- Госпожо Евтимова, беше време, когато горяха спорове за литературната

- Госпожо Евтимова, беше време, когато горяха разногласия за литературната стойност на научната фантастика, а в този момент се питаме какво е бъдещето освен на литературата, на писателя и куп други специалности, само че въобще на индивида? Какво мислите за ерата на изкуствения разсъдък?

-Приветствам развиването на изкуствения разсъдък. Достатъчно е той да e в ръцете на умен човек, човек, лишен от лакомия. Изкуственият разсъдък би работил, както е работило в исторически проект оръжието от кремък. Когато каменното оръдие е способствало да се резервира животът на племето и индивидът да оцелее. Тогава това оръжие в действителност има висока стойност. Жалко е, когато оръжието се употребява за лишаване на живот и елиминиране на постигнатото в цивилизацията. Изкуственият разсъдък би могъл да трансформира живота в осъществена фантазия, в полет към далечни планети, в проучване на тайните на човешкото схващане, в лекуване на нелечими към този момент заболявания. От друга страна, той би могъл да се трансформира и в смъртоносно оръжие, тъй че още веднъж опираме до цената на духовния свят на индивида. Знам, че AI към този момент се употребява за написване на литературни произведения, за основаване на музикални творби, в редица други области, само че е ясно също и че той не би могъл да реализира това, което човешката нематериалност може да реализира – обичта, верността, лоялността. Така че, точно със своята човешка характерност, с хуманния набор на всяка персона ние водим изкуствения разсъдък. Бихме могли като човечество да го превърнем освен в собствен съдружник, по този начин както преди време античните мореплаватели са употребявали корабите като средство за изобретение на нови континенти и нови цивилизации, само че можем да го използваме и с цел да открием незнайното вътре в нас, в нашите сили, във опцията да помогнем на по-слабите, на
болните.

- Днес има доста страхове, а сякаш липсва позитивният роман за бъдещето...