай, те почнали да приказват за суетата на идолопоклонничеството и упреквали в непочтеност и самия арбитър. Вследствие на това след доста други мъчения главите им били отсечени с меч. На това място били заровени и телата им.
Няколко години по-късно се възцарил Константин Велики, който, като приел свето кръщение, прекратил гонението против християните. Светлината на християнското благочестие в този момент се разляла по цялата галактика.
Тогава кизическите християни с страхопочитание извлекли от земята телата на светите мъченици, които се оказали нетленни, след това ги положили в нови ковчези, построили храм в тяхна чест и с страхопочитание пренесли в него своето скъпо богатство.
От тези свети мощи се правили най-различни чудеса и изцеления: били изгонвани бесове, разслабени ставали здрави, страдащите от тресчица изцяло се изцелявали от заболяването си.
Така да вземем за пример един прочут в града мъж, който страдал от отоци, се излекувал от заболяването си, когато се докоснал с религия до раклата със светите мощи. По същия метод всеки, от каквато и болест да страдал, щом се докоснел с религия до ковчега на светите мъченици, незабавно получавал излекуване.
Като виждали това, мнозина погрешни се обръщали към Христа, тъй че скоро целият град повярвал в Христа. Идолите в езическите храмове се разрушавали и вместо тях се въздигали християнски храмове. Благочестието процъфтявало в град Кизик, по молитвите на светите девет мъченици, които почивали там.
Когато след гибелта на благочестивия цар Константин и на неговия наследник Констанций, царували много дълготрайно време, се възцарил нечестивият Юлиан Отстъпник, някои от елините езичници, които живеели в този град, се отправили при този император и създали донос против християните, че те са разрушили всичките им храмове и са разрушили жертвениците им.
Като чул това, царят, въпреки и да заповядал да възстановят езическите храмове и идолите, не разрешил да тормозят християните, които живеели в града, защото те били прекалено много, а той се боял от национални протести. Но този греховен император заповядал да затворят в тъмницата християнския свещеник Елевсий. А когато се отправил на поход против персите и там умрял, свещеник Елевсий бил освободен и в Кизик още веднъж възсияла светлината на Христовата религия. Този град се укрепявал и се утвърждавал като здрава стена заради усърдното покровителство пред Бога на светите мъченици. Чрез техните молебствия да получим и ние излекуване от нашите заболявания, както душевни, по този начин и телесни, и да се удостоим също с берекет и благосклонност от нашия Господ Иисус Христос. Амин.
В памет на преподобния наш отец Мемнон Чудотворец
Преподобният наш отец Мемнон от млад се посветил в работа на Бога и станал чисто жилище на Светия Дух, тъй като покорил плътта на духа, умъртвявайки телесните пристрастености с доста тежки писания. Свети Мемнон бил подложен за шеф на монаси (игумен). Поради своето равноангелно житие той приел от Бога несметен подарък на чудотворство, изцелявал неизлечими заболявания, правел и доста други чудеса. Така на едно изсъхнало място по молитвите на светеца се появил извор на вода. Много постоянно той спасявал от поглъщане кораби, настигнати от мощно морско неспокойствие и към този момент потъващи. Прогонвал скакалците, които долитали в огромно голям брой в тази страна и изяждали всички плодове и треви. Вършел и доста други преславни чудеса, поради което бил наименуван вълшебник.
Така, като се подвизавал в продължение на доста години в постничество и угодил на Бога с добродетелно житие, Мемнон отишъл, радвайки се, при Господа, Когото бил възлюбил от цялото си сърце.
Не единствено до момента в който бил жив, само че и след гибелта си светецът правел доста най-различни чудеса, тъй като болните получавали излекуване от неговия гроб и единствено от приканване на името му облаците от скакалци били прогонвани и всички коварства на нечистия дух се разрушавали. Така популяризирал Своя ласкател Бог, прочут посредством Своите светии завинаги. Амин.
В този ден честваме и паметта на светите мъченици Диодор и дякон Родопиан, потърпевши при Диоклетиан, в Афродисия Карийска.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ